Може ли богатият да бъде щастлив... (Размишления за реалността)

Краткият отговор е: "Може, но ако е богат тайно"...

Истината е, че малцина осъзнават това, и фактически да си богат, не представлява успех в живота, а е по-скоро един капан.

Има една поговорка, "Онзи, който твърди, че парите не носят щастие, просто не знае къде да пазарува". Е, с ръка на сърцето, и лична убеденост, мога да ви кажа, че 99,99% от богаташите не знаят къде да пазаруват.

Хората се стремят към пари, но без да разбират, че те са едно изпитание, което едва ли ще успеят да преминат. Така, резултатът от финансовия успех, в повечето случаи е напълно прекършен и провален живот. Което не пречи това да се компенсира с гигантски количества демонстрация и безумни харчове, за да се "докаже" на останалите, че си по-щастлив. И всъщност - да се залъжат други "останали", да се стремят към същото.

Истината обаче е друга.

Смисълът и стойностните неща в живота се намират там където са "обикновените хора", или икономически казано "средната класа".

Помислете например за красотата на това да се разходиш в планината, да седнеш в случайна кръчма, да отидеш спонтанно на кино или да се появиш на високо-интелектуална научна конференция.

Всичко това е практически недостъпно за богатите. Защото със статута си на богати, и често - известни, те променят средата, където и да се появят.

За богатите е почти неизпълнимо да отидат сами някъде, или просто със семейството си. Често се налага да ходят с охрана. Но дори да оставим това, около тях често върви обслужващ антураж, свързан или с работата, или с личния им живот. Защото за тях и личният живот е доста претрупан и сложен, и има нужда от организация. Дори да пренебрегнем всичко това, където и да идат, всички тях гледат, сочат ги с пръст, което чисто психологически потиска. Човек обича да има лично пространство, а богатите такова нямат.

На следващо място, основна част от смисъла на живота, и от щастието, е контактът с останалите хора. Човекът не е единак, той е колективно същество.

Но когато забогатееш, естествената ти среда се намалява. Ти се издигаш над другите, и напускаш техния свят. Бедата е, че отиваш в свят, който е по-беден, откъм хора, просто защото богатите са по-малко. Факт е, че средата на богатите са другите богати, и това ще го потвърди всеки стигнал до въпросното ниво. Но човешките качества не се мерят само в пари, съответно напускайки средата на обикновените хора, ти напускаш какви ли не таланти, образи, хора - всеки със своите качества, които са много по-богата среда. Няма как сред малцината замогнали се, да има учени, музиканти, писатели, артисти, учители, инженери, доктори, в такива количества и разнообразие, каквито има сред обикновените хора.

Разбира се, богатият може да остане в средата на "обикновените". Но не и да я ползва пълноценно. Защото отношението към него се променя.

В най-крайните си форми, той ще стане жертва на завист, омраза, злоба и всякакви подмолни действия, които ще му отровият живота. Но дори в по-умерена ситуация, ще претърпи щети. Защото хората вече се страхуват от него, виждат го, че е по-издигнат, и създават дистанция.

От друга страна, парите са магнит. Богатият ще има много "приятели", но те няма да са истински. Т.е. всеки богат е обречен да потъне в море от лъжи, подмазване и лицемерие, чиято цел е да му се задигнат  част от парите. В това море, той много трудно може да намери истинските стойности.

Ако си беден, и някой ти помогне на улицата, ще знаеш че просто е добър човек. Ако си богат, на улицата ще дойдат 100 души да ти "помогнат", и 99 от тях ще го направят, с надеждата някак да осребрят после благодарността ти.

Т.е. онзи, сдобил се с пари, става жертва на стремежа на всички други към пари. А този стремеж не винаги е алтруистичен и позитивен, и с почтени средства.

Простата логика на богаството е, че с него можеш да си купиш всичко материално, но реално основните ти нужди са нематериални. Но заради властващата в света алчност на почти всички хора, наличието на пари някъде води до това там да се струпа най-лошото от хората, и по най-безпардонен и безобразен начин. Материята, и придобивките, не могат да компенсират всичко.

Тъй като качествата, необходими за забогатяване (в повечето случай реално не говорим за качества, а за късмет), са различни от тези как да управляваш добре живота си, то ако си богат, почти винаги парите ще те провалят. Почти никой не знае какво да прави като забогатее, просто защото това е рядко явление, и няма опит. Реално няма дори книги за това. При малък брой богати, няма пазар за книга от типа "Как да съм щастлив, ако съм богат". Дори някой гениален философ да знае отговора, той би трябвало да продава тази книга по 1 милион долара бройката, защото ще си я купят една шепа хора. Всъщност, никой няма да я купи, защото ще ги спре съмнението, че това е поредният мошеник, който иска да ги ограби. Виждате ли как парите променят мисленето - те биха те отдалечили, поради опасения и съмнения, дори от нещо полезно... 

Затова и подобна книга изобщо няма, а всеки богаташ се учи сам - с проби и грешки. В повечето случаи - не се научава.

Кой може да те научи как да предпазиш децата си от "златотърсачите". ОК, богат си, преуспял си. Но имаш дъщеря. Тя е заобиколена от какви ли не ухажори, която я обичат "от дъното на душата си". Вероятно един от стоте ухажора наистина я обича. Но изкуството на измамата при "свалките" е достигнало високи нива, и в името на парите, всякакви ще се пробват. Как тя да разбете къде е любовта? В повечето случаи няма да успее. И ще бъде ограбена емоционално. И бедата е, че това ще се и повтори после, ако опита отново. Защото и "спасители след разбит брак", ще има много за богатата наследница. Същото е и с богат син, и армията от "златотърсачки" - коя от коя по-приказна принцеса...

Истината е, че децата на повечето богаташи претърпяват съкрушителни години в живота си. 

Как можете да се преборите с това? Никой не може...

А не е ли щастието на децата най-ценното на света?

Ами собствения ти брак? Той никога не е идеален, но ако е уравновесен, с взаимно уважение, и понякога - търпение, може да е безкрайно щастлив.

Но не и ако си богат. Защото за теб винаги ще има кандидати да заместят "половинката" ти. И ти светец ли си, да устоиш? На непрекъснати красавици, ако си мъж, които с годините остават все така млади, докато съпругата ти остарява? Ако си средният мъж, дори добре сложен, атлетичен, едва ли ще имаш много кандидатки да изместят жена ти. Но ако си 40 килограма над нормата, шкембе и плешив, но с пари - ще имаш доста млади красавици, които да ти се предлагат. В очите им ще изглеждаш като Джони Деп или Том Круз. Богат мъж, грозен няма, както се казва. Разбира се, един може да удържи, но друг - не. Въпросът е, че изкушението съществува, само ако има пари.

Този риск води до инжектиране на други неприятности вътре в семейството. Съпругата ти ще се чувства застрашена от всяка млада секретарка или служителка, която е около теб. Това ще я държи нащрек, и ще вкарва постоянно напрежение в дома. Което, само по себе си, може да го разруши. Т.е. промяната в поведението на съпругата, поради страх, да свърши лошата работа.

Всички тези разсъждения важът в пълна степен и в обратна посока - ако си богата жена, и си заобиколена от "влюбени" мачовци.

Теоретично, възможно е богат човек да се справи с всичко това, и да има щастлив живот. Но вероятността е ниска. И повечето ще се провалят. Справянето със смяната на средата, и замяната ѝ с по-агресивна, лукава, подмолна, лицемерна, е сложна задача. Истината е, че на обикновения човек това изобщо не му се налага, защото от него няма какво да се вземе. И той живее в далеч по-подходяща за качествата и способностите му, среда.

В крайна сметка, може ли да се даде някакъв съвет, как да си богат, и да си щастлив, без да разчиташ на онази печалба от "богаташкото тото" на човешките взаимоотношения, която ще извади 1 на милион?

Не, ни най-малко. Авторът на този текст не е богат, не е преживял всичко това лично, и би било смешно и абсурдно да дава съвети. Съвети как да се прогонят златотърсачи, завистници, шмекери, измамници, влюбени и не толкова влюбени, кариеристи, подмазвачи... Та дори съвети как да се преодолее по-простото "отделяне" и "отдалечаване" на обикновените хора от богатия. Мисля, че дори гений не може да измисли решение на толкова много въпроси едновременно.

Но хипотетично, едно просто решение има - ако си богат, бъди богат тайно. Нека никой не знае. Тогава ще запазиш средата си, старите приятели, излизането в планината, кръчмата, отношенията с колегите. Ще имаш всичко това, и никой няма да ламти към парите ти. Ще изгубиш част от суетата, и от преходното удоволствие да изпъкваш. Но ще запазиш всичко останало.

Не винаги това е възможно - често успехът е свързан с трупане и на известност - дори да не е обща, то поне локална. Но ако се усетиш навреме, и вземеш мерки, може постепенно да минеш на скрито, и да имаш финансови възможности, без да плащаш умопомратичителната цена за тях...

Бъди богат, но тайно. Иначе си богат на пари, и пълен мизерник и клошар във всичко останало, което си струва...


Добри Божилов, писател

21.08.2021

1 коментар:

  1. Да обясним на генерала 'наш'
    http://nad60.from-bulgaria.eu/index.php/bg/allcategories-bg-bg/36-2019-05-12-11-37-22/301-2021-08-03-16-28-32

    Ако има нещо за което като удавник за сламка се хвана генералът наш (льотчикът) или т.нар. наш президент това е т.нар. инициатива 'три морета'. И понеже едва ли на т.нар. има или няма не знам такъв народ нещо му е ясно по проблема, нека да се опитам да ги светна. Напълно безплатно! Стига да спазват т.нар. копилефт права на бандите от ГАФАМ.
    Какво беше и какво стана с т.нар. инициатива 'Три морета'? ...

    ОтговорИзтриване