Войната на Зевс

 -Ей, Миша, глупак такъв, нали ти казах да държиш левия хълм… Какво правят китайците там? – извика ядосан сержантът.
Но Миша дори не го гледаше опулено и глуповато, както правеше обикновено, защото главата му вече я нямаше. А тежката зенитна картечница, приспособена за ниска стрелба стоеше безмълвна.
Сержантът нямаше време за оплакване, бързо изтича до нея и снарядите запукаха. След четвърт час, китайците се изтеглиха. Нямаха никакъв шанс. Отбраната на Володя, както се казваше сержантът, бе непробиваема. Бяха нужни поне няколко часа, за да разположат на левия хълм свое оръдие, и с него да ликвидират картечницата. Но ако тя се задействаше навреме, позицията оставаше. Китайците бяха успели да доведат някакъв много точен снайперист, който с една британска карабина „Томпсън“ отнесе главата на Миша. Но не им стигна времето след това.
След като отби атаката, Володя се върна при войничето си. Едно от многото тръгнали по този път. Извади една снимка на Сталин, сложи я в ръцете му, които кръстоса. Каза едно: „За Бог да прости“, след това взе огнемета. Нямаше много време за ритуали и погребения. Труповете се изгаряха на мига, а каквото останеше от тях – една купчина обгорели кокали, се зарязваше направо така – на бойното поле. Но не бе опасно вече – да тръгне разлагане и болести. Веднъж месечно, понякога по-рядко, идваха камиони, които натоварваха всичко това, заедно с друг непотребен боклук, и го откарваха някъде във вътрешността. Вероятно просто го заравяха в някое сметище.
На този фронт сержантът бе останал с два взвода, срещу цял китайски полк. Но се говореше, че на други места е още по-зле.
„Тъпите гърци“ – изпсува отново той. Това бе най-често ползваната ругатня по целия свят, произнасяна на различни езици – Тъпите гърци – вместо да изгорят този психопат Зевс, те го запазили. И четири хиляди години по-късно, той довлече най-голямата война в човешката история…
Гърците се бяха оказали най-глупавите от древните народи. Никой друг не бе допуснал подобна грешка. Някога наистина бе имало богове. Но те не бяха безсмъртни, а просто живееха много дълго. И за да живеят още по-дълго, периодично влизаха в специални камери за хибернация, в които да престоят няколко десетилетия и столетия. Властта на боговете над хората се осъществяваше чрез периодично пробуждане на боговете, даване на нареждане, демонстрация на мощ, и отново заспиване.
Всичко това се извършваше от помазаните от тях – владетели и жреци, които крепяха властта си на „волята на боговете“, и на възможността им да ги пробудят и преждевременно, ако непокорният народ много се надигне. И тогава – мълнията на Зевс въвеждаше ред, и възстановяваше властта.
Симбиозата между царе и богове бе идеална, докато един по един, царете не започнаха да си вярват, че са по-велики от боговете, и да се отървават от тях. Египтяните избиха своите богове, докато спяха, и ги превърнаха в мумии, с които внушаваха на народа че те някога ще се върнат. И това бе достатъчно. Китайците заровиха боговете си толкова дълбоко, че никой не можеше да ги намери да ги събуди. Не е изключено и те вече да бяха мъртви, защото не бе ясно колко могат да издържат енергийните им източници да поддържат хибернацията. Един бог, който твърде дълго не се пробуди, не може да рестартира батериите на саркофага си. На някои места, самите владетели се обявиха за богове, и с времето народът забрави разликата между едното и другото.
Разбира се, и боговете се бяха оказали прави. Без тяхната подкрепа, и периодично появяване, човешките царе не можеха да поддържат дълго властта си. Започна падания на царства и владетели, смяна на едно управление с друго, хаос, войни, безредици. Накратко – започна това, което познаваме под думата „история“, считано от Троянската война насам…
Само гърците – тези глупаци, те единствени не се отърваха от своите богове. Единствено гръцките царе разчитаха на старата система – Зевс и шайката му да стои някъде там в готовност, за да дойде да спаси властта при нужда. Единствено гърците не изгориха или заровиха дълбока господарите си. А после ги забравиха…
И така до злополучния двайсет и първи век, когато светът се радваше на чудесен глобален мир, леко смущаван само от малки локални конфликти. Мир, крепящ се на едно единствено нещо – оръжие толкова ужасяващо, и способно да избие всички, че никой и не помисляше да се стига до истинска война и прилагането му. Мир, крепящ се на страх…
После всички знаят историята. Ставропулос намери онази странна пещера и онези все още светещи саркофази. Светът бе развълнуван от откритието – най-после различен разум във Вселената, той къде бил – на собствената ни Земя.
Но радостта бе кратка.
Зевс се пробуди, скоро – и останалите двайсетина. Толкова бяха боговете общо. Това бе управляващият върховен елит на древна Елада. Пробуди се, и разбира се – поиска вярност и подчинение. Бе изненадан колко дълго време е спал, и колко са напреднали хората, извън надзора му. Всъщност – напреднали много повече, отколкото би трябвало да им се позволи. Но все още – не достатъчно, за да имат познанията на Зевс и олимпийците.
-Покорете ми се! – се чу по целия свят.
А по червената линия между Кремъл и Белия дом се проведе кратък разговор:
-От къде гърците извадиха този клоун?
-Не знам, би било добре да го разпитаме. Извънземна форма на живот.
-Добре се е оградил – има някакви оръжия още – мълнии, прави земята да се тресе…
-И ние правим земята да се тресе – с експлозиви…
-Очевидно не можем да говорим с него…
-И е проблем…
-Кой ще го думне пръв?
-Пробвай ти...
Така от руската атомна подводница, клас Борей, се отдели крилата ракета, която се прицели има-няма – пет километра встрани от непревземаемата крепост на Зевс. Не им трябваше пряко попадение. Водородният заряд бе с мощност сто мегатона, и щеше да помете всичко в радиус поне двайсет километра – и Зевс, и пещерата му. И нямаше как да се спре от никаква мълния или подземна бомба. С тези средства може би бе възможно да управляваш бойци с бронзови мечове и лъкове. Но не и хора, преживели две световни войни с танкове и артилерия…
Но хората подцениха кое е най-силното оръжие на Зевс. Много силно го подцениха.
Ракетата стигна предназначението си, без никой да я докосне. После със зверска сила се заби в една скала, намачка се като автомобил на пиян шофьор, изгубил пътя, и се претърколи на земята. Това бе заснето от няколко десетки американски, руски, френски, немски, китайски, и всякакви други спътници.
-Руска работа! Ако знаех, че са ви такива ракетите, отдавна да съм ви превзел… - каза американският президент, и скоро една ракета „Томахоук“ излетя от крайцера „Обама“, със същото прицелване.
И същия резултат…
След около час десет руски и още толкова американски ракети се бяха изтърколили една върху друга.
И очевидно въпросът не опираше до качеството им.
-Глупаци! – появи се отново гласът на Зевс – Вашето оръжие е могъщо, но е нищо срещу мен. Но щом искате, нека воюваме. Ще ви покажа колко сте жалки и нищожни без боговете… - повтори той една древна фраза – Напреднали сте в науката. Създали сте атомни бомби. А после сте се уплашили и така сте наложили безкраен мир. Имате късмет, определено. Но какво ще правите без бомбите си? Аз само ще гледам…
Това бяха смразяващите му думи, после цялата пещера се разклати, нещо подобно на древен кораб се отдели, и отлетя… На връх… Еверест.
-Избили сте всичките ми събратя, аз съм единственият велик бог. Значи новият ми Олимп ще бъде тук. От тук ще ви гледам, и ще очаквам деня, в който ще разберете, че човекът без бог, е нищо, и ще дойдете да ми се поклоните…
Това бе Началото на Края. Неясно как, може би с някакво свръх технологично нано-устройство, но Зевс деактивира всички ядрени оръжия по света. И всички атомни централи. Озовахме се в предядрената епоха – тази на Хитлер, Сталин, Чърчил, Хирохито. Само където междувременно бяхме развили доста и неядрените средства за убиване.
Зевс бе задействал срещу нас най-страшното оръжие – собствената ни алчност, арогантност и жестокост. Без страха от тотално унищожение, последва логичното. Същото, което бе описвано и в древните истории за Зевс – хората се сбиха. Но вече не с лъкове и стрели, а с танкове, стелт-самолети, самолетоносачи, свръзхвукови бомбардировачи, лазери, комуникационни смутители, кибер технологии, химически оръжия, вируси и бактерии…
Още в първата седмица загинаха 1 милиард души, след като Китай и Европа нахлуха в Русия, гледайки алчно към огромните и ресурси, охранявани само от сто и петдесет милиона души. Срещу близо 2 милиарда. Иран нахлу в Саудитска Арабия. Япония нахлу в Китай – като съюзник на „братска Русия“. САЩ настъпиха в Мексико и Канада едновременно, а в Южна Америка избухнаха никога не свършвалите окончателно войни. Мюсюлманите в Китай се надигнаха, подпомогнати от Пакистан, който пък от враг на Русия, се превърна в приятел. Индия се сби едновременно и китайците, и с Пакистан. Белите африканери бързо събориха властта на черното правителство на Южна Африка и обявиха нов нацистки режим. Това ги вкара във война с всичките им съседи.
Но това бе само началото. После част от Европа се отцепи и мина на страната на Русия, а Япония се справи добре и отвлече доста сили на китайците. САЩ изненадващо се съюзиха със Северна Корея, която с гигантската си конвенционална армия, се превърна в безценен съюзник в „след-ядрената“ епоха. Тя бързо превзе юга, а после настъпи срещу доскорошния си основен приятел Китай, като се скара и с Япония – за част от териториите. Америка пусна нова програма „ленд-лийз“, с която пращаше оръжия на другаря Ким, а по-късно – и на руснаците.
Което не значеше, че Америка е в съюз с руснаците, защото тя остана и съюзник в НАТО с европейците, които пък продължаваха – поне повечето, да мечтаят за възраждане на Райха и за завладяване на Изтока.
Накратко – избухна война на всеки срещу всеки.
Зевс стоеше на най-високата точка на планетата, и гледаше. Под него хората изпълняваха всичко, на което той се надяваше – избиваха се все повече и повече.
А гърците бяха единствените, мразени от всички – защото не бяха убили своите богове навреме…
Някога, Сталин бе извадил от затворите православните свещеници, и ги бе пратил на фронта – ръководен от комунистически комисари. Бяха помогнали за мотивацията на армията. Сега – православна Русия извади отново портрета на Сталин, превърна го в икона на „Вставай страна огромная“. Но всъщност – Китай бе доста по-огромен и силен – и като население, и като икономика, а удържането на такава огромна като територия империя, с толкова малко хора, ставаше все по-трудно.
Затова и Володя бе с 2 взвода, срещу цял китайски полк. Но засега удържаха…
Привечер се събраха в блиндажа. Същите тия укрепени бункери вътре в окопа, като през Втората световна война.
-За Миша! – каза сержантът и вдигна чашата с водка.
-За Миша… - казаха останалите, и това бе последното изпращане на войника. Много пъти го бяха правили, и всеки знаеше, че и неговата съдба натам върви.
Миша бе забравен след минути. Върнаха се на ситуацията на фронта, а и зад него. Отдавна не бяха идвали жени-войници – да потанцуват заедно.
-Казват, че в Аляска, нашите спасили три американски полка… - каза Серьожа – един млад редник.
-Аха, благодарни са американците, ама не щат да отпишат тия три „стелта“ дето задигнахме… - каза сержантът.
-Алчни хора, каубои. Спасихме хиляди техни, а те си искат „стелтовете“…
Всъщност, цялата операция бе точно за „стелтовете“. Руски спецназ бе пратен да ги открадне, но случайно се засече с китайците, които искаха същото. Американците биха били обречени, но руснаците отблъснаха китайците, и само взеха самолетите. Сега от Вашингтон си ги искаха, и наричаха това „мародерство“…
-Парите са си пари… - каза Серьожа – За американците всичко винаги е пари…
-Няма да ги върнат нашите… - успокои Володя.
-Със „стелтове“, или без тях, ако не намерим повече открити съюзници, на зле вървят нещата. На всеки убит наш, убиваме трима китайци. Но те са 10 пъти повече. – каза Пьотр – един 40-годишен ветеран.
-И в Европа не сме толкова добре. Там е 1:1. – съгласи се Володя.
-Трябват решителни действия, трябва ни бърза война… Иначе – край… - каза ветеранът.
-Блицкриг… - ухили се Володя.
-Баш блицкриг. В положението на немците сме тогава. Или печелят бързо, или губят, поради недостиг на ресурси. А най-важният ни ресурс – хората, е изчерпаем… Назад сме от китайците…
-Трябва да се ражда… - каза Серьожа.
Всъщност, раждаше се. Войната се водеше вече 5 години, и още на третата Москва се усети, че ще я бият. И мобилизира жените да раждат – по заповед. Русия бележеше огромен ръст на раждаемостта. Само че, докато тия деца станеха войници, щяха да минат 18 години. Сега в парламента се обсъждаше пълнолетието да се свали на 16. Един вид – тийнейджъри да пратят срещу китайците. Но дори това бе твърде късно. Имаше повече от 12-13 години до тогава.
-Едно време това е била тактиката – много деца, за да има копиеносци и конници, и така се побеждава. А с тия атомни бомби и 80 години мир, се отучихме да раждаме. Не ни трябваха войници… - философски каза сержантът.
-И сега – който в миналото народил повече, той ще бие… - каза Серьожа.
-Натам върви…
Всъщност, парадоксално, но дори китайците не бяха най-добре по този показател. Най-много потенциални войници имаше в Ислямския свят. Китайците бяха милиард и половина, но повечето – застаряващи, и извън детеродна възраст. Десетилетия на ограничителна политика, бяха обезкървили доста и този народ. В Ислямския свят имаше съизмеримо население, но много по-голям дял на младото. Което да народи още в бъдеще. Китай трябваше да превземе Русия преди това да се случи, за да може да се обърне на юг. Алтернативата – Русия да удържи докато новородените станат войници, и после – да воюва на 2 фронта, бе катастрофа. Плюс контролирания засега трети фронт срещу корейци и японци.
-А Зевс стои на Еверест и ни се смее… - каза Пьотр.
-Да го набарам тоя нагъл грък за кратко някъде, ще видиш едно надсмиване… - каза сержантът.
-Той не е грък. Извънземен е… - отвърна Пьотр.
-Гръцки извънземен. Ненормалник… Няма ли някой да го докопа най-накрая…
Не че не опитваха, но да изкачиш бойна част с оръжие на Еверест бе невъзможно. Опитаха няколко пъти да бомбардират, но това старинният кораб на Бога лесно отби. В гръцкия епос имаше описани случаи на хора да воюват с Богове – с мечове и копия. Дори да наранят Бог. Значи не бяха неуязвими съвсем. Но не и ако той се скрие някъде далеч, където човешки крак трудно стъпва.
-То и да затрием Зевс, не е ясно ще се оправим ли… - запита се Серьожа – Представете си, че изведнъж атомните бомби тръгнат пак. Както сме се хванали за гушите, съвсем ще се довършим. Войната вече е започнала…
-Да, смисълът на атома беше война да не започне. Сега Зевс, ако иска да ни довърши, трябва да ни върне бомбите – каза Володя.
-Мисля, че целта на Зевс е да ни покори, а не да ни избие. А и ако пусна бомбите, първите сто ще са в подножието на Еверест…- каза Пьотр.
-Ще сринем Еверест… - ухили се сержантът.
-Аха. Ще сринем Олимп…
-Значи бомбите няма да тръгнат, и ще се бием с копия и стрели с десетилетия… - каза Володя.
-И със „стелтове“… - допълни младият войник.
По едно време, насред тези разговори, които всяка вечер се повтаряха, в блиндажа дойде изненада. Една млада красива ефрейторка, с безупречно изпъната униформа и поставена фуражка…
-Я… Най-сетне – възкликна някой.
А тя само го изгледа свирепо, и извади един лист. Връчи го на Володя.
-Сержант Михалковски, викат ви в Москва. – каза тя. Михалковски беше фамилията му – Тук поема Пьотр.
-Москва? – изненадат се сержантът. Той от години не бе напускал своя военен район, какво остава за Сибир, а всъщност – в живота си не бе стъпвал в Москва. И сега – направо там…
-Да, в Москва, сержант. Излитаме след половин час…
Ефрейторката бе дошла с една джипка, а на няколко километра по-натам беше пистата. Там ги чакаше един от „стелтовете“. Двуместен.
Докато се усети, момичето беше вече в пилотски костюм.
Подкани го:
-Облечи това. Горе е студено…
-Ще пътувам със „стелт“? С изтребител…
-Стават идеално за транспортни операции. Никой не ни вижда. Дори нашите. Така и чуждите шпиони няма как да разберат…
-Транспортен „стелт“?
-Хитро, нали? Защо да ги хабим да бомбардираме, и да ги свалят… - усмихнато каза тя.
След малко и двамата бяха в кабината, а двигателят безмилостно изрева…

Добри Божилов 

07.04.2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар