Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 10...

Процедурата всъщност не бе чак толкова сложна, колкото Йорданов я бе представил на останалите. Професорът просто не желаеше да създава излишни илюзии, които винаги се появяваха дори и при най-малкия оптимизъм. За себе си обаче знаеше, че сред досегашните експерименти е имало много по-сложни от установяването на връзка между пространствата. Реално те бяха далеч по-гъвкави отколкото хората можеха да си представят и ако все още липсваше пътуване през измеренията то това се дължеше на трудностите около формирането на двата края на прохода. Но сега черните кълба бяха налице и оставаше само да се прехвърли енергия от едното място до другото и с нея да се формира нещо като удължение на сферата, което да свърже нейното пространство със земното. Така щеше да се получи пресечна точка от различни измерения, което в случая щеше да означава просто врата.
Рисковете въпреки всичко не бяха малки. Макар и формирани, двата края на прохода съвсем не бяха стабилни и собствените му познания не можеха да ме помогнат изобщо в това отношение. Ако в резултат на прехвърлянето на енергията един от тях се затвореше всичко щеше да пропадне. Опасност представляваше и самата енергия, която не се знаеше къде точно ще отиде след като мине през сферата, от която се опитваха да измъкнат президента и дали ще навреди на хората вътре. Съществуваше и вероятността слънчевият огън да се прехвърли не на някой непознат свят, а на Земята и да изпепели цялата околност. И накрая "вратата" със сигурност нямаше да изглежда точно като врата, а по-скоро като някакъв безформен отвор, който не беше ясно дали ще бъде забелязан отвътре. Не бе изключено и да се наложи някой да влезе за да помогне на спасяваните, които освен всичко друго можеха да се окажат и ранени. Последният проблем обаче бе на полковника, който вече бе привикал трима от най-опитните си войници и ги убеждаваше да се включат в отряда. При такива операции той не можеше да им нарежда - законът позволяваше само доброволно участие.
Професорът отиде при контролното табло. Помощникът му - Питър Фалкъм довършваше третата проверка на връзките, а тестващата програма бе завършила симулацията и бе дала вероятност за успех "цели" 7 процента. Всъщност задачата на Йорданов не бе много сложна. Всичко щеше да се извърши напълно автоматизирано от компютъра, който единствен можеше да изчисли с необходимата точност времезакъсненията и концентрациите на енергопотоците. Човекът трябваше само да натисне бутона за старт и по-късно два пъти да потвърди изпълнението на процедурите.
- Всичко е готово - каза Фалкъм - досега не сме експериментирали на открито, но сигурността не е по-малка от тази в лабораторията. Само ако имахме възможностите на военните … - той погледна към електроагрегата десетина метра встрани и трите специални супероборудвани с всякаква техника хеликоптера зад него.
- След днешния ден може и да я имаме - отговори Йорданов - или да загубим всичко … хм май съм прихванал повече от онзи комарджия, отколкото той от мен.
- Хората ми са по местата си - приближи се Кролин - никой не може да стигне до нас за по-малко от петнайсет минути. Аз и още двама ще влезем в кълбото. Ако не се върнем съм инструктирал войниците да се подчиняват на вас, професоре.
Ученият бе малко изненадан с оглед на това, че полковникът имаше поне трима-четирима заместници, на които по право се полагаше властта в подобни случаи. Така бе и според закона и Йорданов се чудеше как ли шефът на охраната е убедил хората си в нещо различно. Все пак решението бе мъдро от гледна точка на това, че съществуваше вероятност "вратата" да се затвори без кълбото да изчезне и тогава щеше да е необходим втори опит. Един по-нерешителен командир трудно би го позволил, след като първият просто бе влошил ситуацията. Всъщност професорът не бе сигурен доколко, ако Кролин потънеше в чернотата, командосите щяха да го слушат. Той обаче отговори както се и очакваше от него:
- Благодаря ви за доверието, офицер, но се надявам да не ми се наложи да ползвам властта, която ми давате.
- Грешки от моя страна няма да има - задачата, която ми поставяте е твърде проста спрямо подготовката, която имат хората ми.
- Доколкото зависи от мен също няма да има пропуски, особено с неоценимата ви техническа помощ. Очаквах да ми донесете само моята апаратура, а вие довлякохте още десет пъти по толкова. Как успяхте, нали уж имате противоречия с властите извън периметъра?
- Собствени канали, за които не мога да ви кажа нищо повече.
- Значи истина била теорията, че цивилните никога не могат да контролират напълно армията - не стана ясно шегува ли се или говори сериозно ученият.
- Въоръжените сили са далеч по-контролируеми от научните среди - отговори в същия стил военният и добави сериозно - не мога да ви отговоря на този въпрос честно и да запазя работата си. Бих ви казал само, че ако военен стане част от цивилната власт, би могъл много по-добре да управлява армията от който и да е политик - каза полковникът и отклони темата - ще започваме ли скоро?
- След една минута.
Останалите, с изключение на войниците на пост вече се бяха събрали. Кариди проверяваше за последно камерата си, отецът бе сплел ръце, явно молейки се, а комарджията си подхвърляше някаква монета, очевидно оценявайки по собствен начин шансовете за успех. Мери нещо ровеше в чантата си. Войниците, които ни най-малко не познаваше, но които почти му бяха станали подопечни доокомплектоваха сгъваемата носилка.
Професорът натисна бутона.


Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
22.02.2021

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар