Adsense-top

От 20 години се занимавам с политика, и накрая поумнях - с политика няма да се оправи държавата... Шансът е само "случайно събитие"...

https://m.helikon.bg/217729-%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0.html
"Заветът"  от Добри Божилов
Около 20 години съм се занимавал с политика, и накрая поумнях - с политика няма да се оправи държавата.
Може да се оправи само чрез някакво "случайно събитие", което да издигне читав човек начело. Аз лично вече зарязах политиката, и очаквам наистина случайността.
Ще ви обясня накратко защо?
Политиката създава някакви "пътеки" за достигане до управлението, които предполагат накрая някакви качествени и честни люде да са на върха. Това е по идея.
Реално не е така, защото всичко е една огромна лъжа. Пътеките на 99% са под контрола на текущо управляващите, защото единствено по тях може да дойде някой да ги измести. Те ползват властта, за да запушат пътеките, да ги запълнят със свои подставени лица, да създават нови герои, месии и пр.
Т.е. текущите властници подготвят следващите.
Извън това, пътеките са задръстени от кариеристи и службогонци, водени от алчност. Някои от тях успяват да се промъкнат - най-вече онези, някак съюзили се с предните управляващи, които да ги напомпат.
Тези 2 явления категорично убиват и задушават всичко "качествено" и "честно", т.е. подменят идеята.
В резултат - винаги гледаме едно и също шоу - старите се изхабяват, идват "нови", които са точно като старите. Ами как няма да са, като те са отгледани и поливани от старите.
Понякога, но само понякога, се случват случайни събития, които издигат някой читав човек. През 1954 г. такова събитие са трусовете в Москва, които опитват да бутнат Вълко Червенков (свиреп сталинист). Не могат пряко, защото е много укрепен. И му изискват да раздели партийно от държавно ръководство. Така той остава само министър-председател, като запазва властта, а в Партията слагат компромисната между крилата фигура на Тодор Живков. Той самият още дълги години няма да види власт. След Червенков, правителството минава в ръцете на Антон Югов. И едва 1962 година, на Юлския пленум (а не на Априлския 1956), Живков става цар.
През 1999 Владимир Путин идва като компромисна фигура между олигарсите и ченгетата в Русия. Първите 4 години дели властта с излъчения от олигарсите премиер Михаил Касянов. Едва във втория си мандат вече държи юздите здраво.
През 1980 г. Роналд Рейгън (за САЩ - велика фигура, за нас - поробител) е случайно избран. Той се явява срещу действащ президент, а на такъв вот обикновено силните фигури избягват да се кандидатират. Излизат аутсайдерите. Избран е, заради провала на една безумна акция на Картър по освобождаване на заложници в Иран. Исторически късмет за САЩ, който докарва човек с качества, но без шансове иначе, до върха.
Ето това са случайностите, за които ви говоря.
Кога отново ще се случи в България, можем само да се надяваме...
Но забравете за политиката, партиите, и поредната серия от кукли на ГЕРБ. Това е гледан филм - старите управници си правят патерици, или наследници. Все едно и също... В момента, в рамките на действащия политически процес, и сред новите "спасители", нормален и читав няма...

Добри Божилов, писател
26.05.2020

Няма коментари:

Публикуване на коментар