Adsense-top

Когато никой не вярва за нищо на държавата, или властта се сменя, за да се върне доверието, или всяко събитие се превръща в истерия...


Разбира се, не си правя илюзиите, че тази статия ще доведе до оставка. Такава себична, суетна и самовлюбена фигура като Бойко Борисов, не е способна да разбере нито идеята, нито отговорността си.
За Бойко Борисов е важна единствено собствената му личност, това да е известен, да изкарва много пари, да се снима с Меркел, и изобщо - да е в центъра на вниманието. Достатъчно е да си спомним как съвсем сериозно искаше да приеме наградата "футболист на годината", за да ни стане ясно каква празна надежда е психопат да се опомни.
Психопатите не се опомнят - или ги прибират в лудница, под неразбиращия им поглед, или ги бесят гневни тълпи. Но Бойко Борисов да разбере, че всеки политик има отговорност, вкл. такава да напусне, за да помогне на държавата - това го забравете.
Но все пак истината е тази, и тя е доказана от многобройни исторически опити.
Когато държавата е в тотално разложение, а гражданите не вярват на абсолютно никого, тогава трябва да се смени властта. И евентуално нов управник да успее да върне доверието.
Ако това не се случи, следва абсолютна анархична вакханалия - нещо подобно на наблюдаваното в момента.
Обективен факт е, че днес буквално всеки минимално значим инцидент (дори не е нужно да е убийство), се превръща в истерия.
Чумата по животните почти разклати правителството. Що за правителство е това?
И защо съдбата на няколко хиляди животни може да предизвика подобен хаос? Нима българинът толкова много обича животните?
Ни най-малко. Българинът просто ненавижда Бойко Борисов. И затова покрай животните, с успех, се завъртяха какви ли не конспиративни теории, които водеха към едно и също - Бойко Борисов е предател, който трябва незабавно да се махне.
По същия начин се случи и с катастрофата край Своге. По този път са минали хиляди автомобили и автобуси. Дори да е некачествен самият път, очевидно в този случай са се намесили и други фактори, които са допринесли за трагедията. Но народът се съсредоточи само и единствено върху "Трейс Груп", и нейната част от вината, просто защото така си изкарва гнева и омразата върху Бойко Борисов.
Плочките в центъра на София - каквито и да са, не биха предизвикали подобен бунт, ако имаше друга власт, с повече доверие. Ако Софиянски ги беше направил същите - в първия си мандат, когато спечели втори със 70%, нямаше да има протести. Но в момента плочките са символ на мразеното управление на ГЕРБ, и затова незабавно се превърнаха в протест и бунт.
В случая с убитата журналистка в Русе, историята е същата. Абсолютно на никой на народа не му "дреме" нито за свободата на словото, нито дали тя е разследвала нещо. Ако му "дремеше", щеше да гледа редовно предаванията и, и да участва в протестите. Но това не се случва, народът не се интересува от нея, но абсолютно му се иска властта да е виновна и Бойко Борисов - мутра и мафиот, да я е "поръчал".
И като добавим ЧЕЗ, цената на парното, новите данъци за колите, разпадащата се ограда край границата, катастрофата в здравеопазването, майките на децата с увреждания и пенсиите, като добавим всичко това, ясно виждаме, че настоящата власт е напълно изчерпана.
За всяка власт е важно да има поне минимално доверие в нея. Когато няма, тя трябва да си ходи.
Бойко бърка (или се прави че не разбира, по вероятно) резултатите от изборите с доверието. Изборите са процедура, която подлежи на различни влияния и манипулации. Ако си работодател на хиляди хора, и те гласуват за теб по принуда, това не значи доверие. Турците, гласуващи за ДПС, нямат абсолютно никакво доверие на Доган. Но знаят, че работата и доходите им зависят от него. И гласуват.
Същото е и с голяма част от избирателите на ГЕРБ - хора на държавна издръжка, корпоративен вот от фирми, издържани от държавни поръчки, купени гласове и пр. Това са реални бюлетини в урните, но не са доверие.
Като няма доверие, всяко събитие се превръща в истерия. Ако управляващите продължават да упорстват и да стоят на власт, може да се стигне до ексцесии. Може да има и линчувани политици.
Наличието на суетна личност начело увеличава този риск. Суетните се държат до последно, дори си вярват, че са "ощетени" и че трябва да се съпротивляват. Така рискът накрая тълпата просто да ги "разчекне" на площада расте.
Когато няма доверие, народът не само започва да вярва в конспирации (стига те да са срещу властта), но и започва да търси друг авторитет. Така арогантното управление на Костов, което трябваше да си иде поне 2 години по рано, доведе до Сакскобурготски. Тогава царят се превърна във върховна надежда и буквално "отнесе" цялото политическо статукво. А само 3 месеца преди това хиляди таксита се събраха пред парламента, викаха "Оставка" и "Мафия", като поводът бе едно едва станало битово убийство на детенце. Тогава Костов бе в ситуация на доверието сходна с днешната на Борисов. И не си подаде оставката, което доведе царя като помитаща антисистемна вълна.
В момента също се надига подобно напрежение. Но тъй като няма ясен субект, който да го оглави (президентът евентуално, но никак не е сигурно - положението е много по-зле), то може да се стигне до друг изход. Т.е. не чрез демокрацията да се отпуши "парата" и да се овладее положението. А да се стигне до "всеобща истерия", немислещи тълпи по улиците и жажда за кръв.
Т.е. до революция.
Това е по-вероятният изход, защото този път Бойко има цели 3 години мандат пред себе си, докато на Костов му оставаха 3 месеца, и именно това го спаси. А и Бойко е много по-суетен от Костов и възприема много болезнено всяка отстъпка, която трябва да направи. Т.е. той ще се вкопчи във властта, и ще я държи с цената на всичко. И при липса на ясна алтернатива (тип "цар"), на народа ще му остане само злобата и омразата по площадите.
Именно това се нарича "революционна ситуация".
Историята сочи, че сринатото доверие е можело да се възстанови по много начини, преди да се стигне до бесилки и гилотини. Например френският крал Луи 16 не е обезглавен веднага. Има няколко години на преговори, различни правителства, спорове и пр. Едва упорството му накрая да си върне цялата власт, довежда до обезглавяването му. Но той е можел да се справи по много начини, вкл. като отстъпи властта, стане конституционен монарх, та дори като оглави самата революция и се обърне срещу аристокрацията. Не е направил всичко това и е стигнал до закономерен край.
Обратен е примерът с нашия цар Фердинанд. Който е можел да остане на трона и след Първата световна война. Политиците са треперели от него до последния ден на заминаването му. Но разумно не е останал, напуснал е, и смяната на властта с неговия син, е потушила напрежението. Самият Фердинанд след това се радва на дълголетие и обикаляне по целия свят.
Ако погледнем обективната реалност, то Интернетът и свободните медии са еднакви и в България, и в Русия и Унгария например. Няма сериозни ограничения. Но в Русия и Унгария управниците имат огромно доверие в себе си, и социалните мрежи не могат да предизвикат истерия срещу тях.
В България властта няма никакво доверие, дори не е нужно събитие, за да се стигне до истерия. Може да е слух или фалшива новина. И народът изтрещява, готов е да ги разкъса.
В подобен случай е необходима смяна на властта, с надеждата, че новата ще създаде доверие. Ако не създаде - нова промяна. Това е неумолимият механизъм. На власт се задържа онзи, който има доверие, а не онзи, който може да събере чисто механично, някакви гласове. ГЕРБ събират гласове, но не и доверие.
Въздигането в култ в България на фигури като Орбан и Путин, показва пълния дефицит на собствена държавност. Представете си до каква гротеска сме стигнали, ако съдбата на Орбан може да решава съдбата на нашето правителство. Видяхме какви скандали избухнаха около шикалкавенето на Бойко да подкрепи Унгария.
Всъщност, българското правителство има правото и да не подкрепи Унгария. Възможни са тайни сделки, и нашите министри трябва да имат зона за преговори. Представете си, че ни предложат милиарди евра, отнети от Унгария, на нас, ако подкрепим санкции? Може и да ни е изгодно да се "продадем" на Меркел. Разбира се, очевидно в случая няма нищо такова. Ясно е, че Бойко работи безплатно и по заповед. Но самия факт, че ние искаме да отнемем от собственото си правителство, правото да сключва сделки и да взема решения, показва доверието ни в него. Ние искаме безусловна подкрепа за Орбан, защото той е като "светлината в тунела", сравнен с Бойко. За нас Орбан е по-важен от Бойко!
Съвсем излишно е да говорим за Путин, обожествяването на който може накрая да ни изкара от НАТО и ЕС. И това ще стане - защото за НАТО и ЕС са единствено тотално компрометирани политици, начело с Бойко Борисов.
Ще завърша с началото - не се надявам тази статия да промени нещо. Маймуната начело на държавата е дебелокожа, безчувствена и загрижена само за себе си. Тази маймуна не може да живее извън властта. Дори не може да живее в опозиция.
Единственият начин да си тръгне, е с насилие - изборно или (съвсем възможно) истинско...
Какво точно ще стане, никой не може да прогнозира. Истерията е случайностен процес, който ражда всичко...

Добри Божилов
09.10.2018

1 коментар:

  1. Така е. Гневът се прехвърля върху изпълнителите, щото е по-лесно

    ОтговорИзтриване