Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Аз, като писател, НЕ ЗАСТАВАМ ЗАД ТЕЗИ СИЛНО СЪКРАТЕНИ И ОСАКАТЕНИ ВЕРСИИ НА ТВОРБИТЕ МИ. По-добре ги четете безплатно - на файл, от библиотека, от приятел и пр. Но купувайки книги от издателства, знайте че нищо не отива за авторите. Заклинанията, че така се поддържа българската култура, са пълна лъжа. Всичко отива у издатели и посредници. Една по една, книгите ми се преиздават от самия мен - като автор... Засега налични са третата от серията за Задругата - "Сказанието", както и "Гай Балоний". Всички така издадени книги, са в пълна нередактирана версия - средно 30-40% повече. Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо...

Нелогично, но...

-Как по дяволите се случи това - тези диваци с хипер-кораб, и се появиха сред нас, поне хиляда години, преди да им е дошло времето... - ядосан бе Спок - заместник-председател на Вулканската академия на науките. А когато вулканец - неподатлив на емоции, се ядосаше, това значеше сериозен проблем. И то не за Вулкан, а за Галактиката...

-Необяснимо е. Но просто се получи. Не допускахме че серията "наддаване до откат", може да доведе до подобен резултат. - отвърна първият му помощник - Обикновено подобен подход води до бърз банкрут, тоест провал. Няма начин кривата на научното познание да се ускори чрез хазартни игри. Това просто е невъзможно.

-Но се случи. Диваци активираха свръх-светлинен двигател, и сега трябва да ги интегрираме. - каза Спок.

И бе съвсем прав. Диваците от тази изпълнена с агресия планета, бяха постигнали свръх-светлинен двигател. Бе въпрос, в най-добрия случай - на години, а в най-лошия - на дни, да срещнат някоя от другите цивилизовани раси. И затова бе неизбежно незабавно да се установи контакт с тях, и да бъдат въведени в правилата на усвоения Космос. Алтернативата бе те случайно да се натъкнат на някого, и да има риск от сблъсък. Всъщност, с тяхната дивашка раса, съперничеща по алчност дори на клингоните, това бе неизбежно. От хилядолетия науката бе доказала неизбежността на Първия контакт, стигне ли някой то скорост над светлината. Алтернативата бе катастрофа. Но ако този бе напълно неподготвен...

-До сега не сме имали случай на толкова изостанала раса. Та те още се делят на нации, и се бият, защото един вярвал в един Бог, а друг - в друг. Това е пълен абсурд... - каза Спок.

-Абсурд или не, ако срещнат някой от другите, може да последва крушение... - включи се един по-млад вулканец.

-Да, така е, това сочи логиката... - не можеше да отрече Спок.

Диваците изобщо още не бяха излезли от звездната си система. С досветлинни двигатели, пътят до най-близката друга звезда би бил четири години. Накратко - Земята не бе проблем, тя просто трябваше да бъде наблюдавана. И то бе толкова незначителна, че наблюдателите бяха станали немарливи. И я бяха изпуснали...

Със свръх-светлинен двигател бе въпрос на месеци да стигнат до съседната звезда, а и до доста други. А историята им  - от типа на усвояване на нови континенти с дървени кораби, вещаеше че ще  опитат. Щяха да опитат. И много скоро да открият, че не са сами.

-Обяснете как се случи. Това е уникален пример от стотици хиляди години насам. Напълно нелогичен... - каза Спок.

Напред излезе един млад учен - още не бе член на Академията, но изглежда се стремеше към това.

-Г-н Спок, математиката не изключва подобно развитие, макар и да е малко вероятно. Малко вероятно, не означава невъзможно. И сме свидетели на това как нерационални мотиви, и то на серия от решения, водят до невъбразим резултат.

-Обяснете...

-Проблемът е следният - Земята по това време е разделена идеологически. Съществува конкуренция коя система е по-добра. Разбира се, от днешна гледна точка, така нареченият "комунизъм" е безспорният победител. Ние живеем комунизъм, без пари, с оптимално управление на ресурсите, и устойчиво развитие. Но на онзи етап от развитието, тази раса не е била готова за комунизъм. Хората са егоистични - дори днес. Всеки се стреми към своето, дърпа към себе си. Няма как с толкова ниско ниво на морално израстване, да се построи комунизъм. Тоест, в онази борба, комунизмът е бил обречен. Не му е дошло времето.

-Това е очевидно. - каза Спок - Именно поради тази причина не разбираме. Тези хора още са си такива - егоистични, и дърпащи към себе си. Как така, без морално развитие, стигнаха до свръх-светлинна скорост?

-Това би следвало да е невъзможно... - каза младежът - Прогнозирал го е дори един техен мъдрец, на име Карл Маркс. Технологично развитие, без етично такова, би следвало да доведе до колапс и самоунищожение. Има поне три хиляди подобни примера в познатата галактическа история...

-И...

-Но примерите не значат задължителност. Те са се разминали. И то именно, благодарение на процес, който е довел до хипер-драйва.

-Все още не разбираме...

-Г-н Спок, изводът е в съперничеството. Парадоксално, но недозрелият, и рано дошъл комунизъм, е постигал неочаквани успехи, с които е предизвиквал намиращия се в зенита си капитализъм - най-ефективната система за това време. Това се е дължало на серия от случайни фактори, но най-вече на един - гениален ръководител на космическата им програма - някой си Корольов.

-Изключителна личност, изпреварила времето си... - попита Спок - Но дори това не променя законите на общественото развитие, които всички знаем.

-Но тези закони са вероятностни, не изключват напълно онова, което наричаме "чудеса"...

-И опишете ни "чудото"...

-Ами, нашите наблюдатели са били немарливи, и не са наблюдавали много Земята. Не че ако бяха я наблюдавали, бихме могли да се намесим - Първата директива го забранява. Но ние дори не сме наблюдавали. Обаче хората са толкова развити вече, че попълнихме данните от техните архиви - накратко - станало е едно състезание на гениално изключение - от едната страна, с неограничени ресурси и индустриална мощ - от друга. Типичен вариант на свръх-концентрация на ресурси в област, ненужна за времето си...

-Свръх-концентрация на ресурси. Това вече е научно и логично обяснение. Продължете...

-Проблемът е в това, че макар да не е имал обективна основа за победа, комунизмът е постигал серия от демонстративни успехи, с които е унижавал капитализма. Това не са били успехи на комунизма, а на гениалния Корольов. Но са приписвани на системата, което е дразнело другата система. И тя е реагирала по единствения възможен начин - всеки път е вдигала многократно "залога"...

-Капитализмът е хазартен строй. Почти всичко е залог и печалба. Глупаво, но неизбежно. Някои раси още го следват. Но никоя не е стигнала до свръх-двигател с капитализъм. Стремежът към печалби неизбежно пренасочва ресурсите на другаде - където по-бързо има възвращаемост. Космосът е твърде дългосрочна инвестиция за капитализма...

-Точно така, г-н Спок. Именно тук е ролята на Корольов. Той е дразнителят, който е тласнал капитализма да влага пари в посока, с възвращаемост след стотици години. Космосът няма смисъл в рамките дори на десетилетия. Никой капиталист или корпорация няма да прави подобни инвестиции. Така това е естествената спирачка. Капитализмът има индустриалната мощ, за да влезе в Космоса, но няма мотивацията за това. Необходимо е първо моралното израстване, което да доведе до социализъм и комунизъм, и едва след това - да се стигне до звездите. Това е нормалното развитие на много раси. Но не и за хората. Заради Корольов.

-Продължете...

-Първо било състезанието за изкуствен спътник. Всички предимства били на страната на държавата, наречена САЩ. Те не само имали стотици пъти по-силна икономика, но имали и най-добрите учени, плячкосани след последната Велика война, от победените. Ако биха изстреляли първия спътник, руснаците - комунистическият им съперник, биха се отказали. И така би свършило. Но Корольов...

-Изстрелял е първи спътник...

-Именно. След което американците са удвоили залога. Той вече е бил изстрелване на човек в Космоса. Отново всички залози са били на страната на САЩ.

-Но...

-Но Корольов ги е изпреварил... С това почти е било доказано, че комунизмът превъзхожда капитализва.

-Това си и така - каза Спок - Но малко по-късно във времето.

-Да, но в това време, капитализмът е трябвало незабавно отново да удвои залога. Обявена е нова цел - Луната.

-Естествен спътник! Доста бързо напредват. Други раси имат стотици години между първата ракета, и близката Луна.

-При хората всъщност са осем години. Поради страх на капитализма да не бъде превзет.

-И!

-И отново Корольов. Изпреварва американците с няколко дни. Но успява. Комунизмът побеждава. И тук има един интересен момент - Корольов влиза в болница за операция. В един миг е на косъм да умре. Ако би станало, руската програма би забуксувала, и американците биха стъпили първи на Луната. Това би сложило край на тази налудничава надпревара, далеч преди времето си. Но не се случва - Корольов оцелява, и дори излиза по-рано от болницата - на своя отговорност. И руснаците печелят. Стъпват първи на Луната.

-И ако се досещам правилно, американците отново удвояват залога...

-Нямат друг избор. Те все така са далеч по-развити и богати. На всяка единица ресурс на Корольов, те имат десет. И залогът този път не е удвоен, просто защото няма толкова близък обект. Той е умножен по сто. Най-близката планета - Марс.

-И това в ситуация, в която в страната на този Корольов все още нямат достатъчно пътища, а селяните газят в кал...

-Да, и един космонавт им маха от орбита за победата над капитализма... - усмихнато каза младежът.

-Налудничаво... Та те дори така забавят развитието си. Капитализмът трябва да се изчерпи, защото за времето си той е най-ефективният, най-бързият. Успехите на единични фигури не заменят успеха на обществената еволюция... - каза Спок.

-Безспорно е така. Дори сега, идвайки сред звездите, хората не са готови. Те ще страдат от това отклоняване на ресурси и прескачане на етапи в развитието си. Днес можеха да са далеч напред в условията за населението, и в много други области на науката, макар и да нямаше да имат свърх-светлинен двигател. Този "скок" в развитието е ирационален....

-В това не се съмняваме, този проблем решаваме. Разкажете ни за Марс.

-Марс е бил свръх усилие за комунизма. Практически невъзможно да бъде изпълнено, дори с Корольов. Американците дръпват. Но в един момент преднината им става толкова голяма, че решават, че са спечелили. И започват типичните за капитализма глупости - икономии на средства, пренасочване на ресурси, политически популизъм. Фактически забуксуват.

-И Корольов.

-Корольов ги изпреварва. С титанични усилия, струваши пълния банкрут на държавата, и фактически срив на комунизма, те пращат първи човек на Марс...

-Комунизмът рухва. Това би трябвало да сложи край на съперничеството?

-Да, комунизмът фалира, и изпада в тежки и бавни реформи. Но това е единствено комунизмът в Родината на Корольов. Междувременно, друг комунизъм, стоящ отстрани и гледащ, без да харчи пари, се включва... И САЩ отново трябва да умножат залога. Вече налудничаво.

-Колко налудничаво?

-Обявяват, че ще пратят човек в съседна звездна система. Това е пълен абсурд. По това време дори не мислят за свръх-светлинна скорост, а предвижат ресурсомко и бавно пътуване от поне двайсет години. Нещо, което новата комунистическа заплаха, привлекла Корольов, не може да плати. Това е вече буквално война на ресурси. Без шанс за конкуренция или чудо...

-Но подозирам, че отново са изненадани.

-Този път не съвсем. Този път Корольов не побеждава. Битката е наравно. Но това се договаря едва след години - когато всички са готови.

-Но как стигат до свръх-светлинен двигател.

-Геният на Корольов. Той сам по себе си, не е учен във всичко. Но винаги е умеел на намира най-гениалните умове. Така в Китайската космическа програма проникват налудничави проекти за изкривяване на пространството. Технология, която хората нямат, и няма да имат още стотици години.

-Но някак я намират? - попита Спок.

-Може би изваждат и известен късмет. Но да - намират я. Но не само чрез Корольов.

-Пояснете.

-Самият Корольов се е осъзнал, че не комунизмът воюва с капитализма, а той воюва с капитализма. Че това не е обективен исторически процес. И тайно се свързва с американците. Започват да обменят информация. Програмата фактически върви  паралелно. Целта му е двете страни заедно да постигнат победа. И това да е краят на съперничеството. Мисля, че се е страхувал, че ако и този път той победи, ще избухне ядрена война - единственият начин на САЩ да защитят честта си.  И се е опитал да го избегне.

-Това вече е възвишено мислене. Достойно за Космоса.

-Корольов е изклочение, самият той надвшава и повечето вулканци по морал и отношение към науката. Винаги е бил възвишен.

-И така...

-И така, двата кораба са готови практически заедно. И ние засякохме двете им паралелни дири... Тази раса вече може да лети в своята звездна система за дни. И сме на най-много месеци от опит да излязат извън нея...

-И да се натъкнат на някой от нашите маршрути. Да ни намерят.

-Допускам, че корабът им ще има оръжия. Нехарактерно е да няма...

-Само това ни липсваше. Ако се и намерят с клингоните, всичко е ясно...

-Не трябва да го позволим. Първият контакт е неизбежен. Трябва да отидем при тях, и да ги поканим...

-Но те още са разделени, готови са да се избият едни други... - възрази Спок.

-Ще ги учим да не го направят. Свръх-светлинният двигател е факт... Земята вече е източник на проблеми за цялата галактика.

Спок се замисли. Наистина полудяла история. Никаква логика, нищо разумно. Някои раси се бяха сдобили с двигател по-рано отколкото трябва. Като например си го купят, след случайна среща с друга раса. Но тези хора... Що за нов член идваше в Звездното общество? И защо е всичко това? Заради един гений, роден не където трябва, който е предизвикал цяла система? И я е принудил да прави това, което никога не би направила сама и естествено.

Предстоеше му да каже най-важното:

-Правилата са си правила, трябва да идем при хората. Но цената, която ще платим, ще е невъобразима. Ще трябва за наша сметка да е цялата им еволюция, която са прескочили.

-Скъпо ще е, но логиката не сочи друг изход... - каза младият. И Спок не намираше грешка в разсъжденията му.

-Този Корольов? Може би трябва с него да говорим... - попита ученият.

-Разбира се, той още е жив. И засега няма цел да лети до съседна галактика. Американците не са победени и унизени...

-Слава на Вселената... - отдъхна си Спок. Никоя позната раса все още не бе пътувала до друга галактика... А Корольов бе още някъде там - готов да тръгне в посока, където не е стъпвал човешки крак... - Слава на Вселената - повтори...

Ако още нещо се правеше, то трябваше да е под контрола на разумните и достатъчно израсли етично видове. И така щеше да бъде - колкото и да струваше това...


Добри Божилов

10.10.2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар