Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 12...

- Всички са живи и здрави! - възкликна полковникът пред монитора - колко още може да се задържи отворът?

- Доколкото зависи от мен вечно, или поне докато се похаби апаратурата - отговори Йорданов - не мога да гарантирам обаче жизнения цикъл на сферата.
- Бързо стълбата до прохода - нареди Кролин.
Двама войници се затичаха към ромбовидното петно образувало се приблизително на три метра над повърхността на земята.
- Ако онези отвъд са наистина здрави стълбата само ще пречи - каза професорът - по-добре е направо да скочат - не е много високо.
- А аз как да вляза да ги повикам? - попита военният.
- Както и те - усмихна се Йорданов. Предложението бе толкова просто и рационално, че изглеждаше направо подозрително. Този път обаче полковникът не позволи на тренинга си да го командва:
- Отивам сам. Махнете стълбата - каза той и се затича към неосветената част на сферата. Миг преди да я докосне се хвърли напред като плувец и се гмурна почти грациозно в чернотата.
Ученият обърна поглед към апаратурата. Датчиците показваха осем аномалии, което означаваше, че слънчевата енергия е минала през осем различни пространства. Потокът не бе срещнал сериозно съпротивление по пътя си, което водеше до извода, че вероятно навсякъде е минавал през вакуум. Това обаче ни най-малко не беше успокоително, защото не бе сигурно дали вселенските закони навсякъде предопределяха съществуването на разума сред материя. Противно на очакванията му и изкривяването пред него, т.е. сферата не показваше признаци за промяна на някой от параметрите си и като че ли щеше да продължи съществуването си дълго след като всички се измъкнеха.
Междувременно четирима войници опънаха платнище точно под огледалния отвор и зачакаха като пожарникари под горяща сграда.
Първо се появи ръката на полковника. След това тя се прибра и на нейно място грейна главата му.
- Пращам ви президента, дръжте здраво - изкомандва той убедил се, че вратата между измеренията не е опасна и за живи същества.
Котов падна с краката напред, претърколи се на платнището и скочи от него. От огледалната повърхност отново се появи лицето на Кролин, който каза:
- Следващият е пилотът - после ще скачаме през пет секунди. Последен ще съм аз. Военният пак изчезна.
А заедно с него и ромбът, цялата осветена част и осемте изкривявания от екраните на датчиците. Всичко стана изведнъж, без каквито и да било признаци на дестабилизация преди това. Ако затварянето на прохода се бе случило само няколко секунди по-рано, сега главата на Кролин щеше да се търкаля в платнището. Президентът, който до този момент гледаше право в отвора, от който бе изскочил, бързо извърна поглед към Йорданов:
- Какво става? - изрече той всеобщия въпрос.
- Не знам - отговори ученият - проходът се затвори от само себе си. Все едно, че някой го изключи - самият професор бе объркан, защото доколкото имаше страхове за успеха на начинанието, те се кореняха в опасността от изчезване на самото черно кълбо, а не в затваряне на прохода.
- С апаратурата няма проблеми - поясни той - тестващите програми сочат пълна изправност, а дублиращите системи изобщо не са задействани. Енергийният източник очевидно още си е в центъра на Слънчевата система и не изглежда особено изтощен. Следователно прекъсването се дължи на непознато явление някъде из осемте пространства. "Ако сме напекли някого, логично е той да се защити" - помисли си ученият и съобрази, че като елемент на фактора "време" не бяха включили тази вероятност. Сега обаче оставаше само един изход:
- Ще повторим всичко отначало - каза Йорданов - този път ще ползвам малко по-различни времезакъснения и енергията няма да мине през същите места, така че ако проблемът е някъде в тях, ще го избегнем. Питър, пренастрой апаратурата - обърна се към помощника си.
Фалкъм щеше да върши работата си поне петнайсет минути, така че професорът можеше да не стои зад пулта. Той отиде при президента:
- Мисля, че трябва незабавно да напуснете зоната, господин Президент.
- Не и преди операцията по спасяването на останалите да приключи.
- Земята има по-голяма нужда от вас в момента отколкото ние. Тук не можете да ни помогнете, но със сигурност освен вас няма кой да сложи край на хаоса в управлението. Трябва да знаете, че и тази операция се осъществи полузаконно, благодарение на решимостта на полковник Кролин. Но на планетата има още няколкостотин такива кълба и ситуацията може да предизвика паника. Най-добре ще е да тръгнете веднага - един от хеликоптерите ще ви откара.
- Дори и да тръгне, работата няма да стане бързо - намеси се неочаквано приближилата се София - отвъд кордона вероятно цари пълен хаос и не съм сигурна дори дали ще има кой да посрещне президента на летището. Предполагам, че сега там е пълно с уплашени и бягащи хора.
- Какво предлагате? - попита Котов.
- Направете изказване по телевизията. Аз имам камера, а апаратурата, която любезно ни докара полковникът ще ни свърже с някой спътник.
Котов се изненада от неочакваната идея:
- Изказване? Изобщо нямам готовност, а и какво да им кажа? Едно непредпазливо изявление може дори да засили паниката.
- Просто внесете успокоение - кажете, че ситуацията е овладяна и администрацията ви вече е открила начин да се справи с кълбата. Наредете също на военните да не предприемат прибързани действия и разбира се свикайте Общото събрание.
- Администрацията ми ли? Че това съм само аз. А и военните още не са ми подчинени.
- Важно е не какво ще кажете, а появяването ви, господин Президент - адютантът се приближи и показа куфарчето - никой не е ползвал достъпа до ракетите - добави той - само проведохме един сателитен разговор.
Котов изобщо не обърна внимание на обясненията относно ядрения пулт. След като помисли малко, каза:
- Ще направя изказване, но първо ще го запишем и ще го гледаме преди да го пуснем. Преди това обаче трябва да се свържа с някои хора - не искам да общувам с другите от управлението по телевизията. А вие професор Йорданов, направете всичко възможно за да измъкнете войниците ми оттам.
- Ще опитам.
Президентът се отправи към един от хеликоптерите, придружаван плътно от двама командоси, които без заповед от Йорданов се бяха прикачили към него. Очевидно някой от заместниците на Кролин се бе погрижил за това и бе спестил тази грижа на професора.
Ученият се върна при Фалкъм:
- Откри ли нещо ново при пренастройката.
- Нищо категорично, но според аналитичните програми на компютъра, прекъсването трябва да е станало в последното осмо изкривяване, тъй като в противен случай не би трябвало всички датчици да слязат до нула изведнъж. Макар и малки, времезакъсненията са уловими и ако енергията е била спряна някъде по пътя и през пространствата, трябваше да има поне няколкостотин наносекунди, преди ефектът да се усети в края.
- Тоест прекъсването е някъде там - ръката на Йорданов посочи сферата.
Въпросът бе донякъде реторичен, тъй като където и в осемте измерения да се бе случило, то пак щеше да е "някъде там", понеже черното кълбо всъщност олицетворяваше всички тях.
- Точно така - отговори Фалкъм - проблемът е в сферата.
Случило се бе възможно най-неблагоприятното развитие на събитията. Останалите седем пространства можеха да се сменят, но осмото непременно трябваше да е кълбото - нали именно от него се опитваха да измъкнат хората. При това положение вероятността за повторен успех спадаше значително, свеждайки се до това пропадането да е въпрос на случайност. Но камерата доколкото им бе представила средата показваше, че вътре няма обекти, които биха могли да са източник на тази случайност. Разбира се Йорданов можеше да поговори отново с президента за да се осведоми по подробно за ситуацията там, но реши да го направи едва след втория опит за отваряне на проход, тъй като човекът можеше да му даде предимно визуална информация, която в 90 процента бе получена от камерата. За останалите 10 процента не си струваше да безпокои Котов, на чиято глава сега се бяха струпали безброй местни проблеми.
- Колко още време ти трябва за да се подготвиш?
- Ако ще пробваме нови параметри - още седем-осем минути. Но според мен е добре в случая вторият опит да повтори първия.
Помощникът бе напълно прав - след като именно проблемната част щеше да си остане същата, то нямаше защо да привнасят и допълнителен риск, променяйки оказалите се стабилни предишни пространства.
- Прав си. Презареди старите параметри.
Фалкъм само натисна няколко бутона и вдигна поглед в доказателство за готовност.
- Този път ти ще управляваш процеса - каза му професорът - може пък твоят късмет да се окаже по-голям.
Младият учен извика на всички да се отдалечат от кълбото, след което задейства апаратурата.
Процедурата от началото до образуването на огледалния проход първия път бе продължила приблизително десет минути. През това време първо се откриваше или създаваше подобно черно кълбо в Слънцето, след което се извършваше трасиране между измеренията с малко количество енергия, което да намери подходящ път, по който по-късно да мине основният поток.
Сега всичко следваше да протече поне два пъти по-бързо, тъй като вече бяха известни координатите на черната сфера в звездата и пътят през измеренията. Най-големият риск следваше отново да се появи още в началото и се изразяваше в това, че сферата може и да е изчезнала. Тогава щеше да се наложи да се опита изкуствено създаване, което бе възможно най-непреодолимата пречка в многобройните опити на учените години наред досега. Другият голям риск идваше най-накрая и представляваше опасността хората в кълбото да се озоват на пътя на лъча и да бъдат изпарени. Първия път нямаше начин за предупреждение, но сега те вече бяха видели откъде е минала енергията и би трябвало да се пазят.
Компютърът веднага засече все още наличието на кълбото. Скоростта на установяване можеше и да изглежда парадоксална, тъй като дори светлината изминаваше сто и петдесетте милиона километра за повече от осем минути в едната посока. В случая обаче връзката се осъществяваше през други измерения и затова ставаше по-бързо.
Чернотата си беше все там на четири хиляди километра встрани от центъра на Слънцето. Не показваше и признаци на дестабилизация. Фалкъм добре знаеше че ако се наруши равновесието, няма да има никакви признаци или поне те ще минат толкова бързо, че ще се слеят с изчезването на сферата, също както бе станало преди време в лабораторията.
Свързването на външните пространства с изкривяването в звездата бе първото място, на което се искаше потвърждение. Помощникът на Йорданов го даде без да се замисля - един успешен опит бе вече налице. По-малко от секунда по-късно се появи и запитването за второто потвърждение - за пускането на потока от енергия в кълбото на Земята. Тук решението бе по-важно, тъй като представляваше по същество втори опит с "повредената" част. Питър погледна професора.
- Нямаме друг избор - каза Йорданов...
Нямаха обаче и този единствен избор, стана ясно миг по-късно. След даването на потвърждението системата следваше да фиксира координатите на първата врата към кълбото и да концентрира енергия там. Впоследствие същата процедура се повтаряше и с втората врата, от която и именно следваше да се измъкнат хората. Вместо това апаратурата отчете просто липса на точка на контакт, което можеше да означава само едно - неналичие на пространствено изкривяване. Фалкъм вдигна очи за да се убеди, че сферата наистина е изчезнала отнасяйки със себе си седмината човека, но с изненада установи, че тя е още там. Погледът му срещна този на шефа му, който веднага забеляза объркването в него.
- Проблем ли има? - попита той.
- Тези пространствено-измерни експерименти наистина са непредвидими - отговори младият учен - изобщо не разбирам какво става - според уредите сферата изобщо не би трябвало да съществува.
Професорът мина от неговата страна на пулта и натисна няколко бутона. Тестващата система потвърди констатацията. Йорданов отиде на съседния пулт и извърши елементарно сканиране. Наличието на кълбото, което и сами виждаха с очите си бе потвърдено. Случваше се нещо невъзможно - изследвайки един и същи обект два почти идентични и практически безпогрешни уреда даваха различни резултати.
- Това е абсурдно - повтори мисълта на подчинения си ученият.
- Да опитаме всичко отначало - предложи другият.
- Едва ли би имало смисъл - всичко до момента протича идеално, проблемът възниква тук и няма защо да повтаряме утъпкания път, който ще ни доведе до същата позиция.
- Тогава ни остава само да чакаме - може би това нещо - нарочно употреби ненаучния термин за да изрази неприемането на нерационалността и непоследователността - ще промени поведението в следващите няколко минути. Щом го е направила в едната посока, нищо чудно да го направи и в обратната.
- Това е игра на случайности, но какво ли друго да направим? - запита се професорът.
Междувременно Калковски се бе доближил. Вече не си играеше с монетата. Той бе наблюдавал внимателно включването от позицията на около десетина метра и сега явно се надяваше да помогне. Въпреки спречкването Йорданов не бе в положение да отказва помощ от какъвто и да било вид.
- Проблемът е очевиден, професоре - двата апарата търсят сферата, ако мога така да се изразя от различни гледни точки и затова единият я вижда а другият - не.
- Разликата в гледните точки е незначителна - и двете устройства сканират не само откъм нашето, а и откъм няколко други измерения. Невероятното е, че дори и данни откъм едно и също измерение показват различни резултати.
- Проверете тогава разликите между "очите". Може би сферата не харесва това, което носи със себе си главният пулт - намекна за енергийния поток комарджията.
- Какво значи "не харесва"? Тя не е одушевен предмет.
- И все пак факт е разликата и различните данни - логиката бе желязна.
Йорданов се замисли малко, след което с решително движение изключи главния пулт. След това го включи отново и сканира. Предположението на Калковски получи пълно потвърждение - сферата се появи на екрана.
- Каква ли може да е причината - мина направо към същината на въпроса ученият. След което сам си отговори:
- Каквато и да е тя блокира плановете ни. Остава ни само един шанс. Фалкъм - обърна се към помощника си - ще опитаме външно въвеждане на координатите.
- Това е твърде опасно, можем да изпепелим околността.
- Длъжни сме да опитаме.
Помощникът започна пренастройката. Външното въвеждане на координатите представляваше обикновено заместване на данните в главния компютър чрез получаването им не от собствените датчици, а от другия компютър - така щеше да се използва сетивата на единия и силата на другия. Операцията бе изключително рискована, защото дори и най-малкото разсинхронизиране щеше да доведе до грешно управление на процеса и със сигурност - до дестабилизация. От друга страна при връзка между два компютъра никога не можеше да се достигне такова ниво на синхронизация като между компютър и собствените му датчици - поне не при трансизмерната апаратура и не при хардуерното ниво, на което щяха да го правят сега. Но през този ден какво ли не бяха рискували и ученият бе готов да стигне докрай. Боговете като че ли бяха на тяхна страна - при толкова много рискове нито един отрицателен ефект.
Дали абстрактните богове, които витаеха в съзнанието на Йорданов бяха наистина на негова страна, едва ли някой, включително и самите те бяха в състояние да определят. Съвсем определен обаче бе викът на един от войниците, държащи платнището и съвсем реални бяха божествните от човешка гледна точка събития, които предотвратиха безнадеждния замисъл на професора:
- Боже Господи! - чу се откъм кълбото.
Всички погледи се отправиха в посоката на гласа.
Сферата бе започнала да се деформира. Малко под мястото, където преди минути бе отворен проходът се бе появило набъбване, което продължаваше да се разширява, приемайки постепенно в сечение правоъгълна форма с височина приблизително два и ширина - един метър. Когато издутината достигна земната повърхност, тя се изви и започна да се плъзга по нея, насочвайки се право към войниците с платнището. Те се отместиха и след като чернотата мина покрай тях и още два метра увеличението спря. Предната част стана абсолютно плоска, след което в един миг смени цвета си с огледален.
- Някой отваря врата и това със сигурност не сме ние - каза Калковски.
- И го прави виртуозно - обясни Йорданов - не се засичат никакви притоци на енергия. Освен промяната, която наблюдаваме, не се отчитат и никакви други изкривявания.
- Те ли ще ни открият първи или ние - тях, професоре - зададе уместно един от най-стандартните въпроси по темата извънземни София.
- Това официално запитване ли е и записва ли се или ме питате от вълнение, госпожице Кариди?
- И двете.
- Ще видим отговора след малко, нека не избързваме - измъкна се ученият и на свой ред изрече въпрос - А вие господин Президент, готов ли сте да установите от името на човечеството първи контакт с друга раса?
- Това ще бъде възможно най-необичайният старт на мандат за хиляда години назад и напред в историята. Но задръжте оптимизма си - онези може просто да ни върнат хората и изобщо да не се появят, както и в стотици други случаи.
- Стотици други случаи? Значи ли това, че признавате, че правителствата на Земята са имали тайни контакти с извънземни - попита журналистката.
- Признавам, че сме имали стотици други подобни съмнителни случаи - отговори необвързващо руснакът. Адютантът застана до него с куфарчето в ръка - предпазливостта и подозрителността никога нямаше да напуснат водачите на човешката раса.
Междувременно откъм новата и много по-съвършена "врата" се появи и очакваното раздвижване. То обаче не включваше в себе си непознати форми на интелект. Първо изскочи полковникът, огледа се и пак се гмурна обратно. След секунди цялата група от седем души бе вече навън. Проходът зад тях мигновено се затвори и издатината се прибра обратно в сферата. След още секунда и самата тя изчезна. Присъстващите обаче вече бяха привикнали към мълниеносното протичане на събития през този ден и затова изобщо не се изненадаха.
- Точно навреме, професоре - обърна се към него Кролин.
- Наистина точно навреме успяхте да се измъкнете, полковник.
Военният се обърка малко, но веднага продължи:
- Нима не вие отворихте втория проход?
- Надявах се вие да сте срещнали майстора.
- Този път наистина го нямаше и потокът светлина - добави един от войниците. Просто коридорът се оформи и ние тръгнахме по него.
- Явно никой няма обяснение - отново само ще предполагаме - констатира научно професорът.
- Наистина още един от стотиците случаи, господин Президент - призна правотата на държавника от преди малко Кариди.
- Точно толкова убедителен и същевременно недостатъчен, както и всички останали - дообясни Котов - но повярвайте ми и нека и обществото знае - ще продължаваме да търсим.
- Е след като всичко свърши, май е време за изявлението - смени темата журналистката - аз сам готова.
- Аз също - да започваме.
- Не още - чу се гласът на Мери Грант.
Тя гледаше към звездното небе.


Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
22.03.2021

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар