Adsense-top

Хитри емигранти, не си мислете, че останалите тук, ще обгрижваме и храним старите ви родители... Ще ги изоставим точно като вас...

Управляващите готвят пореден данъчен терор върху все по-малко оставащите реално работещи у нас.
От една страна, ще се вдигне максималният осигурителен доход, което ще удари основно групата на по-добре платените ИТ специалисти, които са кажи речи единствената група от млади хора, които желаят да останат в България и да раждат деца.
От друга страна, ще се повишат минималните прагове за осигуряване, което ще изсмуче пари от фирмите и ще намали предлагането на работни места.
Резултатът от всичко това ще са повече пари в пенсионния фонд и НЗОК, с които ще могат да се подкупят пенсионерите, представляващи основен електорален ресурс.
Т.е. за пореден път изстискваме все по-малкото производители, в полза на все повечето консуматори. Това е меко казано, малоумно.
Но проблемът не само в управляващите. Той е и в лумпенизирания народ - и у нас, и сред емиграцията.
Тези дни поставих въпроса, че не е вярно, че емигрантите хранят държавата, защото техните приноси са не повече от 2% от БВП. В същото време, тези, които сме останали тук, ние храним родителите на емигрантите, като им осигуряваме пенсии и здравеопазване.
И върху ми се изля река от злоба и омраза. Бил съм разделял хората, те имали право на пенсии защото са работили и т.н.
Истината обаче никак не е приятна.
Реално всеки работил по 40 години има право на пенсия. Но съществува и задължението на неговите деца да работят в България, за тази пенсия. Това удобно се пропуска.
Пенсионната ни система винаги е била такава - децата плащат пенсиите на родителите си. Преди 9 септември 1944 г. е имало малък капиталово-натрупващ фонд, който се е отнасял до ограничен кръг хора - висши политици и чиновници, банкери и пр. Това  е единствената капиталова система, която сме имали.
Всичко друго е разходо-покривно. Т.е. децата плащат осигуровки и с тях се плащат пенсиите на родителите им.
Какво обаче става, когато децата емигрират?
Всеки има право на това. Живеем в свободно общество.
Но резултатът е, че родителите остават с "права" да получат пенсии, а тези които ще ги платят, ги няма...
И не става дума само за пенсиите. И в здравеопазването е същото. Боледуват предимно възрасти хора. Разходите по лечението им следва да се поемат от децата им - чрез здравните си вноски. Но като детето е в Германия или САЩ?
Забележете, че емигриращите не взимат родителите си със себе си. Ако го правеха и ако те поемаха грижите и сметките за тях там, където живеят, добре. Но те не го правят. Оставят пасива - възрастни и болни хора, които "държавата" трябва да обгрижва. А те си живеят като млади и здрави в чужбина!
Това справедливо ли е?
А кой е държавата? Държавата, това са младите хора, останали тук. Те плащат данъци и хранят всички останали.
Когато тези млади са по-малко, данъците стават по-високи, защото трябва да изхранят и родителите на липсващите.
А от тези млади, се очаква и да раждат деца, и да ги гледат. Нали не забравяме това.
Българската държава е дълбоко разбалансирана. Хората имат само права, но не и задължения, а всичко се стоварва върху смаляваща се група отговорни работещи.
Но те също не са "идиоти". При този данъчно-осигурително-ценови терор, и те разбират, че могат да емигрират. Защо да стоят тук и да поемат всички тежести, като могат да се измъкнат? Точно като останалите.
И това се случва. В момента средно 30 хиляди души емигрират всяка година. И това не е малко. То е половината от актуалния набор. Преди години емигрираха по 80-90 хиляди, но наборът беше по-голям. Т.е. нямаме "намаление" на емиграцията. Имаме просто по-малко родени деца, които израстват, за да емигрират.
Аз самият имам деца, и ги подготвям за емиграция. Те сами ще си решат, но аз съм длъжен да им дам подходящото образование. И те ще го имат. Ще знаят езици и компютри, и ще могат да се спасят.
Себе си мога да кажа, че съм пожертвал вече. Каквото ще да става, оставам тук, пък ако ще да остана без пенсия и здравеопазване. Но за тях съм се погрижил да имат избор.
Т.е. емиграцията която гледа отвън и ми се надсмива - че те са се измъкнали, а аз им гледам старците, тази емиграция да знае, че постижението и не е кой знае какво. Ще го повторим лесно ако решим. И старците ще останат без грижа...
Но по-важният въпрос е друг. Искаме ли да направим нещо за България? За да не се случи този сценарий - всеки си спасява децата в чужбина, а тук става едно гето от пенсионери, които "държавата" трябва да обгрижва. Но самата тя не разполага с нищо.
Аз лично искам да направим. Не знам дали е възможно, но искам.
Спасяване на България, евентуално (и малко вероятно) може да мине само през "капсулиране". Тези, които сме останали, решаваме че ще се борим за нея, ще работим и ще опитаме.
Но това капсулиране, по същество означава да оставим без пенсии и без грижи родителите на всички, дето са извън "капсулата". Т.е. режем пенсиите на родителите на емигриралите, въвеждаме правило, че в бъдеще самото отпускане на пенсията ще е в зависимост от броя на работещите деца. Режем болниците, освен ако емигриралите не започнат да плащат здравните осигуровки на родителите си. Режем също така разходите за големи малцинствени групи, които паразитират върху обществото - независимо млади или стари.
С подобна реформа би се получило пренасочване на ресурси от умиращата част, която ни е оставена тук от безхаберните си деца-емигранти, към здравата и млада част, която работи и ражда.
Хипотетично, така може да се получи някакво спасение на България.
Разбира се, наясно съм, че подобно нещо няма как да стане. Няма кой да го направи, нито ще има обществена поддръжка.
Но логически погледнато, това е правилното решение. Животът в обществото е съвкупност от права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. И те са неразривно свързани. Разкъсаме ли връзката, се разкъсва и обществото. Единственият начин да се възстанови обществото, е да се възстанови връзката. Т.е. който не си изпълнява задълженията, да губи и правата си.
В момента в България един работещ храни един пенсионер. Никъде в ЕС няма подобен абсурд. Минимумът за някакъв стабилитет е 1 пенсионер на 2 работещи, а истински здрава система е 1 пенсионер на 4 работещи.
Но в България е 1:1.
Но ще става още по-зле. След 20 години 1 останало нещастно дете, ще трябва да храни 3 или 4 пенсионера. И да ги лекува. Пенсионери, чиито деца са в чужбина...
Е, колко време ще се задържат дори най-големите идиоти на подобен тормоз. България - превърната в огромен старческо-болничен дом, и някакви глупави младежи останали за да обгрижват старците... Няма да е много дълго това време.
Съзнавам, че най-вероятно аз ще бъда един от "старците", които ще бъдат изоставени на произвола на времето. Това е. Но е неизбежно, ако не се вземат незабавни мерки и не се мине към "капсулация" веднага. Тогава част от обществото ще бъде брутално изоставена, но друга част ще оцелее.
Правата и Задълженията следва отново да се обвържат. Добре дошъл е всеки да се завърне, да работи тук, и родителите му да получават пенсии и доктори. Добре дошъл е да ги прибере при себе си, и да им плаща там здравна вноска и от своята заплата - и пенсия. Но е абсурд, наивност, и направо наглост - тези възрастни хора да се оставят на грижата на деца, които не са техни, и които излизат "длъжни" да се грижат за тях.
В момента работи точно системата "длъжни сме". Армията от старци има право да гласува, политиците вървят след тях. Не се мисли кой плаща сметката, само се търсят повече пари.
А младият човек накрая като си види нетната заплата, и вижда че единственият изход е Терминал 2.
И преди някой да ми каже да "хвана далаверите на политиците" и от там да намеря пари, бих искал да го поканя той да го направи. Аз не се справям с това, но ако някой се справи, добре е дошъл. Но ако това е просто начин някой да откаже да гледа истината, и да си вярва, че някой друг (аз) му е длъжен, то тази убеденост ще се блъсне в бетонна стена.
Сред останалите в България повечето не сме идиоти. Виждаме какво става, имаме готовност и ние да избягаме. Единственото, на което се надяваме, е все пак страната да бъде спасена. Има нещо патриотично в нас, и се надяваме...
Макар шансът да е минимален...
Омразата да започне незабавно. Форумът е свободен...
Няма обаче да промените убеждението ми. Или ще спасим част от България, или няма да спасим нищо. Това е истината. А спасената част ще е толкова по-голяма, колкото повече хора са тук и работят за страната си...

Добри Божилов
22.10.2018