Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 2...

Доктор Петър Йорданов – председател на катедрата по изследване на измеренията в Обединената Европейска академия на науките, наричана за краткост ОЕАН имаше специална покана лично от Котов за събитието. Бъдещият президент бе голям поддръжник на космическата наука и се бе ангажирал лично да осигури по-голямо финансиране за основното предизвикателство, което щеше да предстои на човечеството след обединението – овладяването на космоса. Йорданов оглавяваше група нестандартни учени, експериментиращи с предполагаемите проходи между измеренията. Много стари професори смятаха, че неговите изследвания се прахосване на средства и преди години катедрата почти бе закрита, когато при един от експериментите по необясними причини имплозия погълна една четвърт от лабораторията, без в останалата част дори да трепне въздуха. Истинско щастие бе, че по това време там имаше само един сътрудник, който се оказа в противоположната част на залата спрямо експерименталния реактор. Човекът всъщност бе обърнат с гръб и нищо не видя в момента на случката, но бе шокиран, когато изведнъж всички уреди пред очите му отчетоха изключване на реактора. Когато обаче той извърна поглед към стенда, пред очите му се откри прекрасната гледка на заобикалящата института гора, която се виждаше през идеално изрязаната част от сградата с полусферична форма с радиус 4-5 метра и център точно на мястото на липсващата ключова апаратура. По късно на видеозаписа се видя едно потъмняване на въпросния участък, последвано от светкавично свиване, като целия процес се бе събрал в не повече от половин секунда.
Изчезналата част от залата никъде не се появи, но “злополуката” бе недвусмислено доказателство, че пространството не е само това, което познава традиционната наука и това бе достатъчно за да се спечелят още няколко годишна субсидия.
Йорданов едва успя да се дореди за предпоследния полет като това освен много ползване на връзки, му струва още три пъти цената на билета за рушвети. Накрая обаче кацна на черния континент и предвидливо отиде на площада още по обяд, което му помогна да намери на спокойствие гарантираното място в официалния сектор. Столът му - защото така наречената ложа не бе нещо повече от съвкупност от добре подредени столове - се намираше точно в края на територията, отделена за учени. Вдясно от него след един двуметров проход за минаване започваше секторът за журналисти, където дори в този ранен час докторът успя да види няколко познати лица. Те обаче бяха твърде заети да подготвят апаратурата си и въпреки, че преди време много се бяха натискали за интервюта, сега  не бяха особено заинтересувани от него. Явно клетвата на президента ги бе погълнала изцяло.
Имаше обаче и по-прагматични журналисти и една от тях се появи изневиделица точно от противоположната страна на репортерския сектор. Това бе младата италианка София Кариди, която си бе спечелила славата с факта, че успяваше да съвмести задаването на неудобни въпроси с уреждането на интервюта с трудно досегаеми и необичащи рисковите запитвания личности. Практичността и този път се изразяваше в това, че е по-добре да използва скупчването на толкова величия и да вземе пет-шест интервюта от тях, отколкото подобно на повечето си колеги, да се опитва да се добере до Котов, който да и каже “само на нея” няколко думи, които преди или след това се повтаряха и на пресконференцията. Вместо това след три седмици, когато еуфорията около президентската церемония отминеше и започнеше обсъждането на научните бюджети, нейната телевизия щеше да излъчи уникално интервю с напълно недостижимия поради заетост тогава почитан член на ОЕАН.
- Професор Йорданов, ще отговорите ли на няколко въпроса за ТрансЕвро? - зададе тя традиционния встъпителен въпрос.
- Отказал ли съм някога на телевизията ви откакто вие сте там, госпожице Кариди? - отговори с контравъпрос ученият.
Макар и досега почти да не бе имало случай да интервюира мъж и той да не я позакачи малко впечатлен от, отказалата се твърде рано от слава и милиони, трупани на база само на външния вид, бивша манекенка, София за кратко се смути. Макар, че понякога шефовете и я упрекваха, че се облича твърде предизвикателно, вътре в себе си тя не бе чак толкова решителна и не можеше да преодолее още момичешката неловкост. Понеже беше готова обаче с първия въпрос, той и помогна да не прояви смущението си. Тя даде знак на оператора и започна:
- Твърди се, че професор Майкъл Дженкинс от катедрата по астрономия готви сериозна кампания за преразпределяне на средствата за космически изследвания за което възнамерява да приведе като пример за нерационални разходи именно вашата лаборатория. Според него обществото би имало доста по-голяма полза ако годишно се извежда на орбита по един нов телескоп, вместо да се дават парите на ловки фокусници, както нарече вас. Как ще коментирате тези нападки?
- Професор Дженкинс е един от най-уважаваните учени и думата му трябва да се чува дори и от тези, на които това е неизгодно - започна с помирително и напълно обезсърчаващо съгласие Йорданов - Той обаче е подведен да търси причината за недостига на пари не там където трябва. Нашата лаборатория действително струва малко повече от един телескоп годишно, но тя не е в конкурентни отношения с астрономията. Вече е напълно ясно, че далечни космически пътувания са невъзможни през обикновено пространство заради ограничението на светлинната скорост. Също така сигурно е, че е възможно съществуването на трансизмерни проходи, които един ден, който не е чак толкова далечен, ще изведат астрономите по-близо до изследваните от тях обекти, отколкото някога са мечтали. Така че, нашата катедра и астрономическата са две допълващи се, а не конкуриращи се подразделения. Проблемът с липсата на средства идва от малкото пари, които обществото като цяло отделя за наука, но днешната церемония всъщност въплъщава освен всичко друго и надеждата на хората да намалят до минимум всякакви нерационални разходи, включително и тези по взаимното недоверие. Това в следващите години ще доведе несъмнено и до по-добро финансиране на ОЕАН.
- Все пак досега освен един видеозапис без всякаква научна стойност и оспорван от влиятелни ваши колеги, вие не сте представили никакви доказателства за това, че неизвестни измерения действително съществуват, да не говорим за проходи през тях.
- За всеки запознат с многомерната математика и ефектите на свръхнатрупванията не съществува съмнение, че неизвестни измерения съществуват. Колкото до проходите, те засега действително са само недоказано предположение, но представляват и единственото логично обяснение на изчезващата в черните дупки например материя. Въпросният видеозапис е напълно автентичен, а липсата на полусферата от лабораторията може да се види от всеки, който си направи труда да отиде до сградата. Освен това експертизата установи, че на Земята не съществува технология, която да може с такава прецизност да изреже буквално всички материи озовали се на границата на изчезването. Вие виждали ли сте някога бетон, полиран до огледалност? Защото повярвайте ми преди естествените природни процеси да го награпавят отново, аз успях да видя лицето си в бетонно огледало, когато се наведох да огледам прореза. Същото могат да потвърдят и поне трийсет свидетели, включително и неработещи при мен и съответно независими от лабораторията.
- Тези аргументи вашият екип ги ползва вече няколко години, не мислите ли, че те може да са омръзнали на бюджетната комисия и не подготвяте ли и някакви по-конкретни последни резултати за развитието на изследванията си, които да представите?
- Проблем при нашите изследвания винаги са били резултатите. Всичко, което имаме може да бъде разбрано само от специалисти, каквито в комисията няма. По-ясните, по-очевидните доказателства, които другите науки могат да представят, при нас не са налице. Истинските, видни от всички доказателства, ще дойдат тогава, когато успеем да прехвърлим някакъв материален обект от едно място на друго без да ползваме традиционно познатите пътища. След това чиновниците и корпорациите ще се бият кой да финансира нататък изследванията ни, но за съжаление на настоящия етап успяваме да регистрираме само поглъщания на енергия, която от една страна не знаем къде отива, а от друга - не е нещо материално и мнозинството от хората не я приемат като сериозен аргумент, макар и в природата материята и енергията да са две проявления на едно и също нещо.
- Известни са близките ви връзки президента Котов. Това кара доста считащи се за ощетени научни ръководители да отправят упреци, че програмата ви се крепи само на познанства с властта. Сега, когато Котов получава още по-голямо влияние, не ви ли се струва, че обещанията му за увеличение на разходите за наука, ще бъдат свързани с приятелството ви и ситуацията може да започне да изглежда като уреждане на другарчета?
- Не мога да твърдя, че отдавнашното ни познанство с президента, не оказва влияние на решенията му, дори и само заради това, че имам достъп до него и възможност да го убеждавам в нуждите на лабораторията повече от може би почти всеки друг учен на Земята. Но не бива да забравяте и, че Котов пледира за повече пари за науката като цяло и не е споменал нито една дума за това как те ще се разпределят между отделните академии и институти, да не говорим за вътрешните им звена. Така че реално, бидейки приятел с него, аз помагам по-скоро на науката като цяло, отколкото на себе си. Освен това поне в първите няколко години от мандата си като световен президент Котов няма да има голяма власт над планетата, защото макар и институцията да е предвидена със сериозни правомощия, те ще се получават постепенно. Известно е и, че именно финансово-икономическите пълномощия ще му бъдат дадени едва в последната година от петгодишния мандат, като дори и тогава последна дума ще има Общото събрание. А не бива да остава на заден план и фактът, че самията процент от световните данъци, които централната власт ще получава отначало ще бъде съвсем малък. В най-общ план е предвидено цифрата да достигне двайсет на сто, но това ще стане едва след десет години. През първия си мандат Котов ще се разпорежда с не повече от четири процента, при това както казах непълно. А втори мандат още не се знае ще има ли.
- И като заключение, професор Йорданов, до колко години според оптимистичните ви прогнози, очаквате, човечеството да излезе сред звездите?
- Звездите и кръжащите около тях планети са единствената надежда за стратегическо разрешение на големите свeтовни проблеми и също така - единственият път за дългосрочно развитие. Пътят към тях няма алтернатива, но вероятно съществуват различни средства за поемането по него. Надявам се нашите изследвания да отворят първата врата. Проблем при тях е, че не знаем кога ще стане решителният пробив и може да се наложи да го чакаме още десетилетия. Мислейки оптимистично обаче не можем да не забележим и положителната страна на тази неизвестност -откриването на тунел може да стане и утре, или дори в този момент сътрудниците ми в лабораторията вече да са отворили шампанското.
- Благодаря ви, професоре - завърши Кариди и даде знак на оператора да изключи камерата. След това продължи вече неофициално:
- Представихте се добре и дори само с това интервю и подкрепата на Котов, бихте могли да си спечелите още дванайсет месеца финансиране, но не мислите ли, че от няколко години облаците над проекта ви се сгъстяват.
- Аз съм учен и съм длъжен да правя това, което зависи от мен, включително и да се боря за средства. Ако утре обществото реши, че изследванията ми не са важни за него, ще се оттегля обратно в университета, ще продължа работата си на теоретично ниво и ще се опитвам да спечеля съмишленици сред студентите. Когато пак се намерят пари ще се върна.
- Говорите като че ли ви е безразличен резултатът от близо десетилетие усилия.
- Аз просто съм прагматик - мога да съм по-полезен на изследванията си като теоретик, отколкото като плачещ неудачник.
- Вие сте непоправим оптимист, Йорданов - заключи работната част от разговора журналистката и мина на нещо по-лично - как е Катерина?
Бившето вече от няколко дни гадже на доктора и София бяха състудентки от Белградския университет. Йорданов ги познаваше от горе -долу едно и също време и в началото доста се чудеше коя да се опита да свали, но накрая избра сънародничката си. Сега обаче, след като бе свободен и си търсеше нова приятелка, Кариди бе една от потенциалните възможности:
- Разделихме се - каза той.
Момичето бе изненадано, но бързо отговори стандартното:
- О, съжалявам не знаех. Отдавна ли?
- Почти седмица след последната точка. Иначе четири-пет месеца от първото пропукване.
След като забеляза, че събеседникът и всъщност е преживял раздялата доста преди това и вече и склонен дори да се шегува, Кариди продължи шегата:
- Доколкото ви познавам, няма да мине и седмица и ще и намерите заместничка.
- Искате ли това да сте вие - зададе възможно най-неочаквания въпрос професорът, очевидно с желание да предизвика смях.
След като лицето и стана още по красиво за няколко секунди заради необяснимата светлина, която предизвиква усмивката, София му отговори не по-малко предизвикателно:
- Обичате да си играете с огъня, докторе - думите звучаха както в професионален, така и в личен план - но като отчетем, че и аз съм в процес на преструктуриране на личния си живот - словосъчетанието бе брилянтно - можехте и да си навлечете някоя беля. Извадихте късмет, че съм добро момиче.
- И Катерина беше добро момиче, но това не и попречи да ме прелъсти по време на едно от интервютата си. Тя обаче подхождаше по-стратегически - винаги ме канеше на разговор в някой ресторант, вместо да ме сварва неподготвен преди важна церемония.
- Но накрая вие плащахте сметката.
- Естествено, така е когато процесът е двустранен.
- Ще помисля сериозно за мястото на следващото интервю.
- Само не тази нощ - канен съм на гала-вечерята на президента.
- Така ли, аз - също. Може би ще трябва да си нося касетофон.
- Със сигурност обаче няма да мога да платя - всичко е за сметка на държавата.
- И интервюто едва ли ще стане - някои журналисти се стараем да не се проявяваме професионално на такива събития. Опитваме се да докажем, че можем и да не сме винаги на работа.
- Все пак ще се радвам да ви видя отново довечера.
- Аз също, сега обаче ще ви изоставя, за да се опитам да проведа още четири-пет разговора.
- Искате да си свършите работата за месец напред? - за последно се пошегува Йорданов.
- Точно така - журналистката стана и без много да бърза се отправи към по-задните редове, където преди минути беше изчезнал и операторът.
Йорданов я проследи още няколко секунди, след което отново върна мислите си към предстоящото събитие.

 

Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"

26.01.2021

(следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар