ad-top

loading...

Сянката

Телефонът пропищя. Бе се получил SMS. Тъкмо когато завършваше първия сет със заместник-министъра. До седмица, не повече, щеше да е мъртъв. Отдавна бе проучил навиците му, охраната, дома, всеки един автомобил, та дори знаеше номерата на сметките му в Швейцария. Този нещастник, който бе откраднал стотици милиони от държавата, и ги бе поделил с приятелите си от подземния свят, вече бе поръчан. Не го знаеше. Всъщност, никога нямаше да го научи. Просто в един момент щеше да бъде жив, здрав и щастлив, а в следващия – мъртвец. До момента нямаше случай на някой поръчан на Сянката, да е останал жив.
Бедата бе, че телефонът дрънна с онзи толкова рядък сигнал, който предполагаше съобщение от един от лошите номера. Лоша вест.
-Печелиш тоя сет… - каза – Но има още 2, нямаш шанс.
Зам.-министърът само се ухили доволно.
Погледна телефона. Бе получил просто едно число. Но то означаваше много. И най-малкото от всичко означаваше, че партньорът му на тенис щеше да остане жив. Всичко в един мълниеносен миг се подреди от само себе си в главата му. И така за пръв път, но може би очакван, че някога ще се случи, Сянката нямаше да изпълни поръчението си.
Номерът бе на един от бушоните. Далечен наистина, но бушон. Поне четири други имаше по пътя, преди да стигнат до него. Но един бе изгорял. Сложната система на Сянката, свързана с комбинация от хакнати телефони, връзки в полицията за проследяване, та дори подкупи в мобилните оператори, му бе осигурила тези „бушони“. Без дори да подозират, стотици хора бяха непрекъснато следени. Но не защото се интересуваше от личния им живот, или от компромати за тях. А защото се интересуваше от едно единствено нещо – дали са живи.
Някой бе убил човек, косвено свързан с него. Един информатор, който понякога посредничеше и с доставчиците на оръжие. Нищо сериозно. Той изобщо и не подозираше за кого работи. Вероятно мислеше, че е за някоя от престъпните полицейско-мафиотски банди. Но някой бе го разкрил. И го бе елиминирал.
Защо?
Очевидно е – за да провокират Него. Сянката. Трудно биха го открили, и затова правилното бе да го провокират. И да проследят отговора му.
Но как биха могли да се досетят, че този нещастник работи за Него, дори когато той самият не знаеше? Това бе сериозен анализ, много ресурс, и най-вече – някой брилянтен ум. Тоест – бе се появил опасен Враг. Това последното бе опасен Враг. Много по-опасен от всички мафиоти, политици и престъпници, които му бяха до вчера поръчители. По-опасен дори от ЦРУ и ФСБ, които също душеха наоколо. Някой бе намерил достатъчно сериозен интелект, за да открие първия „бушон“.
Кой ли би могъл да бъде?
Логично бе.
Очаквано.
Рано или късно щяха да се усетят да го направят. Най-сетне бяха осъзнали, че като наемат Сянката, за да се изтребват един друг, те работят само за Сянката. Но бяха осъзнали и най-важното – докато Той съществуваше, Изкушението винаги щеше да е тук. Този гениален и неуловим наемен убиец, който никога не бъркаше, и бе по-добър дори от десетки хора охрана, това бе Изкушение. Винаги можеш да решиш проблем, като платиш на Сянката. Но и другите могат да решат проблема с теб - отново като платят на Сянката.
Бе стигнал до момента да се превърне в жертва на това, че бе прекалено добър. Прекалено съвършен. Обратите на живота. Ин-ян. Във всяко добро има и нещо зло, и във всяко зло има нещо добро. Монета и обратната и страна.
Бе се чудил дали някога ще стане така. Теоретично бе възможно и да не поумнеят. Но ето, че се бе случило…
Трябва да се бяха наговорили. Никой няма да ползва Сянката. И всички ще платим на най-добрите убийци, агенти и търсачи, да го намерят и отстранят. Да излекуват мафията от Изкушението.
Това бе Война. Страховита и жестока, но щеше да бъде Война. Все още бе относително далеч, заради всички предпазни мерки, които бе взел. Но не и далеч като Време. Те бяха тук.
А ако му бяха обявили Война, тогава какво трябваше да прави с този крадлив заместник-министър? Очевидно „си го заслужаваше“. Сянката никога не бе убивал невинни. Понякога го оприличаваха на „светец“ или дори на „ангел“. На някой, който наказва онези, натрупали достатъчно грехове, пък макар и да го правеше по поръчение на враговете им – също ужасни грешници. Но този си го заслужаваше.
Какво става с поръчка, когато поръчителят ти обяви война?
Изглежда чиновникът щеше да живее…
-Жената ме вика спешно… - каза на висок глас Той – Друг път ще те уча на тенис…
А зам.-министърът само рече:
-Аз с моята отдавна се разведох. И сега си чукам на воля, и няма коя да ме извика за нищо… Всички знаят, че са за забавление само…
-Има какво да научим от теб… - каза Сянката, а онзи прие похвалата със задоволство.
Ако знаеше само колко по-доволен трябва да е по съвсем друга причина…
След миг старият „Мерцедес 124“ на най-опасния убиец в тази част на света, подкара със звук, все едно на чисто нова кола. А беше на поне 1 милион километра…

Добри Божилов
03.10.2020

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар