В България фашизъм е ИМАЛО, и като го отричаме, даваме на македонистите доказателство, че самите ние подменяме историята...

Основният аргумент на България за ветото срещу Македония, е подмяната на историята. Аз лично поддържам това вето, както и мотивите. Всичко е точно както го казваме, единственият проблем е, че изобщо търпяхме 30 години македонизма, и едва сега се осмелихме да направим нещо повече.

В същото време обаче, самите ние подменяме историята, и с това даваме мощен стимул за Скопие да ни уличава в лъжа.

Най-голямата ни лъжа е, че в България фашизъм не е съществувал. Когато кажем това, македонците вадят снимки с бългаски политици (дори премиери) с вдигнати ръце, свастики, снимки с Хитлер, организацията "Бранник", и спуснати немски знамена пред нашите институции. И казват: "Вие подменяте историята, лъжете брутално..."

И са съвсем прави. Ние подменяме историята, с което тотално олеква другата ни - истинска теза, за произхода на македонизма в кабинетите на Тито и Коминтерна.

В Българията не само е имало фашизъм, но е имало и анти-фашистка съпротива. Тя дори е била много по-голяма от същата в Македония. Да, тук партизани, ятаци, политзатворници и репресирани са били в много пъти повече от тези в Македония. Т.е. България и Македония могат да се сближат на тема "антифашистка съпротива", а не да се отдалечават.

Причината у нас съпротивата да е по-голяма, е съвсем логична. В Македония са били под някакъв вид "сръбско робство", и когато идват българите, ги посрещат като освободители. Македонците (тогава чисти българи) не се интересуват от режима у нас, за тях е важно да изгонят поробителя, който ги подлага на огромни репресии. Нещо повече - македонските българи са съюзник на България, защото ги е страх сърбите да не се върнат. Както по-късно се случва, и се вижда, че страхът е бил обоснован (десетки хиляди избити българи от Тито - повече от всички жертви на фашизма и у нас, и в Македония).

Но фашизъм у нас Е ИМАЛО. Това трябва да се признае. Чисто формално, той не се е наричал така, но съдържанието му е било същото. "Фашизъм" се нарича само в Италия. Дори в Германия не се нарича така. Но е същото.

В България е имало диктатура, като самата Търновска конституция е суспендирана. Комунистите из планините се кълнат, че се борят за... възстановяване на Търновската конституция.

Всички партии са разпуснати (това е по-екстремно от Германия, където поне е съхранена 1 партия, или от социализма, когато бяха съхранени 2 партии - БКП и БЗНС), а депутатите фактически се назначават от царя и правителството. Свобода на словото няма. А след 1923 г. няма практически нито едно демократично избрано правителство. Последният взел властта с избори, е Стамболийски - зверски убит от... македонските чети. Т.е. макетата като сочат с пръст фашизма, да не забравят, че от тях идват най-големите фашисти.

Преди 9 септември, в България има хиляди политически затворници. Има концлагери. Има убити ДЕЦА. Има и размятане на глави на убити партизани на площадите.

Какво друго, освен фашизъм, е това?

След 10 ноември последователно се подменя историята, за да се оправдае режима преди 9 септември, и да се сатанизира този след това. Но периодът е твърде близък, има твърде много документи, и Истината просто не може да се отрече.

И когато го правим, ние наливаме вода в мелницата на македонизма. Щом българите лъжат за фашизма, значи лъжат и за общата история. Това е истината, горчивата истина.

И като споря с някой македонец, няма как да му кажа, че премиерът Богдан Филов не е с вдигната в нацистки поздрав ръка. Или, че знамето със свастиката не виси пред управлението на БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ.

След 1923 г., а според някои - след 1918 г., в България тече перманентна гражданска война. Фашизоидните сили са основна опора на властта, самата власт е такава. Т.е. дори да не се нарича по този начин, тя е същата. И македонците са съвсем прави да ни сочат това с пръст.

А ако то не стигне, съществува договорът за влизането ни в Тристранния пакт, съществува статутът ни на "загубила" страна във войната, съществува дори Народният съд, който е основно с обвинения във фашизъм. И ако това не стига, нека си припомним, че днешният бул."Евлоги и Христо Георгиеви", се е казвал... "Адолф Хитлер".

И най-сетне - най-големият ни антифашистки успех - спасяването на евреите, то не е по заслуга на правителството, което реално се опитвало да ги избие. Евреите са спасени от надигналите се бунтове, от свещеници, учители, от хората по улиците. Та дори от Комунистическата партия, която участва в тази вълнения. Под общонароден натиск, властта отстъпва. А желанието на управляващите да избият евреите, се доказва от изгонването на Димитър Пешев от поста "заместник-председател на Парламента", заради несъгласието му.

Чистата истина, която трябва да кажем, за да имаме някаква морална стойност пред Македония, е че наистина режимът е бил фашистки, и това е било напълно против волята на българския народ. Също както е и в Италия, и в Германия, и в Испания. Този тип режими възникват сред загубилите Първата световна война, те са пряко поражение от националното унижение и погром. В известен смисъл, България става фашистка, заради безкрайните и опити да освободи Македония, а след това е смачкана и потъпкана. А българските фашисти реално са били националисти и патриоти, и стремежът им да върнат Македония, е национално отговорен. Да, фашистите също са правили добри дела. Опитът да се освободи Македония от сръбско-гръцко робство, е правилна патриотична политика.

Затова и в самата Македония тази политика е поддържана от населението, реално много повече, отколкото в България. Партизанското движение във Вардара и Егея е било символично, спрямо същото в самата България. И въпреки, че в Югославия като цяло, има огромна партизанска съпротива, то тя е на север - в сръбските територии, докато в Македония тя е съвсем малка.

В последните 30 години у нас тече последователна подмяна на историята, чиято цел е да изкара режима преди 9 септември, едва ли не като "Рай на Земята", и всички злини да се стоварят върху режима след 9 септември. Социализмът поголовно се охулва, като напълно се крият постиженията му, в полза на 99% от населението, а се вадят само лагери и репресии. Които, обективно погледнато, у нас са били най-слаби от в цяла Източна Европа. Защото просто тук съпротивата на народа срещу социализма е била минимална. Ние нямаме нито унгарските събития от 1956, нито чешките от 1968, нито полските  - от 80-те... Съответно - и действията на държавата са били далеч по-меки.

Но да се върнем на фашизма.

Сърбославия, както е по-правилно да се нарича Югославия, та Сърбославия много умно преплете антифашистката борба с анти-българизма. Приравни ги и двете, като успя да влее и откровени глупости, от типа, че българите сме татари. Не само фашисти, а и татари. Това е факт.

И Сърбославия умело крие антифашистката съпротива в България, а също - и участието на Българската Армия във финалния етап на войната, вкл. освобождението на самата Сърбославия от нацистите, от български войски.

Парадоксалното е, че Българската армия не е воювала с Русия или със Западните съюзници, като изключим самолетите във въздуха - за да се браним от бомбардировки. Ние в тази война сме воювали единствено с нацистите. Но това се крие, а ни изкарват татари и фашисти.

И когато отричаме всичко това, когато отричаме фашизоидната власт, ние наливаме вода в мелницата на македонизма. Те не разбират, че сблъсъкът между фашисти и комунисти е идеологически, а не етнически. И че той няма нищо общо с етноса на българите в Македония.

Точно по същия начин, в гражданската война в Гърция след войната, не се говори за различни нации - всички са гърци, едни са про-западни, другите са комунисти.

Никак не би било зле първото действие на смесената Българо-македонска комисия, да е да изясни въпроса с "фашизма". Това ще е полезно и за преборване с лъжите, засягащи дори нас самите - вътре в България. И когато признаем безусловния "фашизъм на властта" (не на народа, той изобщо не е гласувал след 1923), когато го направим, Македония може да приеме Гоце и Даме за българи.

Към настоящия момент, нашата теза за Коминтерна и Тито печели точно толкова доверие, колкото тезата, че не сме били с фашистка власт. И това - под знамето със свастиката и горди снимки с Фюрера...

Да ви призная обаче, съмнява ме да стигнем до подобна мъдрост. У нас властва пещерен антикомунизъм, и запазването му е по-важно дори от съдбата на Македония. Днешните нео-фашисти и реститути, се интересуват повече от това да се запазви охулването на социализма, и фалшивото превъзнасяне на предния фашизъм, отколкото от историческата Истина, и връщането на Македония.

Именно те за пореден път ще я загубят... И ще се кичат с позорните си лъжа, че са се "борили за нея"...

 

Добри Божилов, писател

"Задругата", "Заветът"

16.12.2020

7 коментара:

  1. Добри, прочети книгата на Желев "Фашизмът". Сравни го с фактите 1939-1944 за България - наличие на многопартийна система, спасяване на евреите ... И тогава прави категорични изводи. Имало е някои прилики с фашистките държави, но различията са по-големи. По отношение на жертвите - всяка власт преследва въоръжената съпротива. Например комунистическата власт преследва и убива също невинни хора, горяните и др. От сегашна гледна точка нито събитията преди 1944, нито тези след 1944 не могат да бъдат оправдани, но това са фактите

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Каква "многопартийна система" като след 1934 г. партиите са изобщо ЗАБРАНЕНИ. По-късно самата Конституция е суспендирана, и комунистите по баирите, се борят "За възстановяване на Търновската конституция". Жестокостите преди 9 септември са обективен факт.

      Думата "фашизъм" се ползва не само номинално за фашизма, който е единствено в Италия. Тя се ползва за всички сходни режими - Райхът, Франко, Унгария, Румъния, България, та дори и някои режими в Южна Америка.

      Абсолютно нямаме теза срещу македонците за фашизма. Достатъчно е да покажат една снимка със свастика или с вдигната ръка. Това олекотява основната ни теза - че те живеят в измислена история. Излиза, че ние също си измисляме история.

      Изтриване
    2. Моля, прочетете малко теория на фашизма. Нолте, Семков, Поппетров....
      Не бъркайте авторитаризма с една тоталитарна система. В науката се говори дори за мининмум от критерии, на които трябва да отговаря един режим, за да може да бъде определен като фашистки. Снимките със свастиките не влизат в тях.
      Не бъркайте също така външнополитическата ориентация на една страна с нейната вътешна структура. В противен случай да Ви попитам - Великобритания комунистическа държава ли е по същото време?

      Изтриване
  2. Авторът едностранно тълкува историческите факти и откровено ги изопачава.
    Първо, не е истина, че след 1923 г. не са били провеждани избори: проведени са и то 6 пъти: през април и ноември 1923, през май 1927, през юни 1931, през март 1938 и през януари 1940 г.
    Второ, до 19.05.1934 г. (дата на злополучния преврат, довел до правителство на Кимон Георгиев, на същия, който оглави и правителството след преврата на 09.09.1944) в България е многопартийна демокрация: в изборите участва и Комунистическата партия (през ноември 1923), а после чрез свои мимикрии като Работническата партия (на изборите 1931).
    Трето, смехотворно е да се твърди, че режимът на Стамболийски бил демократичен: същият печели изборите през 1920 с откровени машинации и терор и страната се плъзга по пътя на еднопартийна оранжева диктатура. Напротив, победата на Народния блок през 1931 г. е по напълно демократични правила, когато става и демократично предаване на властта от страна на загубилата партия „Народен сговор”.
    Четвърто, След 1934 г. в България се установява безпартиен режим, „управление на компетентните”: една легитимна реакция на умореното от партизанщина общество като форма за излизане от перманентните междупартийни борби: поне така ги е виждало част от тогавашното общество и затова превратът не среща никаква съпротива сред населението. Тъкмо защото всички партии са разпуснати със закон, и за „фашистка партия” няма място в политическия живот на страната. Фундаментална предпоставка за „фашизъм” е именно наличието на партия, която да се просмуче на всички нива на държавния организъм (както се получава в Италия). В Германия никога не е управлявал фашизъм, а националсоциализъм и идеологическата разлика между двете течения е съществена. Съветският съюз беше съюзник на Германия чрез пакта Рибентроп-Молотов, сключен на 23 август 1939 г. Ако логиката на Добри Божилов е че България е била „фашистка” поради простия факт на съюзяване с Германия, то следва и великият братски Съветски съюз със същия успех да се определи, че е бил фашистки.
    Въпреки това, дори и в безпартийните XXIV и XXV Народни събрания (1938-1944) действа парламентарна опозиция. Ако важеше твърдението на Божилов за назначаване на депутатите от правителството, нима то само си е поръчало и опозиция?
    Пето, т.н. партизанско движение в България е едно от най-малобройните в Европа. Отдавана рухна подхранваният през времето на тоталитаризма мит за неговата масовост. Участиниците в него са терористи, държавни метежници, плащани и дистанционно контролирани от Коминтерна – удобната патерица на Съветския съюз с оглед насилствена смяна на установения конституционен строй.
    Шесто, в България – след преврата на 09.09.1944 г. и геноцида над цвета на българската нация, къде под формата на директен линч, къде дегизиран с решенията на тотално нелегитимния „Народен съд” (неговите присъди са признати за нелегитимни с решение № 4/1998 на Конституционния съд), има много по-дълготрайно антикомунистическо движение отколкото в Унгария или Чехословакия: горянското. В градовете цари неистов страх след проведения в рамките само на няколко месеца геноцид, което не може да се тълкува като одобрение към отечественофронтовската власт.
    Седмо, македонската държавност е изградена на базата на:
    а) антибългаризъм
    б) изфабрикуваната идеологема за уж борбата на свободолюбивия и антифашистки „македонски” народ с идеологическия враг, а който едновременно уж се явява и етнически такъв: фашизмът. В северомакедонския исторически разказ се говори само за бугарски фашистички окупатор, като се неглижира фактът, че всъщност ¼ поне от днешната територия на Северна Македония е била точно под окупацията на фашистка Италия (без кавички!). Поради каква причина, се пита в задачата, автентичният италиански фашизъм е по-мил на северномакедонциите? За сметка на това включването в кралство Сърбия/Югославия 1913-1941 г. и държавно провежданата сърбизация във Вардарската бановина се замитат под килима , а титова Югославия се венцеслави до днес.

    ОтговорИзтриване
  3. Осмо, окупация от страна на България върху Северна Македония в прекия смисъл не е имало, защото:
    а) такава държава за пръв път като субект на международното право се появява едва през 1991г.
    б) българското военно и административно присъствие в Повардарието е вследствие на делегирани права единствено за администриране (нем. Verwaltung) от страна на реалния разгромител и окупатор на победена Югославия: Третия германски райх.

    Девето, показаните снимки за немски знамена и вдигнати за поздрав ръце сами по себе си не подкрепят твърдение за държавен фашизъм в България. Те отразяват аспект от междудържавното сътрудничество през периода. Поздравът с изпъната ръка е разпространен из цяла Европа по онова време.

    Заключение: фактът на присъединяване на страната ни към Тристранния пакт на 01. март 1941 г. е по неизбежност: България е поставена в положение на невъзможен избор. Предимство е получило убеждението за избягване на жертви и разрушения на всяка цена. Това не прави съществуващият режим през време на войната „фашистки” и мнозина българи с право не приемат днес изфабрикуваното през времето на комунистическия тоталитаризъм понятие „фашизъм”. Впрочем само преди дни (09.12.2020) в предаването „Click plus” на северномакедонския канал „TV21” членът на Смесената историческа комисия от скопска страна Петар Тодоров призна несъстоятелността му: „Во светската историја има едно доминантно талкување дека Бугарија не е била фашистичка држава”.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аграрно-фашисткият характер на правителството на Стамболийски е въпрос, който тепърва се изследва. Имало е напъни към еднолично управление и там, затова някои учени считат, че гражданската война започва още от 1918 г. - с Войнишкото въстание. Но все пак, при Стамболийски все още има някаква демокрация, правят се избори, има опозиция. А репресиите са по-ограничени.

      След 1923 г. започва буквално серия от кланета. Това вече е бруталната част от гражданската война.

      За кратко "демокрация" се възстановява само формално от 31 до 34-та г. Това е много условна демокрация, много по-малко демократична дори от Стамболийски. Но между 23 и 31 си е подменено недемократично управление, с фалшиви избори, много репресии, съпротива и пр.

      След 1934 г. започва безпартийно управление. Но това прехвърля цялата власт в царя и държавните институции. Т.е. самата държава се превръща в заместител на фашистката или нацистката партия. Всъщност, това е по-крайна (юридически) форма на фашизъм, защото вече дори партии няма. Т.е. няма я вътрешната апаратна конкуренция. При Хитлер, ако си направите труда да четете, е имало постоянно съперничество между държавните институции и съответните отдели в Нацистката партия. При нас дори това го няма.

      Но не тези формалности са основни.

      Основното са жестокостите и репресиите. Преди 9 септември също е имало концлагери, политзтворници, убийства без съд и присъда, изтезания, рязани глави, дори убийства на деца. Опитите да се идеализира този период са откровена глупост, защото има твърде много доказателства.

      "Фашизъм" е понятие, ползвано за всички сходни като режими. А не само за Италия. Иначе е неправилно и Хитлер да го наричаме фашист, и Франко, и тия в Южна Америка и пр. Формално няма фашизъм, и това е основата на лъжата. Реално - съдържанието е същото.

      След 9 септември нищо не се променя, освен това кой е държавата и кой е "терористът". Всичко друго си остава същото. Иронично е, че отново основният враг на властта се оказват... земеделците. Защото са най-голямата сила, и могат да бият на избори всеки. Фашисти и Комунисти имат общ враг - земеделците.

      Преди "девети" е имало бутафорна опозиция. Депутатите всички са независими, и фактически посочени от властта. Много хора харесват този режим, както са харесвали и нацистите, и Мусолини. ФАШИСТКИТЕ РЕЖИМИ НЕ СА БИЛИ БЕЗ НАРОДНА ПОДКРЕПА. Това не е въпрос на дискусия изобщо. Което не ги прави по-малко фашистки. Но определена немалка група, която да ги харесва, е имало.

      Събитията след 9 септември (които аз не съм коментирал) са акт на отмъщение на репресиите преди това. Допълнително, ние сме под окупация от СССР, така че да се вини за всичко Отечественофронтовската власт, е нечестно. Те почти не са имали избор. И да се откажат, ще се намери друг. Щом се намери дори в нацистка Източна Германия. Т.е. да се говори за "Предатели-комунисти" е смешно. Това са си действия на руснаците.

      За Македония е очевидна манипулацията. Измислена нация, с цел да се отдели от българската. Но като отричаме нашия фашизъм, ние им помагаме. "Немало фашистичка окупация" - казва македонецът, и ми вади снимка с Филов с вдигната ръка. Или със знаме със свастика пред БЪЛГАРСКА институция. Е, това доказателство реално е по-тежко от надписа на Иван Владислав. Защото онова е на 10 века и го тълкуват, че "той така си придавал величие - като император на Бугарската империя". А свастиките са от сега, и не е един надпис, а са хиляди. Т.е. "Вие бугарите продменяте историята". Щом я подменяме за фашизма, значи лъжете и, че не сме били македонци...

      Ето това се получава...

      Изтриване
    2. Пропускате, г-н Божилов, че не всеки недемократичен режим е тоталитарен. Има и междинни форми - авторитаризма, например. Не всяка диктатура е тоталитарна. От Античността до наши дни е така. Не се сърдете, но Ви липса същностно познаване на темата.

      Изтриване