Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Богът на златото... Глава 12 от "Еврокалипсис"...

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС.


Никой не знаеше кой бе той. Може би бе “тя”. А може би бе цяла организация. Но измежду всички мафиотски кланове на Стария континент, този бе най-странният. Въпреки че бе сред най-силните, се бе фокусирал върху съмнителна крайна цел, на която подчиняваше всичко останало, и дори заменяше много от другите си владения за нея. Това бе трупането на… злато.

Преди петстотин, или дори преди двеста години, вероятно би било съвсем нормална крайна цел на обогатяването. Акумулираш всичко в единствената вечна валута - съществуваща от самото начало на човечеството.
Но днес имаше крипто-пари, Старлинк-3, елънкойни, та дори - активи във все още целите държави по света - фондови пазари, акции, недвижими имоти… И истината е, че повечето престъпници, властващи из Европа, после преточваха парите си някъде на по-сигурно. Подобно на английските държавно-закриляни пирати някога, които си купуваха имения на Острова и ставаха лордове.
Но не и той-тя-те…
Злато, и само злато, и то съхранявано нейде из самата Европа. На тайни места - стари военни бази, пещери, заравяно на невероятни места. И никога, абсолютно никога - вадено и продавано обратно.
Богът на златото имаше обширен бизнес от проститутки, през дрога и оръжия, търговия с роби, та до контрол над крадците по ключови пътища. Но никога не извади злато, за да получи елънкойни или да купи роб. За това служеха оборотните му капитали, а чистата печалба се обръщаше незабавно в жълтия метал. И отиваше незнайно къде.
“Един ден ще си идат и Мъск, и измислените му пари, и Великите сили - с техните долари, рубли и юани, ще си идат дори комунистите с невъзможната си утопия. Но ще остане единствената истинска величина в историята - златото. И с нея ще преродим света…”
Този надпис бе разпечатан на фланелки, униформи и всякакви обозначителни елементи, и се носеше от всеки член на клана. Богът на златото внушаваше, че работи не за печалба, а се готви да възстанови човечеството, след хаоса.
Всъщност, истината е, че най-успелите бизнесмени, милиардери и гурута, винаги бяха успявали за измислят кауза, зад която да прикрият все същата си висока ефективност и целеустременост в едно - печалбата…
Но имаше и друга истина. Богът нямаше конкуренция. Дори му се присмиваха. Никой друг нямаше интерес към златото и намереше ли се такова, с радост го обменяха за елънкойни.
“За какво служи златото? За нищо. То няма дори индустриално приложение, освен различни видове накити. Но какво са накитите? Това е древен ритуал за самосъхранение от мъжа към жената. На нея се подаряват скъпи предмети, за да може ако мъжът бъде убит на война или лов, тя да не изпадне в нужда и да може да отгледа поколението му. Златото бе типичен скъп предмет и функцията на накит произтичаше от скъпотата му. Иначе в годините технологията бе измислила и далеч по-впечатляващи украшения. Въпросът не бе естетически, а бе стойностен.
Та за какво служи златото - за нищо. Трупаме го в едни складове с дебели стени, после го местим в други складове с дебели стени, и там пак си стои натрупано. Дори среброто има повече смисъл - то се ползва в реалното производство - например в чиповете или в медицинския инвентар - заради естественото си антисептично действия. Но златото. То е едно нищо…”
Това бе властващата логика, и особено с идването на елънкойна, който бе математически доказано, че не може да има безгранична емисия, то от злато вече нужда нямаше. По-сигурно и по-доходно бе да ползваш койни. Значи Богът да си трупа жълтите ценности.
А Богът трупаше ли трупаше. Убеден, че всичко ще се разпадне накрая, само вечното ще оцелее…
Крипто-парите се опираха на компютри и електричество. Основната мрежа се опираше на хиляди сателити, които трябваше да се поддържат и непрекъснато да се изстрелват нови. А Великите сили постоянно се заплашваха с ядрени оръжия, обвиняващи се взаимно кой е причинил хаоса в Европа. Засега атомни бомби не бяха експлодирали, но кой знае…
Златото имаше едно необоримо качество - бе технологично независимо. Натрупано на кюлчета и монети, не бе уязвимо нито от енергиен срив, нито от ракети. Освен ако разбира се, някоя ракета не уцелеше някой склад със злато и не го изпараше с 1 милион градуса температура при експлозията на ядрения разпад…
Но каква бе вероятността точно по златните складове някой да стреля…
Сиян Ци Лу бе един от консилиерите на Златния клан. Възможно бе кланът да има само консилиери и да няма Кръстник. Но това знаеха само консилиерите.
Като единствен китаец в тези висши ръководни кръгове, той трябваше да преговаря по новата отворила се възможност - с другаря Ли Къ Сан.
-Сто милиарда юана? Това е гигантска сума. Подобен клиент нашата фамилия няма… - каза Лу и на ум смяташе цифрите в елънкойни и златни унции…
-Очевидно се разраствате, авторитетът ви достига нови висини и печелите доверие… - отвърна Сан и показа пулта - там светеше точната цифра. Необходимо бе само да се въведе адресът на получателя.
-Г-н Сан, ако разбирам правилно, вие искате да депозирате сто милиарда юана, чрез превод в елънкойни, но след това депозитът да се брои в злато.
-Точно така…
-Но нали знаете, че политиката на нашия клан е злато да не изплаща обратно. Когато и да поискате парите си, можете да ги получите единствено отново в елънкойни, юани, долари или каквото изберете?
-Разбира се, знам го…
-Но настояването ви депозитът да е в злато, предполага ние да изкупим злато на подобна стойност. А след това, ако поискате да го изтеглите, ще трябва да го продадем. А това не правим. От друга страна, нямаме толкова голям оборотен капитал в други валути, които да ви изплатим. Ще възникнат технически трудности, ако настоявате депозитът да се изчислява в злато.
-Приемам и това. Ще имате до трийсет дни, след поискване, да изплатите желаната сума, ако тя е до десет на сто от депозита. Десет милиарда юана. Ако е повече, ще имате до деветдесет дни. Разбира се, за забавянето ще ми дължите лихва… Същата каквато при депозита.
-Оставете лихвата. Дори така ще бъде трудно. Обслужването на толкова голям единичен клиент ще обърка финансовите ни потоци. Особено в частта със златото. Можем с лекота да приемем депозита, ако не искате обезпечение по този начин.
Кланът действително действаше и като банка, и имаше солиден авторитет. Нямаше нито един излъган, нито дори слух за това. И то въпреки, че всичко бе напълно незаконно, и нямаше нито държава, която да гарантира, нито закон за въстановяване на депозитите при  фалит, нито нещо подобно. А пипалата излизаха извън Европа, и косвено бяха притежавани банки, финансови къщи, застрахователи, инвестиционни фондове и акции. Накратко - това бе мрежа за пране на пари, която с времето си се оказа толкова добре работеща, че се превърна и в изгодно място за влагане на средства от кой ли не - законни или не съвсем…
-Настоявам на златото, защото то е единствената стопроцентова защита на глобалните пазари. Аз знам, че имате добри брокери и дилъри, и защитена система за преливане на капитали. Но знам и, че службите на Китайската народна република са доста добри, и в международните пазари улавят каквото им трябва. А после следват блокажи, които никой не отказва, особено ако става дума за вътрешнокитайски борби. Така че - моите пари, инвестирани в общатата ви мрежа, реално са уязвими от игричките на Си, Байдън, Путин и останалите…
Това бе съвсем вярно. Златният клан въртеше огромни суми, но спазваше някои правила - да не бърка дълбоко в интересите на най-големите. Защото колкото и добре да бе прикрит, трудно можеше да устои на бруталната сила и конфискациите на правителствата. Единственият абсолютно сигурен актив бе златото, скрито из разпадаща се Европа.
Лу можеше да предложи изгодни бизнес опции и добри печалби за подобен капитал. Можеха дори постепенно да го вкарат на пазара, и никой от големите да не се усети. Тогава и кланът, и вложителят щяха да са на печалба. Но да го обезпечи със злато… И то истинско, а не фиктивните златни облигации, които се въртяха по борсите. Това наистина щеше да стане неуязвимо от всеки, освен ако някой не превземеше напълно континента и после - и откриеше къде са скривалищата. Всъщност, кланът се надяваше именно той пръв да превземе континента. Така че - Лу знаеше какво иска.
Но кланът не можеше да го изпълни. За пръв път един от най-могъщите кланове не можеше да поеме клиент.
-Не знам, г-н Лу, признавам че е трудно. Трябва да говоря с другите консилиери и по-нагоре. Но разбирате, че златото има това безценно качество да е ограничено като количество. Много повече пари се въртят извън него, то не може да ги покрие. Вие правите депозит, който е подходящ за друг бизнес, а не за златно складиране. Да не говорим и колко време ще отнеме да прелеем толкова юани в злато. Ако го направим бързо, ще взривим пазара. Просто невъзможни са подобни по мащаб единични операции. Бихме приели депозита и ви гарантираме стойността му. Ще имате лихви, и то добри, като всички други клиенти. Но тази гаранция - просто не мога да реша как е възможна…
И Сан не бе в лесна ситуация всъщност. Разполагаше с много пари, но получени изведнъж и без да е подготвен. Трябваше за много кратко време, и по възможност - без да го усетят, да ги разхвърля където бе възможно, да ги укрие, да замете следите към себе си, и едва след това да се върне в Китай и да започне да търси съюзници. И всичко това не трябваше да струва много време, защото другарят Си щеше да започне да задава въпроси. Да скриеш много пари за малко време, и да са ти все така под ръка. Не бе лесно и на спонтанно забогателите.
-Можем да удължим сроковете… - каза той - Ако искате три месеца при първоначално теглене до десет процента и шест - ако е по-голяма сумата…
Лу започна да смята нещо на пулта си - вероятно бе отворил цялата програма с инвестициите и гледаше къде какво може да вложи, както и как то се свързваше с потока към златото, който бе еднопосочен.
-Трябва да призная, че ме затруднихте. С много усилия, можем да поемем не повече от половината сума. При това с бавните срокове за теглене. Недопустимо е банкер да откаже пари, но репутацията на клана ни е по-важна…
Сан се усмихна:
-Това ви различава от банкерите - вашият мафиотски клан има морал и държи на името си…
-Шегувате се, но банкерите никой не е успял да задмине по престъпления. Виждали сме всякакви убийци, грабители и гангстери. Но като банкерите втори няма. И ние не сме точно банкери, ако трябва да сме точни. Използвах думата по инерция - свикнах вече други клиенти така да ни наричат.
-От думите ви следва, че мога да вложа спокойно петдесет милиарда юана, при посочените условия…
-Да, с много труд, но ще ги приемем…
-Това е по-добре от нищо. Дайте адреса, а в обратния канал ми пратете вашия договор… Петдесет милиарда…
Лу го погледна. С каква лекота този човек размяташе толкова пари. Личеше му, че е притеснен - вероятно ги бе получил и самият той изненадващо.
Въведе адреса и прати договора. След миг цифрата на неговия пулт се увеличи драстично. Съвсем скоро щеше да стигне и при другите консилиери, а след това щеше да има серия от обаждания и изненади - може би - дори свикване на Съвета.
-Ще направим каквото зависи от нас. Вие ще бъдете голяма препоръка, ако успеем да ви удовлетворим. Ще привлечем и други големи клиенти, тогава оборотът ще се вдигне и ще можем по-лесно да ви обслужваме. - каза на Сан.
-Да, това са пазарните закони - всичко зависи от оборота, а не от размера. Ако искаш да обслужиш качествено един купувач на хляб, трябва да имаш поне хиляда купувачи. Ако искаш да обслужиш качествено милиардер, трябва да имаш хиляда милиардери…
-Е, за милиардерите по-малко - поне петнайсет-двайсет…
-Вероятно ще съм ви препоръка, но настоявам за пълна анонимност. Фалшива самоличност на титуляра.
-Това се подразбира.
Мафиотът изобщо нямаше представа що за пари вземаше. Мислеше, че Сан е просто поредният супер корумпиран китайски чиновник, който пере пари. Допускаше дори, че Председателят Си е наясно с това. Не бе изключено дори самият той да стоеше зад милиардите, а помощникът му да е просто посредник. Не бе малка сумата. И изобщо не подозираше, че онзи има още деветстотин милиарда, които трябва да намери как да вложи, преди да се върне в страната си.
Той обаче явно бе притеснен, заради което след малко мислене каза:
-Ще оставя и другите петдесет милиарда при вас. В консервативния ви портфейл…
-Но нали златото беше важното…
-Безспорно, но като няма възможност. Консервативният. Това е най-близкото до злато…
-Разбира се - включват се клас А акции и облигации, заеми на изпитани клиенти, както и най-елитните публични домове. Тук са и само високласните наркотици за богати клиенти. Няма оръжия за военни цели, които могат да са мишена на врага. Само доставки за мафията и клановете. Поддържаме също някои болници за богати. Сигурен бизнес. Разбира се, само докато светът не се разпадне окончателно, и не остане само златото…
-Имате мъдрост много, жалко че не е продаваема. Приемам предложението. Доходността - всеки месец в елънкойни в друга сметка - ето тази… - и подаде друг номер. Онзи го прие. После му прати и втория договор.
Тези договори бяха практически без закон, върху който да стъпят и без държава, която да ги гарантира. Това бе просто думата на клана. Но опитът сочеше, че тази дума тежи повече от всеки документ, подготвен от най-добрия адвокат в САЩ или Русия. Истината бе, че тези мафиоти инвестираха в името си, и сигурно щяха да го поддържат, поне докато не се появеше държава да ги притисне. Тогава можеше да бъдат лишени от възможността да го правят…
-Китайската комунистическа партия инвестира в проститутки и наркотици… - каза накрая Лу.
-Стига да не са в Китай, Партията няма нищо против. Това ерозира враговете ни… - йезуитски отвърна Сан.
Бе решил едва десет процента от проблемите си, когато си тръгна. А това бе най-големият престъпен синдикат с надеждно име. Останалите можеха да поемат далеч по-малко… Трябваше да измисли друго…


(Продължава скоро)

Добри Божилов, Хир Дуло
02.01.2023

Няма коментари:

Публикуване на коментар