Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 4...

Вилхелм Хайндрих или както бе по-често наричан през последните двайсет години - отец Вили пристигна едва четвърт час преди официално обявеното начало на церемонията и по разбираеми причини трябваше да се задоволи с най-задните редове. Той и не се стремеше към нещо повече и затова просто се поогледа за някаква по-удобна позиция, от която щеше да може освен да чува от разположените навсякъде високоговорители и да вижда поне някакви силуети на трибуната. Не му се наложи да се чуди много, защото други вече бяха намерили решението - широколистните дървета наоколо вече бяха натежали с по няколко десетки човека.
И понеже най-предните бяха вече твърде натежали, свещеникът навлезе навътре сред горичката, където беше забелязал едно сравнително по-високо от тях, на което чудно защо нямаше никой. "Чудното" изчезна когато се доближи до близо двуметровото в диаметър стебло и установи, че най-ниският клон се намира на три метра над главата му. Стълби и други подобни съоръжения нямаше и затова явно никой и не помисляше да се изкачи.
Отецът обаче се бе справял и с по-големи трудности през живота си, затова не се колеба дълго, когато установи, че на петнайсетина метра от земята короната на гигантското растение се преплита с тази на съседното дърво, чийто най нисък клон пък се оказа само на трийсетина сантиметра от протегнатите му нагоре ръце.
С един добър отскок и известно напрягане на мускулите, Вили се озова на него, а след още пет минути - и на височината на преплитането. Клоните бяха наистина здраво вкопчени едни в други, така че опасност от счупване и падане нямаше. Проблеми създаваше самото провиране между тях, но Хайндрих не бе дебел и затова с малко повече усилия и само едно увисване от външната страна на сплетката, преодоля препятствието.
Когато най-после се намести удобно на един клон двайсетина метра над средната височина на останалата гора, катерачът погледна часовника си и установи, че е осем без три минути. "Точно навреме" - помисли си той, преди нейде отдолу да го повикат по титла:
- Как се добрахте дотам, отче? - проехтя викът на приятен женски глас.
Божият човек, макар и дал някога обет за безбрачие, не бе загубил чувството си за кавалерство, затова погледна надолу през клоните и учтиво каза:
- С помощта на Всевишния всичко е възможно ...госпожице - момичето бе на не повече от 25 години и понеже не беше облечено по най-богоугодния начин, отецът великодушно добави - Искате ли да ви помогна да повярвате в Бога.
- Ще ви бъда признателна - от най-задните редове нищо не мога да видя.
След няколко минути Вили се озова на въпросния най-нисък клон, откъдето подаде ръка надолу и запита:
- Можете ли да скочите и да се хванете?
- Имам доста грехове, та Бог едва ли ще ми помогне да литна - отговори остроумно на реторичния въпрос тя.
- Алтернативата е да се изкачите ей по онова дърво и там горе - той посочи сплитането - да се прехвърлите отсам, както направих аз.
- Височко е.
- Имате ли нещо дълго и здраво, което да ми подхвърлите за да ви изтегля.
Тя се огледа наоколо и след като не видя нищо подходящо, неочаквано свали якето си и каза:
- От естествена кожа е, ще ме издържи, но е само метър и трийсет между краищата на двата ръкава.
Хайндрих не можа да отговори няколко секунди, защото се смути от онова, което бе лъснало под почти прозрачната фланелка.
- Ако ми помогнете да се кача, ще можете да ме огледате по-отблизо - добави момичето, забелязало посоката на погледа.
- Ако ви доближа още малко до себе си ще извърша грях в душата си - отговори той - но днес е велик ден и би било по-голям грях да не помогна на човек в затруднение. Дайте якето.
След тези думи отецът заглави краката си между два близки клона и се отпусна назад увиснал около коленете си. Така спечели още около метър и петдесет, които добавени към дължината на дрехата осигуриха точка на захващане само на половин метър над главата на красавицата. С един грациозен скок тя се добра до долния ръкав и за няколко секунди увисна на него клатейки себе си, свещеника и дори клона, на който рисковано се крепяха. Но заглавените подбедрици на Вили издържаха и когато клатенето се успокои, момичето демонстрира удивителна пъргавост в изкачването. Когато прозрачната фланелка мина покрай носа му, отецът усети в долната, всъщност в момента горната, половина на тялото си нещо, което не би трябвало да усеща и се помоли за миг по пътя си към клона катерачката да не го забележи. Дали случайно или нарочно обаче точно когато гърдите и минаваха оттам, тя се прихвана по-здраво в резултат на което се получи доста близко прилепване. Секунда по-късно ръцете и бяха вече на клона и свещеникът се почувства с няколко десетки килограма по-лек.
- Сигурно сте спортистка - каза той, щом двамата достигнаха откритото преди това от него място със страхотния изглед.
- Само на любителско и приложно ниво - дори в днешно време момичетата трябва да имат известни физически способности за да се справят с отделни не съвсем почтени индивиди - отговори тя.
- Занимали сте се с бойни изкуства? - запита Вили, натъкнал се на позаната тема за разговор - кой стил?
- Само няколко курса по самоотбрана - не повече от година общо, с последващо самоусъвършенстване на три четири техники и укрепване на мускулите.
Явно знанията не бяха чак толкова задълбочени, колкото му се искаше, затова свещеникът отклони въпроса с една неизпълнена, на по принцип обичайна процедура:
- Мислите доста рационално - довърши частично предишната тема той - но всъщност още не сме се запознали. Аз съм отец Вили от немската православна църква.
- Ортодоксален германец! - възкликна тя.
- Точно така - отговори за неизвестно колко хиляден път през живота си отецът - звучи необичайно, но не можете да си представите какво предимство в духовно отношение има институцията ни.
- Представям си - отговори красавицата - Аз пък съм Мери Грант -  свободна професия.
- Свободна професия! - учуди се на свой ред свещеникът, но преди да успее да каже каквото и да било повече, Мери добави:
- Не можете да си представите колко греховно рационално се възползваме от предразсъдъците на обществото аз и другите като мен.
- Мисля, че мога...
Разговорът бе прекъснат, защото във всички високоговорители в околността прогърмя гласът на председателя на избирателната комисия, който по стечение на обстоятелствата се бе оказал и шеф на организацията на събитието.


Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
29.01.2021

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар