ad-top

Кой е добрият и кой - лошият, в новата война в Нагорни Карабах?

  Със сигурност, в рамките на абсолютната истина, добри и лоши в една война няма. Реално всичко са лоши - убиват хора, рушат, създават нещастие. Войната е върховият провал на един народ - дори да е победител накрая. До момента не е имало война, в която материалните придобивки да са компенсирали човешкото страдание.

Такава е и войната в Нагорни Карабах. Тя не може да завърши по добър начин за нито една от страните. Това е война, която изобщо не трябваше да избухва.

След като се е случила обаче, можем да погледнем истината в очите, и поне да назовем виновника за нея - това е азерската страна, и то не толкова азерският народ, колкото неговият диктарор Илхан Алиев. Превърнал се в кукла на конци на друг диктатор - Реджеб Ердоган, мечтаещ за нова Османска империя.

Тези двама, и олигархията, която ги огражда, са главните виновници за тази война.

Абсолютната жертва, вън от всякакво съмнение, е Армения.

Защо?

Какво е "Нагорни Карабах".

Това е една изконно арменска територия, и то такава от над 2000 години. Там никога не е имало друго преобладаващо население. Т.е. претенциите на Армения не са от сега, а са от много далеч назад във времето.

Каква е основата на азерските претенции?

Тя е меко казано, абсурдна. Става дума за едно решение на Сталин от 1921, с което тази територия се придава към Азербайджанската ССР. Въпреки, че е населена основно с арменци. Това е единственото основание за претенцията на Баку.

Но кой е Сталин по това време? Като чуем това име, си представяме диктатора на СССР. Но това е след 1924 г., и дори след 1928 г., когато успява да се укрепи във властта.

През 1921 г. Сталин НЕ Е НАЧЕЛО НА СССР! По това време начело на съюза все още е Ленин. И е така до 1922-1923 г., когато се разболява. През 1924 г. като умира, Стали оглавява Комунистическата партия.

Т.е. през 1921 г. един от заместниците на Ленин придава тази територия към Азерската ССР. Това става, въпреки указанията на Ленин за обратното, и е опит на Сталин да уреди добри отношения с Турция на Ататюрк.

Но от чисто формална гледна точка, Сталин няма подобни права.

След това, с укрепването на СССР, въпросът е "заметен под килима". Между социалистически народи противоречия не може да има, централната власт смачква всичко. Т.е. въпросът къде е бил Нагорни Карабах по времето на СССР е безсмислен. Бил е в СССР - като всеки друг регион.

С разклащането на СССР, започват центробежни сили. През 1988 г. Нагорни Карабах решава да излезе от Азерската ССР. Това е още в рамките на СССР и не се предвижда напускане на съюза. Т.е. става дума за някакъв вид апаратни борби вътре в СССР между различните регионални ръководители.

Въпросът не е решен - ВС отхвърля решението. По-късно Москва праща танкове и в Карабах, и в Азербайджан, за да укроти местните националисти, които започват бунтове и взаимни сблъсъци. Промяна няма докато СССР съществува, и в резултат - след разпада му, избухва война между Армения и Азербайджан.

Тази война се печели от Армения и приключва през 1994 г.

Разбира се, там е имало азерско малцинство. Като при всяка война, то е прогонено. И сега то се ползва като аргумент от страна на Баку. Но истината е, че с милиардите, които вкара за въоръжаване, Алиев можеше да реши всички проблеми на тези изселени хора. Да, те са проблем, но този проблем не може да се реши чрез разпалване на нов проблем, който ще изсели в пъти повече арменци!

Сега - 26 години по-късно, Азербайджан иска реванш. Към този момент в Карабах други освен арменци няма. Хипотетична победа на азерите ще означава масово етническо прочистване на една територия практически от цялото и налично население. И заселване на нови хора там.

Това е пълен абсурд. Ако изобщо се случи, ще бъде с много кръв.

В тази ситуация, кой е добрият и лошият? Може ли едно закононарушение на Сталин от преди да стане диктатор, да е претенция да откъснеш нечия вековна земя? И тези хора там имат ли морално основание да се бранят?

Никога в Карабах не е имало друго мнозинство, освен арменското. Азерските претенции са изцяло в резултат на политически схеми на Москва и Анкара. Дори когато е бил (формално) част от Азербайджан, там етническа промяна не е настъпила.

Но най-важното за доброто и злото е съвсем друго нещо.

Войната не може да свърши по друг начин, освен с масов геноцид на арменците, или с оттегляне на азерите. А когато някой настъпва към дома ти, ти ще се браниш с всички сили. Т.е. едно е да "освобождаваш" земи с твое население (напр.Македония през 1941 г.), а съвсем друго е да превземаш земи с чуждо население (напр. окупацията на Франция от Германия). Очевидно във втория случай ще срещнеш жестока съпротива. Т.е. следват кръвопролития.

Ако търсим доброто, то е в края на войната. А краят на войната може да е единствено отказ на Азербайджан. Хората в Карабах няма как да се откажат от домовете си.

Това би следвало да е позицията и на международната общност. Засега тя мълчи...


Добри Божилов, писател
"Задругата", "Заветът"
25.10.2020


Няма коментари:

Публикуване на коментар