| Наглостта на мутрите достигна и Интернет |
|
|
|
Повече власт за полицията в България значи повече, а не по-малко престъпност Във филма „Такси” има един интересен разговор между главния герой – шофьорът на неуловимото такси, и негов клиент. Разговор за мафията. И там на въпроса коя е най-голямата мафия във Франция, шофьорът отговори: „Тя се състои от 100 хиляди, добре организирани и облечени в униформи мафиоти…” Ако за Франция подобно твърдение може да съдържа и елементи на шега, в България такива елементи няма. Най-голямата мафия тук се състои от 60 хиляди добре организирани и имащи униформи мафиоти, но не винаги носещи униформите. Сигурно някой ще каже, че се „изхвърлям”. И ще сгреши дълбоко… Престъпността в България се създава от полицията. Някога – по в началото на прехода, може и да е имало етап, в който престъпността се е инфилтрирала в полицията, етап на разрастваща се корупция, етап на проникване до най-висшите етажи на властта и т.н. Т.е. имало е етапи, в които е имало и болни, и здрави части на това чудовище, наречено „МВР”. Но в момента вече здрави части няма. Престъпността се създава и контролира от полицията, като колкото по-нависоко си в йерархията, толкова по-голям престъпник си. Ако посоченото е вярно, и ако полицията поиска засилване на властта си, тогава ако и го дадем, какво бихме направили – засилване или потискане на престъпността? Очевидно първото. Поради тази причина, както и поради много други, е истинско безумие да се даде на ченгетата възможност да наблюдават безконтролно Интернет и мобилните комуникации. Това би било даване на нови възможности за създаване на престъпност, зад маската на борбата с нея. Нека погледнем на кого конкретно ще даваме тази власт… На началници, които си правят рождени дни за няколко десетки хиляди лева. И после обясняват, че било „подарък” от ресторанта. На охранители, които делят печалбите с наркопласьорите. На катаджии, които дебнат не където има опасност от произшествие, а където има някой сбъркан знак, който всички преминали нарушават. На БОП-аджии, които се занимават с рекет на магазинчета за цигари. И на техните големи батковци от ГДБОП, на които най-голямото геройство е да идат и да затворят някой компютърен клуб, заради нелегален софтуер. Ще даваме властта на субекти, които като идеш да попълниш една жалба, те гледат кръвнишки, и веднага те изкарват теб виновен. Ще даваме власт и на тия дето вместо да патрулират из „тъмните кьошета”, където стават престъпленията, си седят по заведенията и пият за сметка на кръчмаря… И най-накрая – ще даваме власт на тия дето сами си късат пагоните, т.е. сами по някакъв начин се изплюват на „професията полицай”… Това е българската полиция, и нека никой не търси „светъл лъч” някъде в нея. Няма такъв. Полицията е една напълно корумпирана и престъпна структура, която за „отрицателно време” покварява всеки нов и все още чист полицай, постъпващ на работа. То и постъпващите е съмнително колко са чисти, след като за да влезеш там ти трябват връзки, т.е. подкрепа от вече покварените. „Не може да няма нито един честен полицай”… - Със сигурност ще си помислите това, и ще укорите подобни мащабни обвинения. Но всъщност няма. Знаете ли защо? Отговорът е в самите полицаи, в длъжностната им характеристика, в написаното в закона… Работата на полицията е да налага закона, и да преследва нарушителите му. Ако някой полицай не изпълнява тези функции, той самият става нарушител на закона, т.е. престъпник. Когато определени полицаи правят престъпление, това не остава скрито за колегите им. И ако се спази законът, те трябва да бъдат арестувани. Но да сте видели арестуван полицай за това, че е нарушил закона? Веднъж на 10 години става такова нещо… А престъпленията са ежедневни. Част от полицаите не вършат пряко престъпления. Някои – защото искат да останат по-чисти, а други – просто защото нямат тази възможност. Но и едните, и другите, прекрасно виждат и разбират престъпленията на тия, които ги вършат. Но не правят нищо. Мислят, че като си мълчат, и си „вършат своята работа”, проблемът не ги засяга. Засяга ги. Защото като си мълчат, те не си вършат работата да заловят престъпниците в униформа. Т.е. стават техни съучастници. МВР се състои от големи престъпници, малки престъпници и техните съучастници. Някой да вижда нещо различно? Някой да вижда „свестен полицай”? Теоретично е възможно да има полицай, който нито нарушава закона, нито знае за нарушенията на колегите си. Но това не би бил полицай, а би бил абсолютен „дебил”. Защото в МВР всичко се знае. Всички знаят какво правят „шефовете”, какво правят „колегите” и как го правят. Информацията за такива неща циркулира непрекъснато. Дори отделни нарушения да е възможно да останат скрити, огромното мнозинство от ежедневните нарушения не могат да се скрият. И се знаят. И когато се мълчи, това прави всички престъпници. Какво ще стане като МВР получи достъп да следи телефонните разговори и Интернет? Много просто – ще стане същото, което става и с настоящите правомощия – ще се осребрят. БОП (Борба с организираната престъпност) например не преследва никаква организирана престъпност. Тя просто събира информация за легалния бизнес, научава кой какви пари и къде има, и му „цъфва” за рекет. Ако не плати, му скалъпват някакво обвинение, и го пускат по трънливия път на разследването, което само по себе си е репресия. Дори да е невинен, докато го докаже, ще го съсипят, или ще му съсипят бизнеса. Същото прави масово и т.нар. „Икономическа полиция”. Достъпът до телефоните и Интернет е просто поредно средство за престъпниците в МВР, чрез което да усвоят нови територии за престъпленията си. Да не мислите, че някой ще подгони опасни мафиоти или наркотрафиканти? Глупости. Ще подгонят редовните, за които усетят, че могат да им „снесат” нещо. Пак ли се изхвърлям? Пак ли не е толкова черна ситуацията? Нека да видим фактите. Какво прави полицията с настоящите си правомощия? Имат ли камери полицаите? Имат. Могат ли да „заковат” всеки един нарко-дилър – било с камера, било с проследяване лично, било с капан чрез фиктивна поръчка? Могат. Т.е. могат ли полицаите да осъществят тотална репресия над нарко-каналите на ниско ниво, и така да ограничат разпространението на наркотици? Могат. Какво се случва вместо това? Случва се, че самите полицаи охраняват дилърите и делят приходите с тях. Ето имат власт за конкретна задача. Но задачата не е решена... Знаете ли, че в България е възможно човек да стои в затвора и без да е осъден? Това е т.нар. „мярка за задържане под стража” по време на разследването. Тази мярка може да се налага сравнително свободно, и реално всеки може да бъде вкаран в ареста и невинен. Остатък от Тодор Живков – законово-институционална конструкция, която прави възможно „окошарването” без присъда. Но прилага ли се? Колко едри или средни бандити са в ареста, чрез ползването на това по същество тоталитарно правомощие, от което не могат да те спасят никакви адвокати? Колко? Николко… Напротив – ползва се тази власт срещу обикновени хора… В Германия също съществува „мярка задържане под стража”. Но там вероятността невинен да стои в затвора е нищожна. Защо? Много просто – защото прокуратурата си върши работата. В България се внушава, че работа на прокуратурата е само да обвинява. Всъщност не е така. Работа на прокуратурата е да „защитава справедливостта”. Тя трябва да извърши предварителната проверка дали някой е престъпник, преди да го изправи пред съда. Ако установи, че не е престъпник, е длъжна да го остави на мира. Така ако прокуратурата си свърши работата, невинният изобщо не стига до ареста. В България прокуратурата е неглижирала това свое задължение, и се е хвърлила само в повдигане на обвинения. Тя не търси справедливостта, търси обвинени. Така мярката „задържане под стража” се превръща в предварителна присъда, доколкото съдът трудно я отказва при прекалено тежки обвинения. Прокуратура, полиция – все един род престъпници. Няма преплитане на понятия. И при едните, и при другите – законовите възможности се ползват за престъпност, а не за справедливост. Знаете ли, че в България действа „Указ за борба с дребната престъпност”? По него е възможно наказание „арест” до 14 дни, налагано по изключително бърза процедура. Това е нормативен акт, останал от комунизма, и по неясно какви причини, все още неотменен, ако и да сме демократични вече. Но тъй или иначе – има го. По този указ с лекота държавата може да се разправи с дребните закононарушители от типа на просяци, джебчии, футболни хулигани и пр. Като ги прати няколко пъти за по 14 дни в ареста, и ще се научат. Но прави ли се това? Ползва ли се този изключително гъвкав инструмент, за да се респектира престъпността? Не. Защо тогава да им вярваме, и да им поверяваме и новата си свобода, наречена Интернет? Не е ли правилно първо полицията, чрез наличните вече правомощия, да докаже че работи за нас, и след това да иска още? Не е трудно това да се направи. Но защо не се прави – много просто – защото полицията не може да тръгне сама срещу собствените си принципи да бъде престъпна. Тя иска само да лъже хората, че се бори с престъпността, и в името на тази борба – да иска повече власт, чрез която да върши повече престъпления… Най-видимото доказателство за тези намерения на МВР е абсурдната схема, по която те искат да получават достъпа. Тази схема практически прави невъзможно ползването на получената информация като доказателство в съда. Т.е. целта на МВР е просто да има информацията, за да знае повече за нас, и да може да ни изнудва, а не да събере доказателства за съда. Точно това ще се случи, ако хипотетичния полицай Х, чрез директния си „интерфейс за достъп” получи информация, че лицето А си е чатило с лицето Б. За да е тази информация доказателство, трябва преди наблюдението, то самото да е разрешено от съдия. След като няма такова разрешение, информацията има само оперативна стойност, което е твърде малко като значимост, за да обоснове такова драстично нарушение на човешките права като ограничаването на свободата на кореспонденцията. Дори да допуснем, че трябва да съществува възможност за подобно наблюдение, то е пълен абсурд тази възможност да е в ръцете на полицията, да се ползва за всевъзможни неща (а не само за тежки престъпления), и без никакъв съдебен контрол. И Конституцията, и по-важното – здравият разум, сочат че такова нещо е неприемливо. Не може, защото на ченгетата им скимнало нещо, и да погазваме и Основния закон, и разума. Ако трябва да изградим ясна схема, по която би могло да има наблюдение над Интернет, тя би трябвало да се ограничи само до тежки престъпления, и винаги – с контрола на съда. Аргументът, че така е „много бавно”, не може да служи за основание да се прескача съдът. Решението е по-добра организация на процедурите и комуникацията МВР-съд, а не в премахване на един исторически доказан механизъм за контрол. Лесно е на МВР да прескочи съда. То ако зависеше от ченгетата, съд изобщо нямаше да има, и който решат – направо в кауша. Но това очевидно не може да стане. Защо тогава да става при Интернет и мобилните телефони? В нормалната демокрация полицията изпълнява законите, които избирателите, чрез депутатите си, приемат. В българската демокрация полицията пише законите. Обърната е напълно схемата. Целта на законите е не полицията да свърши нещо, а е полицията да контролира избирателите. Това е абсолютна полицейщина. Ограничението на свободата на обикновения човек по никакъв начин не помага на борбата с престъпността. То всъщност е още едно престъпление над същия този човек. Добри Божилов Ако желаете да коментирате тази публикация, е необходимо да се регистрирате. Регистрацията е безплатна... |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
