Четиво за хибридни патриоти... Или как да не станем неолиберали, след клетвата за министър...

Image result for патриотизъм

 Патриотизмът е модерно понятие. Патриотите набират сила навсякъде, и в общия случай, след като се доберат до властта, започват да правят същото като "не-патриотите". Причина за това е липсата на ясна патриотична идеология и на виждане какво точно ще се прави, и как ще се отрече неолибералният модел.

Така патриотизмът ражда движения, и дори влиза до властови позиции. Но после се превръща в неолиберализъм, и... пак същото.
В тази статия искам да се опитам да запълня именно липсващото, за да се разбере какво е "истински приложим патриотизъм", и какво трябва да се прави, наместо лесното - да излъжем избирателя, и да седнем в неолибералните кресла.
Ще започна по-отдалеч. Добре ли е да няма нации, т.е. целият свят да е една нация?
Определено отговорът е "Да". Това би била най-добрата реалност за света, би премахнала много конфликти, а ако се съчетае и с "една религия", успехът би бил пълен. Приблизително подобна успешна политика осъществява Борис Първи. Превръща целия народ в българи и му налага една религия. Така се създава основата на българската нация. Ако хипотетично го направим на глобално ниво, ще постигнем същия успех като Борис. Няма вътрешни противоречия и разделения, единен народ, устремен към своето бъдеще.
Обаче...
Нали знаете древната римска мъдрост, че "след думичката "но", следва истината". Та нека погледнем какво стои след думичката "но"...
От 6000 години идеята за глобално единство съществува и се опитва да бъде приложена. Абсолютно всички държавни структури, които понапреднат и натрупат мощ, се опитват да се превръщат в глобални и да "обединят всичко". Още египетският фараон Ехнатон забранява боговете (на които на теория се крепи властта му, и самият той формално се води бог) и ги заменя с един единствен Бог - Атон-Слънце. После Александър Македонски със силата на оръжието създава най-голямата исторически империя, преди Британската. Рим се опитва да обедини целия свят, прибира вътре всякакви народи, нарича ги "римляни" и ги интегрира в управлението и икономиката. Уникален успех постига Китай, който е може би най-успешният случай на супер-глобализъм. Изграждат гигантска, добре организирана, и развиваща се империя. Изпреварват света с векове - като култура, технология и пр. После идват британците, които в зенита си държат около 1/4 от земната суша, и слънцето в империята им не залязва. Те също опитват да прилагат универсални правила, възпитават негри и аборигени, образоват, учат на език. Настоящото статукво на английския на глобален език се дължи точно на тази политика. После опит са всеобщ глобализъм направи социалистическата идеология. Тя в един момент беше успяла да обедини около 2/3 от земното кълбо. Политиката се наричаше "интернационализъм", за най-младите, които не помнят онези времена. Няма народи, няма нации, всички сме едно, градим бъдеще, борим експлоатацията и капитала. И да не забравяме разбира се, неполитическите опити - големите религии, които също опитват да премахнат различията, да направят хората еднакви (християни, мюсюлмани) и да има единен свят.
Накратко казано - глобализмът не е открит днес, нито е нова идеология. Всъщност той е доста стара идеология. И стигаме до важното - до момента ВИНАГИ СЕ Е ПРОВАЛЯЛ НАКРАЯ.
Всъщност, истината е, че успехи от типа на този на Борис Първи, са по-скоро изключения, отколкото правило. Където и когато са се случили, е било по-скоро локално, отколкото нещо голямо и значимо. Във всички останали случаи, глобалистката концепция се е проваляла. А не са и липсвали ресурси. Империи и императори са стоели зада нея, огромни легиони и армии, щикове и танкове са се опитвали да я наложат.
С всичко това искам накратко да кажа, че е добре светът да е едно цяло, но това все пак е само една илюзия. И едва ли ще се случи скоро. А докато не се случи, патриотизмът си остава защитната реакция и правилната политика за прогрес.
Глобализмът е утопия от типа на комунизма (Маркс, Ленин) или на "абсолютно свободния пазар" (Ранд, Хайек, Мизес). Идеи, които звучат добре, но фактически няма как да бъдат осъществени. Винаги се случва нещо друго, и ако твърде много сме затънали в погрешната идеология, обратният камшичен удар е доста силен. Видяхме го ние със социализма, който прекали с колективизацията, сега ще го видят и на запад с неолиберализма, който прекали с либерализацията и изтеглянето на държавата. Утопии просто. Винаги свършват по един и същи начин.
Няма никакви признаци да считаме, че настоящият глобализационен опит ще бъде успешен. Всъщност, няма да се спирам подробно, но предпоставките за него са по-лоши от тези на Китай или на Британската империя. Накратко - тогава империите са били много по-силни, хората много по-слаби, а държавите са имали много по-малко задължения. Т.е. можели са да се концентрират върху налагането, ако трябва и със сила, на универсалните правила. Днес поне 90% от ресурса на държавите отива за социални цели и преразпределение, а хипотетични имперски проекти биха разчитали на не повече от 10%. Т.е. ще градим империя и глобализъм, без пари и без население, което да можем да заставим да плаща сметката. А с население, което очаква да му дават нещо.
Но въпросът с предпоставките е вторичен, той може да е обект на цели дисертации. По-важното е ясното и очевидното - резултатът. Настоящият глобализационен опит отново стига до задънена улица.
Само няколко необорими доказателства.
На първо място, добре в света живеят около 1 милиард души. Други над 6 милиарда искат като тях. Но технологичната и ресурсна база не са достатъчно развити, за да го позволят. Така тласкането към глобализъм, без да имаме готовност за това, би следвало да означава драстично обедняване на богатите и леко забогатяване на бедните. Говорим, ако хипотетично наистина "всичко се обедини" и граници няма. Това очевидно не е възможно.
На второ място, ценностните системи са твърде различни. В момента поне 90% от гражданите на света изповядват по същество консервативни ценности. Т.е. те са за традиционното семейство, против хомосексуализма, против прекомерната свободия и пр. Говорим за хора от различни религии и народи, които изповядват едно и също - консерватизъм. В същото време глобализмът се налага от малцинство с други ценности - това са неолибералите, които са за гей-бракове, пълна свобода, отмяна на всякакви задръжки и морални ограничения.
Получава се колизия. Ако изобщо ще се обединяваме ценностно, то следва да е на основата на консерватизма (90% от хората са такива). Но самото обединение се налага на основата на хипер-либерализма (10%, дори по-малко).
И на трето, но не заключително място (има много други, но няма нужда всичко да се изрежда), следва да посочим, че настоящата глобализация напълно пренебрегва природните закони. Правилата за смесване на нееднородни среди. Не можеш просто да смесиш врящо желязо и вода, просто защото и двете са течни. Ще се получи колизия. Не можеш да смесиш лесно вода и масло. Просто не се сливат. Не можеш да обединиш саудитският уахабитски ислям с хомосексуалните бракове. А да припомня, точно това се случва в момента в ЕС. Допускат се милиони крайно религиозни ислямисти, а в същото време се прокарват супер-либерални тези, вкл. като задължителни. Как ще се слеят тези неща? Как ще съществуват заедно ислямисти и хомосексуалисти по улиците?
Всички тези обстоятелства, еднозначно сочат, че новият глобализационен проект просто ще се провали. Няма да се случи. Ще последва съдбата на бог Атон, на империята на Александър Македонски, на римляните, на китайците, на британците.
И ако това стане, какъв е изходът?
Патриотизъм.
Винаги така е било. При провала на съответната утопична доктрина, оцеляват патриотите. Латинският език, който да припомним е езикът на Рим, днес е мъртъв език. Вместо да е световен, той е изчезнал. Ползват го за научни цели в медицината и правото. Нищо повече. А езиците на французи, германци, испанци, гърци, както и на славяните, са си тук. Римляни днес няма вече. Но има германци и гърци. По ирония на съдбата, дори половината Рим, който все пак е оцелял 10 века допълнително, та дори той, под името "Византия" е приел езика на гърците. Източната Империя оцелява, но се "погърчава". Патриотизъм.
Ето това е в основата на патриотичната доктрина, която сега се надига, но дори самите патриотични политици, не я разбират. Когато се провали поредната глобалистка идея, оцеляват патриотите. По-кратко не може да се каже.
Само че днешните патриоти не знаят какво да правят. Те получават гласове, но се озововават в неолиберална политическа система. Трябва да се съобразяват с неолибералните институции вътре в държавата, а от вън ги наблюдават и хокат други неолиберали. В добавка към това са се появили и извращения на глобализма, наречени "наднационални корпорации", които са задминали по сила доста държави. И те определят къде и какво ще се произвежда, и къде ще се продава. Те определят кой да взима заплата, и кой да живее мизерно.
Изправени пред тази реалност, патриотичните политици се превръщат в неолиберали. Започват да "спазват правилата", да се кланят на господари, корпорации, комисари, да изпълняват директиви и пр. Започват дори да пропагандират това поведение като правилно. С което се превръщат в част от утопията. Но това не я прави по-малко утопична, и не намалява шанса за срив. Единственото, което се променя, са лицата-слуги на утопията. Едни политици заменят други. Но нищо повече. Вървим уверено към ръба на глупостта...
Но какво да се прави? Какво да направи един патриот, озовал се на държавен пост? Може ли да отрече НАТО и ЕС, може ли да въведе протекционизъм, може ли да отмени неолибералното разложение в образованието?
Изглежда, че НЕ може.
Но всъщност... МОЖЕ.
Да се опълчиш на доминиращата глупост не е обречена кауза. Защото не забравяйте, че тя е "глупост". Това е основната и слабост. Тя има много силни страни - пари, постове, олигархия, която я крепи. Но в същността си е глупост. И това е нейната слабост.
Мерките, необходими за рестарт на патриотизма и за прокарване на патриотични политики (изглеждащи обречени сега) са съвсем прости. Трябва да се извади Истината на показ, да се хвърли с цялата и грозота на тълпите, и те сами да разберат в какво малоумие са ги вкарали. И да разберат от къде идват проблемите, а не да слушат напудрените неолиберални обяснения, които самите неолиберали не разбират какво говорят.
Бруталната истина е нещо от типа: "В арабския свят се раждат по 10 деца на семейство, и остават без образование. Можем ли да ги интегрираме изобщо, ще излезе ли друго освен религиозни фанатици от тях?". Когато се зададе този въпрос, който на 100% отговаря на Истината, отговорът идва от само себе си. Идеята да приемаме и интегрираме бежанци е абсурдна. Просто ние сме по-малко и сега от тях, а някъде там има един огромен резервоар, който се пълни и препълва. Т.е. няма смисъл от глобализъм и интеграция. Има смисъл от затваряне и ограждане.
Друга брутална истина е: "Ние плащаме пенсии, здравно осигуряване, социални помощи и инвестираме в качеството на живот. В Китай работят по 16 часа на ден във фабрики, сходни с трудови лагери, и ползват по същество робски труд. Възможно ли е някога да се конкурираме и да се върнем икономиката?" Отговорът отново е логичен и ясен. Не може напреднала модерна икономика, която поставя в центъра си човека, да се конкурира с робски труд, и с подмяна на работниците като "носни кърпички". Т.е. решението е затваряне на пазарите, а не "либерализация на световната търговия".
Трета брутална истина е: "Можем ли да оцелеем ако продължаваме с еднодетните семейства? До кога така ще караме, до кога абортът ще бъде човешко право, до кога кариерата ще е по-важна от второто дете?" Отговорът отново е ясен. Трябва не прекален либерализъм, пряко следствие от глобализма. Трябва повече ограничения, и да се напомни на гражданина, че има и задължения, а не само права. Трябва данъчна система, която да наказва онези, които не създават поколение (ергенски данък). Трябва по-ниски пенсии на тези, които имат по-малко деца (защото децата плащат пенсиите). Трябва репресия над онзи, който не образова децата си (защото образованите създават благата).
Виждате ли колко е логично всичко, и как правилните решения сами се извеждат. Те са ясни, и всеки разбира, че именно те трябва да се правят.
Насреща, разбира се, стои огромната пропаганда на глобализма. Системата за налагане на универсален ред (преди се казваха танкове и щикове, сега се казват "медии и НПО"). Но цялата тази пропаганда е куха и безсмислена. В момента, в който хората приемат Истината, те ще отхвърлят пропагандата. В този момент хората ще са готови на жертви, само и само да знаят че вървят по правилния път и са се измъкнали от опасен капан, в който са били влезли. Това е много важен момент. Много хора се съмняват, че населението е склонно на жертви, склонно да се откаже от новия "таблет" и от удобствата на еснафския живот, заради промени. Но не е така. Когато осъзнае опасността, населението ще разбере кое е за предпочитане. Когато се изправи и види ясно пропастта пред себе си, то ще намали темпото на тичане към нея. И ще има по-малко лаптопи и "джиесеми", но ще вземе мерки за самосъхранение.
Отделни опити в тази посока показват именно това. Когато населението е с отворени очи, то приема дори някои жертви. Примерът с Русия, която заради Украйна трябваше да девалвира с 25% рублата е ясен. Въпреки, че хората обедняха, те подкрепят своя президент. Виждат, че се бори за правата кауза, и приемат жертвата. Примерът с Унгария, която е под жестока евро-репресия, но въпреки това се държи, и народът подкрепя Орбан, също е показателен. Унгарците разбраха кой е Сорос и какво е направил за света. И искат да се отърват от него. Подобни процеси текат и в Полша, а Беларус се измъкна от неолиберализма още преди 15-20 години.
Разбира се, най-гръмкият и най-видим пример е излизането на Великобритания от ЕС. Въпреки огромната пропаганда, паникьосване и въпреки огромната икономическа зависимост, британците гласуваха за излизане. Реално успехът на "брекзит" не е сигурен, защото на практика той ще се осъществява от същите тези неолиберални елити. Но гласуването показа, че огромна част от народа вече е прогледнал, и се опитва - с налучкване, с опити, с проби и грешки, да намери някакъв нов път.
И така стигаме до ясния извод какво следва да прави един патриот, озовал се някакъв във властта, или поне на популярна позиция. Следва да използва този ресурс, за да отваря очите на хората. И след това - в област, където очите са достатъчно отворени, да прокара една малка стъпка за промяна. Т.е. там където хората вече са разбрали какво е правилно, да се направи онова, което може да им струва някаква жертва първоначално.
Не е правилно патриотът да стане неолиберал в деня на клетвата си като министър. Правилното е да убеждава народа, че превръщането му в министър означава, че неолиберализмът отстъпва. И да предприема патриотични политики.
Какви могат да са патриотичните политики в България днес?
Най-лесно е просто да копираме Орбан. Поне това няма кой да ни спре да направим. Поляците донякъде вече го вършат.
Но има и много други възможни посоки. Демографският проблем не може да се реши само с помощи. Трябват репресии. Трябва да се опомни народът, затова са нужни и шамари. Втори данък от 10% например, за който няма поне 2 деца. Трети данък за "ергените", т.е. възраждане на брака и семейството. Нулеви помощи за неграмотните. Пансиони за децата на циганите, за да станат в тях "хора". В гетото ще станат престъпници. Военно обучение в университетите. Там има много свободни часове, за разлика от средното образование. А и студентите са по-големи. Забрана на абортите. Не можем да си позволим 20-30 хиляди чисти бели българчета да бъдат убивани всяка година. Цигани и турци не правят аборти. Всичко това е изтребление на българчета. И нещо много важно - протекционизъм, така че да има хляб за хората тук. Протекционизъм по косвен път, както го правят например германците - разменят си компаниите членове на бордовете. И търговската верига продава само германски стоки. А не български или полски. Не става със закон и забрана. Но като в борда на търговската верига са производителите, ето така става. Превъоръжаване на сухопътната армия. По 2 причини - пехотата е основата на всичко, и оръжия за пехотата си произвеждаме сами. Ще насърчим нашата икономика. Отказ от скъпо западно оръжие. То е абсолютно малоумие това да правим. Едновременно бедни и купуваме "Грипени". Един "Миг" струва 3 пъти по-евтино и прави същото. Защо да робуваме на НАТО и ЕС, като при това самите НАТО и ЕС нарушават санкциите? Франция продаде, през Египет, 2 кораба на Русия. Германия строи Северен Поток-2. А ние ще купуваме "Грипени". Е какво ни пречи да си доставим "Миг"-ове, нови, от Египет. Може същия милиардер дето минаха корабите през него, да ни ги достави...
Увеличаване на обучението на компютри в училищата. Това е много важна мярка. Заплатите на компютърните кадри са над 2000 лв. Драстично ограничават емиграцията. Не може да учим шивачество и келнерство, и да искаме младите да останат тук. Ще станат келнери в Кипър или в Испания. Ясно е това. Но ако са програмисти, ще останат тук. Защото като вземат 2000 лв., няма и да мислят за чужбина. Мината е критичната граница, при която основните потребности са задоволени и има предвидимост и сигурност. Хората емигрират заради разликата между 500 и 2000 лв. Те не емигрират, заради разликата от 2000 до 6000.
Много важна патриотична мярка, която не нарушава никакви закони и директиви, е така нареченото "резервно договаряне". Какво ни пречи да сключим договор с Русия, който се активира "в случай на излизане от ЕС, или разпад на ЕС". Текущо този договор няма да има никаква сила, с което не вреди на ЕС. Но ще ни е резервен изход, в случай на катастрофа. При това, докато сме още в ЕС, и той самият изглежда като конкуренция, ще можем да договорим по-добри условия с Русия. Какво пречи да имаме подобни договори и например с Гърция и Сърбия, за да сме приятели в епохата след ЕС? Какво пречи да задълбочим връзките с другите славянски страни, които ще са ни естествен съюзник, след разпада на империята?
Всичко това обаче е "духът на патриотизма". Тези мерки са част от общо мислене, от посока на движение, която е патриотична. Прилагането на "духа на глобализма" изключва тези мерки. То превръща патриотите в предатели, а лъжата в истина. И на това се крепи цялата измамна конструкция. На собствената ни убеденост, че "духът на глобализма" е по-правилен. Преодолеем ли заблудите, всичко останало само ще се подреди. Вероятно обаче не и с тези, които вече са се превърнали в предатели...

Добри Божилов
05.05.2017

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates