Adsense-top

Размисли на "втория"! Или годината, в която в книгите разбихме света... Представете си и в киното да беше така, и Спилбърг и Дисни да се редяха на опашка...

2019-та се очертава като годината, в която разбихме Запада в нещо, и то доста неочаквано. В литературата. Точно културната област, в която почти няма правителствени инвестиции, не се субсидират книги, а дори държавните награди са доста рехави. Всичко е оставено на "дивия пазар" и на усилията на автори и издатели.
И точно в тази година, най-продавани се оказаха... български книги. При това те заеха челните места в класирането. В класацията на най-голямата верига книжарници, български са на първите 2 места, а в Топ 5 има и трета българска книга.
За да разберете постижението българи да отвеят Дан Браун, Дж.Р.Р.Мартин и Джоан Роулинг, си представете същото да стане например в киното. Народът да гледа наши филми, а Спилбърг, Лукас и Дисни да се редят на опашката назад. Или в икономиката  - помечтайте да караме български коли, а не немски или френски например.
Е, за това ще трябва да почакаме няколко десетилетия. Но в книгите успяхме.
Тази статия е написана от втория в класирането. Може би е добре и първия да каже нещо, очакваме с интерес. Но вторият - авторът на "Задругата", се обръща към Вас, за да ви благодари, защото успехът е не само на авторите, които пишат, но и на читателите, които четат.
Преди да продължим, да направим едно важно уточнение. За никой писател не съществува друг по-добър от него. Т.е. не можете да очаквате от втория да признае, че първия е по-добър, нито от третия, че втория е по-добър. Нито дори от стотния, че първия е по-добър.
Всеки писател е най-добър сам за себе си. Всички общи оценки принадлежат на статистиката като брой продажби, и на мнението на професионалната общност и критиката - като коментари и гласувания.
Но дори да сте най-продавания автор, не можете да получите признание за това от някой на следващите места, поради особеностите на писането. То е един процес на сливане на автора с творбата, и в крайна сметка, това което излиза като творба, всъщност е някаква част от автора. Тъй като човек е устроен най-добре да разбира себе си, и да счита поведението си за оптимално, то за всеки автор, неговата книга е най-добра. И тя действително е такава за него самия. Като я чете или пише, той постига нещо, което не може с никоя друга книга.
Казвам това, за да не очаквате от мен абсолютно обективно мнение коя книга е най-добрата. Търсете това мнение у критиката, у хора, на чийто вкус вярвате, но най-вече - у себе си.
След това уточнение, да се върнем по същество.
Какво е да си "втори"?
Сигурно е нещо чудесно, ако това е първият ти роман. Още с първата книга - в челото на класациите, седмици наред на първо място, а в годишната равносметка - втори. Блестящ старт, идват нови книги, ако от тук тръгваш, къде ли ще стигнеш.
И всичко е точно така, но трябва да отчетем, че и водачът е първи роман на своя автор ("Живот в скалите" - Мария Лалева).
Да, тази година се случи невъобразимо чудо. Не само че две български книги изместиха всичко друго, но и двете са дебютни. Представете си на Олимпийските игри изведнъж някакви двама съвсем нови спортисти печелят първите 2 места в бягането на 100 метра. И оставят назад Юсеин Болт, Тайсън Гай, Джъстин Гатлин и пр.
Наистина, добре е да си втори с първата си книга. Но още по-добре е да си първи с първата си книга...
Обективно погледнато, двете книги са абсолютно несравними, фактически не би следвало да се съпоставят. Но класацията на книги не може да се разрои прекалено много, така че и двете попадат в общата графа "художествена литература".
Независимо от това, да сравняваш "Живот в скалите" със "Задругата" е все едно да сравняваш автомобилна гума с ябълка.
"Скалите" е книга на дълбоката житейска философия, разсъждения за смисъла на живота, любовта, вечността, обикновените съдби и обикновените хора, които по своему могат да бъдат необикновени. Книгата няма особен сюжет, нищо значимо или интересно не се случва в нея. Единствено от стандартните житейски събития се извличат дълбоки изводи, и се правят заключения - най-вече за любовта като основа и смисъл на живота.
"Задругата" е точно обратното - това е книга със зашеметяващ сюжет, всъщност има няколко различни сюжета, които се преплитат помежду си и създават комбинация от различни емоции. В нея също има философски размисли, но те са по-скоро свързани с оценка на народо-психологията и преосмислянето на това, което потиска самочувствието,  и онова, което поражда гордостта. "Задругата" е силно провокативна като се опитва да изкара добродетели точно там, където най-малко ги очакваме - например в робството, от което предпочитаме да отвръщаме поглед. Тя отправя и уникалната провокация да изкара "преклонената глава" не като позор, а като дълбока мъдрост, чиято цел е да се спечели време, преди да нанесеш обратен удар на поробителя. И аргументите, които ползва, те карат в края и да повярваш, че наистина е така.
"Скалите" се чете по-трудно и бавно, основно защото на всяка страница има толкова много разсъждения, че е трудно за съзнанието да ги обхване.
"Задругата" се чете "на един дъх", защото е историко-приключенски роман, приличащ на холивудски екшън, но с букви, а не с картини. Поради тази причина, авторът е сравняван с Дан Браун и Умберто Еко.
В "Скалите" авторката е сравнявана с Елиф Шафак, и по-малко - с Паоло Куельо.
Очевидно, така представени двете книги, би следвало да се очаква, че втората ще е първа, а първата - втора. Поне ако съдим по съпоставката на тиражите на Дан Браун и Елиф Шафак. Хората обичат повече динамиката, силния сюжет, и по-малко - дълбоката философия и отговора на всички житейски въпроси.
Вероятно това е причината "Скалите" да има огромен брой позитивни и негативни отзиви (доста крайности), докато "Задругата" има по-малък брой отзиви, но почти няма негативни. Просто философията, абстракцията и любовта - силно неразбираеми понякога, не са за всички. Докато приключенията, и не на последно място - патриотизмът и прераждането на българската гордост, те са по-интересни.
Но защо тогава първият е първи, а вторият - втори?
Отговорът на този въпрос вероятно се крие в маркетинга. Това е един много полезен урок по маркетинг, който е добре да научат всички автори. Защото у нас доста писатели само пишат, а не правят нищо за промоцията на книгата си. И завършват с тираж 200-300.
"Скалите" е абсолютният отличник по маркетинг. Тази книга се подготвя 6 години, преди да излезе, като откъси от нея непрекъснато се публикуват в социалните мрежи. Създават се страници и групи от почитатели, подклажда се непрекъснато очакване, и когато "най-сетне" книгата излиза, тя има вече десетки хиляди готови читатели.
Като "втори" в класирането, свалям шапка за това постижение, и признавам, че се поучих от него. Човек трябва да се учи от конкурентите си, а аз мога нескромно да изтъкна - правя го добре.
Сега, когато се подготвя продължение на "Задругата", за него се прилага маркетинговият модел на "Скалите". Създава се общност, събират се фенове в социалните мрежи, пускат се откъси, поддържа се жива връзка.
Разбира се, нямам време 6 години да изпълня всичко това идеално. Реално имам 6 месеца. Но летящият старт на "Задругата", плюс 6 месеца общуване с читателите, би следвало да осигурят един много по-добър старт на продължението. То ще излезе най-вероятно през януари, и ако в тази година и Лалева издаде втора книга, то този път конкуренцията ще бъде по-равностойна.
Но това са планове за бъдещето, нека се върнем на настоящето. Сравнена с 6-те години подготовка на "Скалите", "Задругата" е някъде около абсолютната нула в предварителната промоция. Тази книга е изненадващо излязла. Тя участва в конкурс за исторически роман, а авторът не е издавал други художествени книги преди това. В конкурс не е ясно кое ще излиза, и кое - не. Когато се реши, след 6 месеца излиза, а сериозна подготовка сред публиката няма.
Така, през март 2019 г. "Задругата" се появи на пазара, и рекламата и започна едва тогава.
Всъщност, подобна книга да победи всичко друго, освен "Скалите", също е героизъм, сравним с този на "Скалите". Нов и неизвестен автор, измества всичко друго, вкл. утвърдени наши и чужди имена, и стига до подножието на върха.
Всичко казано до тук обаче е едната половина от оценките. Количествената.
По отношение на "качествената" страна, ситуацията е малко по-различна. Литературната критика не се е произнесла еднозначно и по двете книги. При "Скалите" вероятната причина е, че четивото е толкова абстрактно, че много критици дори не приемат това за книга. А при "Задругата", авторът има противоречиви изяви в миналото, а в момента е върла опозиция не само на властта, но и на целия път, по който върви държавата - на Запад, с англо-саксонски ценности и отричане на православно-славянските ни корени. При доминиращи про-западни медии и журналисти, той (аз) логично е игнориран, независимо от постиженията на книгата.
Т.е. сериозна критична оценка на достатъчно голям брой специалисти не съществува и за двете книги.
Единствената публично известна оценка е вътрешното допитване до работещите във верига-книжарници "Хеликон", които посочват коя е най-добрата книга на годината.
В тази класация успява да пробие единствено "Задругата" - с трето място, след 2 преводни заглавия. "Живот в скалите" не е обявена в челната тройка, нито е посочено мястото и назад.
Т.е., губеща първото място по продажби, "Задругата" получава "почетен гол" в по-малката класация - по мненията на книжарите. С това си трето място, след 2 преводни, тя става най-добрата българска книга на 2019 г.
Засега нито едната от двете не е номинирана или да има шанс за някакъв литературен конкурс, награда и пр.
Но нека не се ограничаваме само до първите две книги, нека погледнем и третата българска в Топ 5. Това е хумористичната "Лейди Гергана" - една история от Северозапада, която докара много усмивки. Нейният успех е е съизмерим с този на "Задругата", защото отново излиза без особена предварителна подготовка, но после печели сърцата на публиката.
За разлика от Божилов обаче, авторката и няма проблеми нито с политическото статукво, нито с геополитическата ориентация. Затова "Лейди Гергана" получи едно добро отразяване по медиите, вкл. участие в сутрешните блокове, в литературни предавания и пр.
И тъй като българинът обича да се надсмива, особено на себе си, това е един жизнерадостен пробив.
И нека завършим този анализ с намиращата се на 11 позиция книга. Всъщност, това е 10-та позиция, защото "Живот в скалите" има 2 позиции в Топ 10 - заради отделното издание с твърди корици. Логично е тези бройки да се влеят във водача, защото става дума за една и съща книга, но очевидно след като са отделни издания, книжарите ги броят отделно. Но ако това се коригира, тогава на 10 място стъпва "Кръв от къртица" - сборникът разкази на Здравка Евтимова. Вкл. вътре знаменитият разказ, преведен в САЩ и включен в учебниците. Със Здравка в Топ 10, българската литература става с 4 представителя, което трудно ще намерите в друга област от живота.
Всъщност, встрани от самата класация, това е една от големите години на Евтимова. Излязоха още няколко нейни книги и сборници с разкази, и то на различни издателства. Двама от най-водещите издатели дори влязоха в публичен сблъсък кой да я издава. Тя получи признание в Китай, а у нас се превърна в силно уважавана от медиите, вкл. не само по литературни въпроси.
И не на последно място - името на Здравка Евтимова стои най-отгоре на челната корица на "Задругата". Като препоръка и в знак на благодарност към нея, че е забелязала книгата и я е препоръчала за издаване. Това действително е така. "Задругата" е оценена от Евтимова още без да знае автора, и дори заглавието, защото конкурсът е анонимен. Именно тя предвижда бъдещето и на бестселър. И познава. И ако в началото името на Здравка помага за рекламата на една книга, то после - когато книгата направи 15 хиляди тираж, вече тя работи за Здравка, и очертава облика и на мъдър проницател, който усеща пулса на времето и на читателя.
В крайна сметка, какво разбрахте от мнението на "втория"?
Дали, увлечен от успеха на първия, не написа нещо твърде абстрактно-философско... :)
Кой знае... Със сигурност, чистият факт е, че българите разбихме всичко друго в литературата тази година.
Може би това следва да ни върне самочувствието. Което е целта и на "Задругата"...
Повярвайте във фактите, върнете вярата в себе си, не мислете чужденците за нещо повече. Когато го направите, ще видите как резултатите сами ще се появят. Ако не вярвате в тях, вижте постигнатото вече от другите. И отново опитайте да повярвате...

Добри Божилов, писател
Автор на "Задругата"

Няма коментари:

Публикуване на коментар