Adsense-top

Абсурдът "7 клас"... Или как една пълна отличничка излезе от Матрицата "частни уроци и курсове", и сама избра да е в средата на класирането...

Второто класиране след 7 клас приключи, с което може да се каже, че приключи и основната част от кампанията. Повечето деца са се нагласили "някъде", родителите отдъхват - независимо доволни или недоволни, просто защото още много няма какво да направят. Разбира се, някои свръх-амбициозни, но разочаровани, могат да пробват "третото" класиране, което е вид хазарт. Други пък могат да идат направо на четвъртото "директорско" класиране, където срещу съответната сума, могат да влязат в което си искат училище, независимо от бала. Но за основната група ученици, истерията приключи.
Приключи и за нас, и ще учим в СПГЕ "Джон Атанасов". Това беше второ-трето желание за нас, след една единствена паралелка в НПМГ. Класирането ни е доста добро, с оглед на факта, че отказахме да участваме в абсурдната система на частни уроци и курсове, и издевателството над децата цяла година (при някои издевателството е дори 2 или 3 години). Точно заради този ни отказ да "мислим в шаблона", е тази ни статия.
Първо трябва да уточня, че аз самият - като баща на бъдещата гимназистка, съм класическа "рожба" на порочната система. В 7 клас бях едновременно на 2 курса (математика и физика), и на 2 частни учителя по същите дисциплини. 2 дни в седмицата - курс по математика, други 2 дни - по физика, в събота - частният учител по математика, в неделя - по физика.
Получих убийствена подготовка, която накрая даде резултат. На приемните изпити в ТУЕС (тогава се казваше ЕТУ-ЕС) изгърмях две оценки по 5,50, което се оказа 3-ти най-висок резултат. В общото класиране станах 9-ти, заради една "петица" по Български език от дипломата. При общо около 600 кандидати, да си 3-ти на изпита, и 9-ти общо, се превърна в исторически успех, и станах "гордостта на семейството".
Като минал по този път, признавам че тази година, като дойде ред като родител да се проявявам, аз предложих същото.
Само че семейството е колективен, а не индивидуален разум, и там единият мозък балансира другия, като се счита че така като цяло, и в повечето случаи, се получава по-правилен избор. Майката на детето възропта срещу изнасилването, което щеше да се случи и обяви, че не можем да започваме уроци в година, която и без това ще е доста трудна (тази година сляха 7 и 8 клас и реално взехме 2 години за една). Самото дете пък каза, че няма да има време и за уроци и курсове, че неделята и е единствения свободен ден (в събота също яко си учи), и не иска да полудява цяла година, без отдих.
Така семейният съвет реши да не робуваме на канона, и да откажем и курсове, и частни уроци.
Като математическия гений на фамилията, станал такъв може би и заради онзи 7 клас с многото частни уроци, та като як математик, веднага се заех да изчисля какъв ще е вероятният ни резултат. Взех балове от миналата година, отчетох че детето е изключително умно и обича да учи, превърнах всичко в цифри и стигнах до извода, че ще се появим някъде в граничните балове. Т.е. в рулетката "плюс-минус" няколко точки, които те въртят около последните места за приемане.
Като математически гений не сбърках. В епичната първа желана специалност в НПМГ се озовахме само на 1,29 точки от влизане на Първо класиране. И на 0,26 точки от влизане във второ... :) Не влязохме, но резултатът е направо героичен, като се отчете че това е постигнато без уроци и курсове. Само с общата подготовка. Т.е. тати, понеже е голям математик, правилно изчисли какво ще стане, а при рулетката, късметът може да е на твоя страна, може и да не е...
Прогнозата за граничното класиране се потвърди и в други гимназии, където влязохме. След 2 класиране се озовахме с достатъчен бал (но отново граничен - леко над минимума) за "Втора немска", Първа и Втора Английска, руската гимназия, и изобщо почти всичко писано в заявлението, като изключим НПМГ, с желание №1 - "Биология и Химия". Също леко под бала (7 точки) останахме за ТУЕС, но доколкото ни приеха в еквивалента му "Джон Атанасов", това едва ли може да се счита за загуба.
Т.е. дете-отличничка, с пълно "шест" в училище, и наградено за завършване на 7 клас, това дете, без уроци и частни учители, се озовава на граничното ниво на почти всички елитни гимназии. В някои влезе, в други - не.
И така стигаме до важния въпрос, който е и смисълът на тази статия.
Правилно ли постъпихме? Така справило се дете, ако го бяхме пуснали на уроци и учители, със сигурност щеше да е много по-нагоре. Концепцията "мисли различно" прати една пълна отличничка в по-задните класирания. По същество, ако идеята на "елитните училища" е да привличат най-добрите ученици, в този случай, тя се е провалила. Привлечени са не най-добрите ученици, а учениците на най-амбициозните родители, които са най-тежко натоварени с допълнително обучение. По същество Националното външно оценяване  е необективно, защото не сравнява деца с "равен старт". Част от децата са само с училищно образование, а други са и с допълнително частно и платено образование. НВО сравни несравними параметри.
Тук ще посоча още едно решение на семейния съвет, което се различи от личното ми мнение. В безмилостно жестоката борба за елитните гимназии, "маловажните" предмети се игнорират и децата учат само това, дето "влиза в бала". Така и моето мнение беше изобщо да не се учат география, история, музика и рисуване, както и другите "безсмислени предмети". Трябва ти една "тройка", пък залягай над математика и Български език, че "влизат в бала".
Но детето ми не само е умно, то е отговорно. И каза, че не може да си зареже образованието и да "изкарва тройки", както предлага баща му, заради "някакво кандидатстване". И така - в учебната година учехме всичко, дори предмети без балообразуване. Т.е. учехме както трябва и в бележника пише "пълно шест". Това, разбира се, отне време, което би могло да иде, за да борим системата и да "пробием" в "елита".
Като се замисля, решението на семейния съвет отново беше по-умно от личното ми мнение. Защото образованието не са оценки или класирания. Образованието е преди всичко ЗНАНИЕ. Всичко това дето правим, е за да придобием ЗНАНИЯ. И след като едни предмети съществуват, и от векове са проверени като необходими на човека, тогава имаме ли право да ги пращаме при "тройките", само защото "кандидатстваме"? Познанията по география и история са важни, и ние не ги пренебрегнахме. 7 клас не се превърна в "жертван клас", в името на епичния "бал"...
Така, в крайна сметка, семейството ми взе 2 фундаменални решения, относно "шаблона". Първо - отказа порочната курсово-урочна система. И второ - отказа да загърби част от учебния материал, заради "кандидатстването". Завършихме един нормален 7 клас, и дипломата ни за основно образование е не само заслужена, но в нея пише и "отличен".
Правилен ли е този избор? Макар личното ми мнение да бе друго, все повече мисля, че бе правилен. Когато робуваш на шаблони и щампи, ти самият ставаш една щампа.
Системата на курсове и частни уроци по същество не води до обективен подбор. Тя е едно състезание, в което част от състезателите ползват допинг. Този допинг е разрешен, но си остава такъв, а както знаем, всеки допинг има и обратна страна.
Нека погледнем хипотетична идеална ситуация, ако тези явления ги нямаше.
Дъщеря ми - като отличничка, но без допълнителни стимуланти, тя изкара 85 точки на НВО по Български език, и 74 по математика. Сходни са резултатите и на други отличници - някои малко повече математика и по-малко Български език, други обратно. Но горе долу това изкараха "деца без уроци".
Т.е. ако не съществуваха "уроците", горе-долу това би бил максималният нормален резултат на най-силните ученици.
Тогава бихте задали въпроса, кой би получил точките "по-нагоре". Отговорът е съвсе прост - "по-нагоре" биха били изключително талантливите деца, гении и вундеркинди, които биха изпъкнали по този начин. И бихме ги разпознали. Разбира се, малка е вероятността някой да би имал по 100 точки и на двата предмета, защото талантите за език и за математика, са различни. Т.е. би имало "гении" по математика и "гении" по Български език. Така бихме ги видели, вероятно бихме могли да им осигурим и някакви специални условия, специални училища, където да се развият най-добре. Отличниците биха влезли в СМГ, НПМГ и другите "елитни" гимназии, а щяхме да знаем и кои са гениалните.
Ето така би функционирала система "без уроци".
Какво става "с уроци".
В резултат на "допингирането", част от учениците започват да дават резултати на "гении". Но те не са гении. Точно както един бегач с допинг не е Юсеин Болт, въпреки че може да пробяга дистанцията с неговото време, или дори по-добро.
Чрез "уроците" напомпване децата с временни познания, с цената на много труд и умора, ги "изстискваме", и те минават в точките за "гении". Но тъй като това се прави масово, то се получават стотици деца в тези точки. Съответно - този диапазон вече не е за "гении", той е за допинга. В елитните гимназии влизат преуморени деца, доста от които дори са "тройкаджии" (по "маловажните" предмети).
Това ли е подборът? Състезаваме се кой родител е по-амбициозен?
Дали всъщност да кажеш "Не" на цялата тази лудост, не е правилното? Да излезеш от Матрицата?
Всичко това, освен всичко друго, донякъде е нарушение дори на Конституцията. Защото тя прогласява средното образование за "безплатно". Но когато в класирания и оценявания започнат да влизат фактори, за които трябва да плащаш, то образованието се превръща в "частично платено". То НЕ Е БЕЗПЛАТНО ВЕЧЕ. Не съществува начин само с безплатната му част (училище) да се класираш. Дори да си пълен отличник, при това да обичаш да учиш, та и да четеш книги, и по много.
Системата с "уроците" е абсурдна и прокарвана от самата държава политика. От една страна, часовете по математика и Български език НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ дори за да се предаде основният материал. Това се признава от учителите, и те правят СИП-ове за компенсация. Значи държавата не осигурява достатъчно часове за основното учене дори на основния материал.
От друга страна, на НВО се дават задачи, които са ИЗВЪН МАТЕРИАЛА. И тази година имаше една задача по математика, която носи цели 12 точки, която е направена така, че да я решат само децата, учили 5-7 клас в СМГ, или посещавали курсовете на СМГ. Разбира се, аз като баща, голям математик, и минал през мелачката на частното до-обучаване, я реших. Но мога ли да съдя детето, че не я е решило? Та то не е ходило на курсовете.
Между другото, според различни слухове, от курсове и уроци в СМГ се въртят над 1 милион лева годишно. Това си е цяла индустрия, и тя е свързана и със скандалите и смяната на директора на училището. Скараха се за "едни пари", казано по друг начин. Но това е отделен въпрос - СМГ подхожда "пазарно", след като такава е "системата", защо да не я осребрим. Имаме учители, имаме база, защо да не предложим този продукт?
Въпросът е защо в НВО има задачи, които изискват да си бил или на уроци, или на курсове? Това не е ли нарушение на правото на "безплатно образование"? Защо осакатяваш безплатната част с малко часове, а усложняваш изпита, с материя извън основната? Това не е ли изначално корупционна схема? Като всичко друго в държавата...
Но важният въпрос за всеки родител е "Правилно ли е да кажеш "Не" на Матрицата?" Правилно ли постъпихме, като не робувахме на канона, отказахме уроци и отказахме да неглижираме "маловажните" предмети.
Моята оценка е необективна. Аз съм абсолютната рожба на Матрицата. Не само след 7 клас. И след 12-ти се повтори. Пак по същата схема, пак уроци и курсове, пак яко гърч. И пак - гордостта на семейството. Влязох в абсолютния връх на мечтите по онова време - УНСС. Там дето се състезавахме по 20-30 души за едно място. От целия випуск 150 човека, само десетина "пробиха" до УНСС. И аз - гордостта на фамилията. И пак - с уроци :)
Каква може да е моята преценка, при такова минало? Моята преценка е, че "караш по правилата", съобразяваш се със "системата" и напредваш...
Само че моето дете направи друг избор? Сигурно съм можел да се наложа, както вероятно са направили доста други родители. Насила работата става. Учиш, учиш, учиш, и това е - трябва да си сред първите. Сигурно е можело да стане така.
Но избрахме друго, детето избра друго. И без късмет в "рулетката" на граничните балове, не влезе в най-желаната паралелка. Е, влезе пак в доста добро училище. И ако сме честни, истината е, че ако си съвестен и си учиш, във всяко училище ще научиш нещо. Ако не си съвестен, а си едно нещастно дете, напомпано в 7 клас, и изкарало 99 точки, то и в СМГ, и в НПМГ, никъде няма да направиш нищо...
Гледам себе си, гледам мои връстници, които изобщо не са завършили "елитни" училища. Нито "елитни" университети. И едните и другите се справяме добре. Някои сме честни, други сме мошеници. Едни работим с високи заплати, и други - пак с високи заплати. Между другото, един от най-добрите ИТ специалисти, които познавам, никога не е учил ИТ. Завършил е езикова гимназия и след това... филология. След това стигна до системен администратор в голяма корпорация, взимаше по 7-8 хиляди лева заплата. Момчето каквото е искало, това е научило. Със сигурност не училището прави детето. Детето прави училището. Дете, което учи, има съвест, и обича знанието, то ще научи каквото трябва навсякъде.
Както казва една източна мъдрост: "Учителят се появява, когато ученикът е готов". От тази гледна точка, вероятно най-голямата ни грешка е, че не гледаме "ученика", а гледаме "училището". За нас "училището" е центърът, не е онзи, който ще учи в него. И подчиняваме всичко на "доброто училище", вместо да се осъзнаем, че добро е детето. А не класните стаи, бюрата и измазаните с еврофондове стени... Не са важни толкова дори учителите. Важни са учениците. Когато те го поискат, ще намерят добрия си учител...
В този смисъл, би следвало да се радвам на "колективния разум" на семейството, който намери добро решение. Струва ми се, че правилно постъпихме. Аз мислех друго, но май по-правилното е това...
И след 5 години ще дойде новата истерия. Кандидатстване за ВУЗ. Там са още повече "уроци" и "учители". Бихме ли могли тогава да излезем от Матрицата, ако не го направим сега?
Мисля, че на този етап се справихме добре. Ще запишем детето си в "Джон Атанасов" и сме убедени, че това училище ще получи една отличничка, с която ще се гордее... А тя ще научи каквото и трябва за живота...

Добри Божилов
Баща на 2 деца. Първото вече мина "изпитанието 7 клас"... :) И май научи всички ни на много... :)
13-07-2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар