Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Комунистически манифест... Глава 11 от романа "Еврокалипсис"...

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС.


Гласът на Верн прогърмя в милиони терминали. Прогърмя бе точната дума, защото водачът на световната, или поне - европейската, революция, изрично посъветва за това слушатeлите си…
“Скъпи приятели,
Днес ще говорим за алчността. Тази, която уби не само днешна Европа, но има богата жътва от разсипия толкова пъти в историята. Толкова много пъти. Вярвам, че този път ще се поучим.
Алчността е тази, която за пореден път ни нанесе съкрушителен удар и струва съдбите на милиони. Не е виновен нито Путин, нито Байдън, нито Зеленски. Те са просто инструмент в ръцете на алчността. И да не бяха те, други щяха да бъдат. Защото огромната, зловеща енергия на безграничния стремеж към печалба, винаги е съществувала, и винаги ни е водела да един и същи край.
Всяко общество, основано на алчността, рано или късно стига до крах. Той е неизбежният край, плащането на сметката, която си мислим че не съществува.
Но може ли да няма сметка при едно необуздано грабене, при превръщането на печалбата в нов Господ, при толкова голяма обезценка на всичко друго, че забравяме разум, учение, здраве, дори живот… Не разбираме ли, че алчносттта безкрайно ескалир?. Не го ли виждаме? За да се поддържа тя, необходимо е постоянно да нараства. А като нараства, неминуемо подминава всяка една ценност, всяка друга ценност. И го прави стъпка по стъпка. Първо ще забравим животните - какво толкова. После ще забравим природата. После - хората, които страдат, но са далеч от нас. После - онези, които са близо до нас, но можем да издигнем стени, за да не ги виждаме. После - жертваме времето за семейството си - какво толкова - нали имаме работа за кариерата. А какво е кариерата - това е стремежът да си съперничим с другите в алчността и да постигнем повече. После остава малко време дори за децата ни. После се отъждествяваме с работата.
А по-натам… Защо пък да не откраднем? Както толкова? Толкова други правила нарушихме, оставихме дори децата си без нас, за да се борим. Щом жертвахме тях, защо пък да не откраднем? Нима благата на другите струват повече от децата ни?
Виждате ли как вече използваме предния грях, за да оправдаем следващия.
А като откраднем, защо и да не нараним.
А ако нараним - защо да не убием…
А ако убием, защо да не убием милиони…
Това, братя и сестри, е естественият път на алчността. Тя ни доведе не само до две световни войни, но и до стотици други преди това. Тя ни доведе до огромни промишлени, и дори - ядрени, аварии. Тя ни доведе и до настоящия Армагедон в Европа. И уверявам ви - ако случващото на нашия континент не ни отвори очите, ще последва Армагедон и в целия свят.
Алчността - символът на капитализма. Тази, която се посочва като нещо добро, като основен двигател.
И та я такъв. Няма да ви лъжа. Никой комунист не е лъжец. Факт е че алчността работи. Тя тласка хората да са активни, продуктивни, да мислят и изобретяват. Това е реално. Никой не може да отрече ефективната работа на закона на джунглата. Животът на Земята съществува от четири милиарда години, и през цялото това време е следвал този закон - съперничеството на индивидите и видовете, безмилостното унищожаване на слабите, пълното незачитане на живота на другите. И е факт, че този механизъм доведе до еволюция от прото-молекули и едноклетъчни, до Човека.
Значи това работи, комунистите са лъжци, искат да ви отклонят от правилния път. Алчността е добро…
Добро ли е, наистина?
Дали ако едно нещо работи, то е добро?
Какво е добро и лошо?
В този въпрос се крие отговорът. Появата на този въпрос идва, заедно с появата на Разума - най-висшата форма на живота. С Разума се променят и ценностите. И законите на развитието.
Когато имаме разум, можем да създадем свои собствени пътеки за прогрес, без зло, или поне - без големите злини. В хаотичната природа, законът на джунглата, законът на алчността, той е единствен избор. Но в разумната природа не е така.
Алчността е противопоказна на разума. Тя е регрес, спрямо това, което сме постигнали. Алчността е отказ да мислим.
Нима не можем да кажем: “Ще построим сграда, защото в нея ще живеят по-добре хора…”
Нима не можем да го направим разумно?
А вместо това оставяме хората на мрак и студ, те се бият и избиват, мнозина загиват, минава много време, някои от тях се обединяват и правят къщи. Тогава къщите воюват. Отново жертви. Накрая се досещаме, че можем да построим обща сграда…
А нима разумът не можеше да ни каже това, далеч преди да стигнем до същия извод по методите на джунглата и естествения подбор?
Алчността е краткосрочен механизъм. Посочват ни, че като тя е пусната, онзи който работи повече, и печели повече. И това е така. Посочват, че по-умният ще стане по-богат, и това е прогресивно. И това наистина е така - ако умът е сила, в джунглата силата надделява. Посочват, че алчността поражда конкуренция и подобряване на продуктите.
Аз няма да оспоря, че законът на джунглата работи.
Но ще оспоря премълчаването, че докато работи, той натрупва скрити негативи, които не изчезват. Които само се крият и замитат, докато накрая изригнат. Те винаги изригват. Това е краят на всяка система, основана на алчността.
Искам да ви кажа, че можете да имате растящи заплати и благосъстояние, доставени ви от алчността - тази и на другите. Но когато накрая дойде войната, и ви надупчат с куршуми, без да сте виновен за нищо, когато това дойде, губите всичко. Но никой не ви казва тази цена. Премълчава се. Казва се само: “Ще работите повече, ще изкарвате повече, ще просперирате”. Но не казват: “Накрая ще се сбиете, и девет от десет от вас няма да оцелеят”... Това е законът на джунглата. Оцеляват най-добрите. Никой не казва, че съществуват и други, освен най-добрите, които с времето могат да са и по-полезни от оцелелите. Но без шанс да оцелеят.
И тук ще ви кажа и най-важното. Това, над което трябва да се замислим.
Кому принадлежи успехът?
Казват, че при капитализма успяват най-добрите. Аз бих оспорил това. Огромна част от богатствата всъщност се получават чрез наследяване. Т.е. привилегии по произход. Друга огромна част идва от измами и злоупотреби. Истината е, че в капитализма има много лъжа, тя е самата основа на успеха. Успявах лъжливите, хитрите, измамниците. Друга огромна част от богатството идва от корупция и ограбване на останалите хора чрез държавната власт…
Истината е, че ако погледнете различните източници на богатство в капитализма, ще видите, че нищожен дял идва от това, в което се кълнат - предприемчивост, образование и труд. Това сочат като витрина, но то е нищожна част, то е едно нищо, сравнено с останалите богатства, натрупани по нечестен път.
Но аз ще игнорирам всичко това. Нека приемем, че в капитализма успяват умните и предприемчивите. Нека е така.
Но бих ви попитал - кому принадлежи успехът? И разумно ли е да принадлежи изцяло на постигналия го. Някой като е много умен, трябва ли да стане милиардер или трилионер?
Мен ако питате - не.
Когато някой е изключителен, той трябва да получи признанието, че е направил повече за обществото, а не да получи материално целия продукт, който е постигнал. Старлинк и космическите кораби не могат да принадлежат на Елън Мъск. Трябва да му принадлежи благодарността на хората за тях, но не и самите те. Милиардите на Бил Гейтс не могат да са негови. Те трябва да са на болници и училища. Абсурдна е идеята, че понеже някой е много умен, то всичко създадено е негово. А в същото време милиони не толкова умни ще страдат? Ами ако между тях има някой също толкова умен, който ще умре, поради липса на шанс.
Кой е най-великият музикант на всички времена?
Това е Моцарт. Гений, можещ да напише сонет за минути, на коляно в кръчмата. Този човек е живял само трийсет и пет години, и накрая е погребан в общ гроб - поради липса на пари. Очевидно той е бил не само най-способният на своето поколение, но и най-способният изобщо.
Но е загинал.
А богато и охолно, в огромни излишества са живели хора, които не са оставили нищо.
Това ли е справедливостта на капитализма? На необузданата алчност?
Кой е най-способният човек в историята? Кой?
Ще ви кажа кой - това е Исус Христос. Самият Господ-Бог, превъплътил се в човешки образ. Той не само е можел да лекува хората, да ходи по водята, и да надвие Дявола. Той е имал власт над Божиите ангели!
Би ли могъл да стане приказно богат? Би ли могъл да стане еврейски цар или император на Рим?
Ако би следвал алчността, би го направил.
А вместо това какво е сторил?
Единствено е поел всички грехове на човечеството върху себе си. Дал е цялата си сила за доброто на людете, за да им отвори път към бъдещето, познанието, безсмъртието…
Кой милиардер или политически водач е имал качествата на Исус?
Никой.
Кой е правилният пример? Неговият или техният?
Мнозина противопоставят комунизма на християнството. Но в същността си, в истинската си чиста същност, те са едно и също. Праведност, отказ от сребърниците и въздигане на духовните ценности.
Аз оспорвам правото на най-способния да бъде възнаграден най-щедро. Това е разхищение на средства, съсипване на природата и несправедливост. Аз твърдя, че най-способният трябва да получи най-много духовно признание, и да е щастлив от това. А благата, които е създал, да доставят щастие на хората, на цялото човечество.
Защото духовността е безкрайна, тя с това е Божествена. А материалното е крайно. Значи законът на Вселената не предполага безкрайни възнаграждения в материя, а само в дух…
Но капитализмът и алчността казват обратното - трупай, това е справедливо, въртиш колелото на икономиката. Трупай, трупай, трупай…
И накрая то те затрупва. Но бедата е, че затрупва и милиони други.
Не е ли глупост това - вместо да ползваме благата за хората, ние ги трупаме някъде, за да ги стоварим накрая върху самите хора - като унищожителна вълна…
Алчността работи. Но и Разумът работи. Аз твърдя, че с появата на Разума, законът на джунглата следва да се изостави. И това е смисълът на нашето учение. Това е единственото спасение.
Ако днес възстановим Европа и запазим капитализма, нищо няма да спре следващия Апокалипсис. Защото ще имаме нова алчност и нова самозабрава. Нима кървищата на Втората война, попречиха на това? Нима кървищата на Първата война спрява втората?
Постигнем ли мир, без отказ от алчността, постигаме посяване на нова война.
И това толкова пъти се повтаря в историята. Нейният кръговрат…
Днес ние - комунистите, сме най-голямата сила в Европа. Все още не сме доминираща, но няма по-голяма от нас. И растем. Това ми дава вяра, че този път, изходът от катастрофата ще е нов свят. Нов свят, основан не на хаоса, а на Разума. Вярвам, че този път ще направим този избор.
Нищо не е сигурно, има ирония в историята, може и този път да повторим глупостта. И да въдворим мир, в който се кълнем, но оставим все същите основни мотиви, които движат обществото.
Не мога да ви кажа, че този път сме дорасли за нещо различно. Мога да ви кажа, единствено че виждам надежда…
А дали тя ще стане реалност, това зависи не от мен, не от водачите, не от тези които се борят. Не от тях. Това зависи основно от Вас - ако преборите алчността в сърцето си, вие ще отнемете най-голямата сила на Дявола. Вярвам, че болката, която изпитваме, ще ни помогне да го направим. И епохата на Светлината е пред нас.
Вярвам го, и ще дам всичко от себе си за това. За себе си, аз съм се отказал от алчността, за мен не е ценен дори животът ми. Вярвам, че съм победил Дявола. И основната ми мисия сега е да ви помогна и Вие да го направите…”

Сред слушалите тази реч бяха и Иван и Янаки. А също и Тодор Живков, Джо Байдън, Владимир Путин. Всички слушаха Верн. Едни, защото се страхуваха от него, а други - защото му се възхищаваха. За разлика от Зеленски, Верн имаше нарастваща аудитория. Мнозина, особено в САЩ, критикуваха Мъск защо позволява ползването на Старлинк-3 за подобни цели. Но той им отвръщаше единствено, че не иска да превръща Верн в мъченик, и че забранените речи ще имат още по-голяма популярност. И сякаш бе прав…
-Ако Великите сили не направят нещо, този ще въдвори ред в Европа накрая…- каза Иван.
-Великите си засега влошават ситуацията. Само дребни играчи като Живков мислят в правилна посока. Но едва ли такива могат да оправят всичко… - отвърна Янаки.
Пътят им бе към Щутгарт. Столицата на империята “Мерцедес”. Някога. Градът вече бе пред погледите им…


(Продължава скоро)

Добри Божилов, Хир Дуло
25.12.2022

Няма коментари:

Публикуване на коментар