Adsense-top

Андрешко… Презареждане

 Един разказ за реалността 2 поколения по-късно...
-… Г-н Премиер, сега да минем към безспорно болната тема за събираемостта на данъците, сивата икономика, контрабандата, измамите с ДДС. Защото ние до момента говорихме за това как няма пари за пенсии, за здраве, за сигурност, а в същото време – огромни злоупотреби и укривания на данъци. Какво най-сетне ще направи правителството, с което да се различи от всички предни правителства, които практически се провалиха в това отношение?
-Да, благодаря Ви г-н Водещ, това е много болен въпрос, благодаря че го задавате. Съвсем прав сте, истината, безмилостната истина е, че големия проблем са данъците. Нямаше да говорим нито за пенсионери, нито за доктори, нито за цялото това човешко нещастие, ако си плащахме редовно данъците. Пари няма за бедните, болните, нуждаещите се… И въпреки това, много хора не си плащат данъците. Знаете, че в страната ни Андрешко е положителен герой. Не може така. Трябва да се възпитаваме, че Андрешко не е положителен герой, че данъци трябва да се плащат, трябва да учим хората на данъчна отговорност. Голям проблем е това…
-Всъщност, аз Ви питах какво прави правителството, за да ограничи възможностите за укриване на данъците, а не какво е виновен народът, и неговото мислене…
-Ние предприехме сериозни законодателни и административни промени. Виждате колко нови закони създадохме. Реформирахме администрацията, взехме мерки срещу корупцията, засилихме контрола. Имаме вече нови специални звена срещу контрабандата, специални данъчни екипи срещу източването на ДДС, дадохме повече правомощия на прокуратурата, увеличихме наказанията за неплащане на данъци, скоро ще въведем и затвор за неплатени осигуровки. Виждате, че имаме политическата воля и решимост, да се преборим. Смея да твърдя, че тези мерки вече дават резултат – приходите не са се увеличили, но не са се и намалили. Запазили сме ги, въпреки общите икономически трудности и въпреки разрастването на сивата икономика…
-Г-н Премиер, малко иронично изглежда успехите Ви да са това, че нищо не се е променило. Съвсем очевидно е, че трябва да се промени нещо, ако не се промени нищо, все едно предишното правителство гледаме…
-Но сега сме в криза…
-И предишното правителство намираше оправдания. На него половината му мандат беше извън Европейския съюз, без толкова много помощи и фондове от там, при по-ниско общо доверие на инвеститорите в средата. Така че, кризата затруднява, но имате и други възможности. Въпросът е защо данъците ги няма в хазната?
-Уверявам Ви, че нашето правителство се различава от предишното, и от всички предишни. Нашите мерки ще бъдат по-ефективни – само ни дайте време. Имаме решимостта каквото сме направили досега, да го повторим и потретим, да направим всичко, което трябва, но ще се преборим. Ще се върна обаче и на гражданското мислене. Не е нужна репресия и държавно усилие, ако гражданите са по-отговорни. Трябва да се плащат данъци, не може всеки да гледа да се скатава. Ние имаме едни от най-ниските данъци в Европейския съюз. Направихме и фирма да се създава с капитал от 2 лева. Намалихме осигуровките. Виждате, мислим за икономиката, за прогреса, за бъдещето. Но не може всичко това просто да се изконсумира, и да не се дава нищо в замяна. Не може фирмите да си увеличават печалбата с намалените данъци, вместо да инвестират в повече работни места, и в повече удръжки и за бюджета от тях. Не може криенето на данъци да е национален спорт. Не може да има бизнеси, които източват данъци. Представяте ли си? Бизнес, който се състои в това чрез счетоводно-корупционни практики, държавата да ти дава пари. Срещу никаква дейност. И това е масово. Трябва нова култура, г-н Водещ, трябва ново мислене. Трябва да се откажем от Андрешко и андрешковщината. Трябва да сме изрядни и отговорни граждани и данъкоплатци. Ако сме такива, правителството няма да има нужда да полага толкова усилия, за да намери пари за нуждаещите се…
***
„Счетоводна къща „Андрешко”. Надписът светеше над прозореца пред който стоеше господин Данкрийски, в очакване на поредния си клиент. Обикновено онези, които имаха най-много съмнения, идваха вечер. Древният, генетично заложен, инстинкт, че престъпления се вършат нощем. Името на счетоводната кантора, известна като най-мразената от данъчните, но и една от най-преуспелите, привидно беше просто маркетингов трик, насочен към привличане на вниманието. Но имаше и родов произход. „Андрешко” беше литературното име, което Елин Пелин беше дал на своя герой от знаменития си разказ, чийто прототип беше дядото на г-н Данкрийски. Някога, обикновен селянин, Данкрийски-дядо беше дошъл в града и създал семейство. А внукът му – тъй като нали талантите се предават през поколение, бе открил доходна ниша за родовите умения в отношенията с данъчните.
Най-сетне автомобилът на клиента се появи. Не беше от скъпите, но беше поне нова кола. Шофираше я самият собственик, значи нямаше шофьор. Общо взето, първите впечатления бяха като за класически клиент – обикновен дребен или среден предприемач-бачкатор, който идваше отчаян, но все още изпълнен със съмнения редно ли е това, което иска да направи. Работата на Данкрийски беше да снеме тези съмнения. Така се създаваше пазар за услугите му…
Секретарката посрещна човека и го въведе в залата за срещи. Разговорът щеше да е личен – между двама души, без други присъстващи. Необходимостта от конкретни експертни познания бе вторична – за следващия етап от работата. Сега бе нужно просто да се спечели доверието. А доверие за съмнителни дейности, каквито външно изглеждаха дейностите на данъчните консултанти, се печелеше по-ефективно при по-малък кръг присъстващи на уговарянето.
-Здравейте, господин Чипев. – усмихнато влезе Данкрийски, без да кара клиентът дълго да го чака.
-Здравейте, господин Данкрийски. – клиентът ни най-малко не беше усмихнат, беше по-скоро плах и неуверен. Нищо ново. Но беше клиент, а клиентът беше цар по всички правила на нормалния бизнес. Затова работа на другата страна беше да работи и да се грижи за него:
-Г-н Чипев, мисля че малко се страхувате, и това е нормално. Но, уверявам Ви, нямате никакви причини за страх. Вас лично, абсолютно нищо не ви застрашава, която и услуга от предлаганите от нас, да решите да ползвате. Основен принцип в работата ни е нулевия риск за клиента. Вие, и Вашата фирма, никога няма да извършите нищо незаконно, няма да подпишете съмнителен документ, няма да сторите каквото и да било, което ще ви направи по-уязвим откъм закона. Имаме повече от 10 години опит в това да гарантираме, че при клиентите ни всичко е законно. До момента нямаме нито един пострадал клиент. Надявам се, че това ще Ви успокои, и ще направи разговора ни по-активен и необременен.
На клиента му отне малко време да преглътне и осмисли този безмилостен изстрел „право в десятката”. Но бързо се окопити – все пак бе човек от бизнеса, където стресовите ситуации бяха нещо нормално.
-Впечатляващо убедителен сте, г-н Данкрийски. Всъщност, аз не се съмнявам, че всичко при Вас е законно. Най-малкото, имам и собствени счетоводители и адвокати, които ще следят за това. Дилемата ми е друга – морално-етичната страна на въпроса. Изборът като човек. Когато си успял в нещо, се замисляш над тези неща. Ето и днес премиерът много хубави неща каза. Парадоксалното е, че въпреки че на мой гръб са всичките им мерки срещу данъчните измами, въпреки че аз нямам данъчни измами, парадоксално е, че въпреки тази несправедливост, намирам много истина в думите му. Трябва ли да се плащат данъци, кой да ги плаща, кой да храни нуждаещите се, нужна ли  е нова данъчна култура. Ето това че тревожи повече, г-н Данкрийски – въпросите на собствената ми съвест…
Понякога идваха и такива клиенти. Повечето се страхуваха за закона, но имаше и морално обременени. Понякога, моралните им скрупули водеха до провал и на работата с тях. Но Данкрийски много добре знаеше, че дори моралните аргументи са на негова страна. Или поне повечето от тях.
-Да, премиерът е добър демагог – като всички преди него, - започна Данкрийски – Но ако погледнем нещата от добрата им страна, и той работи за нас. Поне няколко пъти го чух днес да споменава името на кантората ми…
-Имате чувство за хумор… - усмивката най-сетне започна да се появява на лицето на клиента – първа стъпка към това да го спечелиш.
-В крайна сметка, знаете че лоша реклама няма…
-Да, така е. Важното е да те има в новините. – съгласи се Чипев.
-Та приказките на политиците понякога могат да са и полезни – стига да си измислил как да се възползваш от тях.
-Вие доста добре сте го измислили – кантора „Андрешко” – все едно се надсмивате над данъчните и властта…
-Всъщност, ние си се надсмиваме…
-Хахаха… Остроумно. Колко жалко, че такива интелигентни хора се занимават с борба и саботаж на държавата, вместо да изобретят и сътворят нещо.
-Това е цената, която плащаме за успеха си, г-н Чипев. Ние – данъчните консултанти не създаваме продукт или блага. Ние сме по-скоро охрана на създателите. Но ползата за обществото носят самите блага, и заслугата е на създателите им – такива като Вас. За нас почет и памет няма, не може, и няма за какво да има. Просто няма за какво…
-Та, започнахте с премиера, но единствено ми казахте, че е демагог, и че Ви помага с безплатна реклама. Но истината е, че това, което правите тук, е чиста андрешковщина, като може би за Ваша чест – вие сте една от малкото кантори, които признават това, и дори са го вписали в името си. Другите гледат да се изхлузват и оправдават.
-Г-н Чипев, самият факт, че сте тук, значи че търсите някои отговори, и ги търсите в зона, която Ви се струва нередна.
-Търся отговор… как да съм едновременно добър човек и изряден гражданин, и да мога да работя, и да се развивам… Струва ми се… Струва ми се, че двете все повече се раздалечават…
-Фундаментално погледнато, Вие сам току що дадохте отговора на въпросите си – очевидно в обществото ни нещо не е наред, след като спазвайки правилата му, не можеш да работиш и да се развиваш.
-Но не разбирам… Не разбирам защо е така. Защо работата и предприемчивостта като че ли не се вписват в изискванията на обществото, и непрекъснато обществото и работещите си пречат, ставайки все по-големи врагове?
-Може би трябва да подменим думата „общество” с думата „държава”, защото обективно погледнато, Вие с труда си, помагате на обществото. Това е извечен закон на природата – трудът е полезен и носи блага.
-Да, така е. Но защо държавата, която е символът на самото общество, някак си непрекъснато се озовава в позицията на враг на труда? Защо излиза, че работещият все нещо не е направил както трябва, и с това си нарушение, е навредил на обществото? Ето и сутринта премиерът това каза – и да ви призная, не намирам грешка в думите му…
-Един демагог не би бил демагог, ако имаше видими грешки в тезите му… - усмихна се Данкрийски.
-Пак политика… уффф…
-Вижте, г-н Чипев, нека погледнем най-видимото? Онова, което е достатъчно на повечето ни потенциални клиенти… Размерът на данъците. Те ниски ли са, или са високи?
-Самите данъци са ниски, но има много други неща…
-Ето това е истината. В „другите нещица”. В детайлите. Някога хората плащаха единствено данъци, и оценяваха владетелите си по размера на данъците. Сега новите управници са се изхитрили, и вече не налагат само данъци. Налагат цяла планина от разнообразни плащания, повечето от които изобщо не се наричат „данъци”. Това е истината, която гражданинът трябва да плати, а пропагандата е само около думата „данъци”. Премиерът сутринта каза, че данъците били ниски, и не било почтено да не се плащат. Но не спомена нищо за общата сума на всички изисквани плащания. Именно те Ви тормозят, г-н Чипев, и Вие затова сте тук.
-Да, ако погледнем така, общата тежест наистина не е малка.
-Тя е огромна, г-н Чипев, нека си говорим с цифри… Вземете например заплатата на един свой служител. Върху нея трябва да платите наказателен данък, който са нарекли „осигуровка”, в размер на около трийсет процента. Плащате на държавата, заради това, че сте дали работа на някакъв човек! Държавата се кълне, че приоритет и е създаването на работни места, а в същото време налага огромно наказателно плащане на онзи, който ги създава.
Но с това не свършва всичко. Върху остатъка от сумата, която сте заделили за съответния работник, Вие дължите знаменития „десятък”. Голямата гордост на управляващите – плосък данък от 10% - най-ниският в Европейския съюз. Но пропускат да отбележат, че няма доход, върху който да дължиш само „десятъка”. Преди това трябва да платиш осигуровките. Общо този данък, заедно с осигуровките, означава че близо 40% от парите, заделени за съответното работно място, отиват в държавата! Това сериозно ли Ви изглежда?
-Смущаващо, знаем го всички…
-Вашият бизнес бяха компютърните чипове, нали така?
-Не съвсем точно. По-скоро е част от дизайна на чиповете, както и част от софтуера. Работим за големите корпорации – оптимизираме им схемите и пишем управляващия код…
-Очевидно имате доста сложен бизнес, който изисква високо квалифицирани хора.
-О, да…
-Значи трябва да плащате големи заплати?
-Очевидно, конкуренцията е голяма, хората ще избягат иначе…
-Значи трябва да плащате и 40% върху по-голяма сума…
-Логично…
-Така до какво стигнахме, г-н Чипев? Не стигнахме ли до това, че колкото по-квалифициран и скъп труд ползвате, толкова повече трябва да плащате на държавата?
-До там стигнахме.
-Това нормално ли Ви изглежда? Прогресивно ли е, разумно ли е, интелектът и високите технологии, работата в модерни области, които създават много доходи, да се наказват с повече данъци?
-Не е нормално, логически погледнато, но законът…
-Ето го отговорът, г-н Чипев – законът не е нормален и не е логичен. Това, че е закон, не значи че е мъдър. Нашият очевидно не е… Но нека довърша с данъците… Значи, вашият служител реално ще получи 60% от заработеното. Но данъците не свършват до тук. Държавата е въвела и данък върху добавената стойност, който е около 17% от стойността на всяка стока. Т.е. харчейки си парите, вашият служител ще даде 17% от тях на държавата. Ако ги преизчислим върху чистия доход от 60%, излиза, че още 10% отиват в държавата. И за самите стоки, той може да похарчи чисто 50%. Нали така…
-Мда…
-Но това не е всичко. Към тези пари протягат ръце общините, чрез техните данъци върху сградите и леките коли. Към тях по странични канали още ръчички протяга и държавата – например чрез акцизи върху енергия и горива. Половината от цената на бензина, с който дойдохте до тук, са данъци. Към всичко това можем да добавим и всевъзможните монополни цени на държавни или държавно регулирани монополи. Пак от тези пари трябва да се платят огромните им печалби. Като добавим накрая и разходите по контакти със самата администрация, във връзка с изпълнението на всички закони и закончета, то бихме били крайно оптимистични, ако установим, че чисто за работника остават една трета от доходите му…
-Дали наистина е толкова малко?
-Повярвайте ми, г-н Чипев, толкова малко е. 10 години с това се занимаваме и много добре изчисляваме колко би платил клиентът без нас, и колко с нас. От разликата идват нашите хонорари…
-Това е ужасно! На мен тези 40%, които при мен плащам, ми се виждат много. А истината е още по-…
-Истината е пълна катастрофа, г-н Чипев. Но и тя има демагогско и убедително обяснение. Обяснение, което парадоксално на всяка логика, работи, и успява да успи гражданското съзнание. Обяснението, че не сме зле, защото имало и по-зле…
-Абсурд!
-Не е ли именно обяснение „има и по-зле”, тезата че данъците ни трябва да растат, защото другаде са по високи? Със ситуацията другаде се мотивира някакво действие тук, а като позитивен пример се посочва едно по-голямо извращение?
-Така излиза…
-Точно така, е г-н Чипев. Това е властовият съюз на различните управници. Едни с други се оправдават. Днес нашият премиер ще посочи Швеция и ще каже, че там данъците са по-високи. Утре шведският премиер ще посочи нас и ще каже, че тук данъците са по-ниски и затова сме бедни. И така и двамата премиери ще имат оправдание за високи данъци…
-Но все пак, обективен факт е, че в Швеция живеят по-добре от при нас?
-Това също е част от демагогията. Защото сравнението е между две много различни държави и не се свежда само до данъците. Реалното сравнение би трябвало да е между Швеция с високи данъци и една хипотетична Швеция с ниски данъци. Да се види кое е по-добро. А не между Швеция и България. Исторически погледнато, страните с ниски данъци винаги са били много по-проспериращи от тези с високи. Едни и същи страни. Т.е. Швеция е добре днес, но би била много много много много по-добре, ако имаше ниски данъци. А България би била много по-зле, ако би увеличила още данъците. Ако изобщо има накъде да увеличава…
-Е, то за вдигане на данъци, винаги има накъде… - пошегува се Чипев.
-Грешите, г-н Чипев… - съвсем сериозно му отвърна Данкрийски. – Дълбоко грешите. Защото дори данъците се конкурират едни с други. Парите са крайна сума, и ако всеки си измисли някакви данъци за него си, просто някои данъци няма да бъдат платени. Ето един пример – като вземат 40% от заплатата за осигуровки и „десятък”, управляващите намаляват с 40% потреблението. Т.е. получават по-малък приход от ДДС, защото по-малко стоки се купуват. Като имат по-малки доходи, хората карат по-икономични коли и харчат по-малко бензин. Т.е. по-малко акцизи. Като нямат пари, живеят в малки жилища, т.е. по-малко плащат данък-сгради. И тук ви броя само чисто законните механизми, чрез които едни данъци пречат на други данъци. Изобщо не включвам законовите нарушения, доста от които са неизбежни. Например, ако нямате пари, и 5 години не си платите данъка, той се погасява по давност. 5 години сте нарушител – умишлено или по неизбежност, и накрая вече не сте нарушител. Да не говорим пък за „сивата икономика”, която се ражда именно от високите данъци, и намалява самите високи данъци. Ако при 10% данък 100 души са готови да платят, при 40% данък, плащат 10 души. Реално получавате по-малко. Та не е възможно данъците да се вдигат до безкрай. Това ражда само изкривявания, защото обективно платимото ниво на данъците е едно, и всякакви опити да се изнасили то с нещо по-високо, раждат рецидиви. Прочее, вид рецидив е и бизнесът на счетоводните кантори. Ние съществуваме, заради глупостта на държавата.
-Доста откровено, истинско…
-Истината е горчива, г-н Чипев. Истината е, че Андрешко закономерно е положителен герой в страна, в която държавата е ненормална и е подредила така всичко, че хората да не могат да следват естествения житейски път, спазвайки законите. Те са принудени да ги нарушават… И нарушителят става герой. Всъщност, не трябва да си посипваме главите с пепел. Той и Робин Худ е закононарушител, спрямо законите на Нотингамския шериф. Но за хората е добър човек…
-Хехе, Андрешко и Робин Худ – какво сравнение…
-Едно и също е – и двамата се борят с абсурдни закони. Да, смешничко е, че на запад измислиха Робин Худ – със стрели и мечове, а ние измислихме Андрешко – с каруца и сено. Но същността е една – това е бунтът срещу абсурда…
-Все повече ме заинтригувате, може би ще ме спечелите като клиент…
-Нали това е целта на всеки бизнес – да печели клиенти…- усмихна се Данкрийски.
Секретарката влезе с чая. Топлата напитка беше приятна и зиме, и лете…
-Нали знаете, г-н Чипев, че и Американската революция е избухнала заради данъци? Заради данъка върху чая?
-Да, знам. Борбата „данъци срещу представителство”. Колонистите не искали да плащат данъци, без да могат да гласуват…
-Това, г-н Чипев, са американските „Андрешковци”. Но там го наричат „борба за свобода”, а тук политиците ни го охулват, просто защото истината не им е изгодна.
-То днес, и там, и по цяла Европа, данъците са високи. Прав сте във всичко, което казвате, но все още имам съмнения. В крайна сметка, тези данъци щом са такива, сигурно толкова трябват. Не е само в България така. Не може всички да грешат. Като са високи данъците, ще ги плащаме. Трябват пари за пенсии, за болни, за образование…
-Не навсякъде данъците са толкова високи. Някъде се оправят и с много малко данъци. Всичко зависи от организацията на обществото. Прочее – нали видяхте как избирателите наказаха президента на САЩ на междинните избори, заради поредния данък. А той го въведе с най-добри мотиви – в името на здравеопазването. Но избирателите не искат да плащат още, нито пък искат държавата да се грижи за здравето им…
-Да, интересно развитие в Америка…
-Данъците не е нужно да са високи, г-н Чипев. Но бюрокрацията ги е направила високи, на политиците това е изгодно, и затова се пее тази ария на измамата, че добър е добрият данъкоплатец, а лош е тоя дето не плаща. Всички разбират, че не е така, но арията работи – оправдава репресията на властта над труда. Знаете ли, г-н Чипев, къде е още по-болната истина – по-болна дори от размера на данъка?
-Къде?
-В това за какво се харчи. Това е сърцето на трагедията. Защото ако чисто хипотетично, данъкът взет от мен, се изхарчи отново за мен, със същата ефективност, с която аз бих го направил, тогава той не би бил проблем. Но проблем е, че това не може да стане, и в резултат – повечето данъци се прахосват. От това следва, че хората плащат за да получат нулев резултат, от което и следва – че да се плащат данъци не е изгодно. Вие, г-н Чипев, ако можете да платите 1000 лв. данък на държавата и после тя даде 1000 лв. за образованието на Вашето дете, бихте ли намерил в това разлика, в сравнение с да дадете сам въпросните 1000 лв. на съответното училище?
-Не. Бих намерил най-много някаква нищожна разлика…
-Но в момента от тези 1000 лв. не повече от 100 отиват за образованието на детето Ви. Другото се губи из неефективна администрация, корупция, всевъзможни паразитни дейности, прахосничество и какво ли още не… Е, за Вас кое е правилното – да си спестите данъка и да го дадете за образованието директно, или да го платите, и повечето от него да се изгуби?
-Отговорът е ясен, но дали сте прав в тези „загуби” и в техния мащаб?
-Може би дори съм твърде умерен…
-Нима?
-Знаете ли колко струва един дипломат на държавата?
-Колко?
-Десетки хиляди левове месечно за заплати и издръжка. А знаете ли колко дипломати имаме?
-Хиляди предполагам…
-Колко прави умножението на хиляди по десетки хиляди?
-Десетки милиони…
-И това всеки месец. И само за дипломати! А трябват ли ни тези дипломати, какво вършат, докарват ли инвеститори в страната, каква е ползата от тях? Не ми отговаряйте, знам, че ще се затрудните. Сега да Ви питам, знаете ли колко полицаи имаме?
-Около шейсет хиляди…
-А знаете, ли че не повече от половината от тях са реално полицаи? Останалите са различни служби нагоре из йерархията – всевъзможни чиновници, които имат статута на полицай, но реално не вършат полицейска работа. Т.е. половината от данъците Ви за полиция са погубени само по тази линия…
-Очевидно…
-Но виждал ли сте самите полицаи какво работят? Колко време отива в работа, и колко в различни видове дежурства, преминаващи в кафенета? Колко време един полицай е ефективно на улицата и колко време пише доклади, за да запълва времето на тия другите 30 хиляди нагоре? Какво може да направи един полицай, ако пред очите му стане престъпление? Почти нищо. Ако не е убийство, може основно да гледа. Или пък да предприеме други действия, които привидно ще са някаква работа, но ще се окажат напълно безсмислени само след няколко часа. Всъщност, г-н Чипев, ако погледнете ефективната работа на полицията, за която плащате, ще разберете, че тя е нищожен дял от цялата „работа”. Останалото е пълен баласт, за който плащате напразно. При ефективна работа, без полицаите да мързелуват или да се занимават с глупости, същия ефект като настоящия, би бил постигнат с една десета от личния състав. А с въпросния личен състав, ако пък работи добре, бихме били най-сигурната държава в света… В крайна сметка, един на всеки 100 души се явява полицай!
-Нямате милост, г-н Данкрийски…
-И не е само това. Държавата е обрасла и изпълнена с подобни дейности. Нека бъда съвсем брутален. Знаете ли колко плаща правителството за отглеждането на един сирак месечно?
-Колко?
-Между 800 и 1000 лева!
-Това е изумително. Много хора не харчат толкова за собствените си деца. Просто нямат толкова.
-За всяко сираче в дом за отглеждане, държавата дава тези пари. А въпросните сирачета живеят в пълна мизерия, в студени стаи, със стари дрехи, с некачествена храна, и при чести издевателства над тях. Защо става така?
-Защо?
-Защото парите не стигат до тях. Издържа се администрация, която да се грижи за сираците. Издържа се огромен щат от всевъзможни субекти, които трябва да се занимават с тях. Реално за един сирак се грижат повече хора, отколкото се грижат за едно дете в нормално семейство. Но въпреки това, нормалното семейство се оказва по-добро от сиропиталището. Защо ли?
-Защо ли?
-Защото детето в сиропиталището е ничие, а парите за него са „пари на вятъра” в очите на бюрократа. Той гледа да присвои за себе си, а не мисли за децата. И така са всички – от най-обикновената лелка, която бърше малките дупетата, до директора на приюта. Всички по веригата крадат, и за хлапето нищо не остава. Реално, с подобни суми за издръжка, изобщо няма нужда от благотворителност. Но непрекъснато гледаме благотворителни призиви. Как става тази работа? И трагичното е, че и даренията – и те така заминават…
-Покъртително…
-Това е просто грубата истина, г-н Чипев. Държавата е отвратителен мениджър на нашите пари. Тя ги харчи по възможно най-безумния начин. И затова следва да има възможно най-малко за нея, и възможно най-много самите хора да харчат – самостоятелно, или чрез управлявани от самите тях сдружения и организации. Това и именно е в основата на идеята на „андрешковщината”….
Знаете ли, г-н Чипев, защо трябва днес да храните пенсионерите?
-Защото са стари…
-Не. Трябва да ги храните, просто защото държавата е раздала техните спестени пари на предишните пенсионери. Ако тези пари бяха спестени и олихвени, днес пенсионерите щяха да са едни от най-богатите хора, а не последни бедняци. Но парите са профукани, а държавата иска от вас осигуровки. Но забележете – не за да ви ги спести, и след време от тях да живеете. А за да ги профука на свой ред, и след време да представи сметката на вашите деца и внуци.
-Порочен кръг…
-Порочен кръг, който трябва да издържате с наказателен данък върху всяко работно място…
-И то немалък данък…
-Знаете ли, г-н Чипев, кой е Шекспир?
-Странен въпрос…
-Знаете ли, че на Шекспир никой не му е давал държавна субсидия, нито държавна заплата като драматург. Човекът е мислел какво произведение да създаде, така че да вкара публиката в театъра, като е трябвало да плати наем и за самия театър, да плати на артистите, на работниците. И резултатът от този пазарен механизъм е „Хамлет” и „Ромео и Жулиета”….
-Шедьоври…
-Знаете ли колко е дала държавата за българските театри в последните 20 години…
-Доста…
-Не просто доста, а стотици милиони общо. А знаете ли какъв културен продукт консумира младежта?
-Чалга…
-Именно. Значи държавата налива купища пари в „истинско изкуство”, а то не може да се пребори с чалгата, в която никой не налива никакви пари. За какво ни е тогава това „изкуство”. Нали идеята е то да ни спаси от чалгата, примерно…
-Изумителна логика…
-Това е просто истината. По времето на Шекспир народът е бил много по-прост от настоящия. Имало е много по-чалгаджийска чалга. Но „Хамлет” ги е завел в театрите. Къде е днешният „Хамлет”?
-Няма го…
-Няма го, защото вместо да работят за зрителя, и вместо да мислят, театралите са се успали на държавни служби и се занимават предимно с крънкане на още пари – пак от държавата. Тя им дава заплати, тя им издържа сцените, които са им безплатни. Всичко им се дава, не мислят за пазара, и резултатът е… празни салони. А народът слуша кючеци и гледа силикон…
-Безмилостно и истинско…
-Много трудно е, г-н Чипев, да намерим нещо, за което държавата да харчи парите ни както трябва. Вие сещате ли се?
-Ами например армията. Винаги тя е била приоритет на държавата.
-Да, така е. Армията е монопол на държавата. Но знаете ли, че повечето пари за армията ни в момента не отиват за нашата сигурност. Освен че тук бюрократите са колкото при полицията, огромен дял от бюджета отива за така наречените „задгранични мисии”. Някакви войни, запалени от някого на хиляди километри от нас, които нямат нищо общо с нас, но в които сме въвлечени по линията на солидарността между военните бюрократи в различните страни. Водим някакви войни, които не знаем за какво, харчим стотици милиони всяка година, а нашата армия – тук, нито се обучава, нито се въоръжава. В редките случаи, когато това става, разходите са чудовищно неефективни, с огромни комисиони, и на цената на 3 танка получаваме един, образно казано…
-Ами здравеопазването тогава. Как да оставим болните?
-Знаете ли кое, според медиците, е най-доброто здравеопазване в света?
-Кое?
-Американското. Едно здравеопазване, което е почти изцяло частно. Всички признават, че в САЩ са най-добрите доктори и там са най-големите достижения на медицината. И в същото време, повечето доктори искат държавно здравеопазване, все по-големи здравни вноски и все повече пари от бюджета за тях. И винаги, колкото и пари да дадеш, здравеопазването все се оказва „недофинансирано”. Знаете ли, че в последните 6-7 години, парите за здраве са се увеличили поне 4 пъти. И все сме в състояние на дефицит и „недофинансиране”. Защо това е така – много просто – защото парите за здраве се харчат от държавни бюрократи и отиват предимно за тях, и за всички, които могат да се накачат по „веригата”, като някакви трохи остават за пациента. Това не е здравеопазване. Това е просто поредната администрация, която чрез думата „здраве” оправдава съществуването си… Прочее, почти всички администрации така правят…
-Почти всички?
-Да. Огромната част от държавния бюджет се харчи за дейности с идеално звучащи имена, и почти изобщо не отговарящо на името, съдържание.
Държавна агенция за закрила на детето.
Добре звучи. Но като изнасилят дете някъде, това не е тяхна работа. Нямали правомощия. Като родител не праща детето си на училище – пак не е тяхна работа. Като не го води на доктор – пак не зависи от тях. Бюрократите са си създали оазиси, в които предимно имат права да усвояват пари, но нямат никакви задължения срещу тези пари. Законите са написани, така че да обещават едни хубави неща, но не и да насочат парите към тези неща. Вместо това ги насочват към бюрократите.
Държавна агенция за инвестиции.
Колко инвестиции са донесли тези хора. Николко. А колко милиони са профукали по симпозиуми, командировки, коли и всевъзможни други мероприятия на сладкия чиновнически живот.
Държавна агенция по горите.
Колко гори е засадила тази агенция, и колко е изсекла? Съотношението не е в полза на обществото.
Разбирате ли, г-н Чипев, бюрократите управляват държавата, и я ползват, за да осигурят сладките си местенца. Но бедата не е просто в това, а в бройката. Моделът държавата да те храни заради някаква дейност, която си успял добре да представиш, е много съблазнителен. Затова държавата има хиляди несвойствени дейности, повечето от които – напълно ненужни. Но всички те са си намерили своето „място под слънцето”. Интересно е, и че повечето подобни дейности, сами по себе си, са доста малък дял от бюджета. И винаги тръгне ли идея за икономии, се казва „от тази капка ли ще пестим”. Но капките, умножени по хиляди, правят цяло море. И всяка капка в него има добре изградена система от морални и юридически аргументи, за да защити съществуването си. Издействали са си закон или наредба, които да гарантират, че ще ги има. И в резултат – всяка година държавата им предвижда пари. След като събере всички нужди, тя получава цифра, която представя на данъкоплатците. И понеже „нуждите” вече са цяла планина, то и необходимите данъци стават планина. Смятате ли, че трябва да плащате тази сметка….
Чипев не можа да каже нищо. Беше загубил аргументи, а от угризенията на съвестта му, които го смущаваха като помислеше да не плаща данъци, не беше останало нищо.
Все пак, като добър търговец, Данкрийски знаеше как да завърши сделката. Трябваше да отстъпи малко назад в последния момент. Затова каза:
-Аз не ви предлагам да не плащате изобщо. Просто ви казвам, че ако не платите част от сметката,  ще бъдете на правата страна, и моралът ще е с Вас…
Чипев отново не можа да отговори веднага, но в крайна сметка каза:
-Спечелихте, г-н Данкрийски. Ще работим заедно. Премиерът определено е демагог, защото истината не е само в парите, и в това че трябва да плащаме като данъкоплатци. Тя е и в това как те ще харчат тези пари, и колко от тях ще похарчат както трябва… А очевидно още дълго време харченето ще е в такъв вид, който оправдава всяка съпротива на собственика на парите…
-Добре дошли в света на здравия разум, г-н Чипев… Счетоводна къща „Андрешко” е готова да ви обслужи по най-добрия начин…

Добри Божилов
26.12.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар