Джон Калковски бе роден в Германия в семейство, което в една друга епоха би било окачествено като чисто арийско. Немската националност обаче му остана присъща само до завършването на университета, след което високата му интелигентности образованост го накараха да забрави този вид разделение между хората и да се обяви в съзнанието си просто за жител на Земята. Тогава и той получи това си име, като смени старото, което след това се загуби някъде из регистрите. Умишлено съчета западно малко име с източно фамилно, за да не бъде и в това отношение тясно обвързан с нациите.
Самоопределил се като планетарен гражданин, Джон напусна работата си в една престижна компания, където му предричаха голямо бъдеще и се захвана със собствен бизнес. Направи го не толкова заради парите, колкото за да доизпита практически оформящата се в главата му цялостна теоретична система за обяснение на функционирането на системата за разпределение на материалните блага. Когато се убеди напълно, че във всички бизнес начинания и шансът за успех и възвръщаемостта са в пряка зависимост от риска, който си склонен да поемеш, той стигна до извода, че в свободната пазарна икономика всичко е риск и съответно абсолютният бизнес е бизнесът с риск. Оттук насетне съсредоточи интелекта си към откриване на законите на риска, тъй като бе убеден, че те съществуват, понеже в природата нямаше нищо случайно. Това търсене продължи горе-долу три години през които Калковски успя да изсмуче напълно законно около два милиона американски долара от няколко застрахователни компании. Сумата би могла да е и стократно по-голяма, но неговата цел бе знанието, а не парите и той не можеше да рискува да се набива на очи. Затова спечели и само около пет милиона от дребни борсови операции. Накрая направи и един голям, но добре прикрит удар, който бе върхът в управлението на бизнес риска. С първоначален капитал от сто милиона долара предприемачът успя да придобие контролните 51% в корпорация с пазарна капитализация от близо милиард. Удоволствието да бъде едър капиталист обаче му бе позволено само за един ден и то зад прикритието на трийсетина подставени компании, след което акциите бяха постепенно и тихомълком продадени и половин милиард влязоха в джоба му.
Към края на третата година бизнесопитите бяха прекратени и гражданинът на света насочи милионите си към най-предизвикателната от гледна точка на риск дейност - хазарта. Направи го въпреки всеобщо приетото схващане, че само пройдохи инвестират богатството си в хазарт.
Първоначално зае по-изгодната позиция на собственик на казино, която му гарантираше известна сигурност, необходима за да усвои максимално триковете на игрите на щастието. Когато научи всичко, което можеха да му кажат "професионалните" комарджии и го вписа в собствената си система за риска, той продаде казиното и стана играч.
След една година, в която разходите превишиха приходите с около сто милиона, Калковски напълно се убеди, че за да се преодолеят железните статистически закони, гарантиращи винаги предимство на едната страна е необходим някакъв допълнителен коригиращ фактор. И понеже единственият непълно предвидим елемент от всеки хазарт си остава човекът, изследователят на риска стигна до очевидния извод, че дали ще спечелиш зависи не само от това при каква вероятност и каква възвърщаемост залагаш, а и от това при кого залагаш и с кой се сключва облога. В казината системата бе най-желязна и изборът се свеждаше до едно от няколко крупиета, всяко от които обаче работеше по един и същи правилник. Все пак при внимателно обмислена стратегия и познаване на крупието можеха да се постигнат по-малки загуби и дори печалби, но в никой случай големи и дългосрочни, защото тогава просто те гонеха от игралната зала.
Малко по-големи шансове даваха спортните състезания и особено тези с коне, частни отбори, автомобили и пр., при които доброто познаване на различните собственици можеше да стане предпоставка за печалба. Най-големите си удари тук Джон направи като сключи двустранни облози с няколко богаташи-перковци, които си мислеха, че след като са изсипали няколко милиона повече в своя отбор, отколкото конкурентите, вече са спечелили. Хора с такъв характер освен всичко друго не се впечатляваха толкова от загубата на пари, колкото от накърненото самочувствие и затова бяха лесни за точене, тъй като бяха готови да загубят големия облог и да спечелят малкия, само и само последната победа да е тяхна. И понеже след такава победа подставените лица на Калковски обикновено се оттегляха умишлено с гръм и трясък, богаташите си умираха от кеф, че са ги унизили публично.
Най-много потенциал за печелене пари обаче носеха свързаните тайни облози, при които с различни хора за едно и също събитие се сключваха договори с противоположни клаузи, като винаги един от тях печелеше и покриваше загубите от останалите. Най-общо теорията на тези операции бе, че събитието А може да се случи или да не се случи. Ако намериш човек който е склонен да заложи при шанс 2:1, че то ще се случи и такъв, който е готов също при 2:1 да заложи, че няма да се случи, то печалбата е гарантирана, защото винаги от едното място печелиш 2, а на другото губиш 1. А такива хора се намираха, защото светът бе разнообразен, въжделенията и мечтите - различни и всеки вярваше в своята истина.
Точно такъв двоен облог бе довел Калковски тази вечер в Африка. Обединението на света имаше много противници, включително и радикално настроени военизирани и мафиотски групировки, които обявиха, че ще убият Котов. Насреща им обаче, доволни от окончателното падане на границите, потриваха доволно ръце също толкова мощни престъпни организации, които вече виждаха просперитета на бизнеса си и се стремяха всячески да защитят президента. Разбира се на много от тях тази защита по-късно можеше да им излезе през носа, заради твърдите мерки, които беше обещал да вземе руснакът спрямо нарушителите на закона, но на този етап те бяха съюзници.
Играчът с риск се свърза с по една сравнително мощна структура от всяка от страните и им предложи съотношение 2,5:1 в полза желаното от тях събитие.
"Ако президентът не преживее вечерта - каза той на лидера на голяма фанатична религиозна група, която признаваше обединение на света само под знака на собствения си бог - вие ще постигнете целите си, които във всички случаи струват повече от четвърт милиард. Но ако той оцелее, тогава организацията ви ще има нужда от пари за да продължи борбата и сто милиона ще ви дойдат добре". Духовникът разбра предложението едва ли не като предложение за помощ в убийството с цена двеста и петдесет милиона и гаранция - сто милиона. След като успя да свали съотношението на 2:1, той извади от собствените си каси сто милиона и пусна съобщение до "всички вявращи", че в името на святото дело, Бог е изискал да направят извънредни дарения, откъдето събра другите сто. Сметката му беше перфектна - ако Котов умреше, обещанието щеше да бъде изпълнено и той да се закрепи здраво на месианската си позиция, откъдето по-късно да източи от вярващите много повече от собствената стотачка. Ако пък операцията се провалеше, той прибираше обратно собствените си пари и връщаше на дарителите срещу всеки техен долар два, като разликата щеше да бъде "платена като божие наказание" от неизпълнилия обещанието си нов съюзник.
В доста по-делови стил минаха преговорите с един от наркобароните в Южна Америка. Големият бос бе готов да плати дори половин милиард за запазване живота на президента, тъй като окончателното премахване на границите щеше да му открие нови пазари. Джон обаче го убеди, че е по-добре сумата да бъде четвърт милиард, та ако президентът все пак не оживее, стоте милиона да бъдат достойна лихва за "заема", който е получил и де не се налага да му режат пръстите или да го убиват. Мафиотът хареса както логиката на предложението, така и шеговитата форма, в която бе направено и ръцете бяха стиснати.
И двата облога бяха сключени разбира се тайно от властите, но бяха абсолютно гарантирани, тъй като всички страни внесоха своите суми в две от големите нелегални мафиотски каси, извършващи услуги по гарантиране точно на такива договори.
Така Джон Калковски се озова в затънтената държавица на черния континент, за да разбере лично дали печели сто или сто и петдесет милиона. Искаше му се да е втората цифра, не само заради парите, а и заради наддържавните му разбирания, които движеха живота му вече повече от десетилетие.
Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
27.01.2021
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар