Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Президенти и актьори... Глава 15 от "Еврокалипсис"...

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС

Доналд Тръмп - Старши, бе много недоволен. Току-що бе получил огромен отказ. А той не обичаше да му отказват. Когато има вероятност от това, е по-разумно сам да се отдръпнеш от намерението си. Но Тръмп и това не обичаше да прави.
Целият му екип бе на едно мнение - Зеленски няма да признае Конфедерацията, всъщност не може да признае нищо. Той е силно зависим от САЩ, а САЩ в момента е Байдън. Немислимо би било да бръкне точно в най-голямата рана на тази страна в момента и да насърчи най-омразното на действащия Президент.
Тръмп не искаше пълно признание. Конфедерацията не бе обявена официално. Но се надяваше Зеленски да признае правото на щатите на референдум за отделяне - като гарантирано от истинската демокрация. А Зеленски бе станал символ, направо синоним на демокрацията - поне в лицемерно-демагогската пропагандна схема на Запада. Иначе малцина можеха да го различат от Хитлер, Сталин или Пол Пот. Може би дори ги бе задминал, защото бе успял да сведе населението на Украйна от четиридесет милиона на петстотин хиляди. Осемдесет пъти. Подобно постижение в историята нямаше.
Това, както и репресиите срещу опозицията, не пречеха той да бъде звезда на абсолютната демокрация и свобода в едно фалшиво общество, имащо нужда от такава звезда.
В Конфедерацията имаха готовност да действат веднага. Зеленски трябваше да е като “спусък” на много по-сериозни процеси. Щяха да обявят “консултативни референдуми” дали народът иска отделяне. И макар и формално незадължителни, те щяха да са огромно кроше срещу Байдън. Който за да спаси съюза, щеше да се наложи да направи отстъпки и да го разхлаби. Щатите щяха да станат по-силни, и някога в бъдеще - вече и да се отцепят.
Но не стана. Зеленски не поддаде.
Ясно бе, че парите бяха на страната на Байдън. Истината бе, че той винаги можеше да ги спре, докато Тръмп можеше само да ги саботира - и ако победи в интригите във Вашингтон, едва тогава да ги спре. Украинецът разбираше това.
Не се поддаде и на аргумента, че Конфедерацията ще се случи с или без него, и е добре да има заслуги. “В Конфедерацията ще управляват консервативните сили и републиканците. Те винаги са били по-близо до армията и са подпомагали съюзниците си в чужбина” - бе му казал Тръмп.
А онзи бе отвърнал, че Конфедерацията ще има 30-40% от икономиката на САЩ, сиреч - доста по-малък начален ресурс, за да раздава. И по-добре да получи сигурното от Байдън, отколкото въображаемото от несъществуваща държава.
Но допълни и, че високо цени Тръмп, по време на който именно бе осъществено огромно въоръжаване на армията на Украйна. Именно това въоръжаване и помогна да удържи на руското настъпление. Зеленски все още се правеше че не разбира, че войната е измислена от САЩ и Русия съвместно, за да обезкървят Европа. А Украйна е малка пешка  нея. Точно затова Тръмп позволи на доминираните от Демократите милитаристи да въоръжат Украйна. Всъщност, позволи го дори Путин, който можеше да я удари и окупира много по-рано.
Разбира се, накрая планът бе пропаднал. Великите “шахматисти” и в САЩ, и в Русия, осъзнаха че са надиграни от обективната реалност. Те не просто обезкървиха Европа, а направо я разрушиха, което отвори огромна гангрена в центъра на света, която прогресивно се разрастваше и заплашваше да го обхване целия.
Зеленски не се поддаде дори на заплахата, че е възможно да изгуби субсидиите, ако Тръмп се върне в Белия дом.
“Ще ги изгубя веднага, ако застана на твоя страна. Предпочитам да ги изгубя в бъдеще, ако Байдън падне.”
А после и добави иронично: “Но като гледам, изборите при вас станаха по-редки от тези при нас”...
И бе прав. Американската демокрация се превръщаше в посмешище с безкрайно военно  положение и продължаване на мандатите на ключовите служители. По ирония на съдбата, от това спечелиха и някои законодатели и чиновници, сред най-верните на Дон.
Екипът на някогашния супер-магнат в недвижимите имоти и шоу-бизнеса, се опита да го разубеди дори за прекия разговор. Сведения постъпваха от безбройни дипломати и емисари. А Старлинк-3, въпреки клетвите на Мъск, едва ли осигуряваше пълно екраниране срещу подслушване. Особено пък на тези разговори. Но Тръмп бе убеден в своето частно криптиране - в началото и края на канала, и настоя за директна комуникация. Надяваше се така да убеди укрито, точно което екипът му се надяваше да го предпази да прави…
Така сега настроението му никак не бе добро.
Дойде Мелания - някогашната ослепителна Първа дама, едно от най-красивите в историята, възприемана като украшение към застаряващия и пълничък Президент. И днес, въпреки че бяха минали години, тя изглеждаше страхотно. И въпреки че бе изгубил властта, не бе изгубил нея. Една странна вярност в тези години, вярност към разюздан някога плейбой, който дори обиждаше жените. Още по-странно бе, че и той и бе останал верен - сякаш остаряваше и не се интересуваше от това…
-Не стана, нали… - попита го тя и го целуна.
-Не. Всички го знаехте, само аз бях идиотът…
-Всички знаехме, но само ти си бил някога Президент. Всички много знаем, но твоето мислене те доведе до върха. Може би то е правилното. Следващият път Зеленски ще поддаде…
-Оптимистка… Следващият път… Може би трябва да зарежем Зеленски. И да си караме по свой път, със собствени сили.
-Това винаги е най-доброто. Но просто ни трябва повод, избухване на причина, която да изстреля и референдумите напред. Просто да ги свикаме ще изглеждаме като нахалници и сепаратисти. Но ако Зеленски го каже, или друга важна причина ако има - тогава може… - отвърна тя.
-Точно този повод Байдън никога няма да позволи. Всички служби основно с това се занимават - да не дадат повод на Конфередерацията.
Това бе приблизително вярно. Службите не полагаха грижи да пазят националната сигурност и да укрепват съюза срещу външни врагове. Занимаваха се с Конфедерацията и Тръмп. С което държавата ерозираше. Мнозина от поддръжниците на Тръмп вярваха, че Конфедерацията не е отцепване, а е спасение. Спасение на здравата част от Съединените щати, които са обречени на изчезване. Но ако не се отделят навреме и не създадат своя армия и институции, ще загинат и конфедераторите.
Което никак не приемаха управляващите, назоваващи това “най-голямата стъпка към разрушението на САЩ”. Сиреч - всеки прехвърляше вината за бъдещата ентропия върху другия. По принцип, едно общество, което започне да се фокусира върху “вината”, обикновено е към края си.
-Роко още се надява да идем на откриването. - каза Мелания - Първото казино в Тексас…
Това бе едно от големите постижения на Конфедерацията. Провъзгласяването на нов индиански резерват в супер-консервативния щат на петрола и добитъка. И после - даването на лиценз за казино. Голямото постижение бе не нахлуването на хазарта и съпътстващите го пороци в Тексас, а обстоятелството, че всичко бе станало без участието на Вашингтон. Всички закони и договори бяха гласувани на щатско ниво. Байдън първоначално протестира, издаде укази за отмяна и заведе съдебно дело. Но после конфедератите изтъргуваха този въпрос срещу друго гласуване в Сената. Така Министерството на правосъдието оттегли иска и чрез извънсъдебно споразумение, резерватът бе узаконен. Домовете на залаганията скоро започнаха да изникват като гъби, но Роко се оказа най-бърз. И сега, сред строителните площадки на конкурентите му, щеше да пререже първата лента. Дон бе поканен, и щеше да се окаже най-високопоставения политик, ако решеше да отиде. От Вашингтон и Демократите всички бойкотираха и правеха планове как да си върнат лицензирането на хазарта в столицата. Тръмп бе създал опасен прецедент в полза на щатите.
-Уморен съм, няма да ида. Но ти иди. Нека фамилията Тръмп присъства. Ти си все едно съм аз.
-Никой не е все едно си ти… А и ще се разведриш и разсееш. След тази досада със Зеленски…
-Едно джудже, което се мисли за титан. - каза Дон.
-И колкото повече пропада, за толкова по-велик се счита. Мисля, че премина точката на самоосъзнаване преди години. Сега няма как друго, освен по-зле да става. И ускоряващо…
-И заедно с него се самозабравя и светът. Той и Зеленски заедно полудяват… - каза Тръмп.
-И ти ще полудееш, ако само с политика се занимаваш. Ела да завъртим някоя рулетка.
-Не, уморен съм. Ти иди.
И тя отиде. След като го целуна страстно, и след като му обеща много повече като се върне. Той с младежки блясък в очите се усмихна.
Пусна си телевизия. Комедийно шоу - на новата звезда Абрамо. Един започнал като инфлуенсър, натрупал милиони последователи, и го поканиха в голяма телевизия. Справяше се момчето. Успяваше да разсмее дори остарелите. Дон вече бе видял толкова в живота, че почти нищо не му бе интересно. Но Абрамо се справяше. Имаше талант.
“Дали един ден няма да стане Президент на САЩ? И да ни въвлече във война…” - помисли си Тръмп, докато се радваше на скечовете. “Абсурд. Ние сме Америка, а не Украйна. А и с кого ще воюваме, да ни окупира? Русия, Китай? Те не са по-силни. Извънземните може би. Подходящо за скеч…”
Какъв ли щеше да бъде светът, ако Зеленски бе останал актьор? Може би същият. Плановете за заличаване на Европа - излишният и най-слаб голям играч на световната сцена, си ги имаше отдавна. Украйна отвори подходящ момент. А Зеленски се справи твърде добре. Толкова добре, бе щеше да завлече и света. Вживя се в новата си роля - на Президент, национален лидер, икона, вживя се, и я играеше до днес.
“Не, Абрамо не трябва да става политик. Ще е загуба и за телевизията, и за нацията…”- сигурен бе Тръмп.
Сипа си едно уиски - петдесетгодишно. Не трябваше на тия години да пие, но едно малко… А и то и много други работи не трябваше да прави на тия години. Накратко - на тия години не трябва да живееш, ако искаш да си жив… :)
Усети вкуса на добрия, отлежал дълго в старото дърво малц…
Телефонът иззвъня. Погледна.
Сенатор Кредигер. Изненадващо. Не го очакваше. Един от най-върлите Демократи, и от най-лукавите политици в столицата. Избягваше го, оставяше на младите лъвчета да се борят с такива като него, и така да натрупат ценен опит.
Вдигна му.
-Сенаторе… - каза Тръмп.
-Президент Тръмп. Трябва да поговорим. Но не по телефона. През Старлинк-3. С криптирането.
-Ако ми продиктувате паролата за криптиране по телефона, няма смисъл от Старлинк-3.
-Не, ни най-малко. Отворете петата отляво надясно книга на третата си лавица. И вземете трета до пета дума от втория ред на първата страница с текст…
Дон погледна към лавицата. Самият той не знаеше коя книга е там. Намери я. Някакъв трилър на Стивън Кинг. Мелания я бе купила. Прелисти я.
-Разбира се, не ми казвай коя е книгата… - каза Кредигер, чието първо име бе Малкълм - Само въведи думите като парола в пулта на Старлинка…
Как ли знаеше подредбата на книгите в дома му. Не им бе идвал на гости. Но после се досети, че в тази стая имаше толкова много снимки, а книгите се местеха толкова рядко, че бе логично всички да знаят. Но това значеше, че и евентуален подслушващ ще знае. Но щеше да му трябва време. Време, разбира се…
Въведе паролата, после се свърза със сенатора. Видя мазната му отблъскваща физиономия на екрана. Онзи не губи време.
-Пиши следващата парола. Ще я сменим. В момента службите ровят снимки и после ще търсят книгата. Имаме две-три минути… - и му продиктува двайсетсимволна  последователност от букви и цифри. После рестартираха връзката.
Хитро. Ползваш книгата само за начална сигурност, колкото да си прехвърлиш основната парола. А когато хванат първата, тя вече няма да се ползва. Но ако запишат разговора и го декриптират, ще намерят и втората. Старлинк-3 обаче пречеше на сериозното подслушване и една от защитите бе да не се позволяват лесно записи. Не че бе невъзможно за службите, но ги забавяше. Имаше собствено паралелно криптиране. Всичко това означаваше едно - време.
Дон допусна, че Малкълм ще поиска да сменят паролата на всеки две-три минути, за да хвърли подслушващите в серия от разкодирания.
И не сбърка…
Накратко - по примитивен и досаден начин, но постигнаха сигурна връзка…
-Президент Тръмп, нямаме много време, затова трябва директно по същество… - обстоятелтсвото, че го нарича “президент” означаваше уважение. Някога веднъж “Президент”, оставаш с тази титла доживот. Но после политиката загрубя и започнаха не само да не я ползват, но и постоянно да се хулят и обиждат. Сега един от враговете му я използваше.
-Не мога да кажа, че съм очарован от вас, но ми е интересно защо ме търсите… - каза Дон.
-Няма да усуквам. Ще внесем законопроекта за частична отмяна на военното положение за три месеца и провеждане на избори. Отмяната ще е само в частта за преизбирането на ключови държавни органи.
Тръмп се изненада. Няколко пъти в Републиканската партия бе обмислян подобен проект, но се отказваха. Демократите нямаше да го подкрепят, щяха да приложат всеки възможен филибустер, а накрая и щеше да има вето от Байдън. Парадоксът бе, че за да мине този закон, и де факто да се уволни Байдън, трябваше да бъде одобрено от самия него… Но сега… Демократи да го предложат.
-Това е атомна бомба в политиката… Особено идващо от вас… - отвърна Тръмп.
-Мисля, че е време да сменим управлението. Този старец издиша вече отвсякъде…
-То и аз не съм много млад… - каза иронично Тръмп.
-Не казвам, че вие ще дойдете. Ще бъдем противници на изборите…
-Вие ли ще сте кандидатът?
-Байдън няма право отново - твърде дълго беше на власт. Вицепрезидентът е безгласна буква. Ако прокарам закона - с ваша помощ, аз ще съм вероятно…
При Тръмп конкуренция нямаше и бе ясно кой ще е кандидатът на Републиканците.
-Предлагате ми мръсна Вашингтонска сделка срещу собствения си лидер? С риск да изгубите Президентството.
-Във Вашингтон няма друго, освен мръсни сделки. И не мисля че ще изгубя. Народът иска промяна, а няма да я види във вас, както не я вижда в Байдън.
-Ние сме миналото. Младите идват да ни изритат…
-Неумолимият ход на живота…
-А ако ви изиграя. Ако не се кандидатирам, ако издигна някой по-млад…
-Това е най-невъзможното в днешната политика… - ухилено и доволно каза Кредигер.
Тръмп се замисли за малко. Офертата бе добра. Подарък. Със сигурност поне щеше да доведе до избори, което дори с риск от загуба, поне бяха избори. С Байдън се оформяше доживотна монархия. Но не всичко бе “мед-и-масло”...
-Дори да гласуваме този закон, как ще мине през Белия дом?  Едва ли ще искат да се самоубият…
Онзи задържа за малко отговора си, за да си придаде важност и рече:
-Точно затова на вас се обаждам. Ако ми трябваше просто закон, внасям го, и и без това ще мине. Но без вас няма как да отхвърлим ветото…
-Да отхвърлим ветото? - възкликна Тръмп - Две трети от Конгреса?
-Мисля, че е изпълнимо…
-Това е лудост. Байдън не е толкова слаб. Ще извади всеки коз, ще разиграе всяка карта, ще подкупи всеки възможен конгресмен. Как ще съберем две трети…
-Вярвам, че с общи усилия можем…
-Във Вашингтон наистина е пълно с луди…
-Сега ли го разбрахте. Един луд спечели изборите през шестнайсета… Изкара цял мандат…
Тръмп се намръщи, защото той бе въпросният победител. Но обидите бяха нещо нормално в този бизнес.
Онзи продължи:
-Мисля, че с повечко усилия ще съберем гласовете. Но вие имате по-сериозен проблем от това. И именно той ме тревожи - Конфедерацията…
Прав бе. Тръмп сега го осъзна. Шокът от идеята го бе отвлякъл изобщо от съществуването на проекта за отцепване. Но ако направеха нови избори, и той се явеше на тях, това щеше да е краят на Конфедерацията. Щеше да предаде доста хора, които досега бе убеждавал в обратното. Но да прокара закон, та и да се яви на изборите, та и вето да преборят преди това - щеше да е директно изплюване върху конфедеризма. И то точно от лидера му.
Можеше да има избори, и да не се яви. Но какъв бе смисълът от толкова години борба да се върне в Белия дом. И в никой случай не можеше да има извънредни избори, насрочени с неговите конгресмени, и той да не се яви. В този случай бе задължен.
А гласуване означаваше приемане на Конституцията и нова клетва в полза на единството на Съюза.
Можеше друг да поеме водачеството на конфедеризма. Но тогава щеше да стане враг на Тръмп, защото той щеше да е вече в Овалния кабинет.
Труден въпрос. Предполагаше осмисляне. Значи трябваше да печели време.
Сенаторът го знаеше и го изпревари:
-Не ми измисляйте извинения. Знам, че трябва да се консултирате с вашите хора. Не бързам засега, имаме няколко седмици поне, преди да се разчуе…
Във Вашингтон да опазиш тайна няколко седмици бе върхово постижение на конспирацията. И ЦРУ трудно се справяха.
-Идеята е добра, но няма да бързаме. Но ще дам отговор - обещавам.
-Не се съмнявам в обещанието на никой политик… - отвърна с шега кандидатът да изрита собствения си президент от трона му.
Връзката прекъсна. След провала със Зеленски, това бе изненадващ шанс за нещо ново. Трябваше да го обмисли добре. Синовете му щяха да му помогнат да вземе правилното решение - Белият дом или Конфедерацията.
Но и той самият не подозираше колко по-бързо ще реши. Изобщо не след седмици, не утре дори. Сега.
Погледът му падна върху часовника. Върху най-важния предмет за един наближаващ деветдесетте човек. Часовникът.
За кога да отлага, да умува, да чака до безкрай военното положение да свърши, да дойдат избори, или най-сетне да се проведат референдуми в размирните щати. Няма за кога.
Кредигер на свой ред бе изненадан, когато телефонът му иззвъня толкова скоро…

(следва)


Добри Божилов, Хир Дуло
24.01.2023

Няма коментари:

Публикуване на коментар