Adsense-top

Може ли на един човек да се крепи всичко добро в една държава? Очевидно "Да"... Вижте какво стана със смяната на един единствен човек...

10 ноември, и свалянето на Тодор Живков, вероятно един ден ще се впише сред най-черните дни в историята на България. Това е денят, в който от разум и възход, сменихме на безумие, плячка и упадък.
Но по-важният въпрос е "защо стана така"? Възможно ли е всичко в една държава да се свежда до един единствен човек, и как тя ще се развива, да зависи от него? Възможно ли е съдбата на милиони да зависи от крехкостта на една личност?
В случая с България, този въпрос получи ужасният отговор "Да"...
На 10 ноември 1989 г. не се случи нищо друго, освен че Тодор Живков подаде оставка, и тя бе приета. По-късно, той окачествява това като "грешка", но е факт, че това е единствената промяна.
Абсолютно никой друг от елита на комунистическата партия не е сменен. Остава си БКП, еднопартийна държава, няма протести, няма бунтове, няма дори ропот в армията. Това дори не е преврат, а е някакъв вид доброволно оттегляне на Тодор Живков, под натиска на част от съратниците му.
На 11 ноември държавата си е съвсем същата, Политбюро е същото, Министерският съвет е същият. Има си Държавна сигурност, има ред, закон, няма опашки по магазините, всичко си върви.
Но какво дойде после?
Петър Младенов - вероятно глупав и неопитен човек, се видя че не може да бъде втори "Тодор Живков". В резултат, партийният елит просто пое към плячкосване на държавата. Най-иронична е съдбата на Политбюро, което в края на 1989 г. е абсолютен господар на държавата, а 7-8 месеца по-късно вече е абсолютна нула. По-късно - дори арестувани. Същото Политбюро, което свали Живков...
Какво се случи? Защо 1989 г. няма престъпност, системата работи, всичко е наред, а 1991 г. вече е пълно с мутри, митниците са корумпирани, краде се поголовно, държавните предприятия се разграбват и приватизират? Защо се случи това, при положение, че почти цялата държавна администрация е същата, а и управляващата партия, и опозицията, са под контрола на Държавна сигурност? Защо същото управлява, а вече настава погром?
Може би в този момент стигаме до въпроса за значимостта на личността.
Всички тези по-ниски нива на власт са съдържали в себе си огромен брой нечестни хора, които са чакали своя шанс. Не всички са били нечестни, но е било пълно с такива. С алчни, кариеристи, жадни за слава и богатство, които не се интересуват от народа, дори от колегите си.
По времето на Тодор Живков, самият той очевидно е потискал всичко това и държавата е функционирала като механизъм за насърчаване на доброто, и изтласкване на лошото. Лошото не е унищожено, но "системата" работи така щото доброто да се случва.
На 10 ноември махаме Живков, слагаме неудачна фигура, и всичко рухва.
Шмекерите и в Партията, и в Държавна сигурност, и в икономиката, и в задграничните дружества, получиха пълна свобода. Постепенно те изместиха и изгониха честните, а с времето и станаха финансово твърде мощни, и съпротивата беше безсмислена.
Но как е възможно подобно нещо? Защо митничарите, които при бай Тошо щяха да те вкарат в затвора за няколко стека цигари, изведнъж станаха милионери и най-крадливите хора? Защо ченгетата, които ловяха терористи, и които осигуряваха да не си заключваме вратите нощем, защо те станаха престъпници и създадоха мафиотските организации?
И най-важното - защо Политбюро, което държеше цялата власт, и пред което трепереха и ченгета, и директори, защо то толкова лесно рухна? Нима дори Политбюро не е имало власт и воля, нима дори то е зависело само от Тодор Живков?
Всичко това поставя един много важен въпрос - изначално крадлив и алчен ли е човекът, и трябва ли съществуването на някакъв вид "честен тиранин", за да върви обществото в разумна посока?
Капитализмът не е разумна посока. Западното общество е чудовищно корумпирано, то е оставило най-долните страсти на хората да ръководят, като разчита на едно единствено нещо за регулация - конкуренцията. Зверовете ще се ограничават едни други чрез конкуренция.
Но тя видимо не дава достатъчен резултат. Природните ресурси се изчерпват, крадат се милиарди (на Запад), дори се палят войни, заради пари. Всичко се облича в едно мазно лицемерие, но погледнеш ли същността, е все същото. Светът не е нито справедлив, нито честен. И затова върви по нанадолнището.
Трябва ли, за да вървим нагоре, да приемем, че като хора сме твърде греховни, за да оставим собствената си съдба в собствения си избор? Трябва ли ни тиранин, за да ни държи в правия път?
На овцете е съвсем очевидно, че им трябва. Стадото, оставено без овчар, ще се разпръсне, всеки ще пасе на свое си място, и накрая вълците ще изядат всички.
Но хората овце ли сме?
България 45 години вървеше нагоре, просперираше, направи гигантски стъпки напред. Създаде продуктивни, умни и вдъхновени хора.
Но очевидно всичко това не се е дължало на самите хора, а на тиранина. Да, те са умни, но не са почтени. И без балансиращата сила, се самоизяждат. От алчност и късогледство.
Това е наистина изумителен пример, и въпрос едновременно - Може ли на един човек да се крепи всичко добро в една държава? 
Очевидно "Да"... 
Вижте какво стана със смяната на един единствен човек...

Добри Божилов, писател
автор на "Задругата" - бестселър на 2019

Няма коментари:

Публикуване на коментар