До
Негово Светейшество Даниил
Патриарх на Българската православна църква
Прошение
Относно признаване и канонизиране на Васил Левски за светец
Ваше Светейшество,
С настоящото писмо бих искал да подновя дългогодишната молба на българския народ за канонизиране на Апостола на Свободата за светец.
В продължение на десетилетия, спазвайки каноните си, Българската православна църква не предприема това действие, основно поради съмнения, че Апостолът е "убил невинна душа" и като такъв, не може да бъде светец – независимо от безкрайните му народополезни и Богоугодни деяния.
Но бих искал да изтъкна, че въпросното "убийство" е абсолютно измислен акт на османската власт, с цел Васил Левски да бъде осъден на смърт. Съгласно тогавашните закони, за революционна дейност наказанието е заточение. Стотици български бунтовници и революционери са минали по този път. Натискът на общественото мнение на Великите сили по това време също е да не се прилагат смъртни присъди за "бунтовничество".
Така, за да се освободи от най-опасния си враг в този момент, наричан от самата империя "Джингиби" (неуловим), османската власт допълва обвиненията срещу него с въпросното "убийство на ратай по време на обир на чорбаджия". Но подобно убийство няма. Левски никога не го е признавал. И до ден днешен не се знае съществувало ли е въпросното "ратайче", като не е известно дори името му!
В рамките на процеса срещу Левски, като "доказателство" са ползвани показанията на един единствен свидетел – Вутьо Ветов от Видраре – човек силно зависим от османската власт. Т.е. имаме за "свидетел" някакъв еквивалент на днешните нарко-пласьори или проститутки, които са на "къса каишка" в полицията.
Дори според османския закон от онова време, за доказване на убийство се изискват поне двама свидетели. Т.е. дори османската власт е нарушила собствените си закони, осъждайки Левски на смърт.
Второто "доказателство" за убийството се появява много години след смъртта му. Т.е. то не е основание за присъдата. Става дума за "писмо" уж написано от Левски, в което той признава за убийството. Но въпросното писмо се появява много години след Освобождението и то – в Румъния. Няма никакви доказателства, че е написано от Апостола. В самото него се съдържат и много други противоречиви тези, което прави достоверността му силно съмнителна. Въпросното писмо го няма в целия чувал писмени доказателства, които османската власт е изсипала пред Левски по време на разследването. Известно е, че тогава са били конфискувани много документи на революционната организация. Но писмото го няма. То не е част от делото.
Така имаме осъдителна присъда по показанията на съмнителен свидетел и силно оспоримо "писмо" от много години след това.
Т.е. излиза, че църквата кредитира като достоверна една присъда на османската власт, издадена в нарушение на закона и без доказателства. И на основание на тази присъда, Левски излиза "убиец на невинна душа" и недостоен за светец. Т.е. осъждаме го втори път – с неувереността и съмненията си…
С оглед на всички посочени обстоятелства, се надявам Църквата еднозначно да приеме, че Васил Левски не е убивал никой невинен. И с оглед на безкрайните му други заслуги към Църквата и Народа, той следва да бъде признат за светец – може би равен с другия който имаме от подобна величина – Св. Иван Рилски.
Най-смирено Ви моля, с Благословение от Бога, да проведете процедурата по канонизиране на Св. Васил Левски – апостол на свободата не само на българите, но и на всички други народи, за които би могъл да се бори, ако имаше възможност – по собствените му думи…
С най-дълбоко уважение: Добри Божилов, писател
16.03.2025
Има още две сериозни основания Левски да не може да бъде канонизиран - самоволно напускане на манастира без разрешение от игумена или митрополита и кражба на манастирски кон.
ОтговорИзтриванеПонякога дори отделни малки общности имат изградени традиции.
ОтговорИзтриванеТакъв е случая с Баницата с лайна от квартал Почивка.
Самият Гошо от Почивка може да потвърди за нея, това е много интересна традиция създадена от будни млади граждани на квартал почивка Варненсо. Младите наркомани са си измислили освен хиляди забавни истории за да забавляват публиката си, но и сериозни и уважавани традиции. Една от тях е баницата с лайна за Нова година.
Процесът е много прост, една от най уважаваните деморализирани и най просто казано деградирала госпожица от компания „Наркоман“ се заема с рецептата. А тя е много проста:
В навечерието на новогодишната нощ те събират всички лайна с които са заливали хората, изваряват ги до получаването на хомогенна смес и с нея намазват 1/8 от тавата за баница, която предварително е намазана обилно със свинска мас, или собствена такава.
Започва се истинския процес , след 2 – 3 пликчета пико и куп празни приказки, Д. Кузманова започва да подрежда корите на баницата по стандартната рецепта за баница, „мързелива баница“.
Трябват ни четири яйца, две чаши брашно, една чаша кисело мляко, една лъжичка сода бикарбонат, половин чаша олио, 300 грама сирене.
Първо трябва да си разтворим содата за хляб в киселото мляко, за да шупне.
След това към млякото слагаме яйцата, заедно с брашното и с олиото.
Стандартната рецепта, допринася за наистина добрата баница с лайна.
Най интересна е самата традиция:
След като изпекат баницата, те я нарязват на парчета и пускат химна на компанията:
Травестита и Гея (youtube.com)
Изслушват песента замечтани за идните дни, и разделят парчетата.
Най очакваното е кой ще уцели парчето с лайна, там идва разковничето. Които има най големия късмет, става господар на вечерта. За да го удостоят с истинско удоволствие, останалите от компанията го чакат да легне на земята в поза на новородено заради традицията, след което един по един му се изпикават отгоре.
После отново пускат песента на М. Дамянов и разказват неговата история, които всички слушат в захлас:
Историята на травестита Мартин Дамянов е зашеметяваща. На 7 години, той решава че е недопустимо да не може да изразява своята транс сексуалност, и с помощта на баба си и майка си успява да убеди всички в семейството си в правотата на своите убеждения. На 11 вече е известен в града, все още не като травестит, но като малък и успешен актьор от град Търговище. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, Търговище е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение спомага градът да се оформи като оживен пазар, и място за откриване на нови таланти. На 18 той изгрява в театъра на град Търговище с ролята си Мис Каприс , където неговата транс сексуалност му носи истинската слава която той желае, макар че все още не е достигнал апогея . След доста перипетии и случки в гей средите, той успява да намери своята партньорка в живота /известен Варненски травестит/, който за жалост не можем да споменем заради известността му, сред гей средите е известен с прозвището си – „Серж“. След което следва отново изкачване по стълбицата на известността. В Гей средите се говори, че може би това е една от най продуктивните им звезди. Подкрепян от Гей общността, Мартин Дамянов придобива нечувана известност, като дори е поканен за почетен член на ЛГБТИ общността в град Варна. Най новия му проект е свързан с неговата изконна мечта да популяризира Гей обществото и техните ценности в град Варна. Заимствано от „Гей селище“ в Монреал, той набира поклонници на идеята квартал Почивка в град Варна, да се превърне в пристан на Гей общността. В момента можем да го видим като редица личности от Крими контингента, щастливото семейство продължава да мечтае за осъществяване на амбициозните си планове в квартал почивка.
За резерваций: 0886 854850