Adsense-top

Сянката на Невъзможното...

Съюзниците все пак откриха този епичен и дългоочакван Втори фронт. Не го направиха през четиридесет и втора или четиридесет и трета, когато войната бе тежка. Направиха го сега. Очевидно защо – за да попречат на Съветския съюз сам да освободи цяла Европа.
Но това може и да бе добре за руския народ. Вече бе дал доста жертви, всеки спасен човек щеше да е от полза. За Съветския съюз сега най-важни бяха хората, които бе изгубил, и които щеше да възстановява с десетилетия.
Преди три дни бе станало. На 6 юни. Съветският съюз готвеше свое настъпление на решаващия Източен фронт, но срещу себе си имаше все още огромна и добре окопана армия. Вече бяха опитали няколко пробива, бяха дали огромни жертви, и не бяха постигнали нищо. Времето работеше за тях, нацистите очевидно губеха мощ. Сега нека повоюват малко и на запад, а през есента може би ще е по-лесно да ги довършат…
Секретарката се обади:
-Другарю Сталин, има извънреден гост. Иска веднага да влезе при Вас…
-Кой е той? – попита генералисимусът.
-Другарят Берия, но…
-Берия? Какво търси в тази късна вечер тук… - попита Сталин.
-Той не е сам… - каза секретарката – Води някакъв пленник – окован е целия.
-Пленник в Кремъл? – изненада се Вождът.
-Да, придружават го трима въоръжени войници от НКВД. Вашата охрана е извадила оръжия стоят едни срещу други в момента… - каза секретарката.
Берия да дойде в Кремъл, въоръжен и със свои хора – това бе съмнително. Ясни бяха амбициите на този човек, но бе твърде способен и безскрупулен, за да се откаже от него. Във време на война, пазиш точно такива като него. Но никак не бе логично, преди да е свършила войната, Берия да организира преврат.
-Руски срещу руски оръжия! – гневно извика Сталин. – Сега идвам при вас, и ако дори един пистолет е вдигнат, всички отивате на разстрел. Чу ли ме, Берия? Чува ли ме капитанът на охраната…
-Да, другарю Сталин, всички чуха… - каза секретарката.
След няколко мига човекът, от който се страхуваше дори Хитлер, се озова в съседната стая. Там наистина бяха Берия, няколко от хората му, и паникьосания капитан с няколко от своите. По средата бе секретарката, която щеше да се превърне в решето от куршумите и на двете страни, ако започнеше престрелка.
Берия веднага каза:
-Другарю Сталин, не знам защо се случи всичко това, как би могъл някой да си помисли, че съм дошъл да ви нападна…
-До сега не си идвал с хората си тук, и то въоръжени… - каза Сталин.
-Да, така е, но това е заради човека, който ви водя. Като го видите, ще разберете всичко. И това, което ни каза, може да обърне хода на войната. Може да означава гибелта на всички ни… - каза Лаврентий, и бе твърде сериозен. Изказаното звучеше невероятно при война почти завършена вече, но звучеше твърде сериозно…
-Гибелта на всички ни? – изненада се Сталин – Между нас и германците стои непобедима армия, превъзхождаща ги във всичко. Войната свърши…
-Другарю Сталин, не спечелихме тази война като подценявахме опасностите. Казвам ви, този човек е най-важния откакто германците нахлуха. По-важен е дори от шпионите ни в Берлин и Лондон.
Сталин погледна към въпросния човек. И… не видя нищо. Той бе с качулка на главата, очевидно за да не бъде разпознат. Що за фигура би могла да изисква подобно нещо? Би следвало да е някой известен. Но известен руснак едва ли можеше да знае нещо повече от самия Сталин. Следователно трябваше да не е руснак. Нов предател от германците. Може би някой фелдмаршал. Манщайн. Ако Манщайн се бе предал, би било огромен успех. Най-способният офицер на Райха, а мнозина считаха и изобщо във войната. Разбира се, Жуков би се обидил на това твърдение.
Манщайн?
Едва ли. А и защо да го крият него. Би трябвало да го покажат, за да нанесат психологически удар на Хитлер. Точно като с Паулус.
Значи не бе някой, от който можеха да спечелят като го покажат. Берия го бе съобразил. Едновременно известен, но и не трябва да се показва. Странна комбинация. Да не би Лаврентий да имаше предател, който възнамеряваше да пусне обратно… Невероятно.
Нещо много странно се случваше, и генералисимусът не можеше да разбере какво.
-Оставете всички оръжия. – нареди той – Капитан Волков – вие вече сте майор, за това че непоколебимо изпълнихте дълга си, и окото ви не мигна дори пред другаря Берия…
При тези думи, младият офицер от охраната се изпъна и козирува мигновено.
Пистолети и винтовки се натрупаха на бюрото пред секретарката. Тя гледаше вцепенена всичкото това оръжие, което щеше да я разкъса на парчета, буквално преди минути. Сталин взе един пистолет.
-Влизайте при мен…- каза той – Само Лаврентий и пленникът. Вътре въоръжен ще съм само аз…
След което капитанът – вече майор, без да зачита нито ранг, нито зловещата слава на втория най-силен човек в държавата, го претърси „от глава до пети“, а след това направи същото и с пленника. Онзи не помръдна.
Сталин седна зад бюрото си в кабинета. Берия и вързаният бяха на два стола срещу него. Носеха и една чанта – която очевидно не бе тази на Берия – Първият в СССР добре я познаваше.
-Говорете! Какво е толкова важно за Съветския народ, та се случи този маскарад…
-Ще говори той… - каза Берия – Но другарю Сталин, имайте предвид, че изненадата ще е голяма – първо от него, и после от това, което ще ви каже. Аз самия не бих могъл да го предам.
И свали качулката.
Бял силен мъж, с остър поглед и очевидно висок разум. Личеше по очите му. След толкова години във властта, Първият бе се научил да преценява хората по очите. Това бе умен човек. Което веднага се навърза с другите факти – след като умен човек казваше нещо опасно за Русия, и след като бе убедил и Берия, значи имаше риск. Сърцето му се сви.
Но всичко това бе само в първия миг. След това изненадата стана още по-голяма. На Сталин му прималя, облегна се назад, след което побърза да вземе лулата си и да започне да я пълни. За да отклони вниманието от объркването си. Пред него стоеше един от тримата най-опасни хора на света. Най-опасни като ум и ефективност. И далеч по-безопасен като реални възможности – защото бе от твърде малка страна. Но някой като него, ако би бил начело на СССР, САЩ или дори Германия, не би имал съперник в света.
-Гешев? – промълви генералисимусът – Това той ли е? Или е двойник, някаква шега…
-Той е. Проверихме всичко. Той сам донесе доказателства. Това е Никола Гешев… - каза Берия. Онзи мълчеше. Както винаги би мълчал един победител в подобен разговор. Говореха победените. Той бе сега тук, бе техен пленник, но вече ги бе победил.
-Как е възможно? – попита Сталин. – Какво прави този човек тук? Избил е хиляди наши приятели, и поне сто наши руски офицери? Това е най-опасният фашист на света? Какво прави тук…
-Той сам дойде, другарю Сталин… - каза Берия – И точният брой убити наши офицери във Фашистка България е сто осемдесет и три. Години усилия на цялото ни разузнаване е погубил този човек. Но дойде сам…
-Не знае ли, че тук не може да получи друго, освен смъртна присъда?
-Знае. Но като разберете какво ни носи, и ако му повярвате, ще разберете защо смъртта е най-малкото за него. Мисля, че се опитва да спаси народа си…
-Да, този народ има нужда от спасение. Във всички войни с германците и срещу нас. И все губи. От доста спасение и доста милост имат нужда българите. Особено като знам как ги мрази Чърчил… - каза Сталин и бе започнал да се окопитва. Обстоятелството, че Гешев идва да го моли за нещо, гъделичкаше самочувствието му. Това бе признание от човек, към който изпитваше респект. Така се връщаше във водеща позиция, срещу този безмилостен и доказал се фашист. Но това бе само за няколко мига. Бе дошъл моментът онзи да проговори:
-Аз съм тук, заради българския народ, както казва господин Берия… - нарочно използва думата „господин“, за да подразни двамата комунисти срещу себе си – Но всъщност съм дошъл за да спася и руския народ… - каза началникът на най-свирепото звено в българската анти-комунистическа полиция.
Сталин се задави:
-Руският народ? Четиридесет и четвърта сме… Никой не може да ни спре вече… Сега разбирам – този страховит човек очевидно е полудял. Затова говори глупости, затова и сам е дошъл да се предаде…
Но Берия не реагира на тези думи. А това бяха думите на Йосиф Висарионович. Иконата, самият Господ в тази страна. Не реагира, защото явно бе чул много повече от някой друг, и то му изглеждаше по-убедително.
-Другарю Сталин, другарят Гешев ни носи информация, която е зашеметяваща… - каза Берия, връщайки с думата „другар“, обидата на българина.
-След Москва, Сталинград и Курск, малко неща могат да ме зашеметят… - каза Вождът.
-Това може… - каза Берия и стана. Сталин взе пистолета и го насочи към него. Имаха си доверие, но проверката и пистолетът бяха висша форма на проверката му. Но нямаше риск. Онзи просто извади няколко листа и ги постави на бюрото.
-Ето това е истината – пред очите ни е, а не я виждаме. Той я е видял… - каза.
Сталин гледаше хартията и не можеше нищо да разбере. Това дори не бяха секретни данни. Общоизвестното разположение на фронта, а също на съюзническите войски в Италия, както и няколко драсканици за новия Западен фронт. Те не можеха да са сигурни, защото съвсем скоро бе открит и никой, дори американците, нямаха точни карти на боевете.
Вдигна няколко листа, доближи ги до светлината, постави по-добре очилата си, за да разгледа. Нищо ново.
Гешев разбра, че Вождът не разбира нищо, и какво ли би разбрал от толкова малко данни. Идваше време за второ включване.
-Господин Сталин… - каза той – Мислите ли че този безумен десант по Френското крайбрежие би имал някакъв шанс, ако Хитлер би искал да го спре…?
Онзи вдигна поглед.
-Доста наши генерали се съмняваха, че ще успеят. – каза той – Но е факт, че са там. И Хитлер се бори да ги спре, с което отслабва нашия фронт.
Гешев се усмихна.
-Погледнете Италия. С десет пъти по-малко войски от Съюзниците, Германия ги е блокирала и не могат да напреднат. Германците са добри войници, добри и в отбраната… - каза той.
-Добри войници са. На собствен гръб го изпитахме… - съгласи се генералисимусът.
-Значи в Италия нямат никакъв проблем да спрат американците, а в Нормандия са ги оставили да нахлуят по море, въпреки верига от бункери и няколко хиляди танка готови, да ги смажат… - каза Гешев.
Имаше нещо мъдро в думите му. След толкова война и толкова рискове, след толкова поражения, и толкова измъквания „на косъм“, Сталин бе развил чувствителност. Имаше нещо нередно във всичко това.
-Другарю Гешев, не разбирам какво точно искате да кажете? Германия колабира. Няма да има милост към Фюрера и нацистите. Те го знаят. Защо да ускоряват краха си като пуснат американците?
-Вие сам зададохте важния въпрос. Отговорът е очевиден… - каза Гешев и помоли Берия да покаже листа със статистиките. Той самият не можеше да мръдне, защото все още бе вързан.
-Другарю Сталин, в Южна Италия има петнайсет хиляди американски танка, които нищо не вършат. Още толкова ще се стоварят във Франция. Също – хиляди самолети, камиони, оръдия. – каза Лаврентий.
-Точно така е. Американците обичат да струпат много оръжие, да имат тотално превъзходство, преди да настъпят. Не влизат в рискови битки като нас… - каза Сталин.
-Защото имат избор, ние нямахме избор… - каза Берия.
-Така е, някои са родени с късмет… - каза Вождът.
-Хитлер би могъл да не позволи всичко това. Биха могли тези танкове да си останат в Англия или в Северна Африка. – каза Гешев – Защо са му в Европа, в добавка към лавината от вашите Т-34, които се готвят да го прегазят…
Сталин нямаше отговор на този въпрос. Наистина всичко изглеждаше абсурдно и нелогично. Почувства се зле. Как бяха изпуснали до момента такова разминаване. Като във война вземеше да се случва нещо твърде странно, то това трябваше да предизвика внимание. Бяха изпуснали нещо.
-Господин Сталин, ще ви дам следващото парче от картината – знаете ли, че германците ни пратиха десет трофейни танка американско производство… - каза Гешев.
-Пазят си своите за себе си. Сега едва ли могат да въоръжават съюзниците… - отвърна Сталин.
-И те така говорят. И казват и, че нашите танкисти като се научат на американските машини, после лесно ще минат на немските… Било само леко неудобство…
-И вие какво?
-Аз ли? Аз нищо. Нашите политици ги взеха и сега обучаваме танкисти на американско оръжие… И допускам, че аз съм единствения в клетата ни страна, който се досеща какво се случва…
Вождът на народите за миг загуби връзка с реалността. Като лавина всичко се стовари отгоре му. Вече знаеше какво ще му кажат. Това бе невъобразимо, немислимо. Това бе злокобно гениално. Щеше да струваха десетки хиляди животи на американци и британци. Но бе цинично и ефективно. Само англо-саксите можеха да го измислят. И почти се бе изпълнило…
Гешев разбираше, че Вождът се е досетил и го довърши. Този път му каза уважителното обръщение, защото знаеше, че от този момент нататък трябва да станат съюзници:
-Операцията в Нормандия не е втори фронт, другарю Сталин. Това е замаскирана операция по доставка на огромно количество оръжие за Германия. На десетки хиляди танкове, артилерия и самолети. На оръжие, сравнимо с наличното в най-силните години на Вермахта…
Вождът остави лулата. Това се случваше изключително рядко. Издаваше слабост. Бе се случило в първите дни след двайсет и втори юни. Когато мислеше, че всичко е свършило. Задъхваше се. Ако Берия искаше да го убие, може пък да ставаше не с куршум, а като му докара сърдечен удар. Но не бе Берия. Това бе Истината.
-Изумително! Каква наглост! Как сме го изпуснали? Как спечелихме войната, надиграхме всички немски хитрости и изпуснахме това…
-Никой не се сети. Това е нещо, което само изключително болен, но и огромен ум може да измисли… - каза Берия.
-Хитлер оставя Съюзниците да нахлуят, и да стоварят оръжия и боеприпаси. След това с два малки блицкрига ги разбива в Италия и Франция, и получава всичко. А Съветската армия е срещу превъоръжен и мощен Вермахт сама на Източния фронт… - каза Гешев.
-Абсолютно е възможно да го изпълни… - допълни Берия. – Всички досегашни сражения на германци със Съюзниците показват пълно превъзходство на германците. Добре обучените бойци на фюрера ще се разправят с англо-американците за дни. И ще плячкосат оръжията.
-След което идва ново настъпление към Москва… - допълни Гешев.
-Как е възможно? – промълви Сталин – Това е нечуван заговор.
-Вероятно почти никой не знае. Патън, Монтгомъри, Айзенхауер  – каза Гешев - Те си мислят, че настъпват срещу врага. Военните не биха се сетили, както не се сетихте вие. Това е политическа маневра. Това е таен съюз на Хитлер със самите върхове в САЩ и Англия. Вероятно няма нито един документ никъде. Ако се провали, никой няма да разбере, че елитът на САЩ и Англия е пожертвал хиляди свои хора, за да превъоръжи Германия.
-Точно това ще стане. Американските военни са жадни за победи и слава. Като им оставят проход, ще бързат да прехвърлят най-много войски най-бързо. Няма да усетят, че не са се укрепили добре, за да ги опазят… - каза Сталин.
-Във Франция няма и къде да се укрепят… - допълни Берия – Нито в Италия. Един малък блицкриг ще ги разнебити. Точно както разнебити нас в първите дни на войната. Изгубихме хиляди танкове, самолети и милиони хора…
-А каква е ролята на българите? – попита Сталин. Бе започнал да се окопитва.
-Българите са единствените истински войници, които не участваха в тази война. Но ако ни въвлекат, ще имате насреща си шестстотин до осемстотин хиляди бойци, от типа на вашите или на немските, превъзходно въоръжени с американско оръжие…
-Българите са най-добрите войници в Европа в Първата световна война. Били са дори нашите… - допълни Берия. Това не са италианци или румънци…
Тук Гешев се усмихна:
-Да, ако не бяха италианците и румънците, нямаше да обърнете битката при Сталинград. Гениално решение на вашите стратези…
Малко известен бе този факт, но тази забележителна победа наистина бе не срещу немците, които бяха свирепи войници, а срещу техните съюзници от Румъния и Италия. Немските генерали бяха предупреждавали, че има отслабени точки по фронта, дадени именно на тези недисциплинирани и доста страхливи войници. Ако бяха ударили където имаше немци, можеше и да не успеят. Но удариха по съюзниците им, и фронтът се разпадна. Паулус бе разгромен точно миг, след триумфа си да превземе Сталинград.
Сред тези съюзници тогава не бяха българите.
-Ние се измъкнахме от тази месомелачка, и спасихме народа си от жертви – каза Гешев – Но ако немците се превъоръжат и ви нанесат тежки удари с американските трофеи, елитът ни няма да устои на натиска. Царят вече го няма. Управляват твърди германофили. Ще пратят войската срещу вас.
-Шестстотин хиляди свирепи войници, биещи се до смърт и не бягащи никога… - каза Берия.
-Може и осемстотин хиляди да са… - допълни Гешев. – И Източният фронт все още е на руска територия. Съвсем близо до Москва…
-Идеален плацдарм за ново настъпление… - почти обречено каза Сталин – Трябва да питаме генералите по снабдяването за колко време подобна армия може да стигне до нас…
-Няма нужда да питаме. – каза Берия – Ще изтече информация, може да има американски шпиони. Едва ли ще им трябват повече от две-три седмици. Германците са добри в транспорта…
-Значи какво ще се случи? – започна да разсъждава Сталин - Германия ще постигне бляскави победи на Западния фронт и в Италия. Това ще вдигне духа на войниците. След това, с осигурен гръб, ще прехвърли всичко към нас – вдъхновени войници и много нова техника. И в добавка – и недокосваната до момента Българска армия…
-А англичани и американци формално не са виновни, ще ни останат съюзници и ще гледат. Ако случайно Хитлер не успее, нищо не губят… - каза Берия.
-Само руският народ губи от тази война. Ние плащаме всички сметки… - каза Вождът.
А Гешев се включи за последно:
-Другарю Сталин, трябва да приключите с Източния фронт, преди Хитлер да е приключил със Западния. Трябва да направите войната необратима, и така да спасите и своя народ, и моя от включване в касапницита. И това мисля, че вече не е необходимо. – каза полицаят и вдигна вързаните си ръце - Очаквам да ми осигурите свободен изход от Съветския съюз. Все още имам какво да направя в България…
Сталин го погледна. Срещнаха се два силни погледа. Двама врагове, които Зло много по-голямо от тях, превръщаше в приятели.
-Не сме готови за настъпление. Ще струва много жертви. Фронтът е добре укрепен. Надявахме се за есента, и то след като Вторият фронт отслаби германците… - каза почти обречено той.
-Вторият фронт е направен, за да засили германците. До седмица-две трябва да разбиете Източния фронт. Да не остане армия, която да бъде въоръжена… - каза Гешев.
Сталин мислеше. Толкова млади хора щяха да загинат. Бяха пробвали вече поне десет пъти. Манщайн бе добър. Побеждаваше дори с малко войски. Отбраняващите се винаги имаха предимство. Сигурно бе възможна победа и бързо настъпление. Но не и без огромна цена.
Но каква би била цената на обратното? На този кошмар, който този българин бе разкрил…
След два дни Никола Гешев бе отново в кабинета си в София, за да разпореди нови акции срещу комунистическите партизани. Каква ирония. Бе се съюзил с комунистите, но все още трябваше да преследва хората им.
Най-голямото Съветско настъпление в историята, известно като операция „Багратион“, започна две седмици по-късно - точно на 22 юни 1944 г. Бащата на народите обяви, че датата е така избрана, за да се отмъсти за вероломството на нацистите 3 години по-рано. Войниците поеха това вдъхновено и умираха за победата.
Те никога не разбраха истинската причина за тази дата, и защо трябваше да бъдат пожертвани…

Добри Божилов
12.10.2019

2 коментара:

  1. Добри Божилов е ВЕЛИК ПИСАТЕЛ!
    Вече имаме титан от класата на Вазов - България се възражда и ще оцелее!!!
    „Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
    с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си поднови!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря за оценката! Надявам се да четете и другите разкази със същия интерес!

      Добри Божилов

      Изтриване