Георги Димитров е пример едновременно за обожествяване и тотално охулване. Той е един от малкото хора в съвременната история, който е бил мумифициран и превърнат в мъртъв символ на комунизма. След преврата 1989 г. е сринат и охулен, наричан "пияница" и "Жоро Тарабата".
Което е крайно унизително.
Георги Димитров все още е най-познатият българин-политик по света. Негови паметници все още съществуват, докато ние ги бутаме тук.
Димитров е глобална фигура, защото е изключително умен и успява да се издигне в международното комунистическо движение. По това време има далеч по-напреднали в комунистическата идеология страни. Например Франция е много по-комунистическа, а Френската компартия е 1000 пъти по-силна от българската. Тя организира и невиждана съпротива срещу Германия, сравнени с която нашите партизани са абсолютни аматьори.
Въпреки това, Димитров става световна звезда на комунистическата идеология. Председател на Коминтерна.
Припомням, че по това време комунизмът още не е реално тестван, счита се за супер напредничава концепция. Едва е започнало въвеждането му в СССР. Комунизмът е новата религия на най-напредналия елит.
А Димитров е начело.
През 1933 г. той е арестуван от нацистите в Германия и обвинен в подпалването на Райхстага. Това е провокация, целяща (и успешно), въвеждане на диктатура. Тя изпълнява целите си, но набедени за виновници са няколко комунисти. Димитров е начело, но той блестящо се защитава и стига до... оправдателна присъда. Човекът за 9 месеца в затвора научава немски! Учещите го днес знаят колко труден език е немският! Димитров го научава за 9 месеца и блестящо се защитава сам (без адвокат). Негова е и репликата, която ще се помни с векове, и с която можем да се гордеем: "Когато крал Карл говореше на немски само с конете си, в България братята Кирил и Методии създадоха славянската азбука..."
Печели делото и е освободен. Това го превръща в глобален герой. Толкова глобален, че дори Сталин не смее да му посегне, докато е в СССР, а самият Сталин разчиства хиляди вярващи комунисти.
По време на войната негови са заслугите за отмяна на няколко американски бомбардировки над България, и спасяването на стотици животи. Това той прави чрез искания до Сталин.
След войната, логично Георги Димитров идва и оглавява България. Разбира се, тогава страната е фактически окупирана и няма независимо правителство. Димитров е в много трудна ситуация.
Все пак, той успява да ограничи насилието на руските войски над българите - имало е изнасилвания и грабежи, но е имало и доста разстреляни руснаци, след като Димитров пише на Сталин и му казва, че тези действия рушат вярата в социализма.
Димитров е упрекван, че се е отказал от Македония и е създал македонизма. Което е пълна глупост - самият той е македонски българин - родителите му са бежанци от там.
Димитров не е независим, за да бъде упрекван, че е предал български патриоти на Югославия. Тове е все едно да обвиним цар Борис, че е пратил в концлагери хора от Македония и Тракия, което са сторили немските войски.
Димитров предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Но се забравя, че тогава той няма друг избор, и второ - все още е неясен статутът на Македония. Никой не е подозирал докъде ще стигне македонизмът. По-скоро идеята е била Македония да стане автономна или независима държава, към която да дадем Пиринския край, но да остане по същество българска. Никой не е допускал, че е изпълнимо измислянето на нова нация, при живи толкова много хора, които помнят Истината.
Всичко това става под съветска окупация, и още по-важното - под огромен натиск да изгубим още територии (логично след загуба на война). Т.е. както загубихме Македония, населена с Българи, защо да не загубим и всичко до Пловдив, както е искала Гърция?
Защитата на България е много трудна и минава единствено през СССР. Няма накъде да шикалкавим. В замяна се извършват някои доста неприятни действия, но те са по-малкото зло.
Димитров се справя и с опитите на гръцки партизани да навлязат в България и при мирните преговори да пледират, че те държат определени земи. Това той прави, опирайки се по същество на "царската армия", тъй като друга няма. Трябва да се отчете, че тази никак не лека задача, е изпълнена много добре.
Към края на живота си (който той и не подозира, че идва, защото е в идеално здраве), Г.Димитров се готви да създаде Федерация с Тито, независима от СССР. Самият Димитров е икона на комунизма, и Сталин не може да го спре.
В резултат - той е отвлечен от Софийското летище, където отива да посрещне руския външен министър. Охраната му е подкупена и стои настрана. Димитров е заведен в Москва, където се "разболява" и след тежко лечение, умира. 6 месеца след него умира и логичният наследник - Васил Коларов.
Относително независимите фигури приключват, и пътят е проправен на фанатичния сталинист Вълко Червенков. Той самият също е голяма фигура, както ще видим, и се справя никак не зле.
Но Димитров не е лош управник. Той опазва държавата цяла. За пръв път, при загубена война, не губим нищо. Провежда се някаква "предателска" политика в Македония, но се вижда, че тя е абсолютна бутафория, защото веднага след смъртта на Сталин, всичко рухва за броени години. Самата БКП се превръща в националистическа и патриотична.
Георги Димитров има и някои по-дребни заслуги - от типа на това да закриля Петър Дънов, за когото е наредил "не го пипайте". Въпреки че комунизмът е решен да изкорени всяка религия.
След смъртта му, СССР го превръща в икона, приравнена на Ленин. И той има мавзолей, стои мумифициран вътре. Димитров е много полезен на СССР като мъртъв, а не като жив.
Все пак, и той оставя хитро наследство. Вълко Червенков му е зет (женен е за сестра му). Макар и лоялен на Сталин, и той има нещо българско в себе си, което е въпрос на отделен анализ.
Но да се отрича единственият българин, постигнал призната глобална значимост, е всичко друго, но не и мъдро...
Което е крайно унизително.
Георги Димитров все още е най-познатият българин-политик по света. Негови паметници все още съществуват, докато ние ги бутаме тук.
Димитров е глобална фигура, защото е изключително умен и успява да се издигне в международното комунистическо движение. По това време има далеч по-напреднали в комунистическата идеология страни. Например Франция е много по-комунистическа, а Френската компартия е 1000 пъти по-силна от българската. Тя организира и невиждана съпротива срещу Германия, сравнени с която нашите партизани са абсолютни аматьори.
Въпреки това, Димитров става световна звезда на комунистическата идеология. Председател на Коминтерна.
Припомням, че по това време комунизмът още не е реално тестван, счита се за супер напредничава концепция. Едва е започнало въвеждането му в СССР. Комунизмът е новата религия на най-напредналия елит.
А Димитров е начело.
През 1933 г. той е арестуван от нацистите в Германия и обвинен в подпалването на Райхстага. Това е провокация, целяща (и успешно), въвеждане на диктатура. Тя изпълнява целите си, но набедени за виновници са няколко комунисти. Димитров е начело, но той блестящо се защитава и стига до... оправдателна присъда. Човекът за 9 месеца в затвора научава немски! Учещите го днес знаят колко труден език е немският! Димитров го научава за 9 месеца и блестящо се защитава сам (без адвокат). Негова е и репликата, която ще се помни с векове, и с която можем да се гордеем: "Когато крал Карл говореше на немски само с конете си, в България братята Кирил и Методии създадоха славянската азбука..."
Печели делото и е освободен. Това го превръща в глобален герой. Толкова глобален, че дори Сталин не смее да му посегне, докато е в СССР, а самият Сталин разчиства хиляди вярващи комунисти.
По време на войната негови са заслугите за отмяна на няколко американски бомбардировки над България, и спасяването на стотици животи. Това той прави чрез искания до Сталин.
След войната, логично Георги Димитров идва и оглавява България. Разбира се, тогава страната е фактически окупирана и няма независимо правителство. Димитров е в много трудна ситуация.
Все пак, той успява да ограничи насилието на руските войски над българите - имало е изнасилвания и грабежи, но е имало и доста разстреляни руснаци, след като Димитров пише на Сталин и му казва, че тези действия рушат вярата в социализма.
Димитров е упрекван, че се е отказал от Македония и е създал македонизма. Което е пълна глупост - самият той е македонски българин - родителите му са бежанци от там.
Димитров не е независим, за да бъде упрекван, че е предал български патриоти на Югославия. Тове е все едно да обвиним цар Борис, че е пратил в концлагери хора от Македония и Тракия, което са сторили немските войски.
Димитров предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Но се забравя, че тогава той няма друг избор, и второ - все още е неясен статутът на Македония. Никой не е подозирал докъде ще стигне македонизмът. По-скоро идеята е била Македония да стане автономна или независима държава, към която да дадем Пиринския край, но да остане по същество българска. Никой не е допускал, че е изпълнимо измислянето на нова нация, при живи толкова много хора, които помнят Истината.
Всичко това става под съветска окупация, и още по-важното - под огромен натиск да изгубим още територии (логично след загуба на война). Т.е. както загубихме Македония, населена с Българи, защо да не загубим и всичко до Пловдив, както е искала Гърция?
Защитата на България е много трудна и минава единствено през СССР. Няма накъде да шикалкавим. В замяна се извършват някои доста неприятни действия, но те са по-малкото зло.
Димитров се справя и с опитите на гръцки партизани да навлязат в България и при мирните преговори да пледират, че те държат определени земи. Това той прави, опирайки се по същество на "царската армия", тъй като друга няма. Трябва да се отчете, че тази никак не лека задача, е изпълнена много добре.
Към края на живота си (който той и не подозира, че идва, защото е в идеално здраве), Г.Димитров се готви да създаде Федерация с Тито, независима от СССР. Самият Димитров е икона на комунизма, и Сталин не може да го спре.
В резултат - той е отвлечен от Софийското летище, където отива да посрещне руския външен министър. Охраната му е подкупена и стои настрана. Димитров е заведен в Москва, където се "разболява" и след тежко лечение, умира. 6 месеца след него умира и логичният наследник - Васил Коларов.
Относително независимите фигури приключват, и пътят е проправен на фанатичния сталинист Вълко Червенков. Той самият също е голяма фигура, както ще видим, и се справя никак не зле.
Но Димитров не е лош управник. Той опазва държавата цяла. За пръв път, при загубена война, не губим нищо. Провежда се някаква "предателска" политика в Македония, но се вижда, че тя е абсолютна бутафория, защото веднага след смъртта на Сталин, всичко рухва за броени години. Самата БКП се превръща в националистическа и патриотична.
Георги Димитров има и някои по-дребни заслуги - от типа на това да закриля Петър Дънов, за когото е наредил "не го пипайте". Въпреки че комунизмът е решен да изкорени всяка религия.
След смъртта му, СССР го превръща в икона, приравнена на Ленин. И той има мавзолей, стои мумифициран вътре. Димитров е много полезен на СССР като мъртъв, а не като жив.
Все пак, и той оставя хитро наследство. Вълко Червенков му е зет (женен е за сестра му). Макар и лоялен на Сталин, и той има нещо българско в себе си, което е въпрос на отделен анализ.
Но да се отрича единственият българин, постигнал призната глобална значимост, е всичко друго, но не и мъдро...
(следва)
Добри Божилов
17.07.2022
17.07.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар