Adsense-top

Най-добрият капитализъм - ако печеля, печеля сам, ако губя, плаща цял народ...


"Ловецът на луди сделки" - така преди време българската версия на сп."Форбс" представи Кирил Домусчиев.
И не само това - бе представен като изключителен бизнесмен, с потенциала да влезе в световния списък на милиардерите. Самият той не го отрече.
Разбира се, най-вероятно публикацията в списанието е платена, както е ставало с други бизнесмени, появили се там. Този тип издания, реално от това се хранят. Независимата журналистика отдавна е в небитието, след навлизането на Интернет, срива на тиражите на хартиени медии, и разместването в рекламите.
Въпреки това, все пак "Форбс" е известно име, и на Домусчиев очевидно се изгражда величествен образ на символа на успелия добър капиталист.
Само че...
Истината се оказа съвсем друга.
Вчера управляващото мнозинство гласува промени в закона за приватизацията, с които цели да опрости 58 милиона лева задължения на Домусчиев към бюджета.
Това стана, след като първо фамозният Киро се опита да ги анулира като внесе въпроса в частен арбитражен съд, който отсъди в негова полза. След бунт на Валери Симеонов, въпросът стигна до Върховния касационен съд, който отсъди в полза на държавата.
Така Домусчиев и брат му догодина ще трябва да платят 58 милиона за неизпълнени ангажименти в приватизационния договор за Български морски флот (БМФ).
Решението е окончателно и няма повече обжалвания.
И след като не успя с частния съд, Домуса задейства план "Б" - личният му приятел Бойко Борисов и управляващата партия.
Направиха промени в закона и задължението отпада.
В управляващата коалиция настъпи суматоха, Валери Симеонов заплашва да излезе. Но това е съвсем второстепенен въпрос.
Важният е въпросът за Домусчиев, и що за "капиталист" е той.
Даденият случай е класически за така наречените "псевдо капиталисти", "крони-капиталисти" или както тук ги знаем - "държавно назначени капиталисти".
Ловецът на "луди сделки" очевидно под такива сделки разбира само онези, които носят печалба. Получи ли се загуба, тази сделка трябва някак да се промени, така че загубата да се поеме от държавата.
Класическите "рискови играчи" приемат загубата като възможна. И често губят. Смисълът на рисковото инвестиране (лудите сделки) е да имаш повече печелещи, отколкото губещи сделки, и общият резултат да е "плюс".
В случая с БМФ, проблемът на Домусчиев е "промяна в пазарната среда". Т.е. той е купил едно дружество, но след това пазарът се е променил, и не може да спечели от него.
Т.е. налице е реализация на класически вид "стопански риск". Такъв риск има винаги, той е част от бизнеса.
И ако се случи - просто си поемеш загубите. Загубата е част от капитализма.
Но не и в капитализма на Кирил Домусчиев.
Ако БМФ бе донесъл големи печалби, Домусът щеше да се появи на страницата на още някое списание като "супер успешен предприемач и инвеститор".
Сега обаче - като не ги донесе, Домусът се появи в парламента чрез приятелите си от ГЕРБ, за да прехвърли загубата, или поне част от нея, на държавата. "Лудата сделка" трябва да за сметка на народа.
Е, такъв капитализъм, всеки може, както се казва. Хвани бай Мунчо от Факултето, дай му държавно предприятие, и му покрий загубите, ако не се справи. Та и във "Форбс" го сложи...
Случаят с Домусчиев показва, че връзкаро-държавният капитализъм не се изчерпва с прехода, а продължава да се възпроизвежда. "Другари, назначаваме ви за милионери" - прословутата реплика на Луканов, очевидно не се отнася само до 90-те и до първоначалното натрупване на капитала, след социализма.
Превърнато е в система. Прилага се и сега. И защо да не се прилага и в бъдеще.
Всъщност, може и да не се приложи в бъдеще. С подобен подход, тази страна всъщност няма никакво бъдеще. Нито стандарт ще се вдигне, нито ще настигнем Европа, нито ще преборим корупцията. Когато държавата служи на шепа хора, и с лека ръка раздава милиони, докато няма трохи за бедняците, такава държава няма бъдеще. Защото всяко възможно позитивно бъдеще е бедняците да станат средна класа, и така - основа на държавата. Ако останат бедняци, държавата остава без основа.
Лудите сделки не са нещо лошо. Предприемачеството и капитализмът не са лоши. Това да се поема риск, и да се печели или губи - това е добро.
В Българския вариант капитализмът си е чисто плячкосване...

Добри Божилов
19.07.2018

11 коментара:

  1. Обикновен боклук, не предприемач ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кратко, точно, ясно...

      Изтриване
    2. Интересно, защо повечко боклуци не вкарат още 2-3 отбора в групите на Шампионска лига?

      Изтриване
    3. Това, че някой с крадени пари е вкарал отбор не изтрива факта, че парите са крадени и той си е крадец.
      Докато величаем такива крадци ( а примери у нас много), които са решили да си изчистят имиджа държавата ни ще е на тоя хал.

      Изтриване
    4. И каква полза за обществото ни от вкарването на отбори в шаманската лига? Ако има печалби, те са за собственика, ако няма - пак на наш гръб. Това, че някой футболист получава дестки милиони само за седмица с какво съдейства на обществото? Само с това, че всички разбират, че няма смисъл да учиш и да се трудиш за друго, освен в сферата на спорта. Но ако утре всички започнем да подскачаме, ритаме, бягаме и т.н, няма ли изведнъж да се окаже, че няма кой да прозведе храна, напитки, лекарства, ток, компютри, че даже и топки?

      Изтриване
  2. "Независимата журналистика отдавна е в небитието, след навлизането на Интернет, срива на тиражите на хартиени медии, и разместването в рекламите.".....абсолютно правилно, като гледам вашите реклами как са разместени! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е блог. Направен е за забавление, и лично представяне. Не е точно "медия", в този смисъл - рекламите са детайл към забавлението. Но сериозно издание, което поддържа екипи, техника, маркетинг... За такова - пари няма, съответно журналистика няма. Всичко е платено и изпълнява поръчки.

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. "Лудите сделки не са нещо лошо. Предприемачеството и капитализмът не са лоши. Това да се поема риск, и да се печели или губи - това е добро."
    Абсолютно вярно.
    Така се създават богатства, които правят всички заможни и старите демокрации богати и мощтни държави. Най-вече в новите икономики и вторите борсови платформи, като NASDAQ . Където САЩ са доминиращ лидер. Броят на професионалните рискови фондове десетилетия е стабилизиран на около 400. От които всяка година се основават около100 нови фирми и толкова фалират. Авторитетът и признанието в професионалните среди и държавните регулатори, доверието на акционери са единствените условия, за дълголетие в бизнеса с рисков капитал. Който за професионален venture capitalist с знания и опит не е "луди сделки" нито толкова рисков. При приключването на един класически фонд 3-5+1 или 2 години минималната печалба е 1 към 4-5. Тоест за всеки вложен долар печалбата е от 4-5 долара. Не в % , а в пъти повече. Един голям фонд от 1 380 000$ се разделя между 200-300 start-up фирми. Една трета фалират или ги изоставят, една са отсеяни за втори тур вдигане на фондове, сливания, продажби ...и една трета влизат на NASDAQ и покриват загубите и разходите с печалби минимално 5 пъти инвестициите. Но това Домусчиев от едно прочитане не може само да го повтори.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Рисковият капиталист печели от доброто управление на голям брой високо-рискови инвестиции. Той не разчита държавата да му покрива загубите. Всъщност - рядко изобщо участва в сделки с държавата. За разлика от редник Киро, на когото огромен дял от бизнеса, са именно сделки с държавата.

      Изтриване