Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Аз, като писател, НЕ ЗАСТАВАМ ЗАД ТЕЗИ СИЛНО СЪКРАТЕНИ И ОСАКАТЕНИ ВЕРСИИ НА ТВОРБИТЕ МИ. Всички мои книги са публикувани безплатно в Интернет. Една по една, те се издават и на хартия от самия автор... В пълна нередактирана версия - средно 30-40% повече. Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо. По-добре четете безплатно...

"Особата" - глава 9 - Танго

-Аржентина... Страната на тангото... - каза Пратеникът.
-Стигнахме и до нея. Наистина много буйна и богата страна. Работливи хора, които умеят да се забавляват.
-За разлика от българите.
-Да, за разлика от българите. Ние сме работливи, но не умеем да се забавляваме. Твърде сериозно гледаме на живота.
-Прусаците на Балканите.
-Не е далеч от истината това. Ние сме сериозен, фокусиран народ, който има велики цели - поставени му от самата история. Самият факт, че сме на толкова много територии, които са трудно обединими, поставя пред нас цел, която е нищо по-малко от велика. Но ние имаме и спомени за славно минало, за култура, за азбука, за просветителска мисия. Изобщо, ние сме народ с мисия, което изключва да сме народ на веселбата. В Аржентина не е така.
-Тангото?

-Безспорно, най-видимата част. Тангото. В което жените се натискат да са близо до теб. Непременно желаят да видиш какво имат. Опитват се да не скрият нищо, докато се правят, че крият. Тангото е танц за мъжете, налаган предимно от жените. В него те са царици.
-И това в силно католическа страна, с много вярващи, които почитат искрено папата.
-Светът е пълен с парадокси. Аржентина наистина е силно религиозна страна. А папата отрича тангото, нарича го дори "сатанински танц". Но двете живеят заедно. Аржентинците ходят редовно на черква, почитат празниците, и в същото време вечер в салона - отдават се на танго, а и на много повече.
-Много повече?
-Разбира се, тангото е само началото. С него подгряват вечерта. То е най-бързият път към всичко друго после. Което не е малко... - пиперлийски усмихвайки се, каза старият похотливец.
-Може би, ако те бяха направили цар на Аржентина, щеше да си по-добре... - пошегува се Борис.
-Може би, в това отношение - да. При нас има твърде много консерватизъм, и дори палавите булки на министрите, за които толкова пишеха за мен, дори те бяха труднички. В Аржентина щеше да е по-лесно. Но пък - така всичко се насища и омръзва по-бързо. Светът не е само жени. В Европа е много по-голямо пристрастяването към политиката. Има много повече дела, по-близо са великите сили, повече са интригите. Власта понякога задминава като страст жените.
-Значи не си бил на загуба, че не си станал цар на Аржентина.
-Не мисля, а и Аржентина е република.
-Но въпреки това, посрещнаха един монарх от Европа, буквално като монарх. Като император…
-Вярно е, така се получи. Прие ме дори президентът, и целият елит. Но мисля, че това беше, заради науката, а не заради произхода. Или поне така се надявам.
-Тази част от живота ти - в Южна Америка, е доста малко позната.
-Разбира се, който се интересува от гражданския живот на бивш монарх. Важни са само триумфите и паденията му. Повече вторите. Те се помнят по-добре. Но Южна Америка, подобно на Африка, е златна мина за изследвания на природата. По-изостанала е в индустриализацията, макар в последните десетилетия да бе напреднала доста. Хората - обикновените, са по-близо до растенията и животните, занимават се със земеделие. Това много помага на изследователите…
-Родени народни ботаници… - усмихна се Борис.
-Смешно е, но е така. Сред народа има много мъдреци, израсли сами. Дори из нашите села има баби, които познават някои растения и гъби, по-добре от професори в Хайделберг. Народното познание не е за изключване, така както народният фолклор понякога задминава официалната култура.
-И в Южна Америка хората ти помогнаха…
-Разбира се. Да живееш сред полята, да си всеки ден из планините или реките - в Аржентина има много и прекрасни реки, това те прави човек с познание. Натрупано не от учебниците, а от самата природа. Всъщност, там видях рибари, които ми показаха риби, абсолютно непознати на науката. А те ги знаеха от векове. Просто нямаха научно име, и не бяха описани никъде. По същия начин - и растения, цветя, какви ли не дървета…
-След Южна Америка, постигна слава и в Европа - благодарение на изследванията там. Благодарение и на обикновените хора…
-Точно така стана. Както в Африка ми помагаха племената, така в Аржентина, Уругвай, Бразилия - земеделците. А то там има и някои полу-цивилизовани територии. Още индианци живеят по старому си. Говори се, че има из горите и планините, и напълно неизследвани области, където още живеят в първобитно-общинния строй. Но до тях не сме стигали. Частично вързаните с цивилизацията обаче - и те помогнаха. Та те живеят в този свят - знаят всичко - кое се яде, кое е отровно, кога змиите хапят…
-Свят, пълен със знание, само да има човек с пари, който да посвети времето си на това…
-Именно.
-А между науката и горите, в градчетата - танго.
-И то какво танго…
-Ти танцува ли?
-Е, аз бях стар, но устоява ли се на поканата на двайсет-годишни пъргави аржентинки… Позаклатих се и аз - за смях понякога на присъстващите. Но на тия години не те интересува дали ставаш за смях. Не си суетен вече. А да си цар от Европа, та и голям учен, та и богат. Е, това помага на старческото сърце да получи някой танц с двайсетгодишна.
-Имаше ли нещо повече от танц?
-Това важно ли е? Не е ли твърде лично?
-Ако искаш историята да те познае по-добре, може и да е важно. А и ще иде едва след 8 века да се разбере.
-Ами тогава, щом е за историята - имаше. Нямаше как да е като бях млад княз, съперник на Стамболова. Но опитах да направя каквото мога.
-И…
-Това вече е твърде лично, дори за след осем века. Ще го премълча…
-Изборът си е твой… - усмихнато каза Пратеникът, погледна загадъчно, и добави - Но и аз мога да ти кажа нещо. Нали разменяме информация. Открихме кръвна линия на Сакс-Кобург-Гота в Южна Америка. Може и по-късно да се е появила, може да е и по-рано - покрай европейските династични бракове и остатъците от испанска и португалска аристокрация там. Но може и ти да си виновникът…
-Аз? Невъзможно. На почти седемдесет.
-Не е невъзможно. Случва се и по-късно…
-Аз да имам извънбрачни деца в Аржентина? Не мисля, че нямаше да разбера. Всяка майка би искала част от наследството и парите ми.
-Освен ако е била почтено омъжена, имала е други деца, и би разбила всичко, ако признае. Ти танцува ли с някоя такава…
Фердинанд се замисли малко, чудеше се дали да задълбава темата. Накрая намери умерено решение:
-Имаше. Трийсет и пет годишна. Казваше се Хуана Родригес Санчес. Ако съм имал скрит наследник, няма къде другаде да е станало. И повече от това няма да кажа. Затваряме темата…
-Хуана Родригес? На трийсет и пет в края на трийсетте, очевидно омъжена. Ще я потърсим, и ще проследим родословието ѝ. Ако то се пресече някъде с откритата кръвна линия, значи ти си виновникът.
-Посял съм българи в Аржентина.
-Може да са и немци, австрийци…
-Българи са, българи и нищо друго… - с неподлежащ на оспорване тон каза Фердинанд. Все едно отново бе цар, и отново повеляваше. Борис прие.
Темата с жените бе затворена. Все пак, бъдещето научи повече, отколкото бе очаквало.
-Като ни отряза от едната си голяма греховна страст, остана другата. Властта. Политиката…
-Не съм се занимавал с политика там, но срещнах политици. И със забележителния президент тогава - Иригойен.
-Иполито Иригойен…
-Да, именно той. Много прогресивен човек, който успя да превърне страната си в процъфтавяща, докато в Европа се избивахме в Първата война. Продаваше храни, одеала, какво ли не на Европа. И се възползва от това, че европейската индустрия мина на военни релси, и намали износа си, за да развие своя индустрия. Събра реки от злато, депозирано от европейци. Намали дълга на страната. Опълчи се на американците, които приемаха Южна Америка като свой подчинен заден двор. Забележителен човек - и това само за 6 години - първия му мандат.
-Всичко това може да направи единствено човек с много мисъл.
-Определено бе умен. Може би затова и ме покани. Не само защото бях европейски монарх.
-А възможно ли е поканата да е била и заради друго? Година по-късно Иполито го свалят про-фашистки сили. Тогава изгрява и звездата на Хуан Перон.
-Интересна гледна точка… - каза Фердинанд и се замисли - Не съм разсъждавал над това.
-Да, когато си извън политиката, можеш да го изпуснеш. Но за нас е важно…
-Почти не сме говорили за управление и власт с него. Представи ме в Конгреса, и пред министрите си. Но нищо повече.
-А възможно ли е да те е представил, защото си бил  баща на близък до фашистките сили владетел в Европа?
-По това време Борис нямаше никаква власт. Самата монархия едва се крепеше.
-Но след “двайсет и трета”, у нас с демокрацията е свършено. Идват правителства със силно десен уклон, които воюват с левите. Тече една постоянна гражданска война. И начело на тази държава е твоят син.
-Да, интересен ефект от монархията. Ако не бяхме такава, начело щеше да е някой президент, вместо министър-председателя. Цанков щеше да е държавен глава.
-Вместо това, синът ти е държавен глава. А Иполито е под натиска именно на фашистите. Накрая те го и свалят. Възможно ли е да се е опитвал да им отнеме авторитета? В Европа се надига фашизмът, в Италия официално е на власт. В България - подобен режим. В Германия - Хитлер наближава, макар още да не е застъпил официално. А ти си близък и с царя, и с Германия, а самият Борис е пред брак с италианска принцеса. Брак с фашистите и Мусолини…
-Кралското семейство не беше твърдо свързано с Мусолини. По-скоро бе принуда.
-Но това се видя накрая. А когато диктаторът бе във възход, Италия бе Мусолини. Някои аристократи дори влязоха във Фашистката партия.
-Така беше, наистина.
-А застрашеният от преврат Иполито, се оказва пръв приятел на уважаван от новите господари на Европа.
-Звучи убедително. И ако бях останал в политиката, бих мислил в тази посока. Това е превъзходна комбинация. Но по това време вече тъкмо се бях излекувал донякъде от пристрастяването. Възможно е допълнително да съм се стремил да се изолирам. И да съм го пропуснал.
-Това не спасява Иполито, но може да си му спечелил малко време…
-Едва ли бих могъл да направя повече. Световната криза помете всички елити. Падна дори Президентът на САЩ - Хувър. Какво остава за Иполито? Макар че, ако той бе останал, може би щеше да ги преведе по-успешно през самата депресия. Опитът от Първата война, и следвоенната криза го доказват. Той знаеше как се управлява икономика и се развива стопанство. Управлението му бе златният век на Аржентина.
-Съгласен съм с това. Генералите и перонистите после не успяват да постигнат същите резултати.
-Но в крайна сметка, ако е имал ум да направи всичко това, и да се интересува и от наука, то може да е имал ум и да разиграе някой театър с фашистите. Да получи легитимация. След това и самият Хитлер търсеше аристократи, за да го легитимират, и да му придават царствен произход. Дори един Британски аристократ бе на висша позиция в Третия Райх. Дори по време на войната.
-Чарлз Едуард… - допълни го Борис.
-Да, Чарлз Едуард.
Той се водеше далечен роднина на самия Фердинанд. Бе британски принц, по неизбежност воювал на страната на Германия в Първата война. После минал на нацистка служба, и така до самия край на Райха. Полезен, доста полезен на Фюрера.
-Не ми се иска да вярвам, че съм бил просто политическа пионка на Иполито. Радвах се на науката, и до сега вярвах, че тя е причината.
-Е, ще се съмняваш само по-малко от секунда… Пък и - това са само наши хипотези. Проверяваме всичко. Но интересен е един друг въпрос, той всъщност е двоен - защо в Южна Америка има толкова силен интерес към фашизма - от една страна, и от друга - никога не постигнаха истински дългосрочен фашизъм? Тук ще ти кажа нещо, което ще стане в непосредствено бъдеще, след смъртта ти - много нацистки активисти ще се окажат избягали там, и малцина от тях ще бъдат върнати и съдени.
-Хм, носят се такива слухове. През Испания, отвъд океана на юг. Много ли избягаха? Хитлер?
-За него не е сигурно. И след осем века, все още няма твърди доказателства - нито че е избягал, нито че се е самоубил. Но доста други се измъкнаха. Включително по-лоши от самия Хитлер - например доктор Менгеле. Никога не го откриха. Но в някои части на света има признаци да е бил там - например изненадващо покачване на броя на родените "близнаци" в следващите години. Не само се е измъкнал, но е продължил и дейнстта си. И основното убежище на всички тези хора е Южна Америка. Но парадоксът е, че нацистите се скриха там, имаше силни уклони към подобни режими, но не се получи нито един дългосрочно стабилен такъв. По-скоро бе някаква смесица от преврати и демократични избори през няколко години.
Фердинанд се замисли за малко, след това се усмихна и каза:
-Бих могъл да дам леко шеговит отговор - заради тангото...
-Тангото? - изненада се Борис.
-Да, тангото. То е символ на отношението към живота. Към всичко. Латиноамериканците харесваха фашистките идеологии, заради кризата в собствените им общества, и най-вече - заради корупцията и покварата на елита. Но когато дойдоха фашистите, те доста бързо също се корумпираха, и това се видя. Военните не бяха същите като тези на Хитлер или Мусолини, дори като тези в България. Хората не са същите. Отношението към властта е като към трапеза - и то в много по-голяма степен от в Европа. Така и подобни режими, всъщност са много по-меки.
-Казано по културен начин - по-разлигавени са...
-Приблизително. И при демокрация, и при диктатура, латиноамериканците танцуват танго, забавляват се, готови са да вземат и дават подкуп. Накрая - и генералите стават същите, режимът пада. Изобщо и дума не може да става за ред и институционална машина като в Германия. За нация, която да последва лидера си - в добро и зло, в успехи, грешки и провали.
-Но все пак, защо тогава избягалите от Европа нацисти, не бяха заловени?
-Вероятно по същата причина - ако парите са основата на всичко, и корупцията е изначално присъща на системата, то какъвто и да е режимът, ако си плащаш подкуп, няма да те хванат. А мисля, че избягалите нацисти не са били бедни. Поне повечето. Пък и - те и демокрациите са временни. Докато дойде един пряко избран президент, докато се укрепи, и идва времето да падне. Пак са на ред генералите.
-Не му остава време да лови нацисти...
-Точно казано. А мисля, че има и още нещо - свързано е с религията.
-Католицизмът.
-Да, въпреки всички отклонения, това са доста по-силно вярващи хора, сравнени с нас. Ние сме по същество атеисти - и католици, и православни. Когато има празнота от вяра, е възможно възникването на други религии. Фашизъм, нацизъм, комунизъм - това са в същината си религии. Но в Латинска Америка искрено вярват в Бог. И няма място за други вери. Поне не в толкова силна степен.
-Но как вярват в Бог, и едновременно - корупцията и развалата са повсеместни.
-Доколкото успях да ги разбера, те не приемат, че живеят в най-добрия свят, и че всичко е идеално. Вътрешното им разбиране е, че живеят в несправедлв свят, и са жертви. Приемат даването на подкупи като средство да се оцелее, да се осигури прехрана на семейството. За тях то е "откупуване от злото", а "злото" са управниците. Не възприемат другата половина - че самият подкуп създава "злото", и те подпомагат управниците, които издевателстват над тях.
-И финалната утеха на всичко това е църквата.
-Именно. Неугасващата вяра в Бог, и в доброто, и абсолютната справедливост в Oтвъдното. В Южна Америка видях много различни явления, противоречия, големи контрасти, но видях и нещо обединяващо ги - всички си вярват, че вярват в Бог, и са искрени католици.
-Това отговаря на доста наши въпроси, макар темата да си ти, а не историята на Латинска Америка...
-Бих отишъл отново там... Бих отишъл - заради науката, заради хората... - въздъхна Фердинанд.
-И заради тангото... - усмихнато завърши Борис.
-Да, и заради тангото...
(следва)

Добри Божилов
10.11.2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар