ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ...

Отворено писмо на писателя Добри Божилов към братята-македонци...

Здравейте скъпи македонски събратя,


Аз съм писателят Добри Божилов - автор на романа "Сенките", посветен на Гоце Делчев, който ние - българите считаме за един от най-големите ни революционери. Както знаете, аз пускам периодично коментари в мрежата, целящи да сближат народите ни, които исторически погледнато, са най-близките народи измежду всички други изобщо.
Днес ще кажа нещо, което сигурно ще ви хареса. Защото аз винаги гледам само и единствено Истината - и така както я гледам за Гоце, Самуил, общата църква и език, така я гледам и по един друг въпрос - имало ли е фашизъм в България.
Казвал съм на нашите хора, че отричането на фашизма в отношенията с Македония е най-голямата глупост. Защото македонците вадят една снимка с Богдан Филов - вдигнал ръка в нацистки поздрав, и нашите всичките думи увисват. Или вадят запис на речта му от парламента, в която хвали Хитлер и Мусолини, и всичко става ясно. И после македонците казват: "Бугарите явно лъжат за фашизмот, значи лъжат и за другото".
Което не е така. За другото не лъжем. Но то гори, покрай доста изкривеното представяне на фашизма.
И тук ще ви река, че този "фашизъм" изобщо не е свързан с въпроса за Македония. Той идва от другаде. След 1989 г. комунистите загубиха властта, и в нея се завърнаха бившите фашисти и техните наследници. И те започнаха да пренаписват историята (българската - не македонската) като твърдяха, че "Фашизъм не е имало". Знаме на тази пропаганда беше книгата на д-р Желю Желев "Фашизмът", която е писана по времето на комунизма и с разрешението на Държавна сигурност. Целта на тази книга е да се подготвят промените, в които комунизмът ще бъде отречен, а комунистите и агентите на ДС ще станат бизнесмени, милионери и милиардери. Затова Желю Желев - измислен и назначен за дисидент от БКП, пише книга, в която отрича наличието на фашизъм. Тази книга театрално е забранена по време на комунизма, а после - взривно и пропагандно е издадена в огромни тиражи.
Така след 1989 г. започна отричането изобщо на наличието на фашизъм у нас, а фашистите и техните наследници взеха властта, и също - върнаха си конфискуваните някога имоти. Това е невиждано. Във Франция никой не е върнал взетите имоти от фашистите. В Германи и Италия - също. В България - направиха реституция и ги върнаха. След 30 години съдебни дела, са върнати дори имотите на бившия цар (Симеон II).
Та пропагандата с "фашизма" няма за цел Македония, а има за цел България, политическото битие на фашистките наследници, както и заграбените обратно имоти. Ето затова "в България не е имало фашизъм" се говори, и това е национална политическа теза.
Но истината е съвсем друга. В България и до днес съществува "Български анти-фашистки съюз". Преди се казваше "Съюз на борците против фашизма и капитализма". Сега "капитализмът" отпадна, но фашизмът си остана. Тия хора - партизани и ятаци, те с какво са се борели? Има някои от тях живи и днес. Има също стотици книги - художествени и документални, които показват режима в България преди 1944 г. Има го и най-голямото му престъпление - разстрелът на 6 деца ("ястребинчета"), защото били комунисти и ятаци. Съвсем малки деца. Това е престъпление, каквото рядко можете да видите дори при Мусолини и Хитлер, а се е случило у нас.
Споменът за всичко това е жив, но въпреки това, "фашизмът" се отрича. Защото фашистите днес искат да измият миналото си. Но истината е, че почти всички български партизани твърдят, че са се борели именно с "фашизма", а не с нещо друго. Това го твърдят българи, а не македонци.
Какъв точно е бил режимът преди 9 септември?
Чисто формално, той не е бил фашизъм. Юридически, фашизъм е имало само в Италия. Т.е. от тази гледна точка, дори в Германия не е било фашизъм (въпреки, че руснаците цялата война се борят с "фашистите"). В Германия се е казвал "нацизъм". В Япония - имперски милитаризъм.
Но като съдържание, всички тези режими са били сходни - липса на демокрация, фиктивни избори, репресии, специална полиция, затвори и убийства, без съд и присъда. Т.е. говорим за едно и също съдържание, с различни имена.
Тук е редно да посочим още нещо - същите са режимите и у противниците на Хитлер. Загубилите войната се обвиняват във "фашизъм", но сходни са били и противниците им. Режимът на Сталин също е репресивен, няма демокрация, има тайна полиция, разстрели без съд. Режимът на неутралния Франко също е прото-фашистки. И най-важното - режимът дори на Англия и САЩ е подобен. Чърчил е замесен във военни престъпления. Бомбардирани са цивилни градове. Пуснати са атомни бомби над невоенни селища. В САЩ има концллагери за японци. Много от това е скрито след войната, защото САЩ са победители. Но и там има лагери, и там има избити хиляди хора. В Русия е още по-зле - говорим за милиони. Дори самата власт в САЩ е без демокрация. Единственият президент в историята с 4 мандата е Рузвелт - никой преди и след него не е бил такъв. Америка говори за "имперско президентство" - т.е. неограничена диктатура на Рузвелт. Тяхната дума за фашизъм.
Подобни режими има в Унгария и дори... в Югославия. Югославия също е "де факто" фашистка държава. Тя е такава през целия период между двете световни войни - има много репресии и кръвопролития, защото в държавата има много малцинства, които не признават сърбите. Накрая Регентът дори подписва съюз с Хитлер, и после му правят преврат. Югославия - т.е. и Македония като част от нея, приема "и официално" фашизма преди България. Макар и за кратко, го приема.
Но какъв е режимът в България? Това е важното.
През 1934 г. е направен преврат и са забранени партиите. През 1935 царят прави тих контра-преврат и взема властта от превратаджиите. Но не връща партиите. Конституцията е отменена. Т.е. царят управлява като едноличен диктатор. Иронията е, че комунистическите партизани се борят за... възстановяване на Търновската конституция. Да, обвиняват ги, че те после са направили диктатура, а преди това те всъщност са се борили за Конституцията (отменена от царя). Но не е само царят. Във властта са най-реакционните про-германски сили - като Богдан Филов, който е министър-председател. Има младежки организации (легионери, "Бранник"), подобни на "Хитлер Югенд". Свободна преса няма. В затвора влизат дори депутати от опозицията.
Този режим, чисто юридически, не е фашистки, но като съдържание е същото - подобно на Русия, Германия, САЩ. Недемократично управление.
Това нещо и в България комунистите и партизаните наричат "фашизъм". И истината е, че дори в България съпротивата срещу фашизма е ПО-ГОЛЯМА от в Македония. Тук има около 20 хиляди партизани и ятаци, докато в Македония (извън измислиците после), те са няколко стотин човека.
Т.е. в България е имало повече анти-фашизъм от в Македония.
Защо това е така?
Защото Македония има по-голям проблем, и за нея "бугарските фашисти" реално са облекчаване на положението. В Македония има огромни репресии между 1920 и 1941. Вие не ги учите, защото ви внушават, че сърбите са ви братя. Но такива е имало, и всичко е документирано. Сърбите опитват да сърбизират Македония, а гърците - да я гърцизират. Има хиляди убийства и затвори на македонци (които ние наричаме "българи"). ВМРО води война с тези власти и убива доста от тях. Успява да убие дори крал Александър през 1934 г. Това е една гражданска война между местното население (българи или македонци - както решите ги наричайте), и властта. Целта е асимилация. Да изтъкна - тогава целта не е "македонизация", която става след 1944 г. Тогава целта е основно сърбизация (и гърцизация).
Затова, когато българската фашистка държава идва през 1941 г., населението разбира че това е фашизъм, но ги приема като освободители. Защото поне са българи. По-добре българи-фашисти, отколкото сърби-фашисти. Поне са "наши". А режимът на сърбите преди това, повтарям, е бил много по-жесток от този на българите 1941-1944 г.
Т.е. това, което говоря и на нашите хора е не да отричат фашизма и да ставаме за смях. А да посочат, че фашистите в Македония не са сторили зло, и там са приети добре.
Те наистина правят много добри нещо - строят ви Университета, оправят улиците, наливат много пари в икономиката. По време на войната, една трета от бюджета на Царство България отива за Македония. Фашистите не са репресирали нито един македонец. Единствено партизаните, които обаче все пак са се биели с тях. Били са въоръжени. Но те се бият и с партизани в България! И в България има снимки се отразяни партизански глави. Т.е. това е гражданска война, а не репресия срещу населението. И както казах - съпротивата срещу фашизма в България е много по-голяма, отколкото е в Македония. Защото македонците се страхуват от връщането на сърбите и гърците, и предпочитат да подкрепят българите. А в България такъв риск няма и избуява значително комунистическо съпротивително движение.
Забележете, че много партизани има също в Сърбия - защото там са си сърби и се бият с германците. Но не и в Македония.
Трябва да се признае, че фашистите правят много добри неща и в България. Те въвеждат първите социални и пенсионни правила. Разширяват образованието и здравеопазването. Силно ограничават политическата корупция и кражбите. Икономиката се съживява. Истината е, че след 1934 г., България се развива по-добре от преди това. Самите хора го оценяват.
Голямата грешка на фашистите е нападението над Русия. Това е глупостта, която им изяжда главите. Но да изтъкнем - българските власти са против тази война. Те дори никога не се включват в нея, и не обявяват война на Русия. България отказва да прати войски, и заради това цар Борис III е отровен от Хитлер. Т.е. "бугарските фашисти" не са чак толкова лоши, и не са правили само лоши неща. А вината за големите злини е на глупаците, дето нападнаха Русия.
А в Македония, "фашистите" изобщо не са приемани зле, защото народът е помнел зверствата на сърбите и гърците преди това.
Т.е. накратко, отричането на "бугарскиот фашистички окупатор" е глупост, която вреди на всичко друго. Хората си мислят, че лъжем не само за това, а и за Самуил, Владислав и Гоце. Правилното е да се каже Истината - в България е имало фашистко-подобен режим, но това не е било само България тогава. Това е било и Русия, и Япония, и дори - САЩ. Това е било времето. Истината е да се каже и, че "бугарските фашисти" са приети добре от населението, не защото то е обичало фашизма, а защото жестокостите на сърби и гърци преди това са били много по-големи. Припомням, че като убиват крал Александър, в много западни медии пише, че е било "очаквано", защото ръцете му били оцапани с кръв. С коя кръв? С българо-македонската и с хърватската. Това е истината.
Българското правителство, заразено и днес (в последните 30 години) от фашизоиди, отрича фашизма. И с това вреди на стремежа да се сближим с македонците и отново да бъдем един народ. След българското присъствие там идват пак сърбите,  и отново има много жестоки репресии на Тито, много по-големи дори от войната на "бугарските фашисти" с македонските партизани. Т.е. Тито отново избива много повече българи (македонци), отколкото са направили "бугарите".
Така че - правилното е да не се отрича Истината, а по-скоро да се посочва какво е било преди и след фашистите, както и всички добри дела, които са сторили. Нека хората знаят фактите и сами да преценят...


Добри Божилов, писател
Автор на "Сенките" - роман за Гоце Делчев като български революционер...
23.03.2023

1 коментар:

  1. Режимът в Германия е бил НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ. Такова животно "нацизъм"- няма.Това е съветска/руска/ измислица,защото германския националсоциализъм и съветския социализъм са не само близки по име,но и на практика са едно и също. Затова е измислено - ние сме комунисти,а те са нацисти и фашисти.

    ОтговорИзтриване