Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Аз, като писател, НЕ ЗАСТАВАМ ЗАД ТЕЗИ СИЛНО СЪКРАТЕНИ И ОСАКАТЕНИ ВЕРСИИ НА ТВОРБИТЕ МИ. По-добре ги четете безплатно - на файл, от библиотека, от приятел и пр. Но купувайки книги от издателства, знайте че нищо не отива за авторите. Заклинанията, че така се поддържа българската култура, са пълна лъжа. Всичко отива у издатели и посредници. Една по една, книгите ми се преиздават от самия мен - като автор... Засега налични са третата от серията за Задругата - "Сказанието", както и "Гай Балоний". Всички така издадени книги, са в пълна нередактирана версия - средно 30-40% повече. Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо...

Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 8...

- Не мога да ви пусна да минете отче, периметърът е изолиран - каза командосът.
- Президентът има нужда някой да се помоли за душата му - отговори свещеникът.
- Помолете се оттук, в случая мястото едва ли има значение.
- Войнико, тази черна топка, заседнала насред града със сигурност е нещо, което науката не може да обясни, не мислите ли, че командирът ви ще има нужда от духовно лице?
- Ако му трябва, той ще си повика.
Командосът очевидно беше непреклонен, а Вили се чувстваше длъжен да стигне до сферата, която очевидно имаше характеристиките на абсолютна чернота, т.е. можеше да представлява знамение. Вероятно дяволско, но все пак знамение.
- Ние обезвредихме един от терористите - намеси се Мери Грант - шефът ви вероятно ще иска да ни види.
- Полковник Кролин е уведомен и ако му потрябвате ще ви намери. Сега не искам да го безпокоя, защото си има по-големи проблеми.
Свещеникът отново опита теологически:
- Църквата има право на свой представител при контакта с божествени сили и вие не можете да и го отнемате. Ако не ме пуснете сега, чернотата може да изчезне преди да пратят по официален ред духовно лице. Това крие риск за бъдещето на човечеството.
- Съжалявам отче. Ако искате - седнете да почакате. След пет минути ще мине лейтенантът за проверка и тогава можете да се опитате да го убедите.
Свещеникът и момичето се отдалечиха на десетина метра и седнаха на пейката пред една от къщите. "Петте" минути неусетно прераснаха в близо час, в края на който за щастие командирът на войника все пак се появи в отсрещния край на улицата. Мери и свещеника веднага скочиха и се добижиха отново до охраняващия, но шефът му или не бързаше много или просто оглеждаше внимателно района, затова минаха още седем-осем минути преди да стигне до тях.
За късмет обаче лейтенантът се оказа малко по-сговорчив:
- Разбирам аргументите ви отец Вили, но защо освен вас трябва да пускам и това цивилно лице - каза той посочвайки към Мери.
- Аз също участвах в залавянето на терориста - отговори тя, макар въпросът да не бе към нея.
- Сигурен съм, че всеки човек желаещ да стигне до кълбото може да намери достатъчно силни аргументи за това, но аз нямам достатъчно хора и вие само ми губите времето.
- Защо поне не се обадите на шефа си? Ако той потвърди решението ви просто ще сте загубили няколко минути. Но ако ни пусне, ще излезе, че сте направили грешен избор. Аз съм убеден, че той има нужда от помощта ни - заигра с чувството за съмнение отецът.
- Не мога да питам полковника какво да правя при всеки опит за проникване. Той ме е инструктирал и аз изпълнявам заповеди - мина в защитна позиция лейтенантът.
- Чуйте ме офицер - продължи Вили - Желаещите да преминат кордона ви не са чак толкова много. Всъщност май сме само ние. А въпросът е на минути, може би часове, но не и на дни. Развитието на събитията ще зависи от решенията на полковника, просто защото политиците нямат време да се намесят. Не считате ли, че дилемата пред Кролин е достатъчно важна за да ползва повече гледни точки.
Лейтенантът се замисли и след това реши, че най-бързо ще се справи именно като се допита до началника си:
- Полковник Кролин - проговори той в предавателя - имаме проблем.
- Какво става? - заинтересува се полковникът.
- Отецът, който обезвреди един от терористите, заедно с момичето са тук и настояват да влязат. Свещеникът твърди, че имате нужда от повече гледни точки при решенията, които ви предстоят. Разбирате, че нямаме хора, а и той е религиозно лице и не можем да го...
- Особеният статут в обществото - прекъсна го Кролин, който явно нямаше време да слуша дълги обяснения - пък бил той и религиозен не дава привилегии спрямо заповедите ми, лейтенант. Но в случая ще се направя, че не съм забелязал неувереността ви, защото наистина имам нужда от алтернативно обяснение. Пуснете този отец.
- А с момичето какво да правя?
- Ако не искат да се делят и тя да си тръгне, пуснете и нея. Най-малко ми трябват сега скитащи се безцелно лица между двата кордона.
- Ясно, полковник - завърши младшият офицер и се обърна към двамата цивилни - Заповядайте отче. Извинете за забавянето.
- Вие просто изпълнихте дълга си офицер. Бог обича хора като вас.
Полковникът наистина не можеше да се похвали с изобилие от съветници. Освен него и трима войници на двайсетина метра от неподвижнато кълбо се виждаха само още неколцина цивилни. Единият обясняваше нещо на офицера. Млада жена с камера в ръка се бе отдалечила на петдесетина метра и снимаше - медиите наистина бяха навсякъде. Група от пет-шест войника обикаляше кратера, образувал се при появата на сферата.
Свещеникът и Мери се приближиха до Кролин.
- Най-после някоя официална институция да се отзове - каза полушеговито полковникът.
- Ако имате в предвид църквата, тук съм не по нейно поръчение и не мога да я представлявам - отговори Вили.
- Все пак сте свещеник и имате право да коментирате основните теологически въпроси. Аз обаче ви пуснах, защото ми трябва специалист по религиозни въпроси, който да предвиди какви биха могли да бъдат последствията от моите действия, защото добре разбирате, "нещото" тук - той посочи кълбото - е нещо, което лесно може да мине за знамение. Освен това то, чудно защо, спря да се движи съвсем скоро след като погълна президентския хеликоптер, така че досещате ли се за възможните коментари от страна на някои крайни секти.
Отецът не каза нищо, но вместо него Мери се обади:
- Защо се нагърбвате с отговорността, полковник. Не трябваше ли вече някой министър да се е появил?
- Точно тук е проблемът. Президентът положи клетва и вкара в сила новата конституция, но не успя да състави органите на власт. В момента юридически няма нито ООН, нито правителство и премиер, нито председател на законодателното събрание, нито шеф на магистратите. Реално погледнато аз, като шеф на охраната, съм единственият, който има някакъв официален световен статут. Власт имат също и органите на тази страна, но те едва ли могат да вземат решения от подобен характер.
- Няма ли поне да ви пратят подкрепления?
- Пратиха, но по външния периметър. Опитват се да ме накарат да напусна и аз зоната. Всъщност ние дори не сме и единственият проблем - подобни кълба са се появили на още сто четиридесет и седем места по Земята, като някои от тях дори са били последвани от потоци лава. В латентен вид като това са останали трийсет и пет. А астрономи са засекли подобни черноти из цялата Слънчена система.
- Въпросът явно не е локален. Може би наистина трябва да се оттеглите отвъд периметъра и да оставите друг да се занимава - предложи Вили.
- Бих го направил, но този човек тук - посочи предишния си събеседник - се опитва да ме убеди, че президентът може да бъде измъкнат и също така, че ни остава все по-малко време. Но понеже това, което той предлага е меко казано налудничаво, бих искал преди да го обмисля да разгледам всички други възможни варианти. Та въпросът ми към вас отче е прилича ли "това" на нещо описано в Библията или някоя друга религиозна книга?
Вили се замисли малко, по-скоро за да придаде тежест на думите отколокото за да открие по-точен отговор, след което каза:
- Според Светото писание както Дяволът, така и Бог могат да приемат всякакви превъплъщения. Освен това ако изходим от позицията, че всички природни сили са им подчинени, то те спокойно биха могли да създадат и нещо такова.
- Не ми трябват общи твърдения, а факти - описван ли е някъде някакъв звяр, ламя или друго "всепоглъщащо черно чудовище".
- Може би се интересувате дали в Библията е споменат друг подобен случай. Сигурен съм, че творчески работещи тълкуватели биха открили веднага нещо сходно, и дори биха успели да докажат, че и самото събитие е предсказано някъде по безбройните редове. Но по-важното е друго - безспорно имаме унищожителна стихия, настъпваща в ключов момент от историята на цивилизацията, при това не много по-късно от точката на преход между две хилядолетия. Със сигурност в Библията има описани такива събития.
- И какво са предприемали тогава хората?
- Различно - на някои им се е явявал Бог и им е казвал какво да правят, а други са намирали сами решение с дълбоката вяра, че Всевишният движи действията им. Мисля, че за по-новите части на Светото писание е по-характерен вторият вариант.
- Значи сами да се оправяме.
- Човек никога не е сам, защото Бог е навсякъде и във всичко, полковник.
- Явно ще трябва да си довърша разговора с г-н Йорданов, колкото и налудничав да е той - заключи военният.
- Може би Бог ви говори именно чрез него. Понякога божиите съвети наистина изглеждат налудничаво. Не забравяйте и, че никой не е вярвал, че Исус може да ходи по водата или Моисей да отвори проход сред морето.
- И така професор Йорданов - обърна се към учения полковникът - след като аз май съм единственият, за когото има значение вярва ли ви или не, бихте ли повторили плана си пред отец... всъщност дори не знам името му...
- Вили - представи се свещеникът - а това е спътничката ми Мери.
- И така бихте ли повторили плана си пред отец Вили. Ако той ви повярва, ще имам основания да го обмисля. В крайна сметка заедно с журналистката ще сте се събрали вече трима непоколебимо убедени в правотата ви.
- Разбира се, офицер - отговори Йорданов - но този път ще бъда по-кратък, не само защото ми омръзна да се повтарям, а и защото времето лети все по-бързо.
- Нали поръчах докарването на апаратурата ви. И без това още час и половина няма какво да правите - защити се полковникът.
- Бих могъл например да изследвам кратера вместо неопитните ви командоси. Но като че ли наистина обсъждането на вариантите за действие е по-важно - заключи той и се обърна към свещеника:
- Мнението ми, отец Вили се състои в това, че очевидно сме изправени пред преплитане между измеренията. От десет години се занимавам с изследвания в тази област и съм сигурен, че това, което виждаме пред себе си е част от друго измерение, от друго пространство навлязло временно в нашето. Но по теория такива преплитания обикновено са много неустойчиви и доста бързо изчезват.
Президентът в момента със сигурност е едновременно съвсем близо до нас - на не повече от няколкостотин метра и в същото време безкрайно далеч - може би извън нашата Вселена. Ако кълбото изчезне преди да успеем да го измъкнем оттам, Котов ще изчезне като материя, енергия и дори като душа, ако предположим че такава съществува, от познатото ни триизмерно пространство. Или в най-добрия случай - ще бъде захвърлен нейде из незнайните точки на Космоса, като добре разбирате колко по-голяма е вероятността това да стане на нежизнеподдържащо място, отколкото на някой обитаем свят.
Предложението, което направих на Кролин е да се опитаме с моята експериментална апаратура от лабораторията да отворим проход в кълбото и да се надяваме Котов да го види и да излезе. Полковникът обаче се притеснява от това, че ще трябва за целта да взриви атомен заряд в околоземна орбита, чиято енергия ми е необходима. Според него рискът е твърде голям, шансовете за успех - символични, а и нямал право да разпорежда изстрелвания на ракети - завърши професорът.
Вили не отговори веднага, но го направи проникновено:
- Бог учи, че никакви усилия не са големи щом целта е да се спаси човешки живот. Но в случая може би става дума и за душата, защото ако някой напусне нашата Вселена без да умре, това значи, че и душата му я напуска, което е равносилно на изгубване. Разбира се в най-общ план тя няма да убегне от погледа на Всевишния, тъй като той би трябвало да съществува и над измеренията, но все пак трябва да се направи опит да бъде задържана - каза отецът.
- Вие сте на ход - обърна се Йорданов към полковника - свещеникът явно ме подкрепя.
- Разбирате ли какви ще бъдат последствията от ядрен взрив в орбита, отче - противопостави се Кролин - дори и да пренебрегнем пряката вреда на лъченията, които ще се погълнат от атмосферата, представете си колко спътници ще бъдат отнесени от експлозията, колко комуникации ще се нарушат и колко други животи може да струва този хаос.
- Дори и рискът на живот е позволен, когото трябва да се спаси живот, войнико. А за душата това важи двойно.
- Защо изобщо сте сигурен, че професорът говори истината. Той може да греши. Кълбото може изобщо да не е част от друго измерение и цялата теория да се окаже една измислица.
- Ученият очевидно търси истината, а търсенето трябва да се насърчава.
Полковникът за малко не отговори, след което продължи:
- А как смятате да накараме политиците да изстрелят ракета до желаните от вас координати. Да не би да разчитате на куфарчето. Забравете. Адютантът никога няма да позволи. Неговата задача сега е да го опази от неупълномощени ръце и повярвайте ми той ще го стори. Не мога дори да го взема насила, защото за да го ползвам ще ми бъдат нужни два кода - неговият и този, който само президентът знае.
- В качеството си на шеф на охраната, вие също имате достатъчно висок статут да давате подобни заповеди. А заедно с подкрепата на адютанта може и да убедите екипа на някоя отдалечена и неинформирана установка, каквито безспорно има в Русия, да изстреля заряда си. Още повече, че ще ползвате директния канал на куфарчето, който сам по себе си е доста убедителен.
- Забравяте, че аз съм американец, Йорданов, а това е руското ядрено куфарче. Никой руснак няма да изпълни заповедта на чужденец, пък бил той и шеф на охраната на първия човек в света. Всъщност така нареченият ми "достатъчно висок статут" ще важи тогава, когато се създаде общопланетно атомно куфарче, каквото все още не е налице. Не съм сигурен дори дали имаме право да задържаме това тук, тъй като по право то трябва да се предаде на новия руски президент Зайцев, чийто мандат започва с поемането на световното президентство от Котов.
- В такъв случай, полковник Кролин, моето предложение за измъкване от кризата отпада. Аз ще се опитам с апаратурата си поне да установя контакт с президента, макар и да си нямам и на идея как точно това ще стане без проход, но вие оставате без решение на проблема си - заключи привидно отстъпвайки Йорданов и тръгна към кратера. Изненадите обаче в този ден нямаха край:
- Мисля, че не е невъзможно да се намери ракета за изстрелване - намеси се адютантът.
- Вие не бяхте ли най-големия противник на идеите на професора - запита мигновено, но малко объркано Кролин.
- Аз не мога да допусна някой да използва куфарчето, но принципно съм съгласен, че нещо трябва да се направи и мисля, че няколкото хиляди черни кълба в планетната система са достатъчно основание за поне един ядрен взрив. Затова ви предлагам да опитате с няколко от стратегическите генерали. Сигурен съм, че поне двама-трима ще бъдат готови да рискуват с фойерверка, ако това може да им донесе облаги при спасяване на президента. Разбирате, че с обединението на света облаците над военните бюджети се сгъстяват и едно убедително участие на армията в такава операция, може да се превърне в сериозен аргумент. Естествено те ще се застраховат и ще запишат заповедта ви, Кролин. И моето застъпничство също.
- Смятате да ме подкрепите официално! Това със сигурност ще ви струва адютантството. Обществото няма да се съгласи бутонът да бъде в ръцете на агресивно настроена личност, каквато ще изглеждате.
- Склонен съм да поема риска. Освен това аз и не държа много на поста си. Спомнете си, че преди малко повече от час, почти не загубих живота си заради него, при това без изобщо да мога да се защитя.
- Значи остава само моето решение.
- Точно така - потвърди адютантът.
- Точно така - повтори Йорданов.
Полковникът замълча. Преди час войникът си мислеше, че най-важната мисия в живота му ще бъде охраната на милионния митинг. Сега обаче трябваше да се разпорежда с ядрени оръжия. Ако градацията продължеше в скоро време можеше да му се наложи да се решава съдбата на цивилизацията, предположи той. Не предположи обаче колко близо до истината може да се окаже предположението му.

 

Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
10.02.2021

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар