Adsense-top

Днешното поколение е последното, което (евентуално) може да спаси България...

Не знам давате ли си сметка, но в момента активно е последното "силно поколение" на България.
Аз съм роден 1975 г., и това е годината с най-голяма раждаемост в историята - над 175 хиляди души. Това поколение и тези, които са "плюс-минус" 5 години, това е активното днес поколение. Хората 35-45 години.
В момента сме в основата на икономиката и администрацията.
Голяма част от тези хора са и емигрирали. Може би около 50%. Но все още останалите 50% са тук. Те крепят пенсионната система, плащат данъците, работят, служат в армията, полицията, и най-важното - те създават и отглеждат новото поколение.
Ако тези хора сега не успеем да спасим България, след това надеждата се изпарява.
Раждаемостта през 80-те години спада, макар че до края на социализма все още имаме позитивен прираст. През 1989 г. раждаемостта е около 130 хиляди души.
След това обаче следва пълен погром. След 1990 г. раждаемостта пада и за броени години се свежда до 70 хиляди души.
А в момента е дори под 60 хиляди.
При това процентът на емиграция сред тези поколения е далеч по-голям от 50%.
Т.е. фактически в момента България се крепи основно на "най-силното поколение в историята си" - това на 70-те.
Ако не успеем да променим нещо, и държавата да стане функционираща, с позитивен прираст, с ограничена емиграция и с развиваща се икономика, ако това не стане сега, следващото поколение просто няма как да го направи.
То е по-малко като раждаемост, по-малко като останали не-емигрирали, и най-вече - ще има да носи по-голяма тежест. Всяко поколение е активно до един момент, после се превръща в тежест.
Т.е. нашето голямо поколение, сега работи, все пак плаща пенсии, издържа администрация, купува самолети.
След това същото това поколение ще се превърне в пенсионери, които ще изискват и повече медицинско обслужване. Т.е. не само следващото поколение е по-малко, но ще му се стовари и по-голяма тежест, в лицето на предното.
Т.е. ако ние - предното поколение, не "оправим държавата", тя най-вероятно просто ще колабира след това.
По принцип, след 2037 г. никой изобщо не прави разчети за пенсионната система. Просто защото и в момента 1 работещ храни 1 пенсионер, а тогава ще трябва 1 работещ да храни 3 пенсионери.
Никой не иска и да го смята това. Причината е, че тогава "силното поколение" ще излезе в пенсия.
Но пенсиите са само един пример за всички системи. Като напусне силното поколение, навсякъде това ще стане. Ще има по-малко и по-неквалифицирани лекари, учители, няма да има набор за армията, няма да има работна ръка и данъкоплатци.
Когато това стане, единственото решение ще е просто да ни оставят за измрем, без пенсии и без здравеопазване.
Но ако за нас това ще е краят на живота, и да приемем, че ще се пожертваме, то социалната колизия от този процес, ще помете цялата държава, ще помете и младите, които ще са малко.
Какво трябва да се направи? Защо присъства думата "евентуално" в заглавието.
Защото дори веднага да започнем да правим нещо, промените ще са много трудни. Ще трябва още сега драстично да се промени пенсионната система, което включва вдигане на пенсионната възраст и по-силна миграция към капиталово-натрупване. Реално обаче второто не е ясно ще има ли вече време да сработи. Защото за да работи добре, капиталова система има нужда цял живот да се трупа - 30-40 години, и да има нормални пазарни лихви. Ако сега тръгнем, системата ще трябва да плаща пенсии след 20 години. Т.е. в много къс срок. А заради всеобщото задлъжняване на правителствата, умишлено се поддържат ниски лихви. Т.е. капиталовата система не може да трупа пари от инвестиции. Освен ако са по-високо рискови, което означава, че повечето пенсии просто ще бъдат изядени от пазарната спекула. А ще има само за малка част от пенсионерите оцелели пенсии.
Освен пенсиите, ще трябва да се реформира и здравеопазването. Фактически трябва в момента да се направи гигантска инвестиция в здравословен начин на живот, така че самите разболявания да са по-малко. Това е единственият начин изобщо да се уравновеси здравеопазването, иначе няма как то да издържи при подобен срив в размера на следващото поколение.
Трябва да се реформира икономиката чрез увеличаване на роботизацията. За да можем с по-малко работници да произвеждаме повече продукт.
Но тъй като това поне в началото е скъп процес, е необходим и протекционизъм, който да затвори пазара за конкуренцията на евтини чужди стоки.
Което пък ни води до излизане от ЕС, защото ЕС е отворена икономика и вътре не може да се прави протекционизъм.
ЕС е проблем и от друга гледна точка - той е механизъм за изсмукване на араби и африканци, и заселването им в Европа. Подобно нещо при нас е убийствено. То е убийствено дори за Франция и Германия, какво остава за нас, с посочените вече проблеми.
И разбира  се - трябва да се направи най-важното и най-трудно - да се съживи раждаемостта. Т.е. днешните млади хора да живеят с мисълта да раждат максимален брой деца, и това да е смисълът на живота им.
При сорососоидно-хедонистично възпитание, в което децата гледат таблети, компютри и "плейстейшъни", и основната им цел е да станат известни в социалните мрежи, при тази ситуация, самата раждаемост е почти убита. Ражда се по 1 дете - колкото да не е "без хич". Останалото е време да "си живееш живота" и да се самодоказваш в обществото, професията и пр.
Да променим това мислене, и младите да живеят за това да раждат по 5-6 деца, а минималният брой на семейство да е 3, е това мислене е почти невъзможно да се промени. И със сигурност няма да се промени, освен с цялостно ценностно преосмисляне, промяна в образованието, културата, връщане на влиянието на религията и пр.
Представете си да кажете на дете, което е само в семейство (повечето днес са така), че трябва самото то да има 5 деца! Представете си да му кажете, че не е важен новият мобилен телефон, а е важно да ражда! И това, въпреки че собствените му родители са дали лошия пример да имат 1 дете. Тук-там някое семейство има 2 и се води "многодетно"....
Как ще убедиш такива деца да направят "скок"?
Със сигурност трудно.
И ако някой може да го направи, това е все още активното поколение на 70-те. Българското "Поколение Х", което днес издържа държавата.
Времето лети, а истината е, че засега нищо не правим. Занимаваме се с откровени глупости като Шенген, Еврозона, саниране и "руската заплаха", а реалните съсипващи процеси си вървят и унищожават държавата ни.
Всъщност, имаме само 20 години. Дори по-малко. След това "силното поколение" приключва.
Следва дезинтеграцията и изчезването...

Добри Божилов
15.12.2018

2 коментара:

  1. Кат си пейш Пенкеле, кой та слуша... За съжаление това е грозната истина в нашето загиващо общество.

    ОтговорИзтриване
  2. Казват, че песимизмът в икономиката е предсказание, което само предизвиква своето осъществяване.

    Аз пък казвам, че нашият проблем са хората, които на всяка цена искат да бъдат манипулатори на общественото мнение. Тези същите, които преди са правели манипулациите в положителна посока, сега ги правят в отрицателна - само и само за да не слязат от сцената.

    Наложи ми се заради този вид "творчески личности" да вляза в техниките за манипулации - иначе съм доста отвратена от такъв вид занимания и не желая да се сътезавам в тях с тези играчи.

    Ще ви задам един прост въпрос с понижена трудност: колко рядко се срещат във вашите коментари думите „стачка”, „солидарност” и „справедливост”? По-често или по-рядко отколкото в останалите медийни публикация през цялото време на тъй наречения ни „преход”?

    И не е ли тази изключителна рядкост една целенасочена, организирана, преднамерена, злоумишлена манипулация на обществените нагласи, с която се постига негативно психическо въздействие върху отделния индивид, както и деморализация на същия от вида: „Не вярвай на собственото си чувство за справедливост, забрави за солидарността, стачките са забранени, както беше „при социализма”!”?

    Както и: „Не се бори за справедливост в собствената си страна, а отиди в друга, където други вече са се преборили за нея!”?

    ОтговорИзтриване