Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Аз, като писател, НЕ ЗАСТАВАМ ЗАД ТЕЗИ СИЛНО СЪКРАТЕНИ И ОСАКАТЕНИ ВЕРСИИ НА ТВОРБИТЕ МИ. Всички мои книги са публикувани безплатно в Интернет. Една по една, те се издават и на хартия от самия автор... В пълна нередактирана версия - средно 30-40% повече. Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо. По-добре четете безплатно...

Гай Антовий... Книгосребрецът...

-Аз съм най-добрият търговец на книги в Европа... - каза Гай Антовий доволно, и почти в медитация засмука от цигарата си. Тя бе нещо като продължение на ръката му, никога не изчезваше от там. Други хора това би ги убило, но него именно това изглежда го крепеше...

-Най-добрият? Браво... - отвърна му Разказвачът. Двамата стояха на едни изкарани направо на Главната улица масички и опитваха да изловят някой случаен минувач да си купи новата книга на Разказвача. Първата му. Отзад бе книжарницата - собственост на Гай Антовий, чието пълно име бе Гай Антовий Йорданеску Леле-Ксикон. Един от най-видните патриции на процъфтелия капитализъм, успял за четвърт век да намали населението на страната с една четвърт, и все така успешно да убеждава, че причина бил антикапитълизмът от преди това. Безспорно, и двата успеха бяха забележителни, особено втория.

-Абе, смеят се хората като кажа, ама то това европците да не ги мислиш че са кой знае какви. И те шмекери, лъжат, мажат, всеки гледа да те прекара. Ама се правят на читави по-добре от нас. И кой им повярва повярва. Ама не на мене тия... Аз ако знаеш колко книги съм продал. И какви книги - умни, тъпи, дебели, тънки, евтини, скъпи. Това търговецът се гледа по кесията, а не дали е отсам или оттам Шенгена... Та смееш се, ама я покажи някой дето е правил тия работи дето аз. А де... Ще покажеш ама на куково лято. С Гай Антовия нема кой да се мери... - последва леко закашляне. Вероятно кислородът в дробовете бе твърде много и му пречеше да диша. Пое си от цигарата, и всичко бързо се успокои...

-Значи моята книга ще стане бестселър... - каза Разказвачът - С Вас, Гай Антовий, в ръцете ви, тя ще стане бестселър, и ще спечелим много пари... - може би наивно разсъди - може би нормално за представител на плебейското съсловие на капитализма. При капитализма добрите търговци и правещите печалба са патриции, а създателите на изкуство и култура - плебеи...

Патрицият се усмихна лукаво. Ако би имал мустак като Бай Ганя, сигурно би го погладил доволно. Подир което рече:

-Господ за шлифера си хванал, момче. С мен ти провървя. Ще направим това най-продаваната книга. Ама, пари не чакай. Няма пари в книгите, момче...

-Е, как няма. Нали най-добрия търговец? Какво прави търговецът, ако не пари...

-Да, ама в други търговийки. Не в книгите. В книгите пари няма, от мен го запомни. За едното име работим...

-Ами добрият търговец се ражда, Гай Антовий... - каза Разказвачът, който имаше известна натрупана интелигентност, и жизнен опит. Някога и той бе бил и търговец - на реклама, софтуер, и разни други дреболии. Бе се справил добре, но никога не му бе било приятно да го прави. Не се усещаше за търговията, не бе неговата работа това. Но и бе научил, че има хора, родени за това, които за него живеят... - Добрият търговец се ражда, който може да продава, негов е светът. За какво с книги, ако няма печалба? Ще продава коли, самолети, застраховки, или дори лед на ескимосите. Ще продава каквото носи печалба...

-Е, така е... - каза Антовий - Така е, знам го и аз. И много милиони и милиарди можех да направя. Ама сърцето ми е в пустите книги - обичам ги! Не ща милиони да съм банкер аз, искам да продавам слово...

-Слово! Похвално Гай Антовий, похвално... Но ако като банкер направите милионите с търговските си умения, после колко книги можете да издадете с парите? Не подценявайте парите, те са важни. Не пропилявайте таланта си...

Патрицият засмука отново от тютюна. Тия дълбокомислени приказки натоварваха ума му, и имаше нужда от повече енергия. От повече дим.

-Абе, така е, момче, така е... Ама то това идеалистите сме такива - пилеем си живота. Въртим едни пари, и нищо... Язък. Ама Господ ще ни награди накрая...

-Ами то за писателите само Господ е наградата. Господ и слава. И всеки да си вярва, че е номер едно... - каза Разказвачът.

-Хубаво мислиш, хубаво. А то някои писатели едни такива алчници - пари искат от книги да вадят. Няма пари в книгите, бе чиляк. Няма. Ни авторът доволен, ни издателят, ни търговецът. Всички недоволни. Няма пари, апостолска е тая нашата работа...

Книжарницата на Гай Антовий му бе единствена, което не пречеше да вярва, че е най-голямата в Републиката. Неговите съперници имаха по трийсет-четиридесет магазина, а той - един, ама го бе обявил за най-големият, и най-успешният. И го бе изтапанил на най-скъпата улица, с най-високия наем. Малко не за книжарница място, ама покрай нея бе вкарал вътре и две барчета. Та бе нещо средно между кафене и книжарница, и май повечето пари идваха от кафетата. Което не пречеше те да влизат в общия оборот, и да излиза, че са продадени повече книги. Тази книжарницо-сладкарница се казваше "Гръмвич" - на името на един чужбинец, открил гръмоотвода, и обявен за велик учен.

По едно време така, както си седяха на тротоара, може би в нарушение на закона, защото бяха извън търговската площ на магазина, се зададе една достопочтена семейна двойка. Добре изглеждащи люде, очевидно от висшето общество на Гай Антовий. И очевидно - негови приятели...

-Здрасти, Данчонеску! - извика жената - явно така го наричаше на нещо като малко име, ако и то да бе във фамилията.

-Здрасти Бетке, как сме днес...

-Бива, добре сме, чист въздух, топло време, разхождаме се по Главната...

-А, добре сте дошли... - каза Антовий. После взе една книга и я подаде - Подарявам ти тази книга. Знаеш ли каква е. Това е най-добрият български писател...

При тези думи, Разказвачът, комуто това бе дебют в сериозната литература, загуби думи. Но Бетка, която очевидно познаваше по-добре Антовия, рече:

-Най-добрият?

Един логичен въпрос. Защото то къде останаха ти там вече утвърдени имена като Господина, Русия, Марита, та и класици като Патриарха, Алекий, Талий и Димий...

Гай Антовий се усети, че май малко е прекалил, и се поправи:

-Е, от утре де. От утре най-добрия. Днес му пускаме книгата... - каза и продължи да бута подаръка на дружката си. Междувременно извади една двайсетачка и прати Разказвача да я занесе на касата. Да не се обърквали сметките с тия подаръци, тя книжарницата негова, ама да не стават бърканици. А може би - да покаже щедростта на подаръка си към Бетка.

-Е, благодаря Данчонеску... - каза тя и я разгледа. Нямаше вид на много четяща дама, но пред абсолютния властелин на книгоиздаването в Републиката, трябваше да изглежда умно.

-Аз, Бетке, съм издал пет хиляди книги, за трийсет години. Мое и десет хиляди да са. Не знам. Изгубих им бройката вече. Ама пет хиляди, десет хиляди, да ти река - има не повече от десет като тая книга. Това е най-добрият ни писател...

-От утре...

-Да, от утре, нека от утре да е...

Междувременно Разказвачът се върна. Бе предал парите. Донесе и няколко сокчета, без да ги плаща - бонус от щедростта на Гай Антовий.

Бетка прибра книгата, и смени темата:

-Вие какво ще правите с новата къща. Кога ще я купувате?

Гай Антовий имаше мечта за малка спретната къщурка, с дворче, и два джипа отпред, но още се чудеше къде да е. Имаше пари за навсякъде, дори за Лазурния Бряг или Монако. Но се чудеше.

-Ами, цените сега са малко високи. Не че ми е проблем де... - изтъкна се човекът, дето допреди малко казваше че в книгите пари няма, и че няма никакви други търговийки. Подир което добави - Харесахме една, ама се чудя сега да я взимам ли, или печалба да вадя...

-Печалба? Ти за печалбите си роден, Данчонеску...

-А, де... И ти се смееш. От двайсет години се познаваме, първи приятели сме, и пак се смееш. Ама знаеш, че мога да направя едно петдесет хилядарки от раз печалба, от тая къща дето е двест хилядарки...

-Е, знаем ти сделките, добър си... - каза за пръв път включил се в разговора съпругът на Бетка.

А Гай Антовий се обърна към Разказвача, и каза:

-Гледаш ли? Цял живот сме приятели, и още се хилят. Ти ме разбираш по-добре от тях. Хилят се, не вярват... Не вярват, че продавам всичко на печалба. А ти веднага ме позна, че добрият търговец се ражда. Ето затова си най-добрият писател...

-Защото знам, че търговците се раждат? Това ли определя кой е добър писател...

-Ееее, глей го сега. И той ще ми се хили. Събрахте се тук невярващи. Такива сме тия умните, гениалните търговци. То за търговец да кажеш "гениален" е непрестижно. Народът не ни обича. Гениални сте все писатели, учени, професори, книжници. От завист това. Ама аз знам, че има гениални търговци. И сега ще ви кажа как ще спечеля от тая къща...

Всички насочиха погледите си в него.

Той дръпна от тютюна, замисли се, и рече:

-Сега, купувам я на 200 бона, нали, тая къща. Купувам я на 200 бона. 

-Купуваш я... - каза Бетка. Разказвачът мълчеше.

-Купувам я, като първо се пазаря, може да сваля 20 бона. И я взимам на 180...

-Добре, взел си я...

-И веднага я обявавам на 250 бона за продажба.

-Веднага?

-Да, веднага...

-И после...

Тук Гай Антовий се ухили:

-И после - идва някой, дето започва да се пазари с мен, сваля на 230, и е доволен... Направил е супер сделка. Щастлив човек... А аз - петдесет напред...

-Това е гениално, Данчонеску... - каза Бетка - Гениално.

-А, де. Ще разберете вие, че има гениални търговци... А де... Не разбирате, че като вдигнеш цената, народът идва за да ти я свали, и да си мисли, че те е излъгал. А не идва, за да гледа крайната цена. Е, това е гениалното, Гай Антовий да ви каже... Та затова съм без къща - все купя нещо, и после го обръщам на печалба...

-Печелещият от къщи живее без дом... - пусна остроумна версия на приказката за "Обущаря" Разказвачът...

-Ами така де - печалбица като има, как да я оставиш... - каза Гай Антовий.

-Ами, ето - нали това говорихме преди малко - печелете от имоти, и издавайте книги, дето няма печалба в тях. Колко е лесно... - предложи Разказвачът.

-Еее... - каза търговецът - Не е това. Карма е. Вързан съм за книгите... - и засмука още малко от жизнено важния му никотин.

Бетка пък каза:

-Ние трябва да тръгваме, да си направим разходката. Благодаря за книга...

-Е, добре дошла си, мини пак... - каза Антонвий...

Като познатата си замина, помълчаха малко, чакаха някой клиент да мине, подир което търговецът рече:

-Това то не вървим добре днес. Двайсетина книги сме продали, и ти подписваш тука. А има по петдесет сме правили с други автори. По петдесет. Ама ще те оправим.

Всъщност от тия двайсетина книги, поне петнайсет бяха продадени от самия Разказвач - на приятели, дето бяха разбрали, че ще подписва там, и от публикации из социалните мрежи. Има-няма пет книги уреди книжарницата на Гай Антовий на най-топ-скъпото място в столицата. И в тия пет влизаше и книгата дето бе купил самият той сам от себе си, за да я подари на Бетка.

-Е, нов автор съм, друг път повече... - каза Разказвачът, който всъщност вече бе задминал по продажби всички други автори на Антовий. Масовата тиражка бе двеста-триста бройки, а Разказвачът бе направил толкова само от продажби през мрежите "на зелено". И повечето - той сам си ги бе уредил с нестандартния си подход към пазара. Като видя делата му, един съперник на Гай Антовий му се бе обадил - бяха познати, и му бе казал, че е станал "чудото дето ще спаси Антовий". По негово мнение, той изобщо не разбираше от продажба на родна литература, бе печелил само от преводи, и до момента - три години вече, не бе имал нито един много продаваем автор. "Ще видиш, че ще му останеш единствения" - бе казал човекът.

Но въпросът дали това е истина, щеше да получи отговор в бъдещето си. Сега - вече най-продаваният автор, трябваше да бъде поучен, че не се е справил добре, като е продал само двайсет бройки. Макар че той търговецът тук бе друг, и книжарницата бе на друг...

-Ама ще те направим писател, да знаеш... Ще те направим. Каквото Гай Антовий е рекъл, то е станало...

-Мисля, че и писателите, както и търговците, се раждат... - каза Разказвачът, но тези думи минаха покрай ушите на Антовия. Той засмукваше нова доза живителен дим...

По едно време усетиха, че бе взело да се смрачава. Идеше краят на деня. Разказвачът бе тук от сутринта - очакващ хиляди-маса-народ, които Търговецът, най-добрият търговец, да му достави. Народът не бе чак хиляди-маса, но човек се уморява и без него. Вечер тълпата на улицата се увеличава, но не заради книгите, а заради кръчмите.

Патрицият смукна още 2-3 пъти, изправи се, и каза:

-Добре, аз тръгвам, ти поседи още малко - всяка подписана книга е безценна. Създаваш вярна публика...

-Разбира се, Гай Антовий... - отвърна смирено Разказвачът.

Постоя още половин час, после денят свърши и за него... Бе подписал много книги, но бе научил много повече за живота, от дълбокия философски мироглед на своя издател...

(Очаквайте скоро новите приключения на Гай Антовий...)

 

Добри Божилов

18.11.2021

(Това е художествено творчество. Всяко сходство с действителни лица и събития, е случайно.)


Няма коментари:

Публикуване на коментар