tag:blogger.com,1999:blog-34078527222202757912024-03-14T08:19:04.437+02:00КОМЕНТАРИ.comБлог на Добри Божилов. Обществено-политически коментари и анализи. Биография...Unknownnoreply@blogger.comBlogger866125tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-78366944026419592952023-08-29T00:22:00.006+03:002023-08-29T00:22:33.348+03:00Главосек<span><a name='more'></a></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Известният и понякога доста одумван бизнесмен Наглов бе намерен на 2 добре подредени части. Главата бе до тялото, очите затворени, дори всичко бе покрито в знак на уважение с един чаршаф. Доста окървавен, разбираемо. Но обилно количество кръв имаше и по тавана, което наведе разследващите на извода, че жертвата е била обезглавена бързо, при което след падането на отрязаната част, артериалното налягане изстрелваше кръвта като фонтан нагоре.<br />„Вероятно е бил съсечен с един удар, при това с добре наточено острие и професионално изпълнено. Като самурай…“<br />Това бяха единствените думи на следовател, които с малко се доближиха до разкриването на престъплението. Повече никой не постигна никога.<br />Дълга процесия от опечалени се изви, но известен впечатляващ брой от тях бяха със забрадки и големи шапки – мъжете, въпреки лятото, за да не се вижда, че може би лекичко се подсмихваха. Това бяха неговите наследници и бизнес-партньори, всеки от които усещаше някаква сладост в близко бъдеще, за сметка на покойника. Но една сериозна изненада ги очакваше. Като повечето подобни „бизнесмени“ с голямо его и арогантно поведение към околните, и Наглов в същността си не бе нито предприемач, нито работодател, нито имаше някакви бизнес-умения, полезни за обществото. Той бе един кредитен измамник, непрекъснато въртящ едни заеми с други, задлъжняващ все повече и криещ това зад агресивно поведение. Дори лъскавият му огромен бял джип, седемстотин конски сили, с който обичаше да се гаври с хората по пътищата и да създава опасности, за да ги плаши, като част от избиването на собствените комплекси, дори той още на следващия ден щеше да бъде иззет от частния съдебен изпълнител. Защото не бе негов, а на тия, на които дължеше достатъчно, за да не може дори дребна частица да се изплати от наследството. Горчиви дни предстояха на всички забрадени и с големи шапки.<br />След време може би Наглов щеше да стане депутат, защото това бе естественият път на всеки подобен фалшив образ. Депутатството гарантираше престиж и солидна заплата за известно време, и също – спасение от безбройните съдебни дела и жалби, които изригваха, когато хората научеха що за реална стока си. Не е ли логично като удариш дъното, да станеш депутат... Почти всеки друг в парламента бе точно такъв.<br />Но кариерата му приключи под този почервенял чаршаф, и имаше известно количество изненада сред близките и медиите, защото Наглов не бе от типа супер-престъпници, ходещи с огромна охрана, занимаващи се с наркотици и постоянно намиращи се под заплаха от подобен край. Нямаше как да се захване с наркотици, защото там изискваните бизнес умения бяха дори по-големи от тези в легалния бизнес, съответно – който не става за бакалин или собственик на автосервиз, не е добре да се пробва в дрогата. Разбира се, това не значеше че не се пробват, и то обясняваше защо девет от десет подобни завършваха житейския си път преждевременно. Но Наглов просто не бе такъв.<br />-Пълно е с извратени днес. Сигурно някой луд го е убил. – каза един.<br />-Да бе, разсипаха я тая държава – може цял живот да се трудиш, да градиш, всичко да даваш за обществото, и накрая така „от нищото“, някой просто да те убие. Разсипаха я… - отвърна друг, без разбира се, да се замисля дали убитият не бе част от разсипването, дали да лъжеш, крадеш и завличаш хора с дългове, не бе част от проблема. А още по-малко се замисляха, че и те самите бяха същите като Наглов и приносът им бе сходен…<br />Комисар Стризов и младият му чирак сержант Докторов също присъстваха на погребението. В крайна сметка, всички основни заподозрени бяха тук.<br />-От тези боклуци не виждам нито един дето да дори да е докосвал самурайски меч. А какво остава да го върти като Туранага.<br />Комисарят бе от по-старото поколение, които бяха гледали филмовия шедьовър „Шогун“, а някои дори бяха чели още по-гениалната книга на Джеимз Клавел. Но за младия Докторов нямаше такъв шанс, съответно името „Туранага“ идеално можеше да се ползва, въпреки че във филма това бе феодален господар, който не въртеше мечове, а други го правеха вместо него. За Докторов това бе просто японско име, което звучеше добре и убедително.<br />Всъщност момчето не бе най-лошия продукт на „разсипаната държава“. То още учеше, студент бе, искаше да стане офицер. И бе положило сериозни усилия да се добере до някое „старо куче“ като Стризов и да работи с него, за да усвоява занаята. Повечето му колеги в Института на МВР си търсеха работа като охранители или помощници – често на криминални босове, с което си гарантираха по-устремно житейско израстване.<br />-Самурайски меч – не е ли прекалено в днешно време… - попита Докторов.<br />-Това е в преносен смисъл. Може да не е меч, а мачете или някоя огромна бойна брадва. Но пак за да отнесеш този дебел врат с един удар си иска умение.<br />-Самурай е ликвидирал Наглов. Може ли да се е забъркал с японци нещо? С „Якудза“?<br />Комисарят се усмихна. Не бе мястото тук за това, но се бе получила уникална шега.<br />-Якудза? Тук? В България… Момче, чети повече книги. Японците никога няма да дойдат в подобна дупка. Якудза е най-висшето ниво на мафията в света. Тя се слива с държавата и дори се грижи за хората. Плаща пенсии, обезщетения, застраховки. И никога, абсолютно никога, няма да предизвика случайна жертва или да засегне невинен – например при престрелка на улицата. Силата на Якудза е в договорката и с държавата да живее в собствения си свят и да не пречи на останалите. Якудза е по-скоро тъмен, но приет клан в японското общество, а не престъпна сила от типа на нашите мутри, олигарси и политически крадци. Якудза няма да стъпи в тази кочина, така както не са стъпили „Сони“, „Тойота“ или „Мицубиши“. Оценката на сериозния бизнес е същата като оценката на Якудза…<br />-Значи вероятността за самурай намалява…<br />-За автентичен самурай – да. Но може да е някой саморасъл. У нас доста народ изучава бойни изкуства. Имаме и световни шампиони. Със сигурност има кой да върти добре меч. Но може и да е просто някой добър касапин. Дето цял ден разфасова прасета и говеда.<br />-От самурай да стигнем до касапин…<br />-По умения с остриета двамата са едно. Трябва да ценим уменията на касапите. Знаеш ли, че трудно се намират такива и непрекъснато се търсят – колячи, транжори. Правят тройно колкото един полицай.<br />-Значи къде ще търсим – из школите по бойни изкуства и месарниците… - попита Докторов.<br />-И в двете посоки не е малко. И ме съмнява да намерим нещо. Особено в школите…<br />-Защо?<br />-Защото ако наистина това е направено с меч, то човекът е бил голям майстор. А тия майстори са много прецизни и изпипани – това е част от източната философия. Всичко да е завършено идеално до последния най-малък детайл. Майстор на меча, стигнал това ниво, е заличил всички следи към себе си, а меча ще го намерят археолозите след хиляда години.<br />-А при касапите?<br />-Там имаме по-голям шанс, но като гледам бизнесите на мъртвеца, той не е имал нищо общо нито с месарници, нито с кланици. Всъщност, не е имал нищо общо с никакъв продуктивен бизнес, който произвежда нещо и предполага ползване на някакви инструменти. Така че ако му бяха сцепили главата с чук, щеше да е трудно да търсим ковачи или тенекеджии. Той до нищо съзидателно не се е докосвал – само пари, финанси, заеми, схеми и много надуто поведение.<br />-А тия дето не съзидават, не владеят и сечивата, с които могат да убият…<br />-Именно…<br />-Може да са наели убиец – такъв…<br />-Ковач или транжор ще се наеме да убива някого за пари? Кой наемник ползва хладни оръжия? Всички имат пистолети и снайпери. Този злощастник без охрана, са можели да го думнат от петстотин метра.<br />-Т.е. съзираме личен мотив. Някой по някаква причина е намразил Наглов и същият този някой е имал умения с остриетата, но не е разполагал с огнестрелно оръжие.<br />-Стеснихме ли много заподозрените?<br />Чиракът се усмихна.<br />Процесията бе стигнала до разкопаната пръст. Бяха купили място в това луксозно гробище. Полагаше му се като на голЕм и заслужил човек да почива в лукс. Тия дето го бяха платили не подозираха, че и това ще им излезе през носа, защото нямаше да получат никакво наследство. Наглов бе направил една последна кражба – за „сбогом“…<br />Появи се свещеникът. Започна да чете опяващата молитва. Като и всеки друг покойник, без значение от миналото му, и този бе почетен като светец и праведник, цял живот служил на хората, народа и Бог. Всички мъртъвци по това си приличат – имат „светла памет“, която заслужава само преклонение.<br />-Убиецът е подредил главата и тялото. Поставил ги е като в някакъв ритуал. Или форма на уважение. – каза Докторов.<br />-Да, това е странно. Един от най-объркващите елементи. Никой наемен убиец при нас не се грижи за трупа. Дори счита това за рисково и загуба на време. Гърми, убива, контролен изстрел и изчезва. А тук са местени и тялото, и главата. Нагласени са. Човекът е поел риск да се оцапа с повече кръв и дори да остави свои следи. Вероятно е взел мерки, но най-сериозната мярка е изобщо да не докосваш трупа. А той ги е наредил. Прилича като за снимка. Да докаже свършената работа. Обаче за какво е нужно това? Подобно убийство и така ще се разчуе. Доказателства се създават за случаи, които ще се потулят. Тялото ще изчезне и поръчителят единствен трябва да знае резултата.<br />-Жест, послание?<br />-Интересно към кого ли… - запита се комисарят.<br />Този въпрос бе най-обречен от всички да остане без отговор – поне от разследването. В рамките на тридневната актуалност, медиите бяха запълнени с всякакви версии. Съпругата, децата, застрахователите, банкерите, наркодилърите, на които не плащал 6 месеца, та дори – окаяната любовница. Най-много, разбира се, се харчеха напълно измислените и фалшиви прозрения – като например, че е бил член на сатанистки култ и събратята му са го пожертвали. Фалшиви, защото такъв отпадък като Наглов не биха приели дори сатанистите, имащи собствен кодекс на честта и считащи, че всъщност Сатана е добър и онеправдан от историческата пропаганда. И освен това – в България нямаше нито един публично известен случай на сатанистко убийство. Което означаваше или, че такива няма, или че ако има, са добре прикрити, а не демонстративни.<br />Същинското разследване приключи за малко повече от 3 дни – трийсетина. Стризов не обичаше да се мотае, бе едно от коравите ченгета, които все пак вършеха нещо в тази държава. Но истината бе, че материалната база на полицията и общата организационна обстановка не предполагаха реален успех на подобни разследвания. Онзи, който е чел за Поаро или Холмс сигурно е видял, че тези супер-детективи се занимават със седмици и месеци, понякога – дори години, с един случай. Обикалят по света с неограничен бюджет, могат да дирят всеки детайл или мигване. Могат да поставят капани на възможните заподозрени.<br />Това е пълен абсурд с индустриално осъществяваната полицейска работа, където имаш купища случаи паралелно, отвсякъде те притискат, пари за експертизи няма, а понякога дори служебната кола зареждаш от своя джоб. Разследването на конвейер не предполагаше нито резултат, нито шанс за такъв в рамките на ограниченото време. В известен смисъл, това бе фундаментално предимство на престъпниците. Те могат да се съсредоточат в една посока и дълго да мислят и премислят всичко. Да са фокусирани върху работата. А насреща си имат инспектори, разкъсвани между хиляди задачи, изнервени, със зли шефове – не по-малко изстискани от „системата“, които основно трябва да впишат престъплението в папка и след това да подредят добре тази папка в архива.<br />Истината е, че никой не съжалява за Наглов, а единствената емоция, която краят му породи, бе яд и раздразнение – от разочаровани и облизващи се наследници. Това е известният контраст между надуването, докато си жив, и тоталното издишане на образа ти след това. Един обикновен човек се приемаше еднакво, защото имаше своя стойност, съответстваща на образа. Дори след смъртта, образът се украсява и възвеличава. Един човек на изкуството – писател, артист, художник, той се превръща в произведенията си след края. Един голям учен остава с откритията си. А една парвеню-надувка с какво остава? С надуването. Колкото по-голямо его, толкова повече издишване, съсухряне и спаружване на оцелелия образ после… Възмездието над арогантността – голяма работа си, поне в собствените очи, наглееш и обиждаш другите, дори ги застрашаваш, защото не приемаш личното им пространство за важно. Заради дребни твои страсти и безсмислици, застрашаваш понякога дори целия живот на други. И го правиш и без да го осъзнаваш, защото не си струва изобщо за мислиш за живота на тези нищожества. Те си голямото „добрутро“, а те – те са нещо случайно, неясно защо получило място в света, но в никой случай не следващо да пречи на величието…<br />Наглов се помни малко повече от обичайното – основно заради болката, която бе създал на разорените си роднини. Оказа се, че трябва дори да платят част от дълговете му. Или поне онези от тях, които успешно бе увлякъл да се запишат като поръчители и съдлъжници и не можеха да се отърват с отказ от наследство. Но все пак, споменът не бе много повече от обичайното. Мина и замина в забрава.<br />А подир това, след време де, един писател написа разказ, а и сподели някои свои разсъждения и философски мисли в социалните мрежи. Писателите обичат да разсъждават на глас и да поставят теми за умуване…<br />„Интересен философски въпрос...<br />Ако изрод в кола кара със 120 км/ч на 2 сантиметра зад теб, след което го пускаш да мине, но той те засича и минава на нови 2 см. отпред и отляво, опитвайки се да те избута, като отмъщение че си го "забавил", та интересен въпрос е това дали е "опит за убийство"? И ако поне в морален план го приемем за такова, то имаш ли моралното право да издириш този изрод после и да го убиеш?<br />Той застрашава семейството ти, целият ти живот. Може да убие децата ти, на които престоят много години живот, техни деца и т.н. Може да убие всичко това, само защото иска да кара с 30-40 км/ч. по-бързо от теб. И настоява да го знаеш и създава огромни рискове.<br />Та чисто морално, имам ли право да издиря този изрод (не е толкова трудно по номера на колата) и да го ликвидирам?<br />Защото утре той ще повтори, после ще потрети. Ще опита 10 пъти и накрая наистина ще предизвика катастрофа. Чий живот е по-важен - неговият или този на потенциалните му жертви?<br />Чисто морално, трябва ли да убиеш наглеца?<br />И едва ли ще те хванат. Никой няма да заподозре подобен мотив, никой няма да знае за теб, никой няма да те търси. Ще търсят роднините му, наследници, бизнес-партньори. Т.е. ако си внимателен и не оставиш явни следи, няма и да те погледне никой... Случайните и видимо несвързани хора с жертвата са най-защитени от всички, нямат нужда дори от алиби. Истината е, че подобен тип „народна справедливост“, саморазправа, тя е закриляна от самия Господ да остане неразкрита и той единствен да знае Истината.<br />Какво мислите?<br />А онзи изрод с белия джип дето е направил това днес на магистрала "Хемус", ако чете това, да предполага какъв е моят "морален избор"...<br />По това време всички бяха забравили вече за Наглов. Стризов се бе пенсионирал, а Докторов бе заел мястото му. Той прочете, усмихна се, изрови старата папка, разгледа я, и отново я зарови.<br />В крайна сметка, човекът просто бе написал „художествена измислица“. И тя не само нямаше как да бъде доказателство, но и бе за предпочитане за обществото да си остане „художествена измислица“. Дори от чисто прагматичния човешки интерес – живият Наглов наистина би създал повече работа на полицията от мъртвия. И той бе просто едно тяло с отделена глава, но едно. А ако наистина бе продължил така, дали нямаше да обърне някоя кола с деца и да загинат повече? И то далеч по-невинни от него…<br />Не. Обществото определено имаше нужда от художествени измислици, и от нищо друго. За един малко по-добър свят и за една малко по-малко разсипана държава…<br /><br /><i>Добри Божилов<br />28.08.2023</i></span></span><br /></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-77819435953907443032023-08-03T18:57:00.002+03:002023-08-03T18:57:52.990+03:00Народът ни не е "спящ", но е подложен на брилянтна операция по авансово деактивиране на всеки възможен бунт...<p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span></span></span></span></p><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Бих искал да кажа нещо относно "спящия народ". Знаете, това постоянно се говори - не сме народ, спим, затова ни мачкат и поробват.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">НЕ Е ТАКА.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Нещо друго е "така".</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Срещу България е приложена много майсторски стратегията на "обезсилване на потенциален народен бунт". Това е исторически механизъм за създаване на фалшиви бунтове през времето, след което - измама на лидерите, спрямо народа, за да се дискредитира самият бунт.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Да припомня колко бунта имаше. Първо през 1990 г. Тези бунтове обаче докараха не някакви нови лидери, а предатели. Предатели дори на самата анти-комунистическа идея.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">През 1997 г. имаше бунт срещу Жан Виденов, след като Сорос разсипа финансовата ни система. Бунтът не бе малък. Но после дойдоха Костов и компания, разграбиха държавата, приватизираха и концесионираха всичко.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Бунт имаше през 2013 г. - изгонихме Бойко, но ни стовариха ДПС и Орешарски.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">През 2020 отново имаше протести. Последваха серия от избори и накрая какво се получи - Кирчо, Кокорчо, Христо Иванов, в съюз с Бойко и Пеевски.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Имаше и други по-малки бунтове - например организирани от АТАКА. Това вдигна резултата на самата АТАКА, но накрая тя се превърна в "златен пръст".</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">При тази серия от измами естествено народът ще е скептичен към бунтове и протести. Ще се откаже да протестира.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">И всичко това е изиграно много хитро и майсторски от Американското посолство. Стратегията е дългосрочна. Да се дискредитира протестът и бунтът, за да не може да има истински бунт и под "бунт" да се разбират 300-400 техни наемници (грантояди).</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Сега много хора се гневят "защо никой не протестира". Но истината е, че протест има - виждат настроенията в социалните мрежи. Те ясно показват какво мисли народът. Въпросът е, че народът е изигран да не излезе физически на улицата, защото вече счита, че отново ще му стоварят някой Костов, Желю, Христо Иванов или Мая Манолова...</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Истината е, че срещу България се прилага една от най-майсторските и задълбочени схеми за поробване. И тя дава резултат. Защо се хвърлят подобни усилия? Не знам точно. Но е сигурно, че и в двете световни войни, стратегическото ни положение е било ключово за всички воюващи сили. И спрямо България е имало особен интерес.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Може сега причината да е същата...</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Та народ има, гняв има - да. Но бунт няма. И няма да има.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Защото американците гениално и успешно убиха потенциалното доверие...</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Възможен ли е изход?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Не знам. Наистина не знам. Ако някой може да рестартира доверието, въпреки последователна политика срещу самото доверие, той може да даде този отговор...</span></div><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><i>Добри Божилов, писател<br />03.08.2023</i></span><i><br /></i></span></p>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-14917080492911566272023-07-17T13:50:00.006+03:002023-07-17T13:50:49.330+03:00 Войната като реалност<p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><span></span></span></span></p><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Причините са избухване на една война имат значение само до избухването и. След това стават безсмислица, защото войната се самоподхранва - непрекъснато има убити и разрушение и те са огромна нова мотивация да се продължи войната и да се "накаже виновникът".</span><br /></div><div><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Ако Русия е във войната, заради няколко хиляди убити в Донбас от 2014 г., то нека е ясно, че руските загуби в новата война вече са над 100 хиляди със сигурност.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Ако Украйна е във войната, заради Крим и Донбас, то тези територии не струват дори 1% от 1 милион жертви, които вече са дадени, без да броим разрушените градове.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Т.е. каква е причината за войната оттук насетне - някогашната история и първия мотив, или настоящата цена?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Казвам това, защото истината е, че оправданията за виновника за начало на една война са просто лъжи и от двете страни. Всеки сочи нещо в миналото, но истинската причина е в настоящето.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Каква е реалната причина за войната?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Русия иска Донбас и рускоезичните земи, както и Украйна да не влиза в НАТО.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Украйна иска обратно Донбас и рускоезичните земи и да влезе в НАТО.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Какво значение има в този момент дали някой е палил сгради в Одеса през 2014 г.?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Искам да кажа, че като започне една война, тя може да свърши по 2 начина - победа на едната страна и пълна защита на нейния интерес, или с компромис по средата някъде. </span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Започнала ли е войната, е без значение кой я е започнал и защо. Важно е кой ще я свърши.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">От тази гледна точка, намирам позицията на Русия за по-отговорна - те са отворени за преговори. Западът (формално Зеленски) отказва това и иска война "до победа". Т.е. касапница.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">И соченето на Путин като виновник е просто една измама за това да се прикрият истинските причини. Дори само като жертви и кръв, натрупаните след началото на войната са много повече отпреди това.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Краят на войната представлява или налагане на интерес, или зачитане на различни интереси. Конкретният първи инициатор е безсмислица...</span></span><br /></p><p><span style="font-family: arial;"></span><br /><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Добри Божилов, писател</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">17.07.2023</span></span></i></p></div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-8820378408771696742023-07-13T11:50:00.012+03:002023-07-13T11:52:40.370+03:00Баце - шеф на Външната комисия... Явно е не само изпран, а и толкова чист, че става да ни е лице пред света...<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="374" data-original-width="500" height="478" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEipguVh0W9sDcz9uMq_cVTTtk1JEgJe-vrRgpSeesNir1aZHWbx6sNuzlagmZbT0psmB0iu_0lP4hsSTBgxuo3Yn05VAMmQBgIJGSyQuA90ntVlFg3SAV3CUF0S4P05pbgCGEW-SxKik_ZY6wqhfMB3lfmLSU3v3j-r1Tf-rWFiS_NnTBlq_ZwdyaUq4KLn/w640-h478/batze.jpg" width="640" /></div><span><a name='more'></a></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Баце - председател на Външната комисия. Той нали си е дипломат велик от кариерата, вярно че му се смееха из Европа, ама нищо. Баце - дипломатът. Като отчетем, че външният министър (Габриел) му е подчинена партийно, то излиза, че той лично взема на къса каишка външната политика :)<br />Командировки в чужбина, срещи в висши еврократи.<br />А, забравих - председателите на комисии имат право на служебна лимузина (Мерцедес) и дори на охрана от НСО при нужда.<br />Все пак, има и една икономия - сам си кара лимузините, може би няма да ползва шофьор :)<br />Баце не само е изпран вече, но е толкова чист, че заслужава да ли е лице пред света... :)<br /><br /><i>Добри Божилов, писател<br />13.07.2023</i></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-25724435310963582362023-07-07T13:38:00.005+03:002023-07-07T13:38:21.699+03:00Комунистите и Бай Тошо са последните зачели референдум...<p><span></span></p><a name='more'></a><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Срамен дебат в парламента за отмяна на правото на референдум. Но това не е отсега. Имаме 4 референдума и нито едно решение от тях не е изпълнено. В провалянето на някои от тях участва и "Възраждане". Например те се клеха в мажоритарното гласуване на предния референдум, сега дума не обелват. Клеха се и в отказ от субсидия, сега имаме референдум решил друго, но те не се отказват, нито дори предлагат да се намали субсидията на 1 лв. А най-големият абсурд е поведението на ИТН, които не изпълняват решенията на собствения си референдум. Забравиха мажоритарните избори, вече и те си усвояват пълната субсидия.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Окаяна е съдбата и на АЕЦ "Белене", гласувана да се строи на референдум и електронното гласуване - решено също така...</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Политиците винаги са по-умни от народа.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Последният зачетен референдум е този за Бай Тошовата конституция от 70-те години. Комунистите последни изпълниха референдум.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Ако си мислите, че днес нещо е възможно, без да увиснат 1000 души на въжето, то доста грешно мислите...</span></span><br /><span style="font-family: arial;"></span><br /><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Добри Божилов, писател</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">07.07.2023</span></span></i></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-9397543342303059272023-06-21T10:44:00.007+03:002023-06-21T10:44:36.535+03:00Какво ще стане с Украйна след 2 месеца, като свърши доставената техника, а на запад никой не произвежда нова?<div class="separator"><p style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="806" height="318" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhbqa4XCR_MjbgPz2rquLkGa9f3asNhcSJc1iiRUSkAD5Ti9Cw76ADg2fCWIuAJEo5TI-_Iy2By2954pn5gEO0ch8BJn0g-_W5eMUR0GaDzWYGaGXGCPmFYpZXZF9QIBVWCDMp0PxMDJSQEP4xxNIHfj3LIzesCrmc75LccjrBWcSmZVgfW0ai3OGuFL9oT/w640-h318/armory-destroyed.jpg" width="640" /></p></div><p><span></span></p><a name='more'></a><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Дори западните медии <a href="https://www.washingtonpost.com/world/2023/06/18/russia-counteroffensive-ukraine-war-aviation/" target="_blank">признават</a>, че Украйна е абсолютна касапница на западна военна техника. Представят го по-омекотено - от типа на: "руската авиация пречи на настъплението" или "руската артилерия е опасно ефективна срещу украинската офанзива".<br />Но нима всичко това не бе ясно предварително? Някой видял ли е летящ още украински самолет или хеликоптер? Дори системите "Пейтриът" се оказаха уязвими, да не говорим, че те са за статична защита и Украйна няма как да ги премести близо до фронта - защото може да ги думне случаен снаряд от оръдие.<br />Т.е. Украйна изначално започна една офанзива-месомелачка и в момента и западняците го признават. Няма сериозни придобивки, но има едно клане на хора и бронирана техника.<br />Но това не е изключение. Припомням, че в Сирия "Вагнер" веднъж направи същата глупост, като тръгна да настъпва без въздушна подкрепа. Само с танкове. Помляха ги сирийските терористи, въоръжени с американска артилерия.<br />Сега същото правят руснаците.<br />Но един гигантски въпрос виси - всички западни оръжия са старо-произведени, т.е. те са от запасите на НАТО. Военната индустрия не е минала на военни релси и не произвежда масово. Реално България е най-милитаризираната държава като нашите заводи работят на 24 часов режим. Нищо подобно няма на запад. Произвеждат си Фолксвагени и Еърбъси, а не Леопарди и Еврофайтъри.<br />Т.е. западът няма запаси от оръжие, които да прати на Украйна, след като месомелачката приключи.<br />Тогава какво следва с Киевския режим? Ако остане без Леопарди и Ейбрамси, съсипани в проваленото "настъпление"...<br />Истината е, че на Запад никой няма отговор на този въпрос. Пари реално има - нали си ги печатат. Но няма танкове, които да се доставят за тия пари...<br />Как ще воюва Украйна след 2-3 месеца?</span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Добри Божилов, писател<br />21.06.2023</span></span><br /></p>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-43209643105163496652023-06-07T10:43:00.003+03:002023-06-07T10:54:28.537+03:00Русия показа първо видео от унищожаването на "Леопард"...<p><span></span></p><a name='more'></a><p></p><p style="text-align: center;"> <iframe allowfullscreen='allowfullscreen' webkitallowfullscreen='webkitallowfullscreen' mozallowfullscreen='mozallowfullscreen' width='589' height='489' src='https://www.blogger.com/video.g?token=AD6v5dyMmtNDk7C5xrBr0l4LJOLNsBLxBRWql_h7SIm_kiTGNjC54ywDo4Wq-4LbWBCy7EGb2pLheOrzhTVYSlQvGw' class='b-hbp-video b-uploaded' frameborder='0'></iframe></p><br /><p></p><p><span style="font-family: arial; font-size: x-small;">Източник: Руските Телеграм канали, Фокус<br /></span></p><p><span style="font-family: arial; font-size: x-small;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="clear: left; float: left; font-family: arial; font-size: x-small; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="334" data-original-width="549" height="20" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHX-8kRmmPoXhnq4xSNA7Cv8T_07zCG0VeOh8rIS0geygi80QqR2ZJy17Uc3YHeWaKtMrkulV_T4H7YAdqtlyw32zj67Bh-GRAVhcyEDwZ4Fw0Xfr-Yo8sdSjF9AJpT1CmAoa9rhr8f0CFA5g6M59sU7AKGid5WXhT5JRODTpaJG_SnCHoU8F2JJADdQ/w33-h20/leopard.jpg" width="33" /></span></div><span style="font-family: arial; font-size: x-small;"><br /> </span><br /><p></p><p> </p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-59446175217081159612023-06-04T13:43:00.001+03:002023-06-04T13:43:13.068+03:00Главният прокурор е опасен не с поста си, а с документите, които притежава... Предстои мега-компроматна бомба, след всички унижения за Гешев...<p> <img border="0" data-original-height="384" data-original-width="680" height="362" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgSF0Cv7koUQIw1C7HzwyBhHAPXl-odTWeQwfjRYvJ5iaD2v27fV6nvt2Nq50cpqf66DKqGXPndVDO1gKnq8EFAXwbKcQw3xCKTxlS-KcXJ-hj5YbCp8XzQQtiusStPflLjlTES9wSGV-l2-q1hyinD9nC2FpBuYieEPOChTxElCGLS8XgWRrDoXrB4Dw/w640-h362/gesho.jpg" width="640" /><br /></p><p><span></span></p><a name='more'></a><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Главният прокурор е опасен не с поста си, а с документите, които притежава. Затова и всички предни главни прокурори ги пенсионираха с почести и им намериха някакво удобно и изгодно място, където да кротуват.<br />За пръв път наблюдаваме брутално уволнение на главен прокурор, при това - дисциплинарно, т.е. като наказание.<br />Но този главен прокурор със сигурност разполага с копия от доказателствата по най-важните разследвания.<br />Представете си каква компроматна бомба може да избухне после - това са всички тия документи "на трупчета". Банкови извлечения, фирми, имена, връзки, експертизи. Всичко това, дето се прикрива с аргумента "удължаване на разследването".<br />Сега гонят Гешев, и дори го унижават. Какви ли документи ще изтекат в следващите месеци?<br />И днес е направен обиск на 4 фирми, свързани с кражбите на Бойко. Подобни действия няма процесуален смисъл, защото Гешев след 4 дни го уволняват и новият и.д. главен прокурор сигурно ще отмени дори искането за имунитета. Т.е. дело няма да тръгне. Така този обиск има смисъл единствено, за да си направи Гешев фотокопия на откритото...<br />А че прокуратурата знае всичко всеки къде е крал, не се съмнявайте. Нямаше всички да искат да я контролират, ако не знаеше...<br /><br />Добри Божилов, писател<br />04.06.2023</span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-90790693234982637322023-06-02T08:19:00.004+03:002023-06-02T08:20:13.766+03:00Ицо Хазарта се превърна в това, което изобличаваше в песните си...<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="720" data-original-width="1280" height="360" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_02_DI-Z1-6nZEh-xX7IN63RLP8-F449HSI3Ajw8NgxuSXWEkrZAXpoBcFt0ZSzGSme5R2311noYezny-DNAyt3FXtcmHZ3kZzVLJkrhJR40_H-8Tm27CVIhavCvz4e3HryOM9w0oEXkWUv95M0vFY_FKtv3nyM85M7vIaEwEsDWacoflDj_LL7sEuA/w640-h360/hazarta.jpg" width="640" /></div><p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Как човек става за резил?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Безспорен факт е, че Ицо Хазарта има талант. В стил, приеман като противоречив, но все пак - неизменна част от съвременната култура, подобно на графитите.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Този тип изпълнители са израз на бунта срещу корупцията, покварата, простотията и огромен брой други несправедливости. В САЩ, рап певците вършат същото, някои от тях дори ги убиват (напр. Ту-Пак).</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Безспорен факт е, че песента "Имам човек" напълно отговаря на реалността, осмива я, изобличава я.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">И накрая - Ицо Хазарта ще гласува за правителство, дето ще слага "свои хора" навсякъде, ще съгласува с посланици, ще ползва "нашето МВР" за изборите, и дори признава, че има 7-10% поддръжка, но с мурафети са получили повече...</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Той ще гласува за това.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Огромен позор и изплюване на всичко, което си внушавал толкова години. Какво ще остане от името на Ицо Хазарта, след като се е превърнал в това, което е изобличавал с творчеството си?</span><br /><br /><b><i><span style="font-family: arial; font-size: small;">Добри Божилов, писател</span><br /><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;">02.06.2023</span></span></i></b></div><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><span></span></span></span></p><!--more--><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"> </span></span><br /><p></p><center><iframe allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/XhAe4lLR8Ms" title="YouTube video player" width="560"></iframe></center>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-6818340493427717192023-05-21T23:39:00.005+03:002023-05-21T23:39:36.359+03:00Император - глава 25 от романа "Еврокалипсис"...<a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><span></span></span></p><!--more--><p></p><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Първо минаха
християнските първосвещеници. От вярата на Новия. Целунаха му ръка и се
поклониха. После - мюсюлманските. За последните бе малко необичайно,
защото халифът можеше да е само един. Но времената се меняха. Подир тях
бяха останалите религии. Умишлено, и като уважение, пуснаха първо
духовните лица. Посланиците на другите страни останаха накрая.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">А най-последен го прегърна Императорът. Досегашният самостоятелен глава на държавата. Вече бяха двама.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Братко, с това империята ни става по-силна и по-единна. Заедно ще я удвоим и утроим… - каза той.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Живков почтително отвърна:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Огромна
чест ми оказа, братко, вярвам във великото ни бъдеще… - и не спомена за
разширяване. Изобщо не възнамеряваше да се въвлича в това.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Всъщност не искаше да става дори съ-император. Но се наложи.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">България
нямаше нужда от нещо повече от безкрайно свободния статут на васална
провинция - по документи - част от империята. А сега ставаше де факто
самата империя. Кюрдите реално я преобразуваха в Кюрдско-Българска. Като
цяло - не само тези два етноса. Идеята бе да стане всеобща на всички, а
издигането на съ-император, който не е мюсюлманин - да приобщи
християните. Но при обективния факт, че единият водач бе кюрд, а другият
- българин, очевидно правеше империято основно Кюрдско-българска.
Фактически вече нямаше разлика и между Малоазийската част и Балканите.
България стана не васална, а съвсем равностоен регион на сюзерена си.
Императорската титла предполагаше и наследяване, с което българското
участие бе гарантирано и в бъдеще. Поне докато тази държава
съществуваше.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Но какво ли ще стане, ако България някога издигнеше
друг диктатор - тази длъжност поне формално не бе наследствена, а
потомците на Живков да трябваше да носят имперската власт… Може би се
налагаше да прокара закон за наследството, който да прехвърли короната
към заемащия висшия държавен пост, и тя да не върви по родов признак.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Сега
не бе моментът да мисли за това. Вероятността империята да надживее
самия Живков бе минимална, поне ако съдеха по хаотичните процеси в
света.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Но имаха дълги спорове по този въпрос. И основно по мотивите.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Империя, която не се разширява, започва да се свива… - каза неумолимият закон императорът. Докато още бе един.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Всяко разширяване трябва да си струва… - отвърна му Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Имаха
различия. Кюрдът искаше да присъедини разпаднала се и хаотична Гърция -
и то като първи етап. След това бе планирал новият съ-император да
докара бившите Румъния и Сърбия.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Живков напълно отказа да се занимава
с разпадналите се съседи, защото те само щяха да внесат трусове и
проблеми в България. Но кюрдът имаше пряка граница с Гърция и си бе
наумил той да я окупира.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-От гърците добро няма да видиш. Хитруват и
лъжат, цялата им работа е такава. Затова никога не са имали читава
държава - грабят дори своят собствена… - каза Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-С ред и дисциплина ще ги стегна. Имам двайсет хиляди фанатизирани мюсюлмани като милиция, ще въведат ред.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Мнозина са опитвали да накарат гърците да работят, никой не е успял. Остави ги както са си сега.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Империята трябва на настъпи на някъде. Губим време на едно място…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Развиваме се вътрешно. Рим не е построен за един ден.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Имам усещането, че демонстрираме слабост и трябва да докажем, че сме във възход…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Но
истината бе, че не бяха само гърците. Разклатени на юг бяха Йордания и
Сирия и императорът искаше да ги присъедини като васали - подобно на
България доскоро. Но голямата му хапка бе Египет. Да завземе пирамидите и
Суецкия канал, и солидните приходи от тях. В Египет имаше огромно
малцинство от християни-копти. Местният президент се дърпаше от
васалитет и насъскваше именно тях срещу империята - че щели да ги
ислямизират. С издигането на съ-император с християнска вяра, този страх
угасваше. Коптите, в едно с гърците, бяха достатъчна причина за
коронясването на Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Самият той не искаше да го въздигат, защото
щеше да му навлече доста външнополитически ангажименти, които хитро бе
оставил досега на Истанбул. Щеше да се наложи и по-често да ходи до
столицата, което да му губи времето - така нужно на България и
вътрешните проекти. Но в политиката не избираш всичко.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Заедно с
коронацията му, империята бе прекръстена от “Кюрдска” на “Източна”.
Нямаше етнически елементи вече. Възможно бе да успеят да интегрират
повече и турците по този начин. А самите те взеха да разчитат за това
повече на новия съ-император, въпреки че бе християнин. Помнеха добри
отношения в миналото с българите. Което със сигурност даваше добри
позиции във вътрешните интриги в самата империя.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">За България обаче
имаше една сериозна полза от новата титла. Чисто формално, тя не бе
васалитет и не дължеше данък на метрополията. Колкото и малък да бе той,
все пак бе някакъв разход. А допълнително, като съ-император получаваше
шанса да влияе на общата хазна, в която всички плащаха. Така самата
България можеше да излезе на плюс от позицията си. Вероятно не бе много
честно, с оглед на факта, че фактически щеше да получава нещо за сметка
на по-бедни и по-далечни провинции. Но цялата история на света бе
такава, България достатъчно бе плащала на всякакви окупатори, комисари и
емисари, и сега може би бе дошло време да поспечели.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Живков
категорично отказа той да участва с пари в предстоящата кампания в
Гърция. Намираше я за налудничава, защото дори да успееха да я окупират,
нямаше да извадят обратно толкова, че да покрият разходите.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Вярна бе
тезата, че империя, която не се разширява, започва да се свива. Но
имаше още една теза - империя, която се разширява, за да губи пари, а не
да печели от новите колонии, бе още по-застрашена. Диктаторът не
харесваше подобни пропагандни акции. Но те си бяха избор на стария
император, а приносът на новия бе единствено, че е християнин, и то
православен, и можеше да се внушава на гърците, че отиват при свои хора.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Тържеството
по коронацията не бе много пищно. По настояване на Живков. Последваха
три дни на посещения на болници, училища и градинки край Босфора.
Направени бяха дарения на няколко фондации. Накрая бе назначен и
специалният частен секретар - ключова длъжност за шпиониране на всички
останали в двореца. Та постави един арменец - еднакво отдалечен и от
турците, и от кюрдите. Разузнавателната служба напълни администрацията
му със свои хора - все българи. Кюрдите бяха наясно с всичко това, но
тяхната администрация бе абсолютно същата.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">На следващия ден си замина за София.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Както е казал основателят на Истанбул-Константинопол, “Сердика е моят Рим”... - рече Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Може
и да си благословен от Аллах наистина с този град… - отвърна му
Йоджалан и го изпрати до летището. Там българинът се качи на хеликоптера
си, и съпровождан от още два военни, отлетя към границата, която бе на
седем-осем минути път…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">В София го чакаха по-важни задачи.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Категорично
забрани да се сменят символите по учреждения и дори - формулярите на
администрацията, до изчерпването на старите. Това би бил сериозен
разход. Патриархът - летял заедно с него, и пръв целунал ръка, бе уморен
и се оттегли в освежената си резиденция на Витоша. Но за властта време
за почивка нямаше.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Трябва да приемем сериозно комунистите… -
докладваха му за случая с двамата агенти - Държат се професионално, може
би заслужават да ги оценим по-високо като умение. И могат да са
полезни.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Комунистите започнаха преговори с диктатор-васал, а сега ще
ги приключат с император… - усмихна се Живков - Още повече се
отдалечаваме от тяхната идеология.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Само номинално. Те считат, че от всички капиталисти, ти си най-умният и най-близък до народа…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Сиреч, България има най-голям шанс за социализъм…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това е тяхното мнение… - отвърна секретарят.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Какво е последното им предложение?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Иската нашите хора да станат техни шпиони в Москва. Да ги пратим дипломати…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но така ще признаем, че са наши хора?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-В
това едва ли можем да ги заблудим. А и да го правим, те просто не ни
вярват. И доколкото въпросът е само между нас и тях, а по света никой не
се интересува от Иван и Янаки, то спорът е безсмислен…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Янаки - дипломат. Авантюрист, комарджия и наемник - посолството…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Имало е и по-екзотични назначения в историята…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбирам, но той дали ще го иска?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Секретарят се замисли. Сетне каза:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако алтернативата е да стои заложник в Алпите за неопределено време…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но
какъв е смисълът да им губим времето там? Те имат друга задача. И защо
комунистите вярват, че ще бъдат лоялни техни шпиони? Какво им пречи да
се върнат тук?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Нямам отговор на този въпрос. Службите проучват
възможностите. - отвърна секретарят - Но ако изходим от това, че хората
на Верн не са глупави, вероятно допускат, че ще има нещо в Русия, което
да ни задържи. Нещо, свързано с Иван и Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Нещо свързано с “Мерцедес”?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Те знаят, че това ни интересува, макар да не сме го признали…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но
в Русия няма нищо подобно. Не може да има нещо важно и за толкова време
да не сме чули нищо. Някога там имаше частично производство. Има
инженери, но те вече работят другаде. Не са заплашени да станат роби или
бежанци. Едва ли са наша целева група.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Едва ли Верн не го знае. По-скоро ние не знаем нещо.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Тоест, предлагаш да приемем условията?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Няма да изгубим повече, сравнено с ареста им в Алпите… А междувременно можем да пратим друг екип да търси инженери из Европа.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Поне докато не ги арестуват и тях комунистите… - каза Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ще бъдат предупредени, едва ли ще стане…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-То да бяха единствената заплаха червените. Но добре - приемам това.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Заминават за Москва…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Изненадващо за тях, за мен, за всички…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Освен може би за Верн. Едва ли сега го е измислил?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Очаквал е шанс?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Най-логично е да е така…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Значи в Русия има нещо, и то не от сега, а от повече време, и комунистите са изчаквали търпеливо момент да го използват…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Възможно
е дори засадите и ловът на агенти като нашите да са били затова. Кой
знае колко други са прибрали, и може би - после са ги пуснали, докато
намерят вярната плячка - българи, които знаят езика, добре подготвени,
неплашливи и склонни към налудничави мисии.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Определено точно това са нашите хора… - съгласи се Живков.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Остава да видим какво е открил Верн…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: medium;"><i>Добри Божилов, Хир Дуло</i></span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: medium;"><i>21.05.2023</i></span></span></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-43997282193323913482023-05-08T13:09:00.002+03:002023-05-08T13:09:20.117+03:00Мон Блан... глава 24 от романа "Еврокалипсис"<a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><span></span></span></p><!--more--><p></p><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Върхът
на Алпите - господарят на великата планина, дълго бе считан за
най-високото място в Европа - покривът на Стария континент. Това
продължи, докато научната мисъл не надделя над емоциите и не бе приет
обективния факт, че Кавказ също е част от Европа. Съответно -
най-високият връх стана Елбрус. Дори преди войната и евроразпада, не бе
уточнено окончателно в чия територия се намира Мон Блан. Едната
претенция бе, че е изцяло френски, а другата - че е на
френско-италианската граница. В рамките на Европейския съюз този въпрос
изгуби значение, а още по-малко - днес - сега бе безусловна собственоста
на комунистическия месия Верн, и никакви спорове вече не съществуваха.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Бунтовниците
знаеха, че преговорите със София ще се проточат и затова решиха да не
се стои просто на едно място и да се губи време, а да се направи едно
туристическо пътуване из огромния планински масив, до самата му
най-висока точка. Нито Иван, нито Янаки преди се бяха изкачвали там,
независимо от факта, че това бе една от най-величествените туристически
атракции на последния половин век, преди войната.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Когато обаче стигнаха върха, те разбраха и основната цел на катеренето:</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Когато си тук, какво изпитваш? - попита Лучано, гледайки към Иван. Но въпросът бе и към двамата.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Всеки такъв преход е нещо огромно и красиво. Краят му е - отдих и свобода, задоволство от успеха… - отвърна разузнавачът.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Именно…
- каза Лучано - Това е доказателството за единствената Истина, която
имаме - комунизма - какво друго му трябва да човек, освен свобода и
щастливо чувство от постигнатия успех? Какъв смисъл има материалното?
Всичко е дух… Накарах ви, всъщност Верн го поиска, накарахме ви да
дойдете до тук - до върха, и то без да ползвате лифтовете - отдавна
неработещи, направихме го, за да видите цялото безсмислие на всичко, към
което хората се стремят - богатства, пари, власт, суета. Виждате, че
единственото, което ни трябва е свобода.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-В планината хората мислят различно, така е. Но това не е доказателство за единствеността на комунизма… - включи се Янаки.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-В
планината се вади най-хубавото у човека - трудните условия изключват
всяка алчност и корист. Трябва да сме заедно и да си помагаме. И тогава
ставаме хора. Защо не можем да бъдем същите и винаги? - попита майорът -
И ако бяхме такива, нямаше да стигнем дотук, до тази война и този хаос…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Но
нямаше да стигнем и до Верн и комунизма. Без войната, той нямаше да се
издигне и щяхме да сме си в охолстващото и загниващо - без да се усеща,
европейско еснафско общество… - каза Иван.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Така е - кризата отключи пътя и на комунизма… - съгласи се Янаки.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Въпросът
е, нямахме ли планините и преди това, не ходеха ли хора по тях, не
осъзнаваха ли същото? И въпреки това - връщаме се долу и се хващаме
отново за алчността и сребролюбието, за кариерата и налагането над
другите. Не бе скрита Истината от нас, и не само в планините тя се
виждаше. Но я загърбихме, а предпочетохме оръжията и насилието.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И
вярвай ми, пак ще се случи, стигнем ли до мир. - каза Иван - Верн живее
от кризата, тя го храни. Има ли мир, всеки пак ще си погледне в своята
паница и ще иска само и единствено тя да е пълна. Без да мисли за ефекта
върху другите. Това е човешката природа. Тя е несъвместима с комунизъм.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Човекът
никога не се поучава - дори след големи катаклизми… - каза Янаки -
Бързо ги забравя, защото текущо не му е изгодно да помни. Никой не иска
дори един цент повече данъци да плаща, заради всеобщото благо. Мисли
само за себе си. Повторението на катаклизма след време е неизбежно.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Така
няма да стигнем далеч. Вече катаклизмите са с мощ, способна да унищожи
всички ни. Ако някога една чума или война се свеждаше до държава или
континент, но оставяше достатъчен резерв от хора другаде, днес можем да
заличим цялата планета. И няма да има откъде да дойдат нови заселници. -
каза Лучано - И това ме кара да мисля, че въпреки предните неуспехи,
този път комунизмът има шанс.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Трудно им бе да го повярват, но всеки имаше своята гледна точка. Не отричаха неговата.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Направиха
си снимки на върха и поеха обратно. Всички се надяваха докато стигнат
отново долу да има по-конкретен отговор от България. Но през цялото
време бяха наясно, че дойде ли такъв, бързо ще им бъде съобщено
незабавно през сателитите. Засега вест нямаше.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">За
разлика от изкачването, когато бе препоръчително да се спазва
по-спортен режим, особено в храненето, на връщане такова изискване
нямаше. Това им позволи да посетят няколко доста запазени хижи, където
да опитат не само чай - традиционната Божествена напитка във всяка
планина, но и от различни местни гозби. Но тези ястия бяха по-особени.
Не бяха класическите от едно време, а по същество нови открития,
базирани на ограничени хранителни ресурси. Французи и италианци, оцелели
из планините, и благодарни че не им се налага да поемат на юг към
Либия, опитваха да приспособят уменията си към съвсем други начални
продукти. Така се бяха родили нови видове супи, основани на гъби и
билки, които да наподобяват месото. Имаше ястия от птици, каквито преди
никой не би опитал, но сега бяха в изобилие, защото намаляването на
човешкото присъствие някъде водеше до спонтанно разрастване на
животинското и растителността. Французите - особено те, винаги в
историята си бяха били чувствителни към кулинарията. И сега го доказваха
- бяха прехвърлили таланта си в новата зона на възможното.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Комунистическата
власт на Верн не бе ограничила всички тези местни дребни
предприемачества, защото бе изчислено, че подобен “частник”, всъщност не
изкарва повече от обикновен наемен работник - често дори по-малко.
Съответно - не може да има натрупвания, които да породят капитал и
алчност. И най-вече - произтичащото от капитала властване на едни хора
над други. Дребните частници се превръщаха в “самостоятелни работници” в
предприятие, които се състои от един човек, или от едно семейство. Това
не бе анти-комунистическо и все още оцеляваше.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">При
спускането си минаха и през едно място, където имаше оцелял минерален
извор. В планината. Естествена гореща вода насред ниските температури на
по-голямата надморска височина. Ползването му бе постановено от Верн
като безплатно и няколко хижи теглеха вода така. Но услугата по
поддръжката на басейните трябваше да се покрие и за целта имаше ниска
такса. Тя обаче се събираше не от собствениците, а от някой от
партизаните. После на всеки собственик се плащаше само фиксираната сума
за издръжката, и нищо повече. Около този минерален извор имаше сериозен
риск от натрупване на капитал и бяха взети мерки. С излишъците се
намаляваха таксите за следващия сезон. Българите и италианецът обаче
улучиха скъпа година и си платиха. Но горещата и чиста вода им подейства
много ободряващо.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Изградили сте тук малка собствена икономика - туризъм, билки, земеделие и лов… - каза Иван.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Не сме само свирепи бойци в брони и оръжия, както изглеждаме. Хора сме… - отвърна Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Но внимавате да не надмогнете с много духовното… - усмихна се Янаки.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Планината гарантира, че няма да ни го позволи…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Голямото изумление на комунистическия Рай обаче, бе когато се изправиха пред малко градче, в което имаше… казино.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това как точно се връзва с червената идеология? - попита Янаки, който бе и опитен покер-играч.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това
е лабораторията за експерименти на Верн, с която доказва, че всичко в
капитализма е хазарт и почти нищо не зависи от личните способности.
Печалбите от казиното отиват изцяло за благоустрояване. А всеки играч
излиза с точно толкова пари, с колкото е влязъл, минус таксата за
казиното.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Какъв е смисълът от игра, ако накрая нито печелиш, нито губиш? - попита Иван.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Да
видиш преходността на материалното. Всичко се превръща в почести -
ордени, медали и звания. Но никой не излиза с пари - повече или
по-малко. Така имаме другари - големи творци на игралното изкуство, но
това е просто звание. Все едно “велик артист” или “велик писател”.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Превърнали сте хазарта в изкуство?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И то което облагородява… - каза Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Янаки
се включи в игрите. Успя в един турнир по покер да стигне до финалната
маса - сиреч - до деветимата най-добри, измежду триста участници. Това
му спечели първа “велика звезда” на математик, статистик и изчислител.
Тази най-ниска звезда бе златна. Втората бе сребърна, а на първо място -
бронзова. Верн бе обърнал реда, за да превърне най-високите ценности на
капитализма в “без-ценности”. След това започваше трупане на бронзови
звезди. Когато стигнеш дванайсет от тях, ти даваха абсолютния връх -
червена звезда. В турнира имаше само един такъв, който стигна финалната
маса, но не спечели. Лучано обясни, че в целите Алпи има само трима с
“червени звезди”.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Аз
си оставам “златен”, защото едва ли ще се задържа тук… - каза Янаки,
гледайки малкото жълто картонче, което му бяха връчили. Разбира се -
отличието не можеше да съдържа истинско злато, или дори бронз…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това е огромно постижение, за човек, който за пръв път се включва. Имаш потенциала да стигнеш до бронза… - каза Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Аз и друг път съм играл - просто не тук. Не съм нов…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Но си за пръв път в комунистическо казино… С тази звезда вече си уважаван човек, може би някои ще те наричат дори “другар”.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И това ли е трудно да се постигне? - попита Иван.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Не,
ни най-малко. Всеки в Алпите е другар, поне по закон, по волята на
Верн. Но хората разбират, че някои вършат повече работа и допринасят
допълнително. И по естествен път - само тях наричаме “другари”.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това
е обратното на аристократизма и капиталистическата йерархия - където
всеки гледа да се назове нещо повече - полковник, генерал, професор,
граф. Често дори се лъже…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Виждате
разликата в обърнатото мислене - ние го насочваме на полза на
обществото, а не на лична полза. Това е най-голямата ни сила. Тази,
която старият свят не може дори да осъзнае. Ние създаваме нов тип човек -
със съвсем други мотиви…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това
и друг път е опитвано и накрая всичко се връща по старому. Не можете да
обърнете човешката природа, гените ни. - каза Иван - Напуснете ли
планината, свърши ли войната, ще си иде “новият ви човек”...</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Мислиш си: “Толкова пъти се е случвало”, нали… - каза Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-А не е ли така…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Но все някога ще се случи различно… Тук всички вярват в това… - отвърна убеден майорът…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Спускането
продължи, но не към първоначалния лагер. В един момент се отклониха.
Минаха пред друго селце - пълно с млади хора. Но най-вече с деца.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Тук
се подготвя бъдещето. Родителите идват често, но в повечето време са по
други задачи. Но не можем да си позволим всички млади да бъдат само
войници и да воюват. Трябва да има следващо поколение. Това е едно от
местата за деца.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Нещо като интернат - цяло село.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Да,
приблизително така е. Всъщност са няколко интерната. Но е много важно, и
задължително - родителите да идват често. Затова всеки с дете получава
задължителна отпуска - не може да я откаже. Децата не бива да се
чувстват като сираци, което е изначален проблем на всички интернати.
Трябва да се запази връзката с родителите, дори да е война. - обясни
Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">А Иван леко се подсмихна:</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Тези
усилия са похвални, но българският диктатор се е справил по-добре. Там
си има държава и семейството като такова, е съхранено. Децата растат в
него… Не се налагат отпуски и симулации…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Изглежда Живков е задминал комунизма… - допълни Янаки.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Алпите
не са държава. Всяка държава има много повече възможности… - отвърна
Лучано - Алпите са каквото успяхме да запазим от предните държави. И ако
погледнете цяла Европа, ще видите, че единствено комунизмът е успял да
опази нещо…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Факт бе, че не можеха да не приемат този аргумент.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Но
организацията в “детското селце” бе впечатляваща. Улиците бяха чисти,
което правеха самите деца. Имаше висока дисциплина. Част от тях видяха и
в общите кухни, а други - ремонтираха стари автомобили. Очевидно
основен възпитателен ресурс тук бе трудът. Идеално по Маркс. Сградите на
училищата бяха в чудесно състояние, с оглед на войната. Може би някои
училища в България не бяха на това ниво на поддръжка. Но трудните
условия успяваха да мобилизират хората и да постигнат с по-малко -
повече.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">“Село
за деца” не бе най-добрата идея - приличаше на фермите на нови млади
нацисти на Хитлер. Идеологията “Деца за фюрера”. Но като се замислеха,
това бе обективно възможното във война. Когато възрастните са заети с
друго, и често и загиват, все някак трябва да се гарантира
възпроизводството на населението. А иронията е, че именно тези ферми на
германците бяха помогнали на следвоенното възстановяване. Въпреки
огромния брой убити. При Русия такива ферми не бяха съществували и
недостигът на мъже след войната се усещаше в следващите две поколения.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Върнаха се от изкачването на Мон Блан на двайсет и седмия ден от тръгването. Все още нямаше вест от София…</span><br /></div><div><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><br /></span><span style="font-family: arial; font-size: medium;"><i>Добри Божилов, Хир Дуло<br />08.05.2023</i></span></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-86270012966992348222023-05-02T12:45:00.015+03:002023-05-02T12:53:08.029+03:00Холивуд: Гешев в Киев обяви арест на Путин, връща се - експлозия. България ще праща войски в Украйна<a name='more'></a><center><iframe allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/_4oz6BmubfY" title="YouTube video player" width="560"></iframe></center><span style="font-size: x-large;"></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">"Атентатът" срещу Иван Гешев е очевиден опит да въвличането ни във войната. Не се съмнявам, че до дни ще бъде открита "руска следа". Зеленски е в нокаут и трябва да влиза НАТО, за да го спасява. Въпросът е единствено кой ще е пушечното месо.<br />Т.е. гледайте сериозно на нещата, не са чиста шега...<br />Но да погледнем друго - българския късмет. У нас и един атентат не могат да направят като хората. Уплашили са се и са сложили минимален взрив - вече се говори дори, че е 200 грама черен барут от пиратки. Сложен е на място с обратен наклон - т.е. взривната вълна ще иде настрани от пътя. Направили са го така, защото са страхливи - да не стане все пак нещо.<br />Т.е. тази акция е извършена от нашите идиоти и със сигурност - ще има дърпане на уши от Посолството. Превърнаха всичко в пародия и сега тази част от замисъла се проваля. Ще трябват други усилия, за да засмучат българските войничета на Изток.<br />Това, което трябваше да направят, е реално да сложат 3 килограма взрив. Обстоятелството, че Сарафов направи това изказване вчера означава, че той е знаел какво се готви и това е мислел, че става. Сега и самият той стана смешен, защото 3 кила тротил са направили дупка 50 см. и то не много дълбока.<br />Т.е. трябвало е наистина да са 3 кила, а танкът, в който се вози Гешев е изпитан на 6 килограма. Този вид бронирани коли оцеляват, без поражения вътре, ако 6 кила гръмнат под тях.<br />Т.е. 3 кила на 3 метра встрани от пътя, няма да направят нищо на бронираната лимузина на Гешев.<br />Но той се е уплашил, и в резултат са сложили минимално количество експлозив. Така се получи абсолютен фарс. Сега ще е трудно дори да го припишат на Русия...<br />Но не изключвам все пак да продължат замисъла... Може да кажат, че не целият тротил е гръмнал, поради вода (имаше лек дъждец) или че специално украинско устройство е блокирало част от детонаторите.<br />Взривът не се случи както трябва, но пропагандата се развива според очакванията. "Израелски" ескперт - напълно безименен - може да е всеки един израелски гражданин, несвързан с правителството, та "израелски" експерт бил казал, че всичко е "много професионално". Само късметът спасил Гешев от "насочен" взрив, от който осколките щели да пробият бронировката на автомобила. Частица от секундата по-рано е гръмнало и затова се е разминал.<br />Журналелки угоднически зададоха въпроса "ние имаме ли толкова големи професионалисти за такова нещо". И Сарафов каза, че е възможно да има външна намеса.<br />Сега лека-полека, намесата ще завие към Москва. Това е единствена цел на този цирк.<br />Сега, да уточним фактите - никакви осколки от бомба НЕ могат да пробият бронята. Тя издържа на пряк обстрел с "Калашников", който пък пробива дебелото на жп-линия. Абсурд е сачми и осколки да пробият колата.<br />Абсурд е 3 кила взрив, дори "насочен", да направи 50 см. дупка само с леко изгаряне отдолу.<br />Започват да изплуват и първите лъжи - семейството на Гешев вече не е сигурно дали е било там. Вчера беше 100% там. Вече е ударена и самата кола на Гешев, а не както вчера - друга от която той се изместил "случайно".<br />И накрая да кажем и единственото вярно - Сарафов обясни, че бомбата е самоделка - не е ползвала военен взрив. Той го съобщи с идеята, че атентаторът е изключителен професионалист в химията и сам е произвел взрива. Но всъщност май излезе истината - това е черен барут, изваден от пиратки, за да вдигне малко шум...<br />Но истинският шум е другаде - искат да ни въвлекат във войната... Стойте и гледайте цирка...<br />Само че дума "цирк" е шеговита и опасна, защото замисълът е много опасен, а той е важният, обуславяйки да последват други опити. Текущото изпълнение засега е късмет - не за Гешев, а за нас - пушечното месо, предвидено за Зеленски...<br /><br /></span><span style="font-size: medium;"><i>Добри Божилов, писател<br />02.05.2023</i></span><i><br /></i></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-39622819884042015932023-04-30T07:38:00.008+03:002023-05-08T13:10:16.452+03:00Марсиански хроники... глава 23 от романа "Еврокалипсис"<p></p><a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><span></span></span></p><!--more--><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Сградата
на НАСА не бе дори сред десетте най-ценни недвижими имота на Мъск.
Натрупал море от пари от маркетинговия балон “електрически коли”, а
после и от елънкойна, той бе вложил част от състоянието си в най-ценния
дългросрочен актив - собствеността. Отдавна бе задминал Доналд Тръмп, но
след улитането му по политиката, бизнесът на последния не се развиваше
със същите темпове. Но сградата на НАСА бе важна морално-пропагандна
придобивка - тя илюстрираше пълната капитулация на държавната
астронавтика в САЩ, в полза на частните корпорации.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Трябва
да се признае, че търгът за приватизация на самата НАСА предизвика
интерес и покачи цената. Мъск се съмняваше, че някои негови конкуренти
участват, само за да го принудят да плати повече. Една позната класика в
дивия капитализъм. Защото единствен той имаше сериозен интерес към
космоса, и до ден днешен никой друг не предлагаше космическо решение на
глобални проблеми. Всъщност, още му се смееха.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Но
правителството нямаше нищо против наддаването и в крайна сметка, НАСА
бе приватизирана срещу седемдесет и пет милиарда долара. Тя се превърна в
дъщерна на “Спейс Екс”, а по-късно всичко се сля в новата обща
междузведна корпорация на Мъск.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Когато
идваше тук, винаги бе с настройка да харчи пари. Космическите
изследвания все още не носеха сериозна печалба, извън комуникационните и
финансовите спътници. Но разходите за пътешествие до Марс бяха
космически - и в пряк, и в преносен смисъл. И при липса на пряк приход
насреща, то корпорацията нямаше изобщо отдели по продажбите, бизнес
срещи, оперативки, нито годишни планове за изпълнение на рентабилността.
Не отчиташе и печалби, нито раздаваше дивиденти - извън разбирате
безбройните схеми на Мъск са оптимизиране на данъците и преливане на
пари от едно място на друго.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">В
този си вид, тя - макар и вече недържавна, отглеждаше все същите
консуматори и усвоители на готови пари за велики идеи. Но най-богатият
човек на света не само вярваше, че пътуване до Марс е възможно, но и се
страхуваше какво би станало със света, а и със самия него, ако се
окажеше обратното. Процесите на разпад изглеждаха неудържими и
единственото постигано с много пари бе да се отлага неизбежното. Някои
умни глави се шегуваха, че тръгне ли глупостта да се преумножава, нищо
не може да я спре, преди пълния колапс и рестарта. И сякаш бяха прави.
Но рестарт - този път в ядрена епока, означаваше край на човечеството.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Освен ако някаква част от него се намираше на друга планета.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Изпълнителният
директор - Джон Чан го посрещна на входа, пред шпалир от висши
служители. Мъск се чувстваше като държавен ръководител, с тази разлика,
че те плащаха с чужди пари - народните, а той отглеждаше цялата тази
армия от царедворци със собствени. И при добрите заплати, които даваше,
хората бяха мотивирани да стоят изправени, да коленичат, да козируват,
да се усмихват и да са щастливи винаги, каквото и да кипеше вътре в тях.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Качиха
се с новия скоростен асансьор до последния етаж, където бе залата на
Борда. Там ги очакваха вицепрезидентите по финансите и научните
експерименти, както и новата млада секретарка на Чан. Имаше какво да се
види по нея, значи слуховете, че е нещо повече на директора бяха верни.
Но личният живот на служителите му не интересуваше Мъск. Чан си имаше
бюджет, не излизаше от него, и ако от огромната си заплата от триста
хиляди долара месечно давахе по хилядарка дневно за секретарката, това
си бе негова работа.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Но
пък ако плащаше парите от името на компанията, приспадайки ги от
собствената заплата, тогава би спестил част от данъците. Трябваше да
провери дали прави така. Но тази мисъл се изпари от мозъка на
собственика само след половин секунда, защото там се въртяха такива
милиарди и финансови потоци, че наложниците на директорите нямаха шанс
да се задържат дълго. Не и като разход, иначе като украшение за
наблюдение печелеха повече време.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Добър ден, изглежда работите вървят тук добре… - започна Мъск.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Разбира се! - отвърна Чан - Тримаранът е вече сглобен и тестван. Остава да решим как ще го изпратим горе.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Тримаранът
бе една сглобка от приблизително три кораба “Спейс Шип”, свързани
помежду си. Това щеше да е първата значима експедиция до Марс, като се
предвиждаше да стартира цяла флотилия от осем подобни, което означаваше
двайсет и четири от някогашния първоначален модел. Който се планираше
сам да може да лети навсякъде. Поради голямата си маса, още имаше
спорове дали всичко да тръгва така от Земята, или да се събира в орбита.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Разумът
сочеше да са три отделни ракети - не само защото бяха по-евтини, но и
така бе по-безопасно. При авария щеше да изгори само един кораб. Но
имаше нещо по-важно от науката - това бяха пазарите и маркетингът. Едно
хипотетично изстрелване направо от Земята на подобно чудовище щеше да
предизвика такава борсова истерия, че самите разходи по изстрелването
щяха да са не повече от един процент от печалбата. От печалбата от
компания, която практически нямаше значими пазарни приходи. Част от
красотата на нео-капитализма - продаваш илюзии.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Всъщност,
приходите щяха да са по-големи дори от загубите от евентуално
експлодирал троен кораб. С тази особеност, че ако пък експлодираше,
нямаше да я има борсовата истерия, и да дойде някакъв приход…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Това
още го анализираме. Ще изчакаме да отмине пазарната волатилност около
елънкойна, и ако се задържи на високо ниво, те що е резерв, за да
експериментираме с тройката. Ако не - сигурно ще пробвае един по един.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">По-просто
казано, Мъск мислеше да има накъде да остъпва с акциите си, ако
ракетата се взривеше, за да не стигне до тежки финансови трудности. Но
ако не се взривеше, от този връх, раздуването на цените нагоре щеше да е
още по-голямо.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Подобна
логика никак не радваше Михаил Подолски - вицепрезидента по научната
част, който считаше, че инженерните въпроси трябва да имат инженерно
решение, а не борсово. Правилното бе корабът да се сглоби в орбита, и
дори самият “Спейс Шип”, сам по себе си, бе твърде голям, за да е
рационално непрекъснато да излита и каца на Земята. Подолски считаше, че
извежданите части следва да са дори по-малки. Но срещу двеста и
петдесет хиляди долара месечно считаше също, че е разумно да представя
тези аргументи не по-често от един път годишно - колкото да е чиста
съвестта му.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Инженерите
са нетърпеливи - не знаят какво ще правят, и се надяват да е нещо
по-голямо… - каза Чан. Това също бе вярно - за разлика от началника си,
всеки учен се надяваше да работи по нещо по-мащабно. За тях това бе
експеримент, игра.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-И
аз съм нетърпелив, но всичко се решава от друг. От пазара. И аз трябва
да чакам. Времето е господарят на света. - отвърна Мъск. После добави -
Опитите с казино-тръстъра до какво доведоха?</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Гърмят си все така. Седем от десет гърмят. И да стигнем шест, няма да е голям скок… - отвърна Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">“Казино-тръстърът”
бе налудничава технология, претоварваща специални нови двигатели, които
наричаха “хипер”. Нямаше никакъв “хипер” в тях, по значението от
фантастиката и въпросът с междузвездното пътуване не бе решен. Но
претоварването бе до ниво около трийсет процента над максималната
издържливост. Логично следваха експлозии. Но Мъск залагаше на понятието
“неизвестни, неизследвани от науката, величини”. Т.е. самият факт, че
експлозията ставаше при значително претоварване, означаваше че има
такива резерви. С подобно нещо постигаха около двойно по-висока мощност
от стандартната. И дръзката идея на Мъск бе да се създадат много такива
двигатели, поставени в специални здраво укрепени капсули, които да
издържа взрива. Така част от двигателите щяха да излязат от строя, но
останалите - да осигурят недостижима мощност. Въпросът бе самата
експлозия да не унищожи ракетата и хората в нея.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Имаме
и психо-проблем. Астронавтите не се приспособяват. - каза Чан -
Направихме над сто опита в симулатор, в който гърмят експлозии. Дори
като знаят, че не е истина се стряскат и губят самообладание. А какво ще
стане, ако ги качим на истинска ракета и те знаят, че наистина отвън
дефектират двигатели, предвидени именно така да работят.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Може да се наложи да ползваме тези хипер-двигатели само на безпилотни ракети… - добави Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ще правим абсолютен фойерверк при всяко изстрелване. Космическа заря… - каза Чан.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Напредъкът изисква и екзотични подходи… - каза Мъск. После мина на основния въпрос - Как сме с бюджета.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Всички около масата се мобилизираха. Винаги най-важното бе като се заговореше за парите.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Работим нормално. Малко под миналата година.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Тези
думи значеха, че вероятно са с около двайсет процента недостиг,
доколкото предната година по същото време бяха на двайсет и пет.
Собственикът тайно се надяваше да са петнайсет. Винаги угаждаше на
хората си, може би ги бе разлигавил. Но не беше ли негово хоби,
глезотия, самият космос? Хоби, което обществото плащаше през
баснословните печалби от пазарните илюзии, които създаваше.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Колко точно? - попита той.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Чан
погледна в папката, търсейки числото. Не че не го знаеше, не се
съмняваше шефът му и на всички останали тук. Но трябваше да изглежда
убедително.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Деветнайсет
точка пет процента. Успяваме да влезем в дисциплина. А и тази година
инфлацията е по-висока. Ако отчетем ефекта и, може би недостигът ни е
десет процента.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Още няколко години и най-накрая ще съставим точен бюджет, надявам се… - каза Мъск.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Това
никак не е сигурно. Ставаме по-добри в технологиите, но обстановката се
променя. И все повече трябва да ускоряваме. А физиката си има граници…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Засега преборваме физиката с пари, но докога? - запита се Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Надпреварваха
се наистина. С безумните политици, с новите революционери, с глобалните
преселения на народите, с всеобщия хаос. Но също - и с годините. Мъск
усещаше, че вече излиза от златната средна възраст. А така му се искаше
да стъпи на Марс. И евентуално - да се върне. Не искаше да бъде погребан
там. Но повече искаше все пак да стъпи. А физиката си имаше граници….</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Мисля, че ще прокараме това през акционерите… - каза той, както винаги, въпреки че бе ясно, че решаващият акционер е един.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Възможно е ако намалим експлозиите, да се появи икономия от до три процента… - каза Чан - Но това е в зоната на магията.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ще превземаме Марс с магьосничество… - иронизира Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Като
нямам време, магията е шансът ни да ускорим. Някаква случайност да ни
тласне, да извадим късмет… - каза Мъск - И тъй като хазартът се заплаща
с пари, то така си купувам време. Пари сякаш умея да намирам, а времето
- не съвсем…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">С това този въпрос бе изчерпан. Следваше една налудничавост.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-До къде стигнахме с половото разнообразие?</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Затънали
сме в бюрокрация. - отвърна Чен - администрацията настоява за равенство
на всяко ниво, а не общо. А съдът мотае книжата и ще стигнем до
Върховния не по-рано от три години.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-До три години може и САЩ да няма…- каза Мъск, с ясното съзнание, че толкова бързо все пак светът няма да се разпадне.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Върховният
съд бе нужен, за да разтълкува дали американският закон би важал в
Космоса. Мъск се надяваше да не е така, но считащата още себе си за
господар на света вашингтонска администрация имаше вярата, че властта и
се разпростира и над космоса.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ние
с космическата колонизация изначално трябва да имаме паритет на мъже и
жени. Но Байдън иска равенство навсякъде - при готвачите, инженерите,
войниците, мениджърите. Това в научна експедиция със сложни цели прави
задачата почти абсурдна… - каза Чен.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Това без да броим гейовете… - добави Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Като ще балансираме възпроизводство и квота за гейове? - попита Мъск - Насила ли ще трябва да действат и хетеро.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Не знам, законите си противоречат… - каза Чен - Върховният съд е надеждата ни. Или Тръмп да дойде.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Гоним дивото, накратко казано…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Приблизително…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ще
взема накрая да се преместя в Русия. Или в Китай… - каза го като празна
приказка, защото знаеше, че всичките му бизнеси бяха свързани със САЩ, и
най-вече с фабриката за икономически балони и генериране на пари от
въздуха - Уолстрийт.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ние може би трябва да отворим специален научен отдел, който да нагласява бройки малцинства, религии, раси и полове…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Това
ще е научна работа за Нобел… - каза Подолски - Особено като добавим и
трансовете и сменените полове, които вече са и повече от два. И те
напират за квотно право.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Но засега Вашингтон не ни натиска за тях - има неясноти в закона. - каза Чен.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Обаче са внесени поправки вече - от сенатор Пърси. - добави Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Бюрокрацията по създаване на спънки работи много по-добре от по решаването им… - каза Мъск.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">- Винаги е било така…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Тези хора искат в космоса да изпълним по-добре всичките им глупости, отколкото са изпълнени на Земята… - каза милиардерът.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Може би затова толкова хора ви симпатизират, че искате да избягате на друга планета…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Да,
смешно е и горчиво заедно… - отвърна Мъск. - Свободното общество е
катастрофирало в опит да гарантира правата на част от хората, които
очакват именно с насилие над останалите да го постигнат.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Което
е обречено на провал, защото убием ли свободата, убиваме всички блага,
които разчитаме да преразпределим в полза на ощетените… - каза Чан.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Мисля,
че математически ще е невъзможно да направим екипаж, който да отговори
на всички изисквания, включително бъдещите, и да свърши нещо… - каза
Подолски.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">На
Мъск му стана смешно. Част от конкурентите му - още преди Украинската
катастрофа, бяха фалирали заради това. Опитвайки да изпълнят всички
изисквания, напълваха бордовете с неподходящи хора, в резултат на което
управление нямаше. А в свирепа конкуренция, липсата на управление можеше
да бъде смъртоносно. Той самият оцеля, защото беше мажоритарен
собственик и въпреки законите, които все пак спазваше, успяваше да
постигне надмощие над глупостта.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Ще
спазваме правилата. Но изглежда ще трябва да вложим повече в лобисти…
За да променим правилата… - каза Мъск - Влагаме милиарди в наука, може
би трябва да дадем и за нещо по-полезно…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Пътят до Марс е осеян с лобисти… - каза Чан.</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Такива са всички пътища в едно пропадащо общество… Но стига вече политика. Имаме ли друго за обсъждане?</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Директорът погледна папката си:</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Изглежда, че изчерпихме важните въпроси. Остана срещата със служителите. </span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Коктейлът?</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Именно…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">-Това
ми звучи по-добре от политици, съдии, закони, лобита и натъкмяване на
всякакви службаши… - настроението му взе да се оправя - Да вървим…</span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Бордът на НАСА го последва…</span></span><br /></p><p style="text-align: left;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"></span></span><br /><i><span style="font-size: medium;"><span style="font-family: arial;">Добри Божилов, Хир Дуло</span><br /><span style="font-family: arial;">29.04.2023</span></span></i></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-70948747681065243462023-04-28T11:28:00.006+03:002023-04-28T11:28:49.086+03:00САЩ запалиха Судан, който е по-близо от Афганистан и с повече население за мигранти към ЕС...<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="523" data-original-width="863" height="388" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRCQEJDnu2dXU83oerQ5iQ8mz2ac8gf94jiVLEgLvrXMqZuh49DvWu-l57sTkiOn5_74UFfJ6wYX--wKFX58u4aLpaydA7zqUGhtR3Ngk4qBv1Vir-MlArYvx4mqgjlqG33LjNUytko0aZ9wE03LvOz7Yh9Du1LMYkRAmHUhDxwzqjzJai_zAP3plojQ/w640-h388/sudan2.jpg" width="640" /></div><span><a name='more'></a></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">"Изненадващата" и "неразбираема" война в Судан си има съвсем ясна причина и подпалвач. Вижте къде е Судан - той е по-близо от Афганистан. И е с по-голямо население. Т.е. вълната от мигранти към Европа ще се удвои. Както вижате, по пътя са държави, които няма как да ги спрат. Очаквайте милиони през Либия към Италия и през Сирия и Турция - към България.<br />САЩ контролират и въоръжават и двате воюващи групировки. Сега "изведнъж" те решиха да се скарат. <br />САЩ запалиха Афганистан, Либия и Сирия. Европа пое мигрантите. САЩ запалиха Украйна. Мигрантите са 50:50 между Европа и Русия. Сега палят Судан. 46 милиона човека хукват към ЕС...<br />Ако още имате съмнения, ще изчезнат като пламнат Чад, Етиопия и Мали. В Мали вече има ропот, единствено миротворците на "Вагнер" спасяват ЕС. Преди тях се провали Френският чуждестранен легион.<br />Светът има един единствен основен проблем, който ако изтрие с гумичка от картата, ще се решат всички други проблеми...<br /><br /></span><span style="font-size: medium;"><i>Добри Божилов, писател<br />28.04.2023</i></span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-11402639258723384342023-04-25T16:35:00.004+03:002023-04-28T11:51:08.083+03:00Изходите от война са винаги 2 - реки от кръв до "откат", или приемане, че и другият е човек...<p><span></span></p><a name='more'></a><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Бих искал да кажа нещо много важно, което произтича от цялата човешка история.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">То е, че започне ли война, изходите са 2. Единият е война до "откат", която значи пълен разгром на едната страна, и струва максимален брой жертви и от двете страни.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Вторият изход е да се приеме, че всяка от страните има някакви интереси и да се намери компромис между интересите. В този случай, изходът не винаги е изгоден и остават недоволни, но жертвите са минимални.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Това показва цялата човешка история - НЕ ГОВОРЯ ОТ ДНЕШНО ВРЕМЕ, нито от гледна точка на Путин, Байдън, Си или който и да било. Това е човешкият опит.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Няма никакво значение кой е бил виновен преди войната. Тя избухне ли, това са двата изхода. Времето за друго решение и умуване е било преди нея.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">В момента тези изходи означават или да чакаме единият да победи (по-вероятно е това да е Русия, но никога не следва да се изключва вътрешен катаклизъм, който да обърне нещата - от типа на 1917), или слагаме на масата интересите на ДВЕТЕ страни и търсим компромис.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Т.е. трябва да признаем, че руснаците са хора и също имат интереси, а не да отричаме изначално всичко и да говорим за тежки военни събития от типа на връщане на Крим или Донбас на Украйна.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Трябва обаче да признаем, че дори фашистите в Киев също имат интереси, и може би - трябва да се приеме някакво оцеляване на фашизоиден режим там - дори за неудобство на Москва.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Трябва да признаем очевидно, че САЩ имат глобални интереси - дори далеч от територията си, имат войска и съюзници, и дори да изглежда абсурдно - тези интереси трябва да се задоволят.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Ако се признае всичко това, войната може да бъде спряна - например с подялба на Украйна, по границата Киев-Харков-Одеса за Русия, всичко останало за САЩ. Да, това е тежко решение, но то е тежко и за двете страни. Украйна трябва да се откаже от столицата си, а Русия - от практически половин Украйна, която приема за руска.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">В момента властващата догма е "война до пълна победа". Това е правено през Втората световна, когато е решено да се стигне до пълен разгром на Германия. И това струва милиони убити. А за разгрома на Япония е ползвано и ядрено оръжие.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Това са фактите.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Подобен подход днес значи война, сподобна да съкруши ядрена сила, което не е ясно изобщо възможно ли е. Помислете - възможно ли е страна с 6000 ядрени ракети, изобщо да бъде съкрушена, по начина по който е съкрушен Хитлер?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Но и обратната победа не е лесна. Украйна е 40 милиона души. Там има военизиран диктаторски режим, който доброволно или принудително е мобилизирал милиони хора за войници. Има река от оръжия. Т.е. пълна победа на Русия също ще струва много.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Не е ли по-добре да седнем и да се разберем?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Повтарям - това са уроците на историята, не мои измислици...</span></span><br /></p><p><span style="font-family: arial;"></span><br /><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Добри Божилов</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">25.04.2023</span></span></i></p><p><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><hr></span></span></i></p><p><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Видео:</span></span></i></p><p><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"> </span></span></i><br /></p><center><iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/3zrJdN1A9Gw" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen></iframe></center>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-23077817052142784242023-04-09T13:17:00.008+03:002023-04-09T13:35:06.914+03:00Най-високи заплати - където Тодор Живков е построил нещо...<p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span></span></span></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: x-large;"><img border="0" data-original-height="743" data-original-width="1087" height="438" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibxOP0TFukM8ygOEVbJmv6Mwizwe-RK7RYKxTe5LAXwOD6Z0yIvymPNz1i1DCmygm7dgZHwTydjLMWFTv2-K6BR5h1V9lY37efMA6pqXEXUJRHvv0hr3o5Y7tYOVYA9BiVn85ngOtwcLwo4DNIA-jRBGTPulld5yrh60cusnRMj4o2c24yqkLzZuCUDw/w640-h438/top-zaplati.jpg" width="640" /></span></div><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Тази таблица, както виждате, е от в."Капитал" - неолиберално издание, спонсорирано от "Америка за България". Източникът на данните е ИПИ - неправителствена организация за неолиберална икономика, спонсорирана от чужбина...</span></div><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Единствено коментарът отдясно е на автора на тази публикация.</span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Както се вижда - ако има останала читава икономика в България, тя е някакво наследство от Бай Тошо. Приватизирано и щедро изсмуквано в момента от "чужди инвеститори". Защо обаче тия "инвеститори" не направят нещо някъде другаде, и там доходите да са най-високи? А където Бай Тошо е съградил нещо, там...</span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Защо де, помислете...</span></span></p><p style="text-align: justify;"><br /><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><i><b><a href="http://www.dobribojilov.com" target="_blank">Добри Божилов, писател</a></b><br />Автор на "Задругата", "Заветът", "Сказанието", "Сенките", "Девети", "Селфи" и др.</i></span><i><span style="font-family: arial;"><br /></span></i></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-22434868178711574612023-03-28T18:27:00.002+03:002023-03-28T18:32:59.685+03:00Голямата червена игра... Глава 22 от романа "Еврокалипсис"<a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><span></span></span></p><!--more--><p></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Едва прибрал се от Гърция, или каквото бе останало от нея, на специалния дипломат Петър Григоров му се наложи да обърне поглед към… Алпите. Задачата бе спусната лично от “най-високото ниво” и отмени всякакви други ангажименти. А тази отмяна струваше пари, защото ангажиментите бяха важни. Но в Алпите се случваше нещо интересно.</span></p><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Двама български шпиони бяха арестувани от местните комунисти. Официално никой нищо не бе признал, но партизаните изглеждаха доста компетентни и бяха пратили факти, които според тях доказваха, че арестуваните са българи. Фактически запис на целият разпит се получи и в София, и от него стана ясно, че бунтовниците са твърдо убедени в изводите си, и също - че самите те имат доста високо ниво на професионална подготовка. Така допускането, че Западна Европа потъва в хаос и местните въоръжени подразделения, по закона на ентропията, ще стават все по-изпаднали, получи опровержение. Очевидно имаше запазени структури, при това - вървящи обратно нагоре към възстановяване на някакъв контрол и сила, а не надолу - към разпад.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Най-вероятно това се дължи на идеологията, допусна Живков. Успяват без ресурси да увлекат най-важния ресурс - хората и съзнанията им. Имаше подобни случаи в историята. Френската революция бе увлякла доста слабо въоръжени маси. В Китай комунистите на Мао бяха спечелили гражданската война срещу доста по-богатите и добре въоръжени националисти на Чан Кай Ши. Виетнамците победиха французи, американци, а накрая - дори китайците, въпреки че последното бе война между две комунистически страни. Впечатляващ успех чрез кауза бе постигнал и Израел - с възможно най некомунистическата и пазарна държава. Но там каузата бе патриотична и базирана на страха. След нацистките изстъпления през Втората световна война, евреите се обединиха (което бе рядко срещано за тях в цялата им история - някои евреи се мразеха помежду си повече, отколкото другите ги мразеха), и създадоха държавата си върху пустиня и при десетократно превъзхождащ враг. В Израел хората се раждаха на бойното поле - като войници. Но страхът от повторение на Холокоста, и екстремният еврейски патриотизъм родиха новата държава, която впоследствие стана и икономически гигант.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Имаше подобни примери, Живков добре ги познаваше, и му се струваше, че сценарият започва да се повтаря в Алпите. Верн се оказа нещо много повече, отколкото изглеждаше. А българският диктатор изглежда бе първият от останалите сили, който го осъзна. Благодарение на този изненадващ арест. В известен смисъл, мисията на Янаки и Иван се бе оказала нещо като “разузнаване с бой” - губиш една военна част, но научаваш важни детайли за противника. България бе наясно, че комунистите са много повече, отколкото изглеждаха. А тази информация, като по-рано получена, бе предимство.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Затова един от най-способните дипломати бе изваден от всички други задачи и му бе възложено да преговаря…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Аз съм Горан Здравкович - председател на Сдружението на сръбските бежанци в България… - представи се Григоров.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Приемаме това име, след като с него искате да ви наричаме - отвърна другият и на свой ред добави - Аз съм майор Лучано от Службите на революцията.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Очевидно поне един от двамата не лъжеше, даде си сметка българинът. Освен ако самата личност "Лучано" не бе измислена.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Полицията ме повика да говоря с вас за наши пленници. - каза Григоров-Здравкович - И да призная, в този хаос всеки отговаря за себе си. Ако са надробили нещо при вас, да си го сърбат. От хиляди километри ще ги спасяваме… Да не са само те… - думите трябваше да придадат и неглижиране, за да не очаква нещо много другата страна.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Мисля, че тези пленници са важни… Сърби или не, убедени сме, че работят за българското правителство.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ако бяха важни, щяха ли да ми ги прехвърлят на мен? Последна дупка на кавала, един мигрант, се търгува с други мигранти?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Точно ако са важни биха постъпили така… - усмивка се прокрадна на лицето на италианеца.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това е ваше оптимистично допускане. На мен не са ми дали никакви ресурси да се оправям с тях. И с вас… Ако разчитате на сериозен откуп е наивност… Какво искате всъщност?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-О, господин Здравкович, парите са последното, което ни интересува. Сигурно вече ни се носи славата, че сме безсребърници. И именно от това идва силата ни. Всички други черпят сила от парите, ние - от оказа си от тях…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Мнозина в историята са се опитали да го направят и са завършили по един и същи начин - с фалит…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Повярвайте, този път ще стане - Верн е изключителен…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И това е опитвано в историята - все с “изключителни” водачи… - усмихнато на свой ред каза Григоров. И добави - Но това си е ваш избор. След като не е пари, какво искате?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Умеете да преговаряте. Вие сте професионалист, а не някакъв изпаднал сръбски контрабандист… - отвърна онзи - Разбира се, бихме искали това, което може българското правителство да ни даде - информация. Искаме взаимно изгодна търговия с информация.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Аз съм малко далеч от българското правителство. Най-близкият ми досег е полицаят, който ме препрати да си говоря с вас.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Допускаме, че ако се постараете, можете да намерите и по-близък контакт…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Всичко е възможно. Тук дори диктаторът има приемен ден. Вижда се с обикновени хора. Ако сега се запиша, след 3-4 години ще ми излезе редът… Въпросът не е до възможност, а до скорост. Това урежда ли ви…?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Имате чувство за хумор. Но с двамата ни заложници мисля, че бихте влезли при Главния до 3-4 часа…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ако е така, защо вие не сте там? А стигнахте от ГДБОП и те решиха, че не сте достатъчно важни за тях и ви препратиха на криминална полиция. А те - на мен…?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Защото, господин Здравкович, защото правителството ви очевидно блъфира. Опитва се да се разграничи от хората си, а вие сте някой от най-добрите му дипломати, който да играе ролята на изпаднал сърбин от покрайнините на София…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ако играя роля, значи съм артист, а не дипломат…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-То е същото. Понякога съм се чудел защо има дипломатически школи, а не вземат направо от театралното училище… - философски попита Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Мисля, че няма да ви уредят дори някой артист от Народния театър. Най-много до жалък сръбски бежанец ще стигнете. Защото просто грешите и си губите времето. Губите и моето, но то и без това е безсмислено и празно.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Разговорът протичаше напълно според очакванията и на двете страни. Българинът трябваше да изиграе идеално ролята на сърбин и да защити легендата на Иван и Янаки, което би увеличило максимално шансовете им за освобождаване. По никакъв начин не следваше дори косвено те да бъдат обвързани с правителството. Точно това трябваше да бъде направено, и след като се случваше, то за майора доказваше, че са именно хора на правителството. Лучано имаше план точно според това развитие:</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Дори да нямахме заложници, имаме информация, която може да е полезна на София. Никой друг няма такава мрежа от агенти в Алпите и околността.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Тогава защо не се свържете директно със службите и да се разберете с тях? Аз какво общо имам?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Защото службите не обръщат внимание на всеки идиот, който се появи с “гениални” сведения. Двамата ваши агенти са нашият ключ към търговията. Ще ви дадем каквото ви трябва, а вие - каквото на нас ни трябва. Извън, разбира се, информация която е чувствителна за вас.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Уверявам ви, че с двама непрокопсаници с гражданство на държава, която не съществува, няма да стигнете далеч. Стигнахте до нашето сдружение. А аз тия глупаци дори не ги познавам. Като имам хиляди изпаднали събратя, някои от които отиват за роби, защо да мисля за още двама…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ни най-малко няма да мислите. Ще търгуваме.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Не виждам правителството да ви е предложило нещо за сделка. Нито пък вие да сте поискали сериозно…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Бихме ли хабили толкова ресурс от скъпата криптирана връзка, за общи приказки? Ако искате да запалим и по пура пред камерата? - внесе още малко шега в разговора италианецът.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Имате пури? Аз нямам. Не мисля и, че лесно могат да се намерят в България…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Имаме в огромен излишък… - каза Лучано и показа една на екрана. После внимателно я отвори и я запали. - Една от гениалностите на Верн. От първите дни на революцията. Докато всичко се рушеше, той направи списък от стоки, които ще запазят стойност дълго време. Пурите бяха част от тях. Овършахме всички складове, хотели и магазини. Никой не ни пречеше, полицията не стигаше за далеч по-важни обекти и хора. В момента имаме милиони пури, които можем да продадем за колкото си искаме.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Значи все пак сте натрупали някакъв вид “пари” - пури…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ако така го приемате…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-По време на предния Тодор Живков - първия, тогава в Румъния беше станало това. Чаушеску ги остави без пари и храна. И кутиите с цигари се превърнаха във валута.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Е, ние сме малко по-изискани - не обикновени цигари, а само качествени пури…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Сега вие пушите, а аз гледам…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Като освободим заложниците, ще ви пратя една кутия подарък. Трябва само да се договорим.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това подкуп ли е?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Скромен подарък…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Но какъв е смисълът да подкупвате човек без власт? Да не говорим, че на митницата ще конфискуват пурите ви, и ще ги доставят на някой нагоре. Може би - на самия връх.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Той не пуши. Знаем го…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Може да ги приеме като сувенир. Или като валутна ценност.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-А може и да пратим една кутия на него, и една за вас - отделно…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Пак ще се намери кой да прибере моята…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Подценявате се. Но пурите не са най-важното. Днес ще ви издействаме сериозно повишение. Какъвто и да сте в дипломацията и правителството, вие ще донесете безценна информация на своя ръководител. И няма да дадете нищо в замяна. Триумфален дипломатически успех…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Нали разбирате, че този разговор се записва. И дори да бях гений на дипломацията, ще видят, че каквото и да дадете, ще е ваша милостиня. Освен това, не мисля че има какво много да предложите. Българите нямат огромни интереси в Алпите. Опазват страната си тук, и засега се справят добре…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Дори и да е дарение, то ще е с ваше участие. Ще се издигнете…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Един мигрант изобщо не може да се издигне. Дори да занеса Светия Граал на Живков, ще ми го вземе, а аз ще трябва да съм благодарен, че съм жив.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Вярвам ви, знаете ли, вярвам ви за това…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Тогава защо ми създавате измислени илюзии…?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Разговорът определено вървеше на високо ниво и по никакъв начин Григоров нямаше да накърни дори минимално интересите на България. Но имаше усещането, че италианецът ще извади коз, който ще принуди маските да паднат. Което пък значеше, че веднага след това ще се получи друг коз - вече щеше да има признати български разузнавачи в плен. Не можеше да се отрече, че играеха добре. Тези партизани бяха доста умели. Това, само по себе си, вече бе огромна и важна информация за българските служби.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Защото знаем, че ако сме щедри, ще получим всичко, което искаме. Хиляди години хората не разбират едно - парите и богатствата не се пазят, те се раздават, за да се върнат. Дори Исус го е казал - “Дайте, за да ви се даде”. Но хората се вкопчват в имането и така губят много повече, което могат да получат…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Вие не бяхте ли комунисти? Сега до Исус стигнахме - най-големия ви враг…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Лучано се засмя.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Най-големият враг? Нима? Исус е икона на всеки истински комунист.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Доколкото помня комунистическите държави разбиваха Църквата… - каза сърбинът.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Казах “истински комунист”. Не онези псевдо-комунисти, които не можаха да разберат, че комунизмът е пренаписано ранно християнство. Не и като днешните китайци, които виждат комунизма в златото… Комунизмът, това е учението на Исус, представено с думите на Маркс - отказ от всичко земно и преходно, въздигане на духа. Който е безкраен и няма цена…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Интересен поглед…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Това не е просто поглед, а мироглед, който следваме. И затова толкова бързо растем… Заради щедростта ни във всичко…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Обективно погледнато, не бе ясно дали толкова бързо растат, и дали техният растеж бе по-голям от историческия успех на Тодор Живков - Втория, да съхрани държава, сред руините на Европа, та и да я развива и укрепва. Нелегална организация, скрита из Алпите, срещу напълно функциониращо, макар и трудно, общество. Може би Живков бе по-умен от Верн. Което не изключваше самият Верн да е доста високо.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ще ви подарим незабавно нещо - каза Лучано - Включете даунлоуда на максимум.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Би могъл да им прати вирус или опасен софтуер. Но мизерният терминал на Здравкович не бе свързан с никаква правителствата система. Бе наистина мизерен - такъв му бяха дали, защото добрите шпиони умееха през Старлинк-връзката да засичат някои параметри на отсрещния терминал. Изобщо, дори това бяха направили както трябва, което още повече потвърди подозренията на комунистите.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Компресирах го допълнително и изтрих някои файлове, заради този жалък таблет, зад който се криете. Но основното ще получите. И после ще поискате всичко.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Да видим… - казо Григоров.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Свалянето отне няколко минути. Струваше реки от пари в джоба на Мъск. Все пак някак тия алпийци трябваше да плащат. Сигурно щяха да го обяснят с приятели или невъобразими дарения, но истината е че под някаква форма разполагаха с капитал.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Файлът мина. Антивирусната го прегледа. После още една антивирусна. Накрая го отвори.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Бе огромен архив с текстове, картинки, чертежи и проекти. На… автомобили. И то от една конкретна марка.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Григоров загуби самообладание и замръзна. Но бе предвидил и това и затова връзката не предаваше пряко, а със закъснение. Успя да натисне бутона и да прекъсне, за да не даде възможност на Лучано да прочете каквото и да било в езика на жестовете му. Смущението свърши работа и спечели няколко секунди. Не бе изключено от това също да си направят изводи, но те бяха по-малко рискови от другото.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">“Мерцедес”. Това бяха планове на “Мерцедес”. Вероятно пълна производствена документация. Не техническа - за ремонт. А производствена. Как ли се бяха снабдили с нея? И дали вече знаеха какво готви Живков? Това последното бе възможно. Твърде много хора бяха замесени. Може и да бе изтекла информация. Най-малкото, имаше мълви вече за огромни готвени заводи. А те не можеше да са за кой знае колко различни типове продукти. Автомобилите бяха сред първите догадки. А от автомобилите до “Мерцедес” не бе далеч. Но как се бяха сдобили с това?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Не разбирам нищо от автомобили… - каза българинът - Но ще предам файловете на полицая. Може военните да имнамерят приложение.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Мисля, че този подарък ще свърши повече работа от постигнатото до момента от нашите пленници. В известен смисъл - така ви се отплащаме за времето, в което няма да правят нищо. А и на нас тези планове не ни трябват. За автомобилно производство трябва държава. Даваме ви нещо с нулева стойност за нас и с огромна за вас… И същото ще очакваме насреща…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Давате ми това, не очаквате нищо от мен, но сте убеден, че имате сделка? Дори ако аз съм един глупак от предградията, пратен ви, за да се отърват от вас?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Всеки един глупак може да отнесе до диктатора онова, което той най-много иска. А този диктатор е умен, и знае как да пресява плявата от житото. Службите му бързо ще разберат, че файлът не е измама. После вратите ще ни се отворят… И това само ако сте наистина сръбски идиот. Иначе ще стане по-бързо…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ставате ми симпатични с този оптимизъм. Ще отнеса пратката…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Пратката е важна, но това, че ни харесвате е още по-важно - тръгвате по пътя на комунизма…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Григоров се засмя:</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Имате талант на комик…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Ако знаете колко пъти съм чувал този отговор. Всъщност първо аз го произнесох пред Верн. А той само се усмихна…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И сега сте негова дясна ръка…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Една от многото. Той има много ръце…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И все десни…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Приблизително…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Значи е по-чевръст от многоръкия Шива…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Шива е легенда, Верн е реалност…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-И вярвате в комунистическото ми бъдеще?</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Разбира се. И не само във вашето. Светът ни принадлежи. Вие просто сте по-близо…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Григоров се облегна назад, помисли малко и каза:</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Аз не вярвам, но вече на света станаха какви ли не обрати… Но няма да ви остана длъжен - сигурен съм, че Верн един ден ще преоткрие красотата на парите.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-О, това е пълен абсурд…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Въпрос на време е да видим чия вяра ще се окаже по-вярна…</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-Отговор, достоен за един от най-големите дипломати на Народна Република България… - финално каза Лучано.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">-От вашите уста в Божиите уши… - остана професионалист до последно Григоров.</span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-large;">Прекъсна връзката и тръгна към Министерския съвет. Бе започнала много голяма игра с тези комунисти, много по-голяма отколкото очакваха и бяха склонни да признаят…</span><br /></div><div><span style="font-family: arial; font-size: x-large;"><br />Добри Божилов, Хир Дуло<br />28.03.2023</span><p></p></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-78765643665726690502023-03-24T23:41:00.000+02:002023-03-24T23:41:01.477+02:00 ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ...<p style="text-align: right;"><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><i>Отворено писмо на писателя Добри Божилов към братята-македонци... <br /></i></span></span><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span></span></span></span></p><a name='more'></a><p></p><p><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Здравейте скъпи македонски събратя,</span></span></p><p style="text-align: left;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><br /></span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Аз съм писателят Добри Божилов - автор на романа "Сенките", посветен на Гоце Делчев, който ние - българите считаме за един от най-големите ни революционери. Както знаете, аз пускам периодично коментари в мрежата, целящи да сближат народите ни, които исторически погледнато, са най-близките народи измежду всички други изобщо.<br />Днес ще кажа нещо, което сигурно ще ви хареса. Защото аз винаги гледам само и единствено Истината - и така както я гледам за Гоце, Самуил, общата църква и език, така я гледам и по един друг въпрос - имало ли е фашизъм в България.<br />Казвал съм на нашите хора, че отричането на фашизма в отношенията с Македония е най-голямата глупост. Защото македонците вадят една снимка с Богдан Филов - вдигнал ръка в нацистки поздрав, и нашите всичките думи увисват. Или вадят запис на речта му от парламента, в която хвали Хитлер и Мусолини, и всичко става ясно. И после македонците казват: "Бугарите явно лъжат за фашизмот, значи лъжат и за другото".<br />Което не е така. За другото не лъжем. Но то гори, покрай доста изкривеното представяне на фашизма.<br />И тук ще ви река, че този "фашизъм" изобщо не е свързан с въпроса за Македония. Той идва от другаде. След 1989 г. комунистите загубиха властта, и в нея се завърнаха бившите фашисти и техните наследници. И те започнаха да пренаписват историята (българската - не македонската) като твърдяха, че "Фашизъм не е имало". Знаме на тази пропаганда беше книгата на д-р Желю Желев "Фашизмът", която е писана по времето на комунизма и с разрешението на Държавна сигурност. Целта на тази книга е да се подготвят промените, в които комунизмът ще бъде отречен, а комунистите и агентите на ДС ще станат бизнесмени, милионери и милиардери. Затова Желю Желев - измислен и назначен за дисидент от БКП, пише книга, в която отрича наличието на фашизъм. Тази книга театрално е забранена по време на комунизма, а после - взривно и пропагандно е издадена в огромни тиражи.<br />Така след 1989 г. започна отричането изобщо на наличието на фашизъм у нас, а фашистите и техните наследници взеха властта, и също - върнаха си конфискуваните някога имоти. Това е невиждано. Във Франция никой не е върнал взетите имоти от фашистите. В Германи и Италия - също. В България - направиха реституция и ги върнаха. След 30 години съдебни дела, са върнати дори имотите на бившия цар (Симеон II).<br />Та пропагандата с "фашизма" няма за цел Македония, а има за цел България, политическото битие на фашистките наследници, както и заграбените обратно имоти. Ето затова "в България не е имало фашизъм" се говори, и това е национална политическа теза.<br />Но истината е съвсем друга. В България и до днес съществува "Български анти-фашистки съюз". Преди се казваше "Съюз на борците против фашизма и капитализма". Сега "капитализмът" отпадна, но фашизмът си остана. Тия хора - партизани и ятаци, те с какво са се борели? Има някои от тях живи и днес. Има също стотици книги - художествени и документални, които показват режима в България преди 1944 г. Има го и най-голямото му престъпление - разстрелът на 6 деца ("ястребинчета"), защото били комунисти и ятаци. Съвсем малки деца. Това е престъпление, каквото рядко можете да видите дори при Мусолини и Хитлер, а се е случило у нас.<br />Споменът за всичко това е жив, но въпреки това, "фашизмът" се отрича. Защото фашистите днес искат да измият миналото си. Но истината е, че почти всички български партизани твърдят, че са се борели именно с "фашизма", а не с нещо друго. Това го твърдят българи, а не македонци.<br />Какъв точно е бил режимът преди 9 септември?<br />Чисто формално, той не е бил фашизъм. Юридически, фашизъм е имало само в Италия. Т.е. от тази гледна точка, дори в Германия не е било фашизъм (въпреки, че руснаците цялата война се борят с "фашистите"). В Германия се е казвал "нацизъм". В Япония - имперски милитаризъм.<br />Но като съдържание, всички тези режими са били сходни - липса на демокрация, фиктивни избори, репресии, специална полиция, затвори и убийства, без съд и присъда. Т.е. говорим за едно и също съдържание, с различни имена.<br />Тук е редно да посочим още нещо - същите са режимите и у противниците на Хитлер. Загубилите войната се обвиняват във "фашизъм", но сходни са били и противниците им. Режимът на Сталин също е репресивен, няма демокрация, има тайна полиция, разстрели без съд. Режимът на неутралния Франко също е прото-фашистки. И най-важното - режимът дори на Англия и САЩ е подобен. Чърчил е замесен във военни престъпления. Бомбардирани са цивилни градове. Пуснати са атомни бомби над невоенни селища. В САЩ има концллагери за японци. Много от това е скрито след войната, защото САЩ са победители. Но и там има лагери, и там има избити хиляди хора. В Русия е още по-зле - говорим за милиони. Дори самата власт в САЩ е без демокрация. Единственият президент в историята с 4 мандата е Рузвелт - никой преди и след него не е бил такъв. Америка говори за "имперско президентство" - т.е. неограничена диктатура на Рузвелт. Тяхната дума за фашизъм.<br />Подобни режими има в Унгария и дори... в Югославия. Югославия също е "де факто" фашистка държава. Тя е такава през целия период между двете световни войни - има много репресии и кръвопролития, защото в държавата има много малцинства, които не признават сърбите. Накрая Регентът дори подписва съюз с Хитлер, и после му правят преврат. Югославия - т.е. и Македония като част от нея, приема "и официално" фашизма преди България. Макар и за кратко, го приема.<br />Но какъв е режимът в България? Това е важното.<br />През 1934 г. е направен преврат и са забранени партиите. През 1935 царят прави тих контра-преврат и взема властта от превратаджиите. Но не връща партиите. Конституцията е отменена. Т.е. царят управлява като едноличен диктатор. Иронията е, че комунистическите партизани се борят за... възстановяване на Търновската конституция. Да, обвиняват ги, че те после са направили диктатура, а преди това те всъщност са се борили за Конституцията (отменена от царя). Но не е само царят. Във властта са най-реакционните про-германски сили - като Богдан Филов, който е министър-председател. Има младежки организации (легионери, "Бранник"), подобни на "Хитлер Югенд". Свободна преса няма. В затвора влизат дори депутати от опозицията.<br />Този режим, чисто юридически, не е фашистки, но като съдържание е същото - подобно на Русия, Германия, САЩ. Недемократично управление.<br />Това нещо и в България комунистите и партизаните наричат "фашизъм". И истината е, че дори в България съпротивата срещу фашизма е ПО-ГОЛЯМА от в Македония. Тук има около 20 хиляди партизани и ятаци, докато в Македония (извън измислиците после), те са няколко стотин човека.<br />Т.е. в България е имало повече анти-фашизъм от в Македония.<br />Защо това е така?<br />Защото Македония има по-голям проблем, и за нея "бугарските фашисти" реално са облекчаване на положението. В Македония има огромни репресии между 1920 и 1941. Вие не ги учите, защото ви внушават, че сърбите са ви братя. Но такива е имало, и всичко е документирано. Сърбите опитват да сърбизират Македония, а гърците - да я гърцизират. Има хиляди убийства и затвори на македонци (които ние наричаме "българи"). ВМРО води война с тези власти и убива доста от тях. Успява да убие дори крал Александър през 1934 г. Това е една гражданска война между местното население (българи или македонци - както решите ги наричайте), и властта. Целта е асимилация. Да изтъкна - тогава целта не е "македонизация", която става след 1944 г. Тогава целта е основно сърбизация (и гърцизация).<br />Затова, когато българската фашистка държава идва през 1941 г., населението разбира че това е фашизъм, но ги приема като освободители. Защото поне са българи. По-добре българи-фашисти, отколкото сърби-фашисти. Поне са "наши". А режимът на сърбите преди това, повтарям, е бил много по-жесток от този на българите 1941-1944 г.<br />Т.е. това, което говоря и на нашите хора е не да отричат фашизма и да ставаме за смях. А да посочат, че фашистите в Македония не са сторили зло, и там са приети добре.<br />Те наистина правят много добри нещо - строят ви Университета, оправят улиците, наливат много пари в икономиката. По време на войната, една трета от бюджета на Царство България отива за Македония. Фашистите не са репресирали нито един македонец. Единствено партизаните, които обаче все пак са се биели с тях. Били са въоръжени. Но те се бият и с партизани в България! И в България има снимки се отразяни партизански глави. Т.е. това е гражданска война, а не репресия срещу населението. И както казах - съпротивата срещу фашизма в България е много по-голяма, отколкото е в Македония. Защото македонците се страхуват от връщането на сърбите и гърците, и предпочитат да подкрепят българите. А в България такъв риск няма и избуява значително комунистическо съпротивително движение.<br />Забележете, че много партизани има също в Сърбия - защото там са си сърби и се бият с германците. Но не и в Македония.<br />Трябва да се признае, че фашистите правят много добри неща и в България. Те въвеждат първите социални и пенсионни правила. Разширяват образованието и здравеопазването. Силно ограничават политическата корупция и кражбите. Икономиката се съживява. Истината е, че след 1934 г., България се развива по-добре от преди това. Самите хора го оценяват.<br />Голямата грешка на фашистите е нападението над Русия. Това е глупостта, която им изяжда главите. Но да изтъкнем - българските власти са против тази война. Те дори никога не се включват в нея, и не обявяват война на Русия. България отказва да прати войски, и заради това цар Борис III е отровен от Хитлер. Т.е. "бугарските фашисти" не са чак толкова лоши, и не са правили само лоши неща. А вината за големите злини е на глупаците, дето нападнаха Русия.<br />А в Македония, "фашистите" изобщо не са приемани зле, защото народът е помнел зверствата на сърбите и гърците преди това.<br />Т.е. накратко, отричането на "бугарскиот фашистички окупатор" е глупост, която вреди на всичко друго. Хората си мислят, че лъжем не само за това, а и за Самуил, Владислав и Гоце. Правилното е да се каже Истината - в България е имало фашистко-подобен режим, но това не е било само България тогава. Това е било и Русия, и Япония, и дори - САЩ. Това е било времето. Истината е да се каже и, че "бугарските фашисти" са приети добре от населението, не защото то е обичало фашизма, а защото жестокостите на сърби и гърци преди това са били много по-големи. Припомням, че като убиват крал Александър, в много западни медии пише, че е било "очаквано", защото ръцете му били оцапани с кръв. С коя кръв? С българо-македонската и с хърватската. Това е истината.<br />Българското правителство, заразено и днес (в последните 30 години) от фашизоиди, отрича фашизма. И с това вреди на стремежа да се сближим с македонците и отново да бъдем един народ. След българското присъствие там идват пак сърбите, и отново има много жестоки репресии на Тито, много по-големи дори от войната на "бугарските фашисти" с македонските партизани. Т.е. Тито отново избива много повече българи (македонци), отколкото са направили "бугарите". <br />Така че - правилното е да не се отрича Истината, а по-скоро да се посочва какво е било преди и след фашистите, както и всички добри дела, които са сторили. Нека хората знаят фактите и сами да преценят...<br /></span></span></p><p style="text-align: left;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><br /></span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><i>Добри Божилов, писател<br />Автор на "Сенките" - роман за Гоце Делчев като български революционер...<br />23.03.2023</i></span><i><br /></i></span></p>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-66234258518595109372023-03-15T18:52:00.007+02:002023-03-15T18:55:34.604+02:00 Чайна Магнетикс... Глава 21 от романа "Еврокалипсис"<a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><span><!--more--></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Г-н Ха Чен не бе от любимците на властта. Доста подобни на него вече бяха изгубили бизнеса си, след като на някакъв етап Партията бе преценила, че е твърде важен за държавата и обществото (сиреч твърде доходен за другарите в Политбюро в личен план). Схемата бе позната. Започват проблеми с регулаторите, данъчни ревизии и критични статии в медиите. Бизнесът губи инерция и за да се спасят работните места, правителството се намесва. Вече като държавен актив, всичко бързо се оправя – защото същината на бизнес-модела не е засегната. А начело на компанията вече седи верен партиен апаратчик, чрез който тя фактически е собственост на Политбюро. Понякога имаше дори по-крайни случаи – с държавно-частни договори или дори – с приватизация – една дума, считана за прокълната в съвременен Китай, компания става собственост директно на някой от Политбюро. В този върховен орган на властта абсолютно всички бяха милиардери от дълги години – едни от най-богатите хора в света.<br />Разликата между Ха Чен и други подобни казуси, бе че в случая той действително имаше проблеми в бизнеса си и бе го подкарал към откровен фалит. Нямаше намеса от Си и хората му. Причината бе комбинация от пазарни неблагополучия – временни, липса на оперативен капитал, както и нелоялност на част от служителите. Един от признаците на загниване на съвременен де факто „капиталистически“ Китай, бе нарастващата нелоялност, подкупничество и непочтеност сред служителите. Това отдавна бе описано в теорията – капитализмът изначално е система на измамата, и с времето – все повече хора осъзнавайки го, все повече работеха само за себе си, а корпоративната лоялност бе просто лицемерие и измама. В началото на реформите на Дън Сяо Пин, в Китай имаше някаква смесица от социалистически морал и капиталистически предприятия, и това сякаш работеше – честни хора в икономически по-ефективни частни компании. Но с времето, когато социализмът и комунизмът останаха само като етикет на Китай, а всичко се превърна в най-вълчия и брутален възможен капитализъм, идваше и цената по отношение на надеждността на работната сила.<br />Компанията на г-н Чен се наричаше „Вдъхновението на Младия небесен дракон“ и може би просто щеше да фалира в следващите шест месеца.<br />И тогава се появи американецът.<br />-Г-н Смит, трябва да призная, че предложението ви е твърде щедро, за да не предизвика съмнения. – каза Чен при третата им поред среща. Бе минала само седмица от първата, но тя бе достатъчна, за да стане ясно, че действително съществува нова американска компания, наречена „Чайна Магнетикс“, която иска да погълне – изцяло или частично „Дракона“, и да и осигури сериозен оборотен капитал, и дори – достъп до американските пазари. Това последното бе доста солидно доказателство, че не става дума за провокация от Си, доколкото всяко проникване при американците се подкрепяше от правителството, и дори – подобни бизнесмени можеха по-дълго да запазят дейността си, представлявайки сами по себе си актив, държащ чужд пазар. За тази седмица, Чен и адвокатите му бяха проучили добре всичко, и американецът изглеждаше абсолютно сериозен.<br />-Няма да се правя на алтруист и на Майка Тереза, г-н Чен – признавам че целта ми е чиста печалба. Знаете – ние американците към това се стремим…<br />-Не само вие вече… - прекъсна го китаецът.<br />Онзи се усмихна и продължи:<br />-Да, американските ценности превземат света. Та предложението ми е щедро, защото ще спечеля много повече. Обстоятелството, че ще получа дял в китайска компания ще ме постави в добра позиция спрямо американските власти. А на нашия пазар ще получим възможност да конкурираме, макар и доста ограничено, монопола на Мъск в спътниците. Правителството ни не обича монополите, и ако пазарно решим проблема, ще е по-добре от да започват дела и да се приемат специални закони. – обясни логиката си Смит.<br />Всъщност, никакви закони нямаше да се приемат. Мъск бе монополист не само в САЩ, а в целия свят. А подобен монопол бе супер изгоден на Америка, и тя никога не би го ударила, по вътрешно-политически подбуди – дори самите американски граждани да бяха ощетени от цени и търговски практики. Това бе куртоазия и поредна лъжа.<br />-Вашата фирма – „Чайна Магнетикс“, тя е съвсем нова… - каза Чен.<br />-Да, създадена именно за сделката. Регистрирали сме я в Делауеър, по данъчни причини, но капиталът е изцяло внесен и сметките ни са в големи американски банки.<br />Делауеър – офшорната столица в рамките на самите Съединени щати. Зона без данъци за всяка дейност, извън Америка. Един символ на двуличието – САЩ водеха кръстоносен поход срещу офшорките, защото докарвали до огромни данъчни загуби. Но самите те поддържаха един офшорен Рай. Така всеки с минимално количество мисъл можеше да се досети, че войната не е срещу офшорките, а е за превземане на офшорния бизнес и Делауеър да стане най-големия – ако не и единствен подобен център в света. И истината е, че доста бяха напреднали в тази област, ползвайки могъществото си на основна велика сила, преди Украинската криза. Принудиха по цял свят правителствата да прокарат закони срещу офшорните зони, но в нито един подобен закон, Делауеър не се определяше като „офшорна зона“. Той бе на територията на САЩ, и там не можеше да се допусне, че честните и почтени американци – знамето на демокрацията и на целия свободен свят, та те ще правят данъчни измами и ще крадат милиарди от чужди правителства.<br />-Юридически сте изрядни, не мога да го отрека. И капиталът ви е чист – събран от борсата. Имате дори съмнително бързо събрани документи от всякакви институции…<br />-Не е съмнително. Байдън и бюрократите му едва дишат под китайската инвазия, въпреки всички забрани. Все още Китай има огромно икономическо надмощие. А провалът да се превземе Европа, и превръщането и не в източник на пари за САЩ, а в черна дупка, която поглъща пари, това бе сериозен удар и по генералния замисъл за запазване на световното лидерство. Затова всеки, който може да заеме позиция в Китай, се подкрепя във всичко. Включително в бюрократичните процедури…<br />-Това звучи логично. И идва в идеалния момент – очевидно добре сте проучили компанията ми. Това навежда на мисълта, че не сте сам, може би ЦРУ ви е приятел…<br />Смит нищо не каза. Само отново се подсмихна. Това бе достатъчно. А и нищо необичайно нямаше. В новата студено-топла война, смесването на тайните служби с бизнеса, особено интернационалния, бе съвсем нормално.<br />-Значи искате двайсет и пет процента от „Дракона“, с опция постепенно да достигнете петдесет и един процента, но само в бизнеса ни в Съединените щати. За Китайския пазар можем да ограничим ръста до трийсет и три процента, ако намерим петдесет и един за прекомерно…<br />-И за да не дразним вашите регулатори…<br />-Нашите при всички положения ще се подразнят. Нали разбирате, че те вече приемаха компанията за своя… - отвърна китаецът.<br />„Драконът“ бе разработил нова технология за „магнитна навигация“ в орбита, чрез използване на естественото поле „север-юг“ на Земята. Нещо от типа на „космически компас“. По този начин би могла да се намали цената на голям брой спътници, особено ниско-летящи, не са стационарна орбита, където самата навигация бе ключов момент – за да не изпопадат в атмосферата. В момента Мъск бе абсолютен монополист, но с по-евтини сателити би могла да се създаде поне частична конкуренция. Китайското правителство би могло директно да национализира технологията, защото очевидно би имала важно военно приложение. Но властта прецени, че войната на икономическия фронт е по-важна и допусна възможността „магнитната навигация“ да навлезе в цивилните услуги, с идеята да се изкарат пари, за сметка на глобалните пазари. И основно – на американския. Така компанията остана свободна – привидно, но регулаторите дебнеха финансовите и проблеми, за да я одържавят с икономически аргументи, или да я насочат да поглъщане от удобен олигарх.<br />-Имаме готовност с адвокати да се противопоставим на всяко административно нахлуване, което не ползва военно-терористичните закони. – отвърна Смит – А нашите анализи сочат, че до подобна грубост няма да се стигне.<br />-Вашите анализи? – попита Чен.<br />-Нашите анализи… - потвърди Смит, с което този път без да мълчи, ясно даде да се разбере, че американските служби не са безучастни към сделката.<br />Чен се замисли малко, после каза:<br />-Твърде добре сте го замислили и сте се защитили. Реално планът може да мине…<br />-Това е целта ни…<br />-Но то също носи риск. Може да не оставят случая на регулаторите и на местната бюрокрация. Ще пратят някой от Политбюро или негов съветник. Местните бързо ще усетят, че ги надцаква твърде едра риба.<br />-Ние не сме толкова „едра риба“. А и тази сделка не е чудовищна по размер… Поне като пари…<br />-Достатъчно едри сте за идеално изпипана сделка. Това няма да избяга на нашите „анализатори“….<br />-Възможно е…<br />-И тогава тази малка компания ще влезе полезрението на Политбюро… А това вече е сериозен проблем.<br />Американецът се усмихна:<br />-Не е само проблем, а и възможност. Ще станете, ще станем, много известни. А и компанията всъщност е малка само като размер. Патентът на тази технология дава монопол за много дълго време. А вие сте подали заявление на основните пазари. Компанията е малка сега, но с огромен възможен пазар с монополни права в бъдеще. Нашите анализатори добре оцениха това, и сме готови и за разговори с Политбюро…<br />-С Политбюро? – изуми се Чен – Но това означава…<br />-Точно това означава, имаме готовност с нашето „Политбюро“. Както и да се казва – Бял Дом, Комисия по търговията в Конгреса, Секретар по финансите. Има кой да говори с вашия другар от Политбюро…<br />Чен се замисли още малка, сетне каза:<br />-Има шанс тази компания да се запази за мен и за семейството ми. Не е сигурно, но поне е някакъв шанс. Ще направим сделката – и да видим дали шпионите на столицата ще дойдат още преди адвокатите ми да са готови…<br />-Бих се обзаложил на бутилка петдесетгодишно уиски, че ще изпреварят адвокатите… - каза Смит.<br />-Не бих приел този облог в никой случай… - по същество потвърди мнението му Чен.<br />Точно 5 дни по-късно в града се появи не просто член на Политбюро, а един от най-близките на Председателя Си. Върналият се от успешна мисия в Европа Ли Къ Сан, получи бързо назначение да разследва тази корпоративна афера малко встрани от столицата. Си искаше с един удар да му отнеме време, за да не може да оползотвори славата от сделката с Верн, и със седмиците, политическият му капитал от нея да се обезцени. И като втора цел – опитният Ли следваше да повтори европейския успех на местна почва, и да изгони нахалните американци от тази иновативна китайска компания.<br />Онова, което нито Чен, нито Си, нито дори Смит подозираше, бе че самият Ли стои зад „Чайна Магнетикс“. Хитър начин да вкара част от парите си в Китай, като същевременно отклони вниманието на Си към проблеми с американците. Бе готов дори да изгуби тези пари, за да не бъде следен по други замисли. Не бе сигурен кого Си ще прати да се оправя. Но изпращането на самия него означаваше, че Ли ще разследва как Ли иска да завземе китайска корпорация. Това бе идеална схема за раздаване на подкупи по произволен начин. И всичко щеше да е одобрено от Си, защото щеше да изглежда, че войната е със САЩ. Накратко – Ли можеше да подкупва чиновниците на Си, и да ги прави лоялни на себе си, с одобрението на самия Си…<br />Определено замисълът бе добър изначално, но и извади малко късмет, че точно той бе пратен от името на Политбюро…<br /><i><br />(следва)</i></span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Добри Божилов, Хир Дуло<br />15.03.2023</i></span></span><br /></p><p><br /></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-28560675145919443702023-03-05T22:11:00.007+02:002023-03-05T22:13:43.858+02:00Разменна търговия... Глава 20 от романа "Еврокалипсис"<p style="text-align: right;"><span></span></p><a name='more'></a><div style="text-align: right;"> <span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>романът "Еврокалипсис" </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>се отделя в собствен сайт, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>където ще бъде основното му място. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Можете да четете и тук, засега, </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>но идеята е да се премести </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>на индивидуална позиция. </i></span></span></span><br /><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></div><p></p><span><!--more--></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><p></p><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"></span></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Барън
изпрати искането, заедно със сметката, след което се покри. В смисъл -
отдалечи се сред няколко племена из пустинята, където имаше
“дипломатически ангажименти”. Връзка съществуваше, но подобен
политически разговор да минава по военните канали, дори и с криптиране,
бе рисково. Така фактически той пусна “бомбата” във Вашингтон и остави
съперниците му да се борят с последствията, хулейки го неудържимо, но
все пак предпазливо, защото той представяше политика и на Байдън.
Последният нито имаше намерение, нито изгода, да го уволни. Дори да не
приемеха плана му с грантовете за училища в Либия, това не означаваше
уволнение, а просто пореден отхвърлен дипломатически опит на неуспял
емисар. В обърканата съвременност, такива провали имаше непрекъснато.<br />С
племената нищо не уговори, защото не бе отишъл да уговаря, а да печели
време. Успя единствено да се сприятели с няколко вожда, като под
“сприятеляване” се разбираше да им връчи по 100 хиляди долара приятелска
начална помощ от Съединените щати, в знак на “разбиране за трудната
ситуация на народите на Либия”. Бе наясно, че подпомага не народите, а
вождовете, но това бе част от играта по тези географски ширини<br />Най-сетне
се върна, не бе минал и час в Посолството в Триполи, когато го
заставиха да се яви в тихата зала. Това бе онова тайно помещение за
важни разговори, което денонощно се охраняваше от жива сила и постоянно
се проверяваше за подслушвателни устройства.<br />Насреща му на екрана се
появи Джон Уилямс- съветник на Президента. Изобщо не го поздрави, не го
попита добре ли е и как са минали преговорите. Направо го нарита с
бутоните напред.<br />-Шефът е бесен. Планът е безумен, и всичко се пише на негов гръб. - каза Уилямс.<br />-Значи още не се е разграничил от мен? - отвърна Барън.<br />-Как ще се разграничи - да те уволни докато преговаряш с туарегите ли?<br />-Не стигнах до туарегите. В следващите седмици…<br />-Няма значение, за нас всички са едни и същи пустинни диваци.<br />-В дивашките времена, може уменията им да са ни полезни. Заразата на разпада излиза от Европа…<br />-САЩ
ще оцелеят, не бери грижа за това. - изказа надменната си увереност
чиновникът, подобно на един някогаше римски трубадур, който възхвалявал
величието на империята, когато варварите вече нахлували в града.
Намерили го в басейна му и го нанизали на няколко копия насред водата.
Бюрокрацията на затъващите империи има навика да се самозаблуждава.<br />-Не
се съмнявам, че великата ни нация ще оцелее. Но уменията на пустинните
бойци могат да са полезни на нашите спец-части, които все повече
разпращаме къде ли не…<br />-Остави това на военните, те се занимават с пушечното месо. Ние имаме по-важната политическата задача - да крепим всичко.<br />-След като не съм уволнен, значи има шанс за училищата. След пет години ще владеем съзнанията на младите германци…<br />-Забрави за това, Барън… Няма пари в хазната. Конгресът няма да го гласува.<br />-Тогава
нищо не правим, нацистите не искат да пращат хлапетата си в САЩ. Ще ги
обучават сами. Аз дори ги изнудих и поставих пред свършен факт с училища
в Либия.<br />-Знам ти триковете, сигурно би сработило. Но три милиарда долара няма кой да отдели.<br />-Тогава
цялата ми работа пропада. Защо ми се обаждаш? Във Вашингтон никой не
се обажда на губещите. Отиват в канавката сами, забравени, все едно
никога не ги е имало…<br />-Ти не си губещ. Ти си хитър шмекер от
династията Тръмп. Една провалена мисия няма да те убие. Съзнаваме го, и
затова още не си в канавката…<br />-Не сте ме уволнили, разбрах… Но ме оставяте без пари, което е същото…<br />-Оставяме
те без един налудничав план. Но си имаш поста и да продължиш. Доста
наши момчета получиха откази по едно или друго, после изплуваха. А ти си
Тръмп…<br />Барън разбираше, че им трябва за още нещо, и всичките тези
ласкателства са само за това. Да е “Тръмп” можеше да е от полза, но само
в щатите с екстремни републиканци. На друго място, включително в
столицата, бе по-скоро недостатък и източник на омраза.<br />-Тогава
очаквам новите ви поръчения. С досегашните се справих. Подкупих няколко
малозначителни вожда и представих провален план. Нямам друго какво да
правя, ако не одобрите образователната програма. Дайте ми нареждания…<br />Уилямс се усмихна и каза:<br />-Още не си свършил. Никак не си свършил. Планът не е отхвърлен. И следващата ти задача е свързана с него…<br />-Задача с план без пари? Изглежда и вие се побърквате…<br />Но усмивката никак не слезе от лицето на бюрократа:<br />-Следващата
ти задача, млади Тръмп, е да оттеглиш плана. Няма да го вкарваме в
Конгреса и да потъне в политически битки. Искаме сам се откажеш от него.
В замяна получаваш преназначение поне за още 6 месеца и други проекти.<br />-Искате аз сам да убия, това което създадох?<br />-Да, много конгресмени го правят постоянно - въпрос на сделки е внасянето и оттеглянето на проект.<br />Барън
разбра съвсем всичко. Предложението очевидно не бе съвсем без поддръжка
и макар и обречено, можеше да стане “разменна монета”. Едни сенатори да
го бутат напред, с надежда да изтъргуват провала му, за да получат нещо
друго. А една образователна инициатива за деца, която и противодейства
на нацизма, съдържаше популистки импулс. Особено с оглед на риска
нацисти-бежанци да се озоват и в САЩ. Всъщност, хитрото на този план бе
че той подменяше вече разработени рекламиран по-малък план - този за
стипендиите за деца да учат в САЩ. Това дълго се прокламираше като много
и хуманно, и със сигурност щеше да получи подкрепа. Барън бе
“откраднал” идеята и я бе раздул. Така самата идея си оставаше добра, но
пари нямаше.<br />Ако обаче той я оттеглеше, въпросът би изчезнал “в
нищото”, без да има проект, поне официално идващ от президента, който не
се бе дистанцирал от посланика си, но реално неудобен за прокарване.<br />Наясно с това, този път Барън се усмихна:<br />-А ако не го направя?<br />-Тогава ще те уволним и президентът ще го оттегли… - твърдо и заплашително каза съветникът.<br />-Но след като ме питате, и предлагате нещо в замяна, това очевидно не ви е удобно.<br />-Наясно си с политическите сметки. Така е. Затова сме щедри…<br />-Освен ако…? - каза Тръмп и не довърши умишлено. За да предизвика очакване и объркване у събеседника.<br />-Освен ако, какво… - попита след няколко секунди Уилямс.<br />-Освен
ако… не сте сметнали добре цената. Защо мислите, че държа на този пост,
в тази прокълната държава и той е някаква награда за мен. <br />-Това е
единственият ти шанс да си в реалната политика. Иначе си в глуха,
свирепа опозиция като баща си - забутан в щатите на глупаците и сънуващ
за Конфедерация…<br />-Баща ми не е отцепник, а да го обиждаш няма да ти
донесе ползи пред мен… - каза привидно възмутено Барън. Обидите бяха
нещо нормално, също както и това да се правиш на много засегнат от тях.<br />-Е,
приятел, не обиждам баща ти. Но той твърде много за заби сред тия
земеделци и каубои. Не е това Америка. Сам го разбираш… Затова прие
поста. Ти имаш своя кариера, отделна от фамилията Тръмп… - с тези думи
Уилямсън влезе в противоречие сам със себе си опреди малко, когато
посочи фамилията именно като основен актив и на Барън.<br />-Приемам, че
си се объркали не си ни обидил. Но си наясно, че вашите постове не са
единственият път в голямата политика. Мога да подам оставка сам и да се
върна като кандидат за Конгреса или за кмет на Ню Йорк. И ще съм със
знамето на миролюбец-ограмотител, отрязан от алчните законодатели в
столицата.<br />Младият Тръмп бе съвсем прав, и очевидно бе напреднал в
политиканските умения. Това подразни Уилямс, който мислеше, че бързо ще
се оправи с него. Идеален бе планът да го оставят без пари и назначен в
далечни земи. И след 6 месеца можеха отново да отхвърлят всеки нов план
със същите аргументи. Сиреч накрая да излезе, че просто един “Тръмп”
стои в Либия - далеч от столицата, и си губи времето в безплодни
начинания. Би било впечатляваща подмолна политическа победа.<br />-Искаш да вдигнеш цената си ли? Какво да ти дадем повече? - попита съветникът.<br />-Знам
ли? Изобщо не съм мислел. В последно време се занимавах само с либийци,
нацисти, бежанци и всякаква агентура. Плувах в мръсните води на реалния
живот. И не съм имал планове за как да се пазаря, ако стиснатите
бюрократи във Вашингтон откажат образование на младите германчета… Та не
знам какво искам? И докато не разбера, как да оттегля плана си?<br />Вашингтон
очевидно имаше нужда от решение. Той бързаше повече от Барън. Там бе
по-напечено от в пустинята. Това най-малкото гарантираше, че никой няма
да уволни никого, защото подобно действие би усложнило още повече
ситуацията. А целта им бе опростяване, а не усложняване.<br />-Виж, Барън,
добре разбираш каква каша е тук. Няма нито време нито пари за нищо. И
сам ни написа, че германците искат нов десант в Нормандия. Руснаците
само ако чуят това, ще нахлуят те от изток. Комунистите градят нов свят,
а на югоизток се надига ислямска империя. А Елън Мъск се възприема като
Месия, който ще спаси света като отведе човечеството на друга планета.
Във всичко това, целият свят, абслютно целият свят, гледа към
Съединените щати за решение. Уж сме най-лошите, уж палим войни и грабим,
а накрая пак всички към нас гледат. Китайците също имат достатъчно
пари, но не правят нищо, освен да изкупят всичко, което по някаква
причина ние изоставим. И цялата тази каша се събира в Конгреса и се
преобразува във всевъзможни законопроекти - всеки от тях с някакви
благовидна цел. Разбирам, че искаш по-достойна отплата, уважавам те, и
ще направя каквото трябва. Но в замяна, дай поне гаранции че като я
получиш, ще оттеглиш проекта си. Някакъв знак, който да доложа…<br />-В
политиката няма непостижима цел. Всеки проект може да се оттегли за
съотвената отстъпка. Всеки чиновник може да бъде назначен или освободен.
Дори постът на Президента не е изключение. Ако намериш достатъчно висок
залог за замяна, можеш да събориш Байдън и да седнеш на стола му… Така
ми задаваш въпрос, който изначално има ясен отговор - да, ако предложите
нещо смислено, образованите германчета отпадат, оставяме ги на
радикал-нацистите и домашното им образование…<br />Последните думи имаха
за цел да покажат основните евентуални лозунги на кандидата за
конгресмен или сенатор Барън Тръмп в кампанията му. Те още повече
вдигаха мизата, внушавайки, че е по-малкото зло той да остане посланик
някъде в далечни земи, отколкото активен политик на родна.<br />Уилямс лицемерно се усмихна:<br />-Този ни разговор само започва сега. Имам с кого да поговоря, и до два-три дни ще се чуем отново…<br />Барън също лицемерно отвърна:<br />-Разбира
се, в името на Америка, винаги ще намерим решение. Повече от двеста
години така градихме най-великата нация, и така сме го постигнали…<br />А той самият имаше да проведе и доста трудна среща с баща си…</span></span></p><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">(следва)</span></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><i><span style="font-size: small;">Добри Божилов, Хир Дуло<br />05.03.2023</span></i></span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-90088628766975934442023-02-26T08:25:00.002+02:002023-02-26T08:26:16.001+02:00Снимката<div style="text-align: right;"><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><i>Скъпи приятели, предстои излизането на биографичния роман "Тежкият път на борбата", с автор четвъртият най-важен партизанин в историята на България - Иван Недялков - началник-щаб на бригада "Васил Коларов". Тази книга ще се появи нередактирана, в оригинал, както я е написал авторът. Заедно с нея обаче, ще се публикуват като "бонус", и 3 разказа на Добри Божилов, отнасящи се до същия човек. Два от тях вече са публикувани - "Главата" и "Каушът". Настоящият е третият - "Снимката", той се публикува за пръв път, и е посветен и на излизането на самата книга. </i></span></span></div><div style="text-align: right;"><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><i>Приятно четене...</i></span></span></div><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span></span></span></p><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Кабинетът бе стар и овехтял, но доста подреден. Очевидно принадлежеше на млад агент, който обаче бе убеден в работата си и я вършеше усърдно. Той самият бе седнал зад едно старо бюро – много старо, което може да бе служило на Държавна сигурност още от времето на Гешев, та и преди него.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Служителят, чието име бе Виктор, вдигна поглед от папката с преписката за Иван. Странно бе ДС да се занимава с един от най-видните партизани, с безспорни заслуги, партиен член и абсолютно ненакърним като честност. Но историята понякога предлагаше и кръговрати и обрати.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Книгата ви е интересна. На мен лично ми хареса. Но мисля, че не е за всеки… - каза агентът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван, който вече бе доста възрастен, може би му оставаха няколко години живот, се надяваше написаното да е венецът на толкова години усилия – не само в борбата, но и след това в изграждането на социалистическа България. Бе донякъде разочарован, но и подготвен, защото дългото мотане и безкрайните преглеждания на ръкописа водеха до предположението, че има някакъв проблем. Сестра му Зоя доста бързо бе издала нейната книга – за сходни събития.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Мисля, че трябва да бъде съхранен споменът, такъв какъвто е. Да се знае всичко. Нали затова са книгите – за да знаят следващите поколения какво е било. А те да си преценяват кое е важно и кое – не.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Съгласен съм с Вас… - усещаше се уважение у този млад човек към героя на Народната Република и носител на най-висшия държавен орден „Георги Димитров“, връчен му лично от другаря Тодор Живков – Съгласен съм. Но бъдещето още не е дошло. Засега сме в настоящето. А в него има твърде много познати имена. Твърде много. Писал сте за хора, които още са живи. И сте писал твърде искрено.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако не бях написал всичко, щеше да е лъжа – лъжа към поколенията. Нека учените тогава имат истината. А не да четат между редовете и да тълкуват. Както сега тълкуваме византийските хронисти, които винаги са опитвали да представят пристрастно войните с българите…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Прав сте, но това фактически не е материал за книга. Това е материал за досие. Което стои тайно – в два-три екземпляра, и вътре пише всичко – и доброто, и лошото. Книгата ви е подходяща за архивите на Държавна сигурност. Но да излезе в този вид… Защо не направихте като сестра си…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Зоя бе успяла с нейната книга. Освен славна партизанка, вече бе и писателка. Тя бе спазила негласните правила. В романа и се описваха същите събития, от нейна гледна точка, но се избягваше прекалената искреност. Не се сочеше никой „с пръст“, а още по-малко имаше толкова много „предатели“. Зоя бе написала типичната романтична партизанска творба, но не само партизанска. Тя бе създала легендарна история в стила и на западни автори на романи с ясно изчистени образи, в които няма как победителите да са лоши. Имаше добри и лоши при нея – бе изстрадала толкова и тя. Но добрите бяха партизаните, а лошите – фашистите.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">В ръкописа на Иван не всичко бе така. Имаше и доста лоши партизани, предатели, та дори – некадърници и виновници сред тях. Бяха посочени причините за конкретни провали. Причините, които си имаха имена. Това бе истината, която следваше да се запази за поколенията. И нима имаха право да я променят? Тя принадлежеше на поколенията, а не на сегашните хора. Времето бе тяхно, но истината не им принадлежеше. Тя бе право на следващите – на внуците и правнуците, когато нямаше да има живи свидетели.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вижте, другарю Недялков, сам знаете, че в тази книга има имена, които днес са уважавани партийни и държавни ръководители. Някои са на доста високи места. А на други – децата им са на високо. То доста време мина вече от ония времена. Има деца, скоро и внуците ще пораснат. Вие разравяте забравеното, това което искат да се скрие.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Така е. Но това е истината. Част от тези хора оцеляха, защото предадоха други, които загинаха. Трябва ли да мълчим? Не го ли дължим на загиналите? Защо достойните ще бъдат забравени, заради лукавите, които са се отървали за тяхна сметка…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбирам ви. Но знаете, че няма как да се случи така. Напишете само за достойните. Сменете имената на предателите. И ще имаме книга. Партията ще е доволна от труда ви…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но това ще е лъжа. След сто години учените ще четат не, че Петър – примерно, е бил предател, а някой си Жорко да речем. И ще се чудят кой кой е. Може да допуснат дори, че става дума за художествена измислица, за да е по-интересна книгата…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Така ще е – да. Но поне творбата ще я има. Ще я прочетат хиляди млади хора и ще се вдъхновяват от предците си.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Агентът бе прав. Усещаше Иван, че е минал доста червени линии. Истината е, че така както след Освобождението от турско робство, доста сътрудници на поробителя се бяха издигнали, та дори и „герои“ се бяха изкарали, така се случи и след 9 септември. Винаги се бе случвало. Не бе имало в човешката история революция, която наистина да прочисти всичко и да издигне само най-достойните. Иван бе доволен от социализма – толкова много се бе променило. От бедна и изостанала държава, сега бяха една модерна и уважавана, с образование, университети, доктори за всички – дори по селата, индустрия, селско стопанство, и най-важното – достойнство за всеки един човек. Социализмът унищожи униженията и даде самочувствие на всеки. Той прие дори децата на фашистите, дори на тия, дето бяха осъдени от Народния съд, и им даде пътека за развитие, макар и да без да се докосват до властта. Но достатъчно достойна пътека в изкуството, науката и икономиката. Успял бе социализмът. Бе успешна, позитивна промяна. Но това не значеше, че нямаше негативи. Революцията не бе свършила. Нали Маркс и Ленин твърдяха, че социализмът е само преход – към идеалното общество – комунизма. А за да се стигне до него, трябва да се поправят и изчистват грешките. Трябва да се гледа в очите Истината.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Издигането на хитреци и кариеристи бе нещо, с което трябваше да се справят. Иначе комунизмът нямаше как да дойде.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Значи книгата ми няма да излезе… - каза доста разочарован Иван – Някога фашистите не ни даваха да разпространяваме позиви и комунистически манифести. Сега събратята ми – комунисти, правят същото. Въпреки толкова бой, който съм ял, и въпреки толкова жертви, дори сред най-близките…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Изглежда и на Виктор му бе неприятно, но нямаше какво да направи. Това бе Системата, тя диктуваше какво да се случва. Но не всичко от диктуваното трябваше да се случи:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Аз лично ви съчувствам. И затова няма да конфискувам ръкописа, въпреки че правилникът ме задължава…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да го конфискувате? Моят ръкопис?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да, разбира се. В този текст има опасни твърдения, които могат да се използват от империалистическите сили. Той посочва слабости в Народна Република България. Представете си какво ще стане, ако попадне в ръцете на американците. Те ще го издадат, и ще сочат с пръст. Те, които са върхът на корупцията, палят войни по целия свят, избиват хиляди хора. Те ще вземат тук няколко партийни другари, които са се издигнали нечестно, и ще обявят, че социализмът е покварен и корумпиран. И така ще укрепят собствената си корупция. Ще я скрият зад нас. Такива като Вас, другарю Недялков, те са идеални за тях. Бивш партизанин, безукорно честен и искрен, разкрива недъзите на социалистическото общество. Това ли искате…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се, че не. Не може защото съм написал Истината, да излиза че служа на американците. Истината е просто Истина.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Точно затова правилникът изисква да конфискувам ръкописа. Дори вие да го опазите, не е ясно какво ще стане после – дали децата ви ще бъдат толкова старателни. Знаете ли колко фашисти сме изловили, макар и посмъртно, заради невнимателни наследници. Като почине някой, и започнат да разчистват дома му, и на боклука – какво ли не. Колко писма, документи, карти, сме намерили така. Вашият ръкопис е опасен…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Уверявам ви, че децата ми няма да го хвърлят на боклука…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Усещам, че е така – изглеждате твърде сериозен и старателен човек. Но правилникът разглежда всеки като заплаха. Затова би трябвало да го прибера. Но ще ви го оставя. Нека бъде у вас. Кой знае – един ден може и да му дойде времето. Направете и повече от едно копие. Дайте го на свой верен човек. Никога нищо не се пази в един екземпляр…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вие отказвате да подпишете за издаването, но ме съветвате как да го запазя?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се – аз също ценя Истината. Нека я има там някъде – в личните архиви. Кръговратът на историята може да я изкара накрая. Единственото сигурно нещо е, че има кръговрат – както имаме предатели, сега видни другари, може утре да дойде време и мемоарите на Иван Недялков да видят бял свят. Важното е да ги има.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван нямаше нужда от подобен съвет. Разбира се, че щеше да създаде второ копие. Та нали той бе израсъл в конспирацията, бе се борил, той бе учителят на младото поколение като Виктор. Ръкописът нямаше да изчезне. Но бе силно огорчен, че нямаше и да се издаде. В никой случай обаче не мислеше да го преработва. Това бе съдбата му – ще стои до истината, както бе стоял и преди 9 септември, дори тази истина да не се знае от мнозина.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Благодаря за разбирането, все пак… - каза той на агента, взе си дебелия том, и понечи да си тръгне.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Искам само да ви помоля за още нещо, една услуга…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван вдигна поглед.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Услуга? С какво да съм ви полезен? Искате ми услуга, след като ме огорчихте…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Извинявам се, но не съм го желал. Огорчи Ви системата. Виждате, че аз дори работя против нея, като нарушавам правилата. Но искам една услуга, която е в същия дух като вашата книга – да се знае и запише някъде Истината. А дали ще види бял свят, неясно е бъдещето. Може да не види – дори докато аз съм жив.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Тези думи пробудиха интереса на стария партизанин.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Кажете…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Онзи отвори странично чекмедже, извади оттам една папка. Бе доста дебела, не се виждаше за кого се отнася, но приличаше на доста богато досие. Разрови се сред листата и намери един. Върху него бе залепена снимка. </span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Можете да сте сигурен, че това досие ще види бял свят по-малко и от вашата книга. – каза Виктор – Но сигурно ще се почувствате по-добре като знаете, че и други имат намерени тайни – горчиви тайни, които не могат да споделят. – и му подаде листа.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Наистина бе снимка, но доста мътна и тъмна. Явно бе преснимана от оригинала. Но най-важното бе, че върху лицето на главния субект на нея имаше черно петно. Умишлено прикрито при заснемането. Нямаше обаче никакво прикритие върху това, което бе пред него – няколко отрязани партизански глави.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван трепна. Просветна му много бързо. Много добре си спомняше този случай…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Архивите сочат, че тази снимка може да е била в ръцете ви в миналото, когато сте работили в милицията. Ще ми направите неоценима услуга, ако ми кажете кой стои зад партизанските глави. Кой е този фашист, чието лице е прикрито?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван бе потресен. Някога наистина тази снимка бе в ръцете му – когато издирваха всички народни предатели и убийци на партизани. Но после дойдоха едни момчета от София, и я прибраха. Той бе просто началник на милицията в малък град. Въпросът се издигна по-високо – бил работа на Партията. По-късно човекът на снимката стана един от най-издигнатите дейци на културата – близък дори до Тодор Живков. При липса на доказателства, за Иван бе невъзможно да повдигне въпроса, защо човек снимал се с партизански отрязани глави – което бе гордост и практика на фашистите, защо той сега се намира на толкова високо място. Но истината е, че в културната си работа този човек се справяше добре, сиреч – не бе вреден за социализма. И може би, заради таланта му, го бяха спасили. Което не оправдаваше да е чак толкова високо. Можеше да си твори, и без да го превръщат в икона на социализма. Но това бе толкова отдавна – а и тази снимка бе единственото доказателство. Без нея, би се навлякъл по-големи беди от с книгата, която отказаха да издадат.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Сигурен ли сте, че искате да знаете Истината? Тази снимка бе в ръцете ми, и щях да наредя да издирят този човек и да го изправят пред Народния съд. После дойдоха от Държавна сигурност – вашите предшественици – сигурно сега са генерали и началници, или пък като мен – пенсионери. Те решиха и я прибраха. Този въпрос е много над мен, и над вас – като обикновен агент, занимаващ се с културни въпроси.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Именно затова не бих попитал нагоре. Това досие е тайно. Мое копие. Събирал съм го лист по лист. Донякъде рискувам и аз. Но Истината трябва да се знае. Тук имам записки за парите, които е получавал този предател от фашистите, за датите и местата на срещите им. Но всичко е с псевдоним. Единствено тази снимка указва самоличността.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се, и след като и вие не можете да намерите оригинала, значи въпросът е твърде важен.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това не може да остане скрито…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Тук Иван се усмихна:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Напротив, млади приятелю, ще остане скрито. Дори не подозирате колко високо се целите. Дори аз не съм написал това в книгата си. Ако в сегашния си вид тя може да послужи на американските ни врагове, ако напиша и това, което съм видял на снимката, направо ще ме прати в затвора. Аз ще стана предател и фашист, подривен реакционер, който иска да унищожи социализма…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Младият мъж онемя. Бе изненадан. Наистина, като наблюдаващ културните дейци, той се интересуваше от тази снимка и това досие, защото не обичаше нещо да остава недовършено. Бе подреден и прецизен във всичко в работата си. И му бе странно това прикриване на някогашен убиец на партизани. Но думите на Иван бяха твърде силни.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Сигурен ли сте, че искате да чуете Истината…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Виктор замълча за малко. Бе разколебан. Но накрая възпитанието и духа му на комунист надделяха.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Готов съм да приема всяка Истина. Колкото и да горчи…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Аз вече приех моята горчилка. Пригответе се и вие да носите своята до гроба си. И предайте досието на децата си, а не в деловодството. Може един ден да му дойде и на него времето…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Подир което се приближи до младежа и прошепна нещо в ухото му…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Онзи стоя няколко мига безмълвен. Накрая каза:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Как е възможно? Той? Не вярвам…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вярвате или не, дръжте тази папка за себе си. Дано да и дойде времето, докато сте още жив. Аз моя ръкопис няма да го видя издаден приживе…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">След което обърна гръб на Държавна сигурност и излезе. Все пак, усети топлина в себе си. Истините бяха забранени, но желанието на такива млади хора – истински комунисти, съвременните партизани, да ги търсят и пазят, това бе важното. Значи нямаше всичко да изчезне. Запазваше се надеждата. А тя бе важна. Запазваше се в душите на хората, гореше един огън, който никой не можеше да угаси. Щеше да гори и мъждука, докато дойдеше времето да заслепи всички…</span></span><br /></div><p style="text-align: justify;"></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"></span><br /></p><p style="text-align: justify;"><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><b>Добри Божилов</b></span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">26.02.2023</span></span></i></p><p style="text-align: justify;"><i><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"> </span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">(Историята с изчезналата снимка е съвсем истинска, разказана на автора от децата на партизанина Иван Недялков. Действително едно от най-емблематичните лица на културата по времето на социализма, е било преди това фашист, и то доста надъхан, който се е снимал с партизански глави. Името е известно, но още не му е дошло времето... А агентът с измислено име „Виктор“, може и вече да е намерил истинската снимка…)</span></span></i><br /></p><p style="text-align: left;"><span style="font-family: arial;"></span></p><p style="text-align: left;"><span style="font-family: arial;"><br /></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-77763894345780527582023-02-24T16:03:00.003+02:002023-02-24T16:04:29.743+02:00Разпит... Глава 19 от романа "Еврокалипсис"<p></p><p></p><a name='more'></a><p style="text-align: right;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, <br />романът "Еврокалипсис" <br />се отделя в собствен сайт, <br />където ще бъде основното му място. <br />Можете да четете и тук, засега, <br />но идеята е да се премести <br />на индивидуална позиция. <br />Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></p><span><!--more--></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><p></p><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"></span></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Пред
тях бе доста голям стар телевизор - трийсет инча. Производство отпреди
войната - японски “Сони”. В лявата му част бяха те двамата - легнали и
приспани, а вдясно - поне двайсет различни датчика с графики за какво ли
не. Имаше и доста непознати, извън тези за пулса и мозъчната активност.
Очевидно науката на разпитите бележеше прогрес. Дали пък наистина не би
имало с какво да търгуват тези партизани? Може би тази технология би
била полезна за България.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Кажи си името? - обърна се докторът към Иван. Очевидно бе само към него, и се предаваше през слушалките.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Слобо…
- отвърна приспаният. Вероятно не бе чист сън, а някаква хипноза. Но
хипноза, постигната само с инжекция - това бе също впечатляващо
постижение в това деградиращо все повече време.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Кажи си името? - въпросът бе към Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Драган… - каза той.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Вдясно
на екрана светна някакво зелено поле и една тухличка, подобна на тази
от играта “Тетрис” се свлече надолу в полето си. И застана там.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Първата
стъпка е успешна, започваме да градим сградата… - обясни им Лучано,
седнал до тях и сочещ тази част от екрана. Очевидно бе тук, заради тях, и
да им пояснява, а не за да гледа разпит, на който бе присъствал.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Какво правиш по тези земи? - въпросът бе и към двамата.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Търгуваме… - каза Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Почти в същия миг Янаки отвърна:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Каквото правят всички - пари…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това не е лъжа… - каза докторът - всички датчици сочеха в тази посока.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Може да са едновременно търговци и шпиони… - чу се от записа гласът на майора.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-С какво търгуваш? - попита докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван отговори:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-С роби, оръжия, гориво…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Янаки каза:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Има ли значение - важно е накрая всичко да е в елънкойни…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И това не бяха лъжи. Тези момчета са склонни да си признаят всичко… - каза докторът. След което продължи:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ти агент ли си?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Иван
задържа за малко отговора си, вероятно някаква част от обучението му се
бе задействала. Това бе признак. Забавянето. Още една зелена тухличка
се свлече.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докато той мълчеше, Янаки каза:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Аз съм агент на всеки, който плаща. Работил съм за руснаци, американци, германци, за всякакви…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Работил ли си за българите и техния диктатор?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Този
въпрос очевидно бе само към него. Върху слушалките, поставени на
главите им, имаше малък светодиод. Когато бе включен, значи говореха на
съответния човек. В случая - само към Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се. Те добре плащат. Работил съм и за тях…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Междувременно защитата на Иван омекна и той отвърна:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не съм агент, търговец съм…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Системата не отчита лъжа, но показателите са малко по-ниски. - каза докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Доказателство за добър агент… - отвърна Лучано.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Обърнаха се отново към Янаки:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-В момента агент на българите ли си?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Получиха обилен отговор:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не знам. Агент на Слобо съм. Той ме нае. Ако е агент на българите и аз не знам, значи съм. Без да знам…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не излъга, не се забави, дори показателите не са по-ниски… - каза докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И даде уклончив отговор. Този е по-добър на шефа си… - каза Лучано.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Приятелят
ти вече потвърди, че е шпионин, няма защо да се криеш. Разбираме, че си
по-добрият - професионалистът. Но той не е… - този въпрос бе само към
Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Приятелят ми е лукав лъжец като всеки добър търговец. И аз съм такъв. За колко го купихте?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това е неопределено твърдение, системата не засича нищо… - рече докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако си сигурен, че ще те продаде, защо мълчиш? - пак въпросът бе към Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Защото това и аз мога да ви го продам - за триста елънкойна признавам, че съм какъвто искате агент…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И
това е истина… - докторът спусна още една тухличка надолу. Лека полека
стената се строеше. Постигаха целите си, без да получат нито един
конкретен отговор.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Искаме да бъдеш агент на България и да ни дадеш кода за достъп до София. Правителството.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това ще ви струва хиляда елънкойна.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Добър търговец си. Имаме сделка… - каза Лучано, който се включи в разпита.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Знаете сметката ми терминала. Преведете ги и да видя…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Тъй като бе невъзможно да му покажат терминал, а още по-невъзможно бе да похарчат хиляда елънкойна, то трябваше да му откажат:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Елънкойните не са пари, не могат да се върнат. Каква гаранция имаме, че ще ни кажеш истината?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Без елънкойни оставате без кодове със сигурност. С тях - може и да получите нещо. Ако търгувате с честен човек. Аз съм честен…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това твърдение не е лъжа… - каза докторът - Или е толкова изкусен, че да лъже и насън, без да го хване детекторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Очевидно
не е лъжа. Той постави въпрос и му отговори със собствено твърдение.
Ние не сме го питали честен ли е. От своя гледна точка е такъв.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">През
това време Янаки стоеше безмълвен. Наркотикът очевидно привеждаше
човека в някаква летаргия, в която единствено може да говори, но няма
никакъв стимул да се движи или да предприема нещо.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Обърнаха се отново към него:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Приятелят
ти е склонен да се пазари с нас. За двеста елънкойна е готов да продаде
работодателя си. Очевидно всичко е търговия. Но ако ти поискаш
по-малко, можем с теб да се споразумеем…- каза докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Добре,
купете си информацията на Слобо за двеста койна. После пак ще платите и
моята. Тя струва осемстотин… Евтиното излиза скъпо…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докторът
и майорът се спогледаха - това бе двеста надолу, приличаше на липса на
уговорка по този въпрос между двамата. Но ако бяха супер-подготвени
агенти, точно на това щеше да прилича. За да изглеждат като алчници,
опитващи се да подбият другия и да изкарат пари. Но и добре си знаеха
цената, защото за двеста да продаваш беше евтино. Накратко - играеха
твърде добра игра на търговци, за да бъдат търговци.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Какво иска диктаторът да купите за него? - въпросът бе и към двамата.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако
работехме за диктатора, нямаше да се скитаме клети и недраги из
пропаднала Европа. Печалбите в България са по-големи. Но могат да
търгуват само тия на които той позволява… - каза Иван (Слобо).</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-В
България съм живял по-малко от извън нея. Аз не съм българин. Ако
поръчителят ни е диктаторът, питайте Слобо. - отвърна Янаки (Драган).</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И все пак - какво пазарувате за който и да ви е пратил?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вече казах - всичко ценно - роби, оръжия, злато… - отвърна Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Защо повтаряме въпроса? - каза Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Усетиха
и зациклиха разговора. Използва се при разпити с наркотик. Здрава
защитна стратегия - можеш ли да завъртиш, че въпросът е стар, се
фокусираш върху него… - каза докторът. Още една тухличка падна.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Всичко
сочи към това, че имаме работа със суперпрофесионалисти. Такива
търговци не съм срещал, откакто съм при Верн… - каза Лучано.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това е безспорно.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Значи
трябва да променим посоката на разпита. Те нищо няма да издадат. Но
трябва да изследваме тях - за да разберем колко важни шпиони са.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разпит, в които не търсим истината?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Именно…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докторът взе да прави някакви пренастройки на уредите.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Сега
ще ви запознаем с новата ни разработка - правена е с участието на самия
Верн. Той е доста умен човек, ерудит и интелигент. Сам написа част от
софуера. Нарича го “измерване на изкуството на гения на лъжата”... -
думите бяха на Лучано към гледащите собствения си разпит българи.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">След като всичко бе готово, по още една спринцовка се заби в ръцете им.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това е чист хероин. Нищо друго?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Друсали сте ни? - попита Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не
точно. Направихме ви щастливи. Вътре в себе си вие сте изпитвали
задоволство, че ни водите за носа и разпитът е измама. Подсъзнателно сте
го изпитвали. В хипноза, с хероин - доста пречистен, това задоволство
води до неописуема еуфория. Вдъхновихме ви да лъжете по-добре…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Наистина, странен метод за разпит. Към двама търговци… - каза Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Лучано само се подсмихна.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Кога за последно бяхте с жена? - въпросът бе и към двамата.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Жените
са лесни и евтини, вече не помня последната… - отвърна Иван, а
показателите скочиха до небесата. Това бе лъжа, но детекторът я хвана
като истина. Но други показатели подскочиха. Стратегията сработваше -
задоволство от лъжа, хероин и жена - идеалното, за да пробудиш
грандоманията у мъжа.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Знам ли, в гимназията имаше едно момиче… - отвърна Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-В гимназията? - попита докторът само него.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да, после не съм бил с жена. Открих, че съм гей…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Гей?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да, гей…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Тук
уредите показаха невобразима каша, която не очакваше и докторът. Но
едно бе безспорно - Драган не бе гей, това бе първата груба и яко
отчетлива лъжа.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Той ни се подиграва… - каза докторът - Знае го, и го прави.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И аз така мисля. Пусни му малко повече ток…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докторът завъртя някакъв бутон.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Електричеството
стимулира мозъка. - обясни им Лучано - Може да го изпържи, защото се
получава да е едновременно буден и в хипноза. Токът не може да те извади
от нея, защото е с химическа основа. Но мозъкът частично е буден.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Накратко - включихте идиот. Някакво куку, което няма собствен мозък… - каза Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Приблизително…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да видим резултата…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Резултатът бе, че Драган започна да се кикоти, изпадна в истерия. И без да го питат избълва неописуема глупост:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Един
път ме нанизаха на кол. Едни мислеха, че така ще ме измъчват, за да им
кажа къде са парите. Едва после разбраха, че съм педал. И побесняха от
яд…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това също е лъжа… - каза докторът - датчиците бяха единодушни.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но защо я съчинява?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не
знам, организмът му реагира странно на разпита. Няколко химии, ток,
объркване. Може и това да е друга личност. Извадена от подсъзнанието,
която и той не познава.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Може ли да е скрит гей?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Съмнява
ме. По-скоро мрази гейовете. Мисля, че тоя кол е нещо, което им желае.
Да ги разчекне и да превърне увлечението им в трагедия. Убийство.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Обърнаха се отново към него:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И те какво направиха след кола?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ами като видяха, че ми е добре, един застана пред мен и ме пита аз луд ли съм? Или надрусан.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-А ти какво отговори?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вие май се увлякохте, интересно ви стана? - подигра им се той.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Той е извън хипноза? - каза Лучано и погледна към каишите, с които го бяха вързали. Не помръдваха.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Не е извън хипноза. Това е друга личност. Комбинацията от ток и дрога произведе друг човек. Истинският е приспан все още.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Говорим си с призрак?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да, призрак от подсъзнанието.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това ще е много интересно на Верн…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Мисля, че ще е прекалено интересно… - съгласи се докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">После отново се обърна към вързания:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ти какво отговори?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Онзи се ухили - така насън, надрусан, приспан, хипнотизиран, вързан:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Отговорих,
че мокрият от дъжд не се бои, нито курвата от изнасилване. Колът е Рай
за педала… - след което изпадна в бурна истерия, дори сълзи потекоха от
очите му.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Спирай тока… - нареди Лучано.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Спирам.
Май прекалихме… - и завъртя обратно бутона. - Ще му влея и малко
разредител… - добави и още една игла се впи в ръката на Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Гледащият вече буден Янаки си погледна ръката. Дупките бяха три.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това май ми е последната инжекция… - каза той.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Позна… - потвърди Лучано.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докато чакаха хероинът да отслабне се заеха отново с Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Коя беше последната ти жена?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Една проститутка във Виена. Дадоха ми я бонус по една сделка. Безплатно.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Какви жени предпочиташ?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Каквито
паднат. В днешно време може да си мъртъв утре. Значи каквото си правил
днес, това е. И всяка болест ще те убие по-бавно от утрешния куршум…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това
е груба лъжа… - обясни докторът - Този не е бил с жена от месеци.
Вероятно има съпруга в България, и е верен. Сега използва уменията си на
агент срещу разпита, за да я защити - дори от това да знаем за нея.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Значи истинският мъж оправя и запложда наред… - попита го докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Точно
така! Не сте ли учили биология? В трудни времена раждаемостта ескалира -
видът се бори за оцеляване. Като започнете да избивате бездомните
кучета по улиците, кучките започват повече да раждат. И понеже никой не
иска да избива малките кученца, популацията расте, докато не пораснат.
Така е и в природата - много видове ядат малките на други видове, но
много други ги жалят. Това гарантира възпроизводството дългосрочно. В
тоя ад, който ни докараха политиците, оправяш наред, създаваш потомство,
и който оцелее, оцелее…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-За жените те питахме, не за биологията…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-То
е едно и също. Простите дивашки народи оцеляват, защото се плодят. Като
се въздигнат, спират да раждат, и това ги убива. Не са им нужни никакви
врагове…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това вече избива на философия, а аз просто за жените те попитах…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Обичам всякакви - блондинки, брюнетки, всичко дето е готово да си свали гащите. Спасявам човешкия вид…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докторът се обърна към Лучано:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Има много високи познания, интелигентен е…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Широко интелигентен. Като шпионите на Живков. Да го проверим с Космоса.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Интересуваш ли се от Космоса?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Има какво да се види там?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Може ли човечеството да излезе от настоящия хаос там?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-На
Мъск глупостите ли? Марс е по-стара планета от Земята. Всичко е
похабено, дори въздухът. И да е имало някога условия за живот, вече
няма…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ами по-далеч?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-На светлинни години ли?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Защо не?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако някой можеше да лети по-бързо, вече да е дошъл при нас.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ами червеевите дупки - ако се научим да ги създаваме…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Вие
сте обикновени зрители на американски филми. Червеевата дупка е дупка, а
не къс път. Тя е тунел, който е по-къс, само ако на това място
пространството е огънато по друга причина. А то няма как да е огънато от
всяка до всяка точка едновременно. Сиреч - червеевата дупка може да е и
по-дълъг път от прекия. Това го знаят учените, но си остава само за
тях, защото всеки обича приказките, дори тези за Космоса…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Начетен е… - каза Докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Много начетен. Това и аз не го знаех - за червеевите дупки… Да го пробваме и с психологията…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Мисля,
че повече не е нужно. Очевидно е твърде добър за разпит, значи е
вероятно да е агент. Твърде интелигентен е. Още едно доказателство.
“Тетрисът” се натрупа достатъчно. А камерата за жестове и софтуерът на
Верн дават над деветдесет процента…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Нищо, пробвай го и с психологията…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Както кажеш…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Докторът направи някои донастройки и после попита:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Какво мислиш за Фройд?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Психиатърът?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Да…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Психопат.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Защо мислиш така?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Защото
го анализирам със собствените му методи. По своите собствени критерии,
Фройд е сексуален маниак, обсебен от нагона си цял живот - до такава
степен, че да анализира всичко през него.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-А Юнг?</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ученикът
на Фройд. Комплексът на ученика. Фройд е твърде скандален, и с това е
станал недостижимо известен. Ученикът е длъжен да го отрече, защото по
утъпканата пътека няма място за втори. Така нагонът при Фройд се
превръща в религиозно преклонение при Юнг. Още един психопат.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Използваш твърде свободно тези определения…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това
е жаргон между самите доктори - само психопат може да разбере друг
психопат, и да го излекува. А разликата между луд и доктор в болницата е
по това кой първи се добере до престилката и я облече… - тази шега
разсмя не само намиращия се в хипноза Иван, но и двамата разпитващи го.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Изключиха микрофоните:</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Единият е изключително умен и начетен. А другият има подсъзнание, за което и не подозира. - каза докторът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-И от двамата не научихме нищо конкретно за Живков и агентите му.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но “тетрисът” е пълен.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Накратко, научихме всичко. Събуждай ги…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">След което записът приключи.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Имам скрита страна… - весело каза Янаки - Сигурно съм гей.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-По-скоро ги мразиш неистово по някаква причина.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Те тия дето най-много мразят гейовете, май са гейове…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това
е за публично мразещите. Ти ги ненавиждаш подсъзнателно - каза Лучано. -
Може би си имал проблем с такива, или си приел твърде надълбоко
прекаленото разрастване на хомосексуализма преди кризата. Чувствителен
си бил…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Този хомосексуализъм е част от това, дето ни доведе до тук.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Това е самопризнание - вече съзнателно… - усмихна се майорът.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-От
този разпит разбрах, че сте получили високо мнение за нас като
подходящи за шпиони, а аз съм широко образована личност. - каза Иван.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Приблизително.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Но това не означава, че сме шпиони. Има и гениални търговци, художници, инженери…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се. Но вие сте шпиони, и това че го знаем, ще ни помогне…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-А ако не сме шпиони, но сме толкова добри, може ли да станем шпиони. Например на Верн. Колко плаща той? - пошегува се Янаки.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Плаща
щедро в пари, от които не се интересува. Но вие няма да предадете
своите, защото сте твърде добри, за да го направите. Затова едва ли ще
ви вербуваме. Но ще търгуваме с вас. Вие сте достатъчно добра стока, за
да си струва да бъде откупена скъпо…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Ако
можем да ви помогне да издоите максимално от този диктатор, съгласни
сме, срещу процент… - каза Иван в неуморим стремеж да се бори до
последно и да поддържа маскировката на печалбар.</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">-Разбира се, ще разчитаме на вашите търговски умения… А сега сте наши скъпи гости, каня ви на вечеря…</span></span><br /><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><i><span style="font-size: small;"><b><br />(следва)<br /></b></span></i><i><span style="font-size: small;"><br />Добри Божилов, Хир Дуло<br />24.02.2023</span></i></span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-9397113465203137152023-02-18T08:31:00.003+02:002023-02-18T16:51:03.988+02:00Писателят Добри Божилов НЯМА ДА УЧАСТВА НА ИЗБОРИТЕ...<p><span></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="602" data-original-width="800" height="482" src="https://dobribojilov.com/wp-content/uploads/2022/09/dobri-for-site-article.jpg" width="640" /></div><a name='more'></a><div style="text-align: justify;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;">Предишната информация се променя - НЯМА да участвам в изборите... Една от партиите не харесва Бай Тошо. Но нищо де - избори през септември отново ще има, поне от липса на избори не можем се оплака... :) <br /></span></span></div><br /><p style="text-align: justify;"><span style="font-size: small;"><span style="font-family: arial;"><i><b>Добри Божилов, писател</b><br />Автор на "Задругата", "Заветът", "Сказанието", "Сенките", "Девети", "Селфи", "Гай Балоний" и др.<br />18.02.2023</i></span></span><br /></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-83037005090851755922023-02-15T23:06:00.006+02:002023-02-15T23:06:52.911+02:00Пленници... глава 18 от романа "Еврокалипсис"...<p></p><a name='more'></a><p style="text-align: right;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, <br />романът "Еврокалипсис" <br />се отделя в собствен сайт, <br />където ще бъде основното му място. <br />Можете да четете и тук, засега, <br />но идеята е да се премести <br />на индивидуална позиция. <br />Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></p><span><!--more--></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><p></p><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"></span></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Винаги бе имало
вероятност да се случи. Бяха подготвени за него и не нанесе особени
щети. Парите бяха блокирани навреме - далеч извън всякакъв шанс да бъдат
откраднати. Двама опитни мъже - агент на службите и оцелял достатъчно
дълго авантюрист, бяха всичко друго, но не и лесна плячка, с цел доход.
Което не попречи все пак да бъдат плячка.<br />Колата им се повреди насред
нищото. Трябваше да продължат пеша. По-късно научиха, че повредата е
била умишлена - докато се бяха разправяли в един крайпътен лагер, без да
успеят да освободят нито един роб, някой бе източил част от маслото.
Оставил достатъчно, за да тръгнат, но не и за да стигнат някъде. В тези
разнебители автомобили, купени къде ли не, никакви датчици не работеха,
така че да ти светне нещо на таблото бе немислимо. Всъщност, или всичко
светеше едновременно, или не светеше нищо.<br />И така - автомобилът -
купен само преди 2 седмици, ги остави на пътя. Нарамиха раниците и
оръжието и продължиха напред. Разузнавателните данни сочеха, че на около
тридесет километра има що-годе оцеляло селище, където могат да купят
нов автомобил. Може би можеха дори да направят частичен бартер -
отстъпка от цената, в замяна на повредения стар, изоставен край пътя.
Ако разбира се, новият собственик успееше да го намери, преди някоя
банда.<br />Пътят им бе на юг. От Щутгарт към Италия. Във Верона се бе
оформил огромен лагер с близо 1 милион бежанци. Очакваха там щедра
реколта от инженери. Но пътят през Алпите бе… през владенията на
комунистите. На Верн. На планинската комунистическа Република Европа. И
именно тя се оказа в центъра на всичко.<br />Настигнаха една група едва
кретащи мигранти - двайсет-трийсет души. Бяха сравнително сносно
облечени, но им личеше, че са грохнали. Сигурно бяха скитали със
седмици. Можеха да ги подминат, но сякаш в група бе по-безопасно. Решиха
да се присъединят към тях. Онези нямаха нищо против. Всъщност, самата
група бе така събрана - първом били трима-четирима, после по пътя
нараснали. Целта бе все същата налудничава - Верона и някакъв шанс за
път към Либия. Лагерът не би станал толкова голям, ако имаше лесен път
на юг. Мнозина се надяваха да им се отвори шанс, въпреки че бяха наясно,
че за повечето такъв шанс няма да има. Корабите бяха малко, все
по-препълнени и все по-скъпи. Можеше да се наложи да работиш две-три
години, за да изкараш правото си да стъпиш на палубата му.<br />Но Либия бе светъл лъч надежда над раздирана от престъпници Европа. Иван и Янаки станаха част от пътуващите в тази посока.<br />Засадата
изненада всички, защото бе на възможно най-абсурдното място - на
открито, без никакви дървета или прикрития наоколо. Като от нищото
изникнаха десетина тежко въоръжени мъже и заеха всяка възможна
тактическа позиция. Явно се бяха прикрили на равно и празно, което
предполагаше внимателна подготовка, дълбане на ями и трудно маскиране.
Какво тук налагаше подобна сложна операция не бе ясно.<br />Но и двамата
българи съобразиха мигом, че съпротивата е безсмислена. От бежанците
изглеждащи годни за бой и въоръжени добре - такива не се виждаха. Двама
срещу десет, и то изненадани - трудно бе.<br />Янаки мигом натисна паник
бутона. Същото направи и Иван. Системата бе настроена да се активира,
дори ако един го направеше. Това бе предохранителна мярка, която мигом
изпращаше сигнал през Старлинк-3, който блокираше всички пари, до които
можеха да имат достъп. Тя имаше и допълнителна защита - ако нападатели
заглушаха сигнала. В този случай автоматично се включваше часовник,
който блокираше парите след трийсет минути. Сиреч - при прекъсване,
трябваше да издържат само половин час на мъчения, преди похитителят да
изгуби всякакъв шанс за пари. Тъй като блокирането на Старлинк-3, заедно
с допълнителните защити на българското разузнаване, бе трудна, скъпа и
сложна задача, то вероятността изобщо някой да успее, та и да поддържа
блокажа дълго, бе малка. В този случай обаче допълнителната защита се
оказа ненужна, защото и двамата усетиха вибрирането, което им даде да
разберат, че сигналът е приет. Оттук насетне разполагаха само със сто
елънкойна общо - с които да се пазарят, и да откупят свободата си.<br />Похитителите
видяха, че няма да има съпротива и бързо се приближиха. Взеха
автоматите и пистолетите на българите, после ги поведоха извън пътя.
Само тях…<br />-Изглежда ние сме били единствената цел на атаката… - каза Иван.<br />-Пуснаха останалите. Но за какво сме им, та и ще правят подобна сложна операция с прикритие? - отвърна Янаки.<br />-Нищо чудно и те да са повредили колата…<br />-Дали?<br />Стигнаха
до малко хълмче, а зад него - кола. В доста по-добро състояние от
тяхната. Един добре поддържан пикап. Натовариха ги в каросерията и
вързаха ръцете им с белезници към корпуса. Заедно с тях се качиха само
двама охранители, плюс двамата отпред. Теоретично, това бе рисково
решение, защото обучени професионалисти като българите можеха да
обезвредят охраната и после да убият тия отпред. Които там бяха лесна
мишена, ако се оправиш отзад.<br />Но не и ако си окован в добре стегнати белезници.<br />Потеглиха по един път нагоре към планината. Минаха няколко поста, на които техните похитители махнаха приятелски.<br />-Какво търсите от нас? - попита Иван.<br />Онзи само го погледна мълчаливо и отвърна поглед.<br />Още
няколко подобни опита се провалиха, което значеше едно - спазваше се
дисциплина, и се изпълняваха заповеди. Не знаеха защо отвличат, не
трябваше да говорят с жертвите, а просто да ги доставят.<br />Това се
случи след около час. Първо паркираха колата край една гора, а после
вървяха около десет минути през дърветата - без ясна пътека. Вероятно
местните познаваха добре терена и рядко минаваха по едно и също трасе,
така че да не се образува утъпкване.<br />Накрая стигнаха до лагера - може би десетина бараки и няколко палатки, оградени с ред бодлива тел. Отвън имаше часови.<br />Без
много обяснения ги отведоха право в центъра. В една от бараките ги
очакваше доста висок рус мъж с яко телосложение. Той прошепна нещо на
похитителите и те излязоха.<br />-Добре дошли при свободата. Аз съм майор Лучано… - говореше на силно примитивен, но разбираем английски език.<br />-Аз съм Слобо, а това е брат ми Драган. Ние сме сръбски търговци… - представи прикриващата версия Иван.<br />Онзи се усмихна:<br />-Мислите
ли, че ако бяхте сръбски търговци, щяхме да полагаме толкова усилия да
ви следим, да повредим колата, без да се усетите, и накрая да пратим
най-добрите си мъже да ви арестуват?<br />-Именно затова се изненадахме.
Какво търсите от нас? Имаме не повече от петдесет-шейсет елънкойна. И
малко други пари в брой. - отвърна българинът.<br />Бе съвсем прав. Оттук
насетне операцията им бе практически прекратена. За да се реактивират
парите, трябваше да идат до сигурно място, където да се установи, че са
свободни, и да се свържат със София. Подобни сигурни места някога бяха
посолствата на България, но сега те повечето бяха закрити - поради
прекомерна несигурност. Най-близкото бе в Албания. Алтернативата бе да
стигнат до някое пристанище и да повикат кораб. В Средиземно море имаше
български патрули. Но никой нямаше да се отклони и да харчи гориво, само
заради тях. Просто щеше да знае, че трябва да ги идентифицира при
следващото си редовно пристигане в пристанището. Но тия кораби избягваха
да влизат напоследък в пристанища, заради риска да бъдат залети от
мигранти. Накратко - системата за опазване на парите с “паник-бутоните”
бе блокирала операцията по набиране на инженери за новата фабрика на
“Мерцедес” в Рила. Дори да напуснеха плена си, двамата щяха да изгубят
седмици, докато се доберат до сигурна точка, където да активират отново
авоарите си. А без пари да ловиш инженери в континент, интересуващ се
само от пари, бе безсмислица…<br />-Обстоятелството, че имате петдесет
елънкойна доказва, че не сте мигранти, а за нас - доказва, че не се
интересуваме от пари. Ако не сте разбрали, другарят Верн има други
ценности. И ние ги споделяме.<br />-Никоя революция не става без пари… - каза Янаки.<br />Лучано го погледна презрително:<br />-Ще се убедите скоро, че истинските революции става само без пари. И по никакъв друг начин. Всичко друго е фалшификация…<br />-Безпарично общество. Правени са такива опити. Няма успех… - каза Иван.<br />-Не сме тук за да спорим. Дръжте си парите. С тях няма да откупите свободата си…<br />-Тогава какво ще правим? Друго нямаме… - каза Янаки.<br />-О, имате. Имате, повярвайте ми. Имате една друга валута, която ценим достатъчно.<br />Двамата се спогледаха. Неразбиращи.<br />-Тази
валута се разменя винаги за друга като себе си, или се краде с болка.
Сега ще ви дам малко безплатно от това, което ние знаем - вие двамата
сте шпиони на диктатора на България. Не знаем какво търсите из Европа,
но не е оръжия или пари, нито роби. Нито пък сте пратени, за да убиете
Верн, каквито доста идиоти идват от Америка основно. Това знаем за Вас -
казах ви го безплатно, сега вие ми дължите своята част от сделката…<br />“Сделката”.
Разбраха какво има предвид. Комунистите не искаха пари, а… информация.
Затова бяха отвлечени. Наистина информацията бе ценен ресурс, която
малцина разбираха. Но Верн очевидно бе от малцинството което знаеше
колко струва тя. И истината е, че дори един елънкойн да нямаш, ако имаш
ценна информация, можеш да изградиш цяло общество, основано на нея. По
своему си, това пак бе капитализъм - но с друга разменна монета.<br />-Уверявам
ви, че не сме шпиони, а най-малкото на тези фашисти - българите. Никой
сърбин няма да стане шпионин на София. Имаме вражда от векове…<br />Част от битието им на “сърби” бе, именно за да могат да се прикрият по този начин.<br />Но
всъщност, бяха обречени, по една много проста причина... И тъй като
комунистите очевидно не обичаха да си губят времето, то онзи продължи
директно.<br />-Сърбия отдавна не съществува, нито може да си позволи
шпиони из незнайните пътища на Европа. Мога да ви изоблича до ден-два - в
съседния ни лагер има един сърбин. Ще го извикам да ви проверим
сръбския език. Обаче това не е нужно, защото вие сте шпиони, а в Европа
има само една държава, която може да има такива. Не сте руснаци или
американци - едните почти ги няма вече, а другите са толкова предвидими с
единствената си цел, че не можем ги сбърка. Остава да сте на Живков
хора. А друг, освен шпионин, да има достъп до толкова много пари, за да
се откупи, няма как.<br />-Ние сме търговци, не можеш да търгуваш без пари…<br />-Търговци с таблети с екстра-софтуер към Старлинк-3. И с паник бутони.<br />-Е, ние имаме повече от петдесет елънкойна. Това е предохранителна мярка… - каза Иван.<br />Но онзи никак не му вярваше:<br />-Търговци
вече почти няма. А неколцината останали не са в Европейската република,
защото знаят, че тук никой не търгува с тях. Из останалата Европа пък
не се разплащат в елънкойни, а разнасят местните контрабандни валути.
Накратко - не сте търговци, имате пари и сте твърде добре подготвени.
Вие сте шпиони. А само един човек може да праща шпиони. Значи сте
негови.<br />-Това е твоя версия. Трудно ще ти помогнем, ако вярваш в призраци… - каза Янаки.<br />-Мнозина считат и нас за призраци - червеният призрак, който броди из Европа…<br />-Не виждам как точно можем да ви помогнем. Извън парите, ценното са само оръжията ни. А вие вече ги взехте… - рече Иван.<br />-Вече ви казах - имате информация. Аз ви дадох част от нашата информация за вас безплатно. Дължите ми най-малкото уважение…<br />-Ние
те уважаваме. Но да изпълним исканото от теб, може само с измислици.
Това ли да правим? Добре - шпиони сме, и обикаляме да ловим комунисти… -
каза Янаки.<br />-Не се съмнявам, че няма да проговорите, а ще ме
иронизирате. Ако вярвам, че сте шпиони, то едва ли ще кажете нещо
доброволно. И не разчитам на това…<br />Думите му малко ги стреснаха,
макар че имаха подготовка - нали затова бяха се учили толкова дълго -
кой в школата, кой в реалния живот.<br />-Мъчения? На двама клети сърби… - промълви Иван и изманипулира гласа си, така че излъчва страх и дори плач.<br />-Умел
си. Непрофесионалист не може толкова бързо да смени настроението. Ти си
шпионин. - каза Лучано - И съм сигурен, че носиш на бой. Затова не
мисля да моря нито себе си, нито хората си да си трошим ръцете и краката
с теб. Ако не искате да търгувате с информацията си, ще ви я вземем
безплатно. Чрез невро-химия…<br />-Серум на истината? Този рядък и скъп
продукт за двама сръбски идиоти… - ухили се Янаки. Да блъфира в този
момент бе най-доброто. Серумите наистина бяха редки и все по-скъпи.<br />-Ние
си произвеждаме сами химикалите. - каза партизанинът - Имаме
достатъчно. И имаме и свои разработки с невро-стимулаторите. Комбинация
от ток и химия отваря всякакви усти…<br />Имаше слухове за подобни
експерименти - и в Русия, и в Америка, и дори - в България. Но
неочаквано бе да се случват в Алпите - в примитивните условия на
анархо-терористични банди. Явно Верн имаше много с какво да ги изненада.<br />-Каквото
и химия да приложите, ако някой не знае нещо, няма как да ви го каже.
Гарантирам ти, че ще научиш от нас само сметки, скрито счетоводство,
мамене на феодали и фалшиви стоки. Това са най-големите ни грехове,
които бихме крили най-много при мъчения… - каза Иван - Всичко друго е
законно и не го крием.<br />-Днес в Европа всичко е законно - дори
фалшивите стоки. Като няма закон, всичко се узаконява. Ни вие сте шпиони
на диктатора Живков, и ще търгувате с нас, уверявам ви…<br />Подир тези
думи в стаята влязоха пак похитителите им. Явно им бе дал някакъв знак.
Отведоха ги в друга барака. Там имаше подготвени две легла с каиши, а
около тях - електроди, шишенца и всякакви спринцовки. Обстоятелството,
че леглата бяха две, сочеше че отдавна са били приготвени специално за
тях. Иначе нямаше нужда са се държи повече от едно място за разпити.
Планът отдавна е бил да ги разпитват едновременно.<br />Вързаха ги, и ги окичиха с всякакви кабели. Отново се появи Лучано, заедно с някакъв доктор.<br />-Това
е лудост - никаква химия не може да роди друго, освен халюцинации… -
опита се за последно да овладее положението Иван. Притеснен бе не за
себе си - бе тренирал и тестван с всякакви серуми. Не знаеше как би се
справил Янаки.<br />-Ни всъщност на халюцинациите разчитаме.<br />Иглите се впиха във вените им.<br />Събудиха
се. Не знаеха колко време е минало. Може би няколко часа. Познат ефект
от серумите - все едно си препил дълбоко и прекалил с наркотици. Каквито
и си бяха всъщност. Но после не помниш какво си правил “снощи”.
Разликата с пиянството и дрогирането е, че тук нямаш часове дълбок сън, в
които организмът все пак да отпочине - дори частично. Събуждаш се след
разпита веднага.<br />Над тях стоеше същият доктор - отново със спринцовка
- очевидно вече с друго вещество. Осъзнаха се доста бързо - вероятно бе
силен допинг.<br />Като видя, че са напълно с ума си, се появи Лучано:<br />-Трябва да сте горди със себе си - нищо не казахте. Истински шпиони. Но ние пак разбрахме всичко…<br />Подир
което ги развързаха, сложиха им по едни белезници - колкото да не е
“без хич”, и им донесоха по едно удобно кресло да седнат. Пред екран.<br />-Сега ще видите разпита…<br />-Доста странен разпит - при който после го гледаш на запис… - каза Иван.<br />-Не са те подготвяли за това, нали?<br />-Не са ме готвили за никакви разпити. Аз съм един злощастен сърбин, който яде бой, защото го мислят за българин…<br />-Съвсем друго показа разпитът…<br />-Нали нищо не бяхме казали? - попита Янаки.<br />-Директно
- не. Но смисълът на нашия разпит не са вашите думи. А вашите реакции -
комбинация от пулс, нервни импулси, кръвно налягане, зеници, та дори -
детектор на лъжата. Колкото и да сте добри, можете единствено да
осъзнаете, че трябва да мълчите и да лъжете. Но не можете да управлявате
подсъзнателното и невидимото. Ние него виждаме. И разбрахме почти
всичко…<br />-Разбрахте какво точно?<br />-Не искате ли да гледате?<br />-Предпочитам по-синтезирано… - каза Иван.<br />-Добре,
накратко - вие сте шпиони, които търсят нещо из Европа. Така и не
разбрахме какво, но тук има останали само хора. Значи търсите хора.
Сигурно някакви специалисти или други агенти, които знаят нещо. За целта
са ви дали доста пари и имате пряка връзка с висшите генерали в
разузнаването на България. Можете по всяко време да се свържете дори с
диктатора. А след като това ви е позволено, значи сте достатъчно важни,
за да се свържем ние. И да търгуваме с информация.<br />-Доколкото сме
чували, българските служби не преговарят под натиск. Ще жертват хората
си, но няма да признаят връзка. Още по-лесно ще жертват двама сърби… -
каза Янаки.<br />-Не очакваме да признаят. Нито да хукнат да ви спасяват.
Очакваме да разберат, че може да се търгува с нас. Отдавна опитваме да
влезем в контакт, но системата ви ни изритва. Сега чрез вас ще прескочим
първата порта.<br />-Мисля, че не сте намерили добрия ключ… - каза Иван.<br />-Ще промениш мнението си скоро. А ако началниците ви са разумни, и ще ви освободим бързо…<br />-Нашият началник са парите, но вие от тях не се интересувате… - каза Иван, подновявайки версията за търговците.<br />-Безспорно
сте способни агенти. Заслужава само похвала вашият диктатор. А сега -
искате ли да гледате разпита си, или да продължаваме по-натам…<br />Двамата
се спогледаха. След малко Иван каза нужното, за да спечелят време.
Времето винаги бе изгода - ресурс за премисляне, планиране, запознаване
със средата:<br />-Нека гледаме… - каза той.<br />Лучано натисна бутон на дистанционното и екранът светна…<br /><i><span style="font-size: small;"><b>(следва)</b></span></i></span></span></p><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;"><i><span style="font-size: small;"><b> </b></span></i><br /><i><span style="font-size: small;">Добри Божилов, Хир Дуло<br />15.02.2023</span></i></span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3407852722220275791.post-14121645450772636042023-02-08T13:19:00.002+02:002023-02-08T13:19:38.709+02:00Запаснякът... глава 17 от романа "Еврокалипсис"...<a name='more'></a><p style="text-align: right;"><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: small;"><i>Уважаеми приятели, <br />романът "Еврокалипсис" <br />се отделя в собствен сайт, <br />където ще бъде основното му място. <br />Можете да четете и тук, засега, <br />но идеята е да се премести <br />на индивидуална позиция. <br />Сайтът е тук: <a href="https://www.gudelnews.com" target="_blank">ЕВРОКАЛИПСИС</a></i></span></span></span></p><span><!--more--></span><p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><p></p><span style="font-size: x-large;"><span style="font-family: arial;"></span></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-family: arial;"><span style="font-size: x-large;">Петко изгаси двигателя. Горе го чакаше лудницата - жена му, четирите деца - изпълнен дълг към Родината, и пето на път. Данъците за пореден път се повишиха, но шефът обеща да ги компенсира за своя сметка. Горивото поскъпваше, но това не облекчаваше паркирането.<br />Колите стояха пред домовете на хората неизползваеми. Т.е. прекарваха по-малко време по пътищата и повече в неподвижно състояние. Това по естествен път намаляваше мястото за неподвижно пребиваване. Властта отдавна бе изоставила всякакви идеи да се прогонват неизползваемите возила, защото разбираше, че вината за тях не е на собствениците им. Някога - преди новия Бай Тошо, политиците гледаха да грабят от всичко. Така измислиха такси за паркиране пред дома и такси за замърсяващи автомобили, въпреки че народът нямаше пари за нови. А паяци вършееха, за да крадат возилата откъде ли не - заради глобата по освобождаването после. Някои адвокати считаха, че това е форма на “отвличане”, но властта единствена имаше правомощието да осъди отвличащия, т.е. себе си, и така осъдени нямаше.<br />Войната на правителството с хората приключи с естественото рухване на самото правителство, което изчерпано поради собствена глупост и безсилие, само избяга. При Бай Тошо - втори с това име, всичко бе променено.<br />Трудно бе да се паркира, но се оправяха хората, особено извън центъра. То да живееш в центъра си бе мазохизъм - само крайните сноби-идиоти го правеха. Но те имаха това право - всеки избира собствените си мъчения и се насочва към най-приятните от тях…<br />Петко бе типичният български гражданин от втората епоха на “снишаването”. Като всички, обичаше да псува понякога, но най-вече - да слуша или разправя вицове за Диктатора. И също като всички - вътрешно бе благодарен, че имаха Диктатора, защото усещаха, че нему се дължи относителния мир, в който живееха българите.<br />Така, ако и да недолюбваше властта - като всеки българин, и Петко разбираше правотата на повечето вършени от нея работи. Само преди десет години никой не вярваше, че е възможен обрат в демографската катастрофа. Семействата имаха по едно дете, ако изобщо имаха такова. Най-важна бе кариерата и служебното утвърждаване. Бяха плъзнали всякакви джендър и хомосексуални идеологии, та покълваха вече и екстремности от типа, че човекът е най-големият вредител за природата и следователно - по-малко хора - по-добре… България загиваше без война…<br />После дойде войната, условията се влошиха. Би следвало още по-зле да стане раждаемостта. Но…<br />Тя скочи. Защото Бай Тошо сякаш вдъхна на народа увереност, че най-сетне някой, който знае що върши, е начело. И когато с откровени думи, почти просълзен, помоли хората да раждат, те… го послушаха. Утробата на българската майка започна да се отключва. Вече хиляди семейства започваха да наподобяват онези в тъмните времена на турското робство, когато именно тази утроба бе основният, който победи поробителя.<br />Доходите бяха по-ниски, апартаментите бяха все същите - повечето - панелки, от времето на Бай Тошо Първия. Иронията бе че за 30 години своя власт, той бе построил толкова, че и след още 30 години подир него, деветдесет процента от жилищния фонд бе негово наследство. Капитализмът построи известен брой жилища - но скъпи. Защото смисълът на капитализма е не жилището, а печалбата от него. А смисълът на дейността на Бай Тошо Първия, бе човекът вътре в жилището.<br />В малки апартаменти, с по-малко доходи, и със старинни коли, българите раждаха повече българчета…<br />Жената го посрещна усмихната. На лицето и личеше умората и стискаше един черпак с такава сила, че личеше, че едва удържа напрежението. Четири деца, още едно на път, бедност и няма време на нищо. Но бе длъжна да се усмихне. Защото България имаше все пак мир, вървеше на някъде, а малцината пуснати из улиците бежанци потвърждаваха на живо всичко от телевизията и мрежите. Каквото и да струваше на българите, трябваше да опазят своето, което се бе оказало по-добро от на всички останали.<br />Българите много години бяха с ниско самочувствие и превъзнасяха чуждото. За пръв път от доста време бяха повярвали в своето. И това ги бе спасило. И нищо никога вече нямаше да ги върне на пътя на чуждопоклонството. Децата, които се раждаха щяха да са от поколението, което никога не робувало на чужди идоли. Т.е. първото родено извън новия тип робство.<br />Длъжна бе да му се усмихне. Масовата раждаемост неминеумо остави жените у дома. Дистанционната работа бе изчезнала, защото бе изчезнала и цялата каста измислени професии, които нищо не произвеждат, не знаят що вършат, но получават много пари, цъкайки с мишка у дома. Бе се върнала истинската работа - на полето, във фабриката, на улицата. И хората и с това сякаш усещаха, че са стъпили на прав път.<br />Но с многодетни семейства, жената остана у дома. Държавата не можеше да раздаде много помощи, защото трябваше да ги събере от единствените останали да работят - мъжете. Би било глупост да го прави и да събира пари, и да ги връща, утежнени с бюрократични такси. Затова правеше старото, доказано и изпитано - “всеки да се оправя сам, ще гледаме да не пречим”...<br />Мъжът бе основният работещ в дома, във времето на демографския рестарт. Работното време по закон все още бе осем часа, но рядко биваше под дванайсет. Трябваха допълнителни часове, заради нужните повече пари, а и заради липсата на работници. С краха на технологичното общество, все повече работа се връщаше в човешките ръце. И още известно време щеше да е така. Диктаторът полагаше усилия да построи нови машини и да възроди роботиката. Но трябваше време. А и основните ресурси се изсмукваха към армията.<br />Мирът винаги се бе крепил на армията. Искаш ли мир, готви се за война. Това още повече важеше в ситуация на война навсякъде наоколо. Много работа, високи данъци, военна повинност…<br />И това падаше върху мъжете. Петко след три седмици го взимаха запас. Бе мотострелковак. Кашик, както му викаха. Има една история за кашиците. Да ви я разкажа, да разберете.<br />При Бай Тошо Първия, едно момче го взели в казармата. Мотострелковак. Кашик. И баща му - честен човек, верен на Партията, разправяше: “Е, аз служих по царско време. Това беше служба. А сега какво служат - возят се на едни БТР-и по цял ден, а като спрат е за да похапнат…”<br />Това бе разбирането на бащата. А момчето - то служело в Елхово… Триъгълникът на смъртта. Елхово-Грудово-Звездец. Трите полка, дето трябваше да превземат Истанбул за 2 часа, ако ни нападнеха турците. И като се слушат легендите за службата там, може и наистина да успееха. Полковете, дето отидоха да омиротворяват Чехословакия през 1968 г. и да спасяват социализма в предния му вид. Все “доброволци”, дето разбраха че са такива чак в Прага…<br />Та там служеше момчето, а баща му - “Това служба ли е, возят се на БТР-и по цял ден…”<br />“Господ беше пехотинец в Елховския полк…” - това го пише на всяка военна карта в Елхово и на всяка карта в кабинета на офицер, служил някога в Елхово.<br />И днес ролята на мотострелковаците бе нарастваща. Танкове и ракети - все по-малко. Няма производство достатъчно. Кашишката кубинка превзема градовете и отблъсква враговете.<br />Минимум два пъти в годината мъжете бяха в запас. Понякога и три, а имаше и по четили пъти.<br />Някои мъже го приемаха като почивка от жените и работата си. Но за да идеш на тази почивка, трябваше да спестиш пари за булката. Че в тия трудни времена, държавата не можеше да плаща компенсация, ако и по закон останал от времето на неолибералните лъжи, да бе длъжна. Човек се оправя сам и е длъжен да служи на обществото за своя сметка. Защото ако не е за своя сметка, пак той плаща, ама му го вадят от другия джоб.<br />Затова - като дойде запас, излизаш в неплатен отпуск и жената и децата карат на спестеното. Гледай да е повече, не че е лесно да се пести в такива години…<br />Но мирът си има цена. Твоите деца са живи и са в България, а не в Либия, заради мира. Заради това, че “бичиш” запас по шестнайсет часа на ден с автомат, картечница и в овехтяващ БТР. Хранят те основно с боб, че пари за наденица няма. Хлябът не липсва и рядко е сух, че бързо свършва.<br />Едно време имаше правило в казармата - на войниците се дава само сух хляб. Не само, за да свикват на трудно, но и за да ядат по-малко. Затова - дойде ли хлябът, се оставя да изсъхне, и тогава се дава. Дай им оня мек и ароматен комат, и ще лапат двойно и тройно…<br />Но днес тази система не работеше, защото доставките за армията бяха разредени. И дойдеше ли коматът, бързо заминаваше. Като деликатес към боба…<br />И за разлика от при Бай Тошо Първия, сега не слагаха бром в чая. Вълшебният бром, който потиска нагона и помага тия общества от мъже да не обърнат резбата. Като няма жени, и има нагон, се стига до обрати. В някои древни армии, без бром, като при гърците, доста велики воини се бяха преориентирали към мъже. Малко по-късно армията бе загубила ефективност, и бяха завладени от римляните. Които на свой ред бяха завладени от варварите, след като по друга причина - поради твърде много изобилие, и чудене какво да правят, бяха започнали масово да обръщат резбата.<br />Успехът на една армия е пропорционален на нагона. Мъжете воюват, но ги движат жените, които са непрекъснато в мислите им. Изчезне ли жената от мислите, армията позапада…<br />Бай Тошо Първия му бе намерил цаката. Жената не трябва да изчезва от мислите, но трябва да се намали енергийния импулс. Защото като няма жена наоколо, той се насочва към мъжа. И тогава армията крушира. Това решение бе бромът в чая - тайно слаган, но всички знаеха за него. Което не пречеше да пият чай - че в студа само той спасяваше… Или чай с бром, или мръзнеш. Интересен е въпросът, поставят ли и руснаците бром в ония чашки, от които пият, докато се къпят в ледена вода… Този въпрос засега нямаше отговор.<br />Но днес бром нямаше, поради липса на средства. Всяка химическа индустрия, що бе останала, се ползваше за по-важни неща - лекарства, горива, бои. Няма ресурс за бром.<br />Можеше ли армията на Бай Тошо Втория да обърне резбата?<br />Не съвсем…<br />Запасняците бяха по три-четири седмици, имаха семейства, издържаха. А новобранците… те не бяха само мъже. Бай Тошо бе въвел израелската военна служба - за всички - и за жените. Така във войската бяха 50:50, а привилегията жените да не служат, бе само после в запаса. Викаха ги много рядко, а и по закон, тя жена с дете до 7 години няма как да бъде извикана. Концепцията на масовата раждаемост обуславяше около почти всяка жена постоянно да има поне едно дете под 7 години. Така те отпадаха от запаса, но не и от редовната служба.<br />Така имаше мъжки и женски роти, и във всяко поделение, бройките бяха приблизително равни. Това решаваше проблема с брома и обратната резба, защото младежите приемаха казармата като някаква версия на някогашните бригади - място да работиш здраво и да хванеш някоя птичка (или петле) ако клъвне… Доста двойки възникваха тук, а при забременяване, жените бяха уволнявани предсрочно. Това малко и свали годините на първото раждане, които преди време бяха застрашително преместили се нагоре. А младата жена е по-пригодена за раждане, пък и - има повече време да роди повече българчета…<br />Та за запаса говорехме. Ваня - милата съпруга на Петко, с трепереща на черпака ръка, го посрещна усмихната. Целуна го. Знаеше, че е преуморен. В последно време работеше по четиринайсет часа, за да пестят за запаса. Вече имаха резерви, но щяха да кътат до последния ден, че знаеш ли какво може да стане - да удължат мобилизацията, и тогава - кой ще храни тия гърла…<br />Бе му направила яйца по панагюрски, топъл хляб, огромна салата и му се полагаше една бира. Тя минаваше за деликатес, но мъжете си я позволяваха. Виното бе още по-скъпо.<br />Децата наскачаха на главата му, още преди да се добере до трапезата. Те се бяха наяли, енергията бе пълна, чудеха се какво да правят, а татко идваше толкова късно и за малко време. Кога да му се нарадват. И той на тях. Коремът му къркореше, но изчака още половин час. Децата се утолиха, омръзна им бързо, и се разбягаха. Така до утре. Най-сетне се добра до вечерята. Тя бе поизстинала, но топлината от Ваня и човечетата бе повече от всичко. Тя приседна до него и нежно го прегърна, докато се хранеше…<br />-Днес един френски негър пак за малко да се пребие… - каза Петко - Тия хора са луди. Те не ходят, те тичат, бързат, искат да свършат двойно и тройно повече работа…<br />-Страх ги е да не заминат към Либия или още по-натам… - отвърна Ваня.<br />Бе права. Малък брой бежанци получаваха шанса да работят в България. Живков искаше чрез тях да установи връзки с народите им - нещо подобно бе правил предният Живков, който обучаваше чужди студенти. Така България получи после посланици по цял свят. Сега шансът бе не обучението, а самия престой в мирна страна, насред перспективата за лагери или робство. Затова бежанците работеха като луди, нарушаваха трудовите правила, и имаше и инциденти със загинали или тежко ранени.<br />-Застрашават не само себе си, а и останалите… - каза Петко - Това не е работа. Това е хаос. Бай Тошо трябва да вземе мерки. Да им направи заводи само за мигранти и да се трепят едни други… - изрече патриотичният и фактически масов възглед на българите той.<br />-От тия заводи няма да излезе една гайка, само линейки ще летят… - каза Ваня - Чужденците вършат нещо, само в среда от повече българи - да ги вкарват в пътя…<br />-Вкарваме ги… - каза Петко и отпи от бирата - Ама ако запалят завода, всички излизаме извън пътя…<br />Приятни бяха тия мигове вечер. Единствените, в които си основно човек, а не войник или работник. В оскъдицата жените се бяха научили да готвят много вкусно от буквално нищо. Като през Възраждането малко преди Освобождението.<br />-На Пепа брат и се върна от запас. По-хлабаво било тоя път. Преместили ги и затова. На новото място нямало генерали-мотострелковаци и не знаели работа да им измислят…<br />Измислянето на работа бе стара военна практика - за да не се успива армията и да не мисли за глупости. По-добре залудо да работиш, отколкото залудо да стоиш. Но при размествания на войски и първоначално опознаване, се случваше и да видят “лабавото” бойците.<br />-Къде са ги преместили? - попита Петко.<br />-На някакво летище. Докарали пет американски самолета и подсилват общата охрана. Ама нямат сгради още и спят по палатки - край пистата.<br />-Пет самолета? Значи са верни слуховете, че Бай Тошо се е спазарил с американците - ще задържа част от мигрантите за три месеца, преди да ги пусне, в замяна на самолети.<br />-Сигурно.<br />-Тогава при нас ще дойдат тия клетници. В завода трябва да сложат военна охрана - да ги озаптява… - констатира мъжът. Пусна телевизора.<br />По него - Михайло Берковски…<br />-Уф, пак ли тоя… Писна ми… - каза Петко.<br />Жена му само се усмихна. Берковски изнасяше поредната си държавно-отговорна проповед.<br />-Само той върви. Ще сменя Бай Тошо… <br />-Ще го смени друг път. Хитрец е Вождът… - каза жената.<br />Бай Тошо наистина бе умен. Разбираше, че каквато и да е властта, тя омръзва на хората и трупа омраза. Неизбежно бе. И бе проучил какво са правели ония дългогодишни ръководители - царе, императори, диктатори, за да се задържат. Бушоните. Постоянно пускали нови звезди - обикновено глуповати, но за сметка на това - заслепени от амбиция хора. Пускат ги, създават им илюзии, че бъдещето е тяхно, и ще изместя Вожда. И те кълват… С времето негативите падат върху тях. И аха да изместат Върха, сменят ги. А народът си отдъхва…<br />През цялото време си управлява Вождът, защото претендентът е зает със собствената си суета, и постоянно да говори пред тълпите…<br />Истинското име на Михайло бе разбира се Михаил. А фамилията му бе Тогунов. Но понеже бе от Берковица, стана от Михаил Тогунов, на Михайло Берковски. Може и службите на Диктатора да помогнаха за този слух. Иронизираше го, и го приписваше на масите. Което ядосваше новата звезда, но той таеше негативното в себе си - за когато вземеше властта. Тогава щяха да идат в затвора тия шегаджии…<br />По телевизията нямаше много програми, основно защото бе изчезнал първоизточникът на преводна продукция на запад. А български пари за рекламно издържани медии нямаше достатъчно. Изключиха телевизора, по-късно можеха да го пуснат - дано Михайло да беше изчезнал.<br />Взеха една книга. Да четат заедно бе ново, но голямо удоволствие. Докато жената бе бременна, не бе добре да правят другото. Така четенето нарастна. Като страничен ефект от времето…<br />Скоро се унесоха. Утре им предстоеше същото, но го очакваха с оптимизъм. Нацията бе бедна, но с перспектива и бъдеще. Очевидно това бе по-добре от поливана с еврофондове за безсмислено съществуване, без пътека на никъде… Парадоксално, но бе оцеляла само държавата на най-малко усвоените еврофондове…<br />Животът на Петко - инженер в завод за автомобилни гуми, и милата му Мария бе типичният на милиони българи - в момента най-успешната нация в Европа.<br /><i>(следва)<br /><br /></i><span style="font-size: small;"><i>Добри Божилов, Хир Дуло<br />08.02.2023</i></span></span></span></p>Unknownnoreply@blogger.com0