Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 9...

- ... Вие не можете да ми нареждате, полковник Кролин - не отстъпваше старецът с генералски пагони отсреща - ядрените оръжия са все още под контрола на президентите на великите държави и обаждайки ми се от руското атомно куфарче, вие не само че изглеждате неубедителен, но и нарушавате закона, според който този апарат вече трябваше да бъде предаден на Зайцев.
- Използвам куфарчето само като комуникационно средство, имащо връзка със спътник, а не като пулт за изстрелване на ракети - отговори Кролин - Колкото до правомощията, знаете, че след встъпването на планетния президент в длъжност, всички ядрени оръжия минават под негов контрол, като местните президенти си запазват единствено правото на вето върху ползването им.
- Така е, но аз нямам съгласието на президента на Съединените американски щати, пък и вие не сте президент на Земята.
- Статутът ми на началник на охраната на Котов ми дава правата на стратегически генерал, което значи, че мога да се разпореждам с атомни оръжия.
- Можете, но не и с тези под съвместен контрол. А планетарният корпус за извънредни ситуации, който е под прякото и безусловно командване на Котов нито е създаден, нито пък се предвижда някой от подопечните ми заряди да се прехвърли в него.
- Все пак ситуацията е именно извънредна и неизпълнението на една процедура едва ли трябва да лишава човечеството от средствата му за защита. В края на краищата, формално погледнато, ако сега и президентът на САЩ ви нареди, вие не би трябвало да го послушате, защото ракетите са вече под съвместен контрол.
Генералът се замисли. Кролин бе засегнал една от най-тънките струни на военната чувствителност - дерационализиращото вмешателство на политическите процедури в чисто бойните дела. Векове наред войни се бяха решавали в полза на победената армия, заради неуредици и противоречия между военачалници и политици и неприязънта към подобни практики бе забита дълбоко в съзнанието на всеки човек в униформа.
- Аз не съм виновен за юридическите неуредици - каза все пак накрая той - освен това вие не ми предлагате някаква конкретна цел, срещу която да стрелям, а искате просто да взривя "четири-пет" ракети в орбита, като единственият ви довод са тези черни кълба, които и без това сами си изчезват.
- Едно от тези кълба погълна президента на Земята. Това според мен си е чиста заплаха за сигурността. Ами ако те са само първа крачка. Не трябва ли още сега да демонстрираме своята мощ, за да предотвратим втора. И ще си позволим ли да бездействаме докато сме още силни, чакайки да ни смажат и тогава да се раздвижим.
Емоционалният призив обаче ни най-малко не трогна стария войник отсреща:
- Не виждам непосредствена заплаха, полковник. Вярно е, че президентът загина, но този резултат всъщност не е по-различен от един успешен атентат, какъвто между другото също май е забъркан. Трябва ли тогава да рискуваме ядрена криза, при положение, че макар и трудно нещата най-вероятно ще се уредят и без нея.
Изборът очевидно се бе оказал неуспешен. Макар и да нямаше какво да губи заради и без това скорошното си пенсиониране, генералът отсреща, нямаше да предприеме рискована стъпка. Кролин не се учуди на отговора, защото добре знаеше през какви проверки преминава всеки стратегически командир, преди да получи поста си. Вече втори човек, след адютанта доказваше непробиваемостта на човешкия фактор, а началникът на охраната знаеше, че съществува и трето доказателство, каквото бе самият той - убеден че на мястото на събеседника си би постъпил точно по същия начин.
- Благодаря ви все пак за отделеното време, генереле - завърши разговора Джон Джейкъбс.
- Трябва да ви уведомя, че настоящият разговор ще бъде докладван на президента, полковник - отвърна човекът от екрана.
- Така е и редно да стане - съгласи се Кролин и прекъсна връзката - Някакви други идеи? - обърна се този път към вече по-охладено ентусиазираните си спътници той.
Никой нищо не каза, преди Йорданов да проговори:
- Все още има някакъв шанс. Ако успея да осигуря връзка с президента, той може да нареди изстрелването на ракетите. Вероятността да ни стигне времето обаче намалява поне десет пъти.
- Като нямаме друг избор ще се хванем и за тази сламка - каза офицерът.
- Защо не използвате Слънцето, професоре - долетя отнякъде поредното предложение.
Кролин и Йорданов се обърнаха надясно и срещнаха погледа на около трийсет и пет годишен мъж в светло лятно сако.
- Не ви познавам, господине, но съм впечатлен от факта, че сте преодолели тайно кордона ми - обърна се пръв към него полковникът.
- Надценявате ме, офицер. Аз всъщност изобщо не съм напускал оградената зона, за да ми се налага да влизам обратно в нея. Просто се бях поприкрил сред къщите.
Военният очевидно бе допуснал не съвсем точното предположение, че хората ще се опитват да избягат колкото се може по-далеч от черната сфера и следователно няма да се свират сред сградите. Появата на мъжа обаче доказваше различна реалност и затова преди да продължи разговора, полковникът нареди по радиостанцията си на двама войници да обиколят сградите и да проверят за други смелчаци. Междувременно Йорданов и Калковски - както се бе представил новопоявилия сe навлязоха в дълбоко обсъждане:
- Практически идеята ви е неосъществима - каза ученият - но като теоретична постановка е съвсем вярна и това ме кара да мисля, че имам пред себе си човек, който се интересува от трансизмерните явления. Така ли е наистина?
- Единственото повече от тримерно нещо, което познавам е висшата математика, която изучавах в университета - отговори Калковски - никога не съм се интересувал от различните пространства и връзките между тях. Всъщност единственото пространство, което ме интересува е вероятностното. Предложението ми обаче произтичаше логически от вашите изявления за ползване на ядрения взрив - човекът очевидно се бе появил доста по-преди от момента, в който бе забелязан и явно бе чул всичко, помисли си полковникът - струва ми се, че вие няма да докарате енергията от експлозията до тук по някой от познатите ни пътища, а ще го направите почти сигурно през някое непознато пространство. Но ако сте способен да постигнете подобно нещо, то разстоянието до Слънцето, което е само сто и петдесет милиона километра повече едва ли ще представлява някаква пречка.
- Забележителна логика - отбеляза Йорданов - напълно прав сте, че мога да ползвам Слънцето като енергиен източник, но проблемът тук е доста по-дългият живот на звездата. Атомните експлозии ще траят не повече от минута всички заедно и след това - сякаш никога не ги е имало. Ако обаче отворя междуизмерен проход към някое небесно светило, последствията могат да се окажат катастрофални за пространствата, през които ще мине енергията. Представете си, че проходът след това не се затвори, което е твърде вероятно като се отчете нивото на познание, с което разполагаме - тогава някоя планета като нищо може да бъде напечена до звездна температура. Съществува и рискът каналът, по който ще тече енергията да мине през някое от малоенергийните пространства и буквално да промени фундаманталните му констанати. Ако пък мине през някое високоенергийно измерение, тогава Слънцето може да се окаже изсмукано само за част от секундата. Не бива да се забравя и вероятността да попаднем на плътно пространство, където материята и вакуумът са в обратно съотношение на нашата вселена. Представяте ли си какви опустошения може да предизвика нашият червей енергия, минавайки оттам. И в крайна сметка дори и да пренебрегнем всичко друго, Слънцето е единственият източник на енергия, който поддържа живота на човечеството и не е допустимо да се правят междуизмерни експерименти с него.
- Всичко това са все вероятности, професоре. Не е ли възможно да изнамерим някакъв оптимум между рисковете, които изтъкнахте и цената на живота на президента, защото с оглед на развитието на събитията май не ви остава някаква алтернатива. Освен всичко друго, ако се позовем на информацията на полковника, в Слънчевата система има поне няколко хиляди сфери като тази тук, така, че бих казал с вероятност над четири деветки след запетаята - трансизмерен проход някъде в Слънцето вече е отворен.
- Дори и да е отворен, нито сме го направили ние, нито сме можели да го спрем, така че не носим отговорност за него.
- Говорите като стар хазартен играч, Калковски - намеси се в разговора Кролин.
- Чак стар не съм, но играч - със сигурност, полковник.
- Доколкото съм запознат с комарджиите и като слушам предложенията ви, имам чувството, че животът на президента е част от някакъв облог и вие се опитвате да увеличите шансовете си, рискувайки на чужд гръб - продължи военният.
- Всъщност в случая с вас имаме общи интереси - ако Котов бъде спасен ще спечеля петдесет милиона долара повече отколкото ако загине.
- Ами рискът за цивилизацията и за другите измерения?
- Вие като че ли вече повярвахте напълно на господин Йорданов. Всъщност обаче моите предложения са само продължение на невероятните проекти, които той измисли. Все още не сме сигурни дали изобщо става дума за нещо междуизмерно - по-вероятно звучат дори религиозните обяснения на свещеника. А идеята за атомните експлозии в околоземна орбита само преди минути получи отхвърляне по силата на здравия разум. Бих казал, че след всичко това, разликата в невероятността между замисъла на професора и моя е само части от процента - да речем от 95 до 95,5%.
- Това не е игра, играчо - възмути се Йорданов - за мен не съществува съмнение, че става дума за преплитане на измерения. Атомните експлозии предложих, защото това е най-рационалният вариант. Освен всичко друго, за разлика от вас, аз нямам материален интерес в ситуацията, който да ме кара да рискувам, така че не приравнявайте мнението си с моето.
- Всичко на този свят не е игра, професоре, но заради голямата сложност и многообразие от една страна и нашата ограниченост - от друга, всичко е вероятност и се подчинява на стохастичните игрови закони, които не можем да си позволим да отричаме. За вас не съществува съмнение, но дали е така за полковника, който трябва да взима решенията, балансирайки между натиск от няколко места. Дали той има право да повярва на един учен-новатор или на един свещеник, чиято институция, въпреки всичките си грешки се е утвърдила през хилядолетията. И дали ако ви повярва, може да ви вярва във всичко и докъде ще стигне вярата му - дали може да е безгранична като на Отец Вили, или доказателствено ограничена - като вашата. Колкото до материалния интерес - ако измъкнете президента от тази сфера, това едва ли ще остане незабелязано от бюджетната комисия.
Йорданов беше готов да възроптае срещу желязната логика на комарджията, което неминуемо щеше да предизвика напълно неуместен за ситуацията скандал, но свещеникът се намеси помирително:
- Не се впускайте в безсмислени спорове - каза той - всички ние всъщност имаме еднопосочни интереси - полковникът трябва да спаси своя президент, професорът - да докаже теорията си, Калковски - да спечели парите и аз, както и Светата църква - да се преборим с поредно зло, сполетяло Земата и да спасим душите на няколко човека от тотално изчезване дори извън небитието. Проблемът е колко далеч да стигнем в решенията си без да загубим това, което се казва предпазна мяра.
- Печалбата не е единственият ми движещ… - понечи да направи уточнение комарджията, но бе прекъснат от най-после решилия да вземе нащата изцяло в свои ръце Кролин:
- Край на споровете - каза той - свещеникът е прав, че целите ни са общи, а е крайно време да предприемем вече и някакви общи действия. Преди малко ми съобщиха, че апаратурата на професор Йорданов е пристигнала на летището и сега я товарят на хеликоптер. След половин час ще бъде тук. Бих казал, че дотогава трябва да решим какво ще правим, но ми се струва, че вече е решено. Ние избрахме предложението на Йорданов и след като нямаме друг избор ще трябва да го изпълним докрай, дори и да ни се наложи да го направим по най-рискования път. Професоре - обърна се той към учения - мисля, че ако не намерите някакво алтернативно решение, ще ми се наложи да ви наредя да ползвате Слънцето.
- Бих ви предложил първо да се опитаме да установим комуникация и да оставим окончателното решение на президента, но ми се струва, че нито имаме време, нито ще успея да осъществя връзка без някой голям енергиен източник. А ако ще ползвам Слънцето, по-добре да го направя директно за отваряне на проход. Искам правилно да бъда разбран обаче, медиите са тук и обяснявам и на тях - София бе приключила със снимките и отново се бе приближила - това, което ще правя не е експеримент, предизвикан от превъзнасяне на науката над всичко, а изпълнение на необходима процедура. Ще опитам да черпя енергия от Слънцето, но като част от моя граждански дълг, припомнен ми току що от полковника, а не от прекалено буен експериментаторски дух. Не че ако нещо се провали, няма да поема и своята отговорност, която като че ли ще бъде най-голяма, тъй като аз прокарах трансизмерното обяснение на случилото се, но искам да се знае, че решението е взето общо и е избрано, защото всички тук сме мислели, че то е най доброто - завърши Йорданов.
- Имате гаранциите ми за съпричастност в провала, професоре - отговори Кролин.
Журналиската изключи камерата и добави:
- Страхотно договаряне. Мисля, че ще го излъчим без монтаж.

 

Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
13.02.2021

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар