Тъмен Балкански субект…

-Съгласен ли сте…
Трябваше малко време на преводача. С този разговор на сравнително редки езици в съюза, заприличваха малко на централния парламент, където имаше преводачи от всеки език на всеки друг възможен, което бе докарало преводачите да бъдат повече от депутатите.
Но други няколко секунди очевидно бяха за обмисляне. Изключително дръзка идея, която дори не бе хрумнала на събеседника му – днес победител, за разлика от него самия, а на някакъв съветник. Но толкова дръзка, че да не може да ѝ се устои. Особено от човек, изградил цялата си кариера върху дързостта – и винаги срещу далеч по-силни от него.
А и годините. Бе вече на шейсет и две. До следващите избори имаше доста време. Когато напредва времето, трябва да правиш нещата по-бързо.
-Защо не… Да опитаме…
-Благодаря ви, ще бъде новината на света, а и много ще помогнете на моята страна… - отвърна иницииралият разговора…
Няма и двайсет и четири часа по-късно, кандидатът за министър-председател се върна в Президентството с папка с изпълнен мандат.
Йотова – първата жена-президент в историята на България, и негов собствен вицепрезидент само допреди няколко месеца, го посрещна усмихната.
-Г-н Радев, толкова са радвам да ви видя отново. Съвсем доскоро цели девет години работихме заедно в тази сграда почти два мандата. Сега отново сте тук – вече като кандидат за министър-председател. По силата на Конституцията съм длъжна да ви попитам – готов ли се със състав на правителство?
-Госпожо Президент, и на мен ми е изключително приятно да се върна отново тук – макар и за кратко. И за пръв път от доста време в страната се задава политическа стабилност и правителство с доверие от народа. Да, мандатът е изпълнен… - и той вдигна папка, но без да и я подава.
-Значи разбрахте се все пак с г-н Костадинов. Много въпросителни имаше до последния момент…
Костадинов бе лидерът на малка националистическа партия. Въпреки, че Радев имаше почти мнозинство и сам и би могъл евентуално да прокара правителство на малцинството, срещу което не биха били и от опозицията – уморени от девет пъти поред предсрочни избори, то коалицията би била по-стабилна ако бе официална. И макар Костадинов първоначално да предпочиташе да не се включва директно, а да подкрепи системата с "малцинството", то накрая все пак отстъпи. И получи доста щедрите три министерства – на образованието, отбраната и културата.
-Разбира се, отговорността у г-н Костадинов надделя. Но в този списък има една далеч по-голяма изненада. Нещо, което ще докаже, че България е отново независима държава – за пръв път от времето на династията "Асеневци"…
Президентката малко изненадващо примигна няколко пъти. После пое папката и внимателно я отвори… Проследи имената. Всичко бе по закон – най-отгоре премиерът, после заместниците и министрите. Бързо разбра. Първоначално за миг замръзна, но после се усмихна и се овладя…
-Това наистина ще бъде сериозна изненада. Не само у нас… - каза тя и затвори папката. Добави – До час ще издам указ, с който предлагам избирането ви за министър-председател…
След това се здрависа с кандидата за оглавяващ новото правителство и излезе.
Журналистите, пред които се разви всичко това, стояха смаяни. Всички погледи се обърнаха към Радев. А той само се усмихна и многозначително каза:
-Утре. Утре ще прочетете съдържанието на папката. А сега трябва да посрещна един стар приятел, който се съгласи да присъства на клетвата ми. След час самолетът му каца…
Радио "Хоризонт":
"Уважаеми зрители, извънредно се включваме от летище "Васил Левски". Току що нашият кореспондент ни съобщи, че на изненадващо посещение у нас е пристигнал… Виктор Орбан. Идва по покана на новия кандидат за министър-председател, който със сигурност утре ще бъде избран, след като успя да договори коалиция. Румен Радев още на срещата при Президента намекна за изненада, и сега тя е факт. Най-дълго управлявалият премиер в Европейския съюз, който наскоро изгуби изборите в собствената си страна – Унгария, ще присъства на заседанието по избора на нашия нов премиер. Дали това е сигнал към Брюксел, че България поема щафетата на съпротивата? Имаше много съмнения накъде ще поеме Радев, но това е интересен знак…"
Въпреки, че новината излезе буквално петнайсетина минути преди Орбан да се появи на изхода на ВИП-терминала, там вече се беше събрала тълпа от аплодиращи го. Няколко стотин служители на летището, а и пристигащи и заминаващи, задръстиха тясното пространство пред вратата. Орбан не бе изгубил изборите с голяма разлика в Унгария, но все пак ги бе изгубил. Медиите раздуха истерия, за "разгром", но всъщност такъв нямаше, а по-скоро имаше преразпределение на мажоритарни парламентарни мандати, което усили победата да противника му. Но ако в Унгария цифрите бяха 40% за Орбан и малко над 50% за кандидата на Брюксел, то в България ако би имало избори, резултатът би бил 90% за Орбан. И Радев умело мислеше да се възползва.
Двамата се появиха заедно. Публиката екзалтирано ги аплодира.
Българинът каза:
-Премиерът Орбан прие поканата ми, благодаря му за което. Имаме много още какво да направим заедно за нашите страни, а и за истинското бъдеще на Обединена Европа.
Унгарецът също не бе многословен:
-Малко изненадващо получих обаждане от г-н Радев, но предложението му бе такова, на което не може да се откаже… 
И нищо повече…
Медиите бяха залети от коментари какво се готви, а жълтопаветниците успяха мигновено да свикат протест срещу Радев като събраха около 800, вместо стандартните си 500-600 лумпена. Орбан им даде идеален повод да протестират, след като преди това останаха извън коалицията и властта, което намираха за несправедливо и абсолютно недопустимо.
Но големите изненади предстояха.
В извънреден брой на "Държавен вестник", публикуван в 23:59 ч. излезе указ на Президента на Републиката. Не този за мандата и за предложението за нов премиер до парламента. А нещо много странно – такъв за утвърждаване на българско гражданство. Следваше номер на списъка с утвърдените, като самият списък не бе публикуван.
Някъде около 2 след полунощ сайтът "Афера" – известен с близките си връзки със службите, се добра до списъка с ново-натурализираните граждани. В него имаше около 1000 имена – нещо нормално за подобни процедури. Но голямата новина сред подредените по азбучен ред мигом се появи в Интернет, след 15 минути бе в цяла България, а след още 15 – стигна до CNN и "Политико".
Все още действащият, макар и в оставка, министър-председател на Унгария – Виктор Орбан, е получил българско гражданство. Малко по-късно на сайта на правителството в Будапеща излезе съобщение за оттегляне на Орбан като изпълняващ длъжността и прехвърляне на правомощията върху един от заместниците му. Той също така подаде оставка като депутат в новоизбрания Унгарски парламент.
В 10 ч. сутринта, когато започна заседанието на Народното събрание за избиране на новото българско правителство, България бе тема №1 в целия свят, включително затъмни очертаващата се като безкрайна война в Близкия Изток. 2 часа по-рано кацнаха извънредни самолети с най-тежката журналистическа артилерия на водещите глобални медии. А трийсет минути преди заседанието на летището се озова дори частният самолет на Илън Мъск. Самият той получи достъп до парламента в качеството си на "журналист" – като собственик на Х.com.
Под надписа "Съединението прави силата" няколко репортера го заобиколиха, но той само каза:
-Обикновено аз правя световните новини, но днес съм тук, за да гледам. Признавам, днес трябва да гледам и да се уча…
Тъй като Мъск имаше връзки в ЦРУ и американското правителство, той вероятно вече разполагаше с пълна информация какво предстои. За останалите бяха само догадки.
Защо Орбан получава гражданство? Министър ли ще става? Абсолютно безпрецедентно – чужденец за министър. Какво ще каже Брюксел. Другата седмица е Съветът на ЕС, на който ще се решава заемът за Украйна и новите санкции срещу Русия. Радев ли ще е новият носител на "бухалката на ветото"…
Оставаха само минути между догадките и истината.
Председателят на парламента откри заседанието и изчете указа на Президента. След това започна интересното:
-Уважаеми колеги, традиционна практика е когато се гласува правителство, в залата да се поканят кандидатите за министри, които не са избрани за депутати. Подлагам въпроса на гласуване.
-Процедура… - провикна се писклив гласец от групата на ПП-ДБ.
-Каква процедура? Това винаги сме го правили… - отвърна председателят.
-Нямаме списъка с лицата, които ще допуснем в пленарната зала…
-Списъкът това са кандидатите за министри. Те ще бъдат изчетени от кандидата за министър-председател.
-Г-н Председател, не можем да гласуваме на сляпо. Трябва да знаем имената. Може да допуснем някой терорист…
-Прегледах списъка, вътре няма терористи. А и НСО е проверило всички за оръжие…
-Въпреки това искам процедура. Първо да се покаже списъка…
-Щом искате. Подлагам на гласуване първо искането за процедурата, после за допускане на кандидатите за министри…
Резултатът мина без изненада. Всичките деветнайсет депутати на ПП-ДБ подкрепиха искането, останалите се въздържаха. Второто предложения с огледален резултат – всички останали бяха "За", а ПП-ДБ се въздържаха.
За финално печелене на време депутатът Мирчев от ПП-ДБ взе думата:
-Г-н Председател, като обяснение на отрицатален вот заявявам, че това е подигравка с парламента. Не можем да разписваме "празен чек" и да гласуваме на тъмно. Това е посегателство над демокрацията и е заговор за оспорване на евро-атлантическата интеграция, решена вече от българския народ – окончателно и необратимо…
Тук го прекъсна Костадинов, който подвикна от място:
-Вие колко празни чекове подписахте…
Някой друг допълни:
-Кога народът е гласувал за евро-атлантизма. Провалихте сто референдума…
-Благодаря ви, г-н Мирчев, сега кандидатите за министри да влязат в залата, а премиерът да ги представи…
Радев зае мястото си на трибуната, веднага след като бъдещото му правителство седна на специално поставените кресла.
След тях обаче… нямаше изненади. За изненада на всички.
-Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители и гости, днес съм тук, за да оповестя края на няколко години политическа агония. Народът ясно реши и най-после имаме стабилна коалиция, която отговаря на очакванията обществото, но най-вече – на предизборните ни обещания. За пръв път ще направим това, което сме заявили само преди няколко седмици – когато убеждавахме хората да гласуват за нас.
Днес съм тук, за да ви представя състава на новото правителство. Преди това трябва да извиня моя приятел Виктор Орбан, който трябваше да е тук, но има известно забавяне. Причина за това е група радикализирани граждани, които са обсадили унгарското посолство и са го забавили да дойде. Тъй като служебното правителство очевидно сътрудничи на саботажа и не праща полицията да осигури ред, се е наложило отговорни граждани да вземат нещата в свои ръце. Невиждано обединение на клубовете на поддръжниците на "Левски" и "ЦСКА" се е отправило натам и доколкото разбрах, протестиращите са се разбягали още преди те да пристигнат. Пътят е разчистен и кортежът вече е тръгнал.
А аз започвам представянето на новото правителство с личността на първия вицепремиер, който ще бъде и министър на външните работи – г-н Виктор Орбан…
Логично е да се допусне и разбере, че никой не проследи останалата част от речта, нито гласуването, нито формалностите около клетвата. ПП-ДБ опитаха да направят скандал и да довлекат протеста пред парламента, но синьо-червената агитка с български знамена бе стигнала там първа и предотврати изобщо събирането на нещо различно.
В Брюксел председателят на Европейската комисия получи нервна криза и влезе за около час в болница, но бързо я стабилизираха чрез солидни дози стимуланти. Европа не трябваше да демонстрира слабост точно в този критичен момент. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща незабавно свика заседание на най-върховния съвет – на държавните и правителствени ръководители. Постави "ад хок" въпроса за временно отнемане на правото на глас на България и Унгария – поради "юридически причини" и несъвместимости, и неяснота законно ли е правителството в Будапеща – без своя премиер, и законен ли е външният министър на България – поради неизяснен статут на гражданството.
Процедурата бе спряна след възражение от унгарския президент, чийто пост не се оспорваше и който представи правителствено решение, подписано от Орбан предния ден, съгласно което, до гласуването на новия кабинет, Президентът ще представлява страната в ЕС. Възражението бе подкрепено от Словакия и Италия, които казаха, че ако неправомерно се лиши някой от глас, след това всички решения на Съвета могат да се окажат оспорими – в случай че Съдът на ЕС отмени гласуването. А на Съвета предстояха ключови въпроси, свързани с бюджета на съюза и цялостното му реконструиране. 
Изправен пред провал, Коща просто отмени заседанието.
В средата на май се стигна до редовно заседание на Съвета на външните министри с ключовите въпроси за огромен заем за Украйна и за нови санкции срещу Русия. Новото унгарско правителство бе гласувано и дори премиерът Петер Мадяр бе направил първо посещение в Брюксел. Но бяха приключили и споровете около "първия вицепримиер и външен министър" на Република България.
На съвета имаше трима широко усмихващи се – Орбан и външните министри на Словакия и Чехия, които изненадващо получиха добрия си стар приятел и мотиватор.
За да избегне развихряне на Орбан с пълна сила, Урсула фон Дер Лайен обяви, че са възникнали процедурни въпроси около заема за Украйна, тъй като банките, които трябвало да пласират емисията, попаднали под санкции от САЩ и в момента обжалвали. Въпросът бил чисто технически, но щял да отнеме един месец на преговори с Вашингтон.
Така директно се мина към въпроса със санкциите срещу Русия. Орбан каза, че България ще подкрепи санкциите, но ако бъдат направени някои промени, свързани с доставките на части за ядрената енергетика, и също – ако бъде одобрено изключването ѝ от заема за Украйна, който се очакваше да бъде изплатен от страните-членки, а не от Киев. Не спомена и дума за Унгария. Все пак – той бе представител на друга държава.
Словашкият външен министър, подкрепен от Чехия, поиска въпросът да се отложи, защото Украйна все още спъва доставките на нефт, а голямата рафинерия "Словнафт" е пред спиране.
-Разбирате, че не става дума просто да дръпнем един шалтер. Спирането на рафинерия може да доведе до повреди и до трудности при рестарта. Доставките трябва незабавно да бъдат възстановени… - каза той.
Изненадващо, но го подкрепи и новият унгарски външен министър, който каза:
-Нефтопроводът "Дружба" е жизнено важен за нашата страна, която да изтъкнем – вече е приятелски настроена към Украйна. Времената на враждата свършиха. Трябва да бъдем позитивни и приятели. Разбира се – ще гласуваме санкции срещу Русия, но нека те не се превръщат в санкции срещу Унгария от страна на Украйна.
В крайна сметка, и тази точка отпадна.
А "Политико" написа:
"Устройството на Европейския съюз е пълна гротеска. Брюксел вложи милиарди, за да се пребори с един саботьор, и след години на тежка борба успя да го направи. За да се появи той на следващите ден отново на нов пост. И отново с право на вето…"
За пръв път от трийсет и шест години насам, правителство на България имаше положителен рейтинг. Обикновено мигновено след избирането си, всеки кабинет се сриваше. А често – и преди избирането, след като се виждаше безпринципната коалиция, с която предстои да се гласува. Но уникално – този път позитивизъм. Това се дължеше основно на външнополитическата супер-звезда, която превърна неизвестна никому България, която малцина можеха да намерят на картата, с световно популярна. Преди месец унгарските избиратели бяха уволнили Орбан, без да осъзнаят, че той не е просто унгарско явление, а световно. Прекият му достъп до Белия Дом, Кремъл и Пекин едновременно бе нещо, с което почти никой друг в света не можеше да се похвали. А за страна с размерите на Унгария или България – абсолютно никой. С дългото си управление и със залагането на правилните карти – на надигащата се неоконсервативна революция, Орбан бе спечилил позицията на "този, който пръв се разбра истината". И следващите поколения подобни ръководители – дори президентът на САЩ, го ползваха като "пример за подражание".
Реално унгарците би следвало да си го запазят, дори само заради факта, че той бе нещо подобно и отстранявайки го, губеха подобен външнополитически капитал, който бе практически некомпенсируем.
Но унгарците губят, тъмните балкански субекти печелят.
Някой подшушна в ухото на Радев, и той го разбра. И известен късмет бе, че точно сега се съставяше новото правителство. Може би иначе някой друг би направил същото.
Разбира се, в политиката нищо не е безплатно. Орбан получи шанс да бъде в центъра на световното внимание и много скоро получи отново достъп до всички водещи световни "овални" кабинети. Но и се отплати. Медийната му империя със сериозно влияние в Република Северна Македония направи доста остър завой и започна да допуска про-български информации. Това бе фундаментален пробив на българската дипломация, която за три десетилетия не бе успяла да пусне една радио-точка или дори малък вестник в Скопие. А основният проблем в Македония бе именно липсата на информация сред населението и успешното ѝ поддържане. Сделка – Орбан остава в голямата игра – поне докато получи нов шанс да се завърне в Унгария. България – най-после някой македонец да чуе в голяма медия, че доста солидно и доста дълго е бил лъган от собствените си управници.
Въпросът със заема за Украйна все пак стигна до гласуване. Урсула не можеше да признае открито поражение и след серия от заплахи със спиране на фондове и санкции срещу България, тя го постави в Съвета. Там Орбан получи нов шанс да стовари "дебелото дърво" – този път българско, върху главата ѝ. А санкции имаше, но се оказаха по-малки като стойност от евтините руски газ и петрол, които новият външен министър уреди за България. А и поради още една причина – Орбан винаги бе знаел, че не е сам в ЕС. Той бе сам единствено срещу бюрократите в Брюксел и техните правителства-лакеи по места. Но не и срещу германската индустрия, която го подкрепяше за сваляне на санкциите срещу Русия, за да получи по-евтин газ. И която изнесе фабриките си в Унгария, за да ползва този газ – наличен там.
Бюрокрацията бе против него, но други сили бяха с него и те замотаха новите санкции срещу България в процедури, питания в Европарламента, извънредни комисии и обжалвания в съда. В крайна сметка, малка част от санкциите минаха. Простата истина, която Орбан осъзнаваше, че и в Европа не са много хората, искащи да пилеят пари за Украйна, но те имаха нужда от глас, който да блокира този абсурд вместо тях. Германска корпорация не можеше да скочи срещу правителството в Берлин по въпроса за заема, защото щяха да я обявят за "предател". Но германска корпорация би се радвала Орбан да наложи вето, а те тихомълком да го подкрепят като саботират санкциите на Брюксел. Едно и също нещо, случващо се по два различни начина.
Жълтопаветниците опитаха да протестират, но под заплахата от агитките, ентусиазмът им се сви до 200-300 лумпена, развяващи знамена с дъги всяка вечер по "Дондуков". По-късно възникна проблем, защото се оказа, че някой бюрократ в Брюксел е вписал и част от грантовете им сред "санкциите" за София. Така парите намаляха и лумпените се хванаха едни други за косите – кой ще запази своите си евра.
Половин година по-късно България рестартира строителството на АЕЦ "Белене", която изведнъж се оказа "американски" проект, а санкции на САЩ никой не можеше да наложи. Американците приложиха схемата с търговията с руски газ, който доставяха на ЕС като свой. А "Росатом" очевидно нямаше нищо против да регистрира фирма в щата Делауеър и да смени европейските си подизпълнители и доставчици на оборудване, с американски.
Затънала в мрачни мисли в Брюксел, Урсула не можеше да разбере как и защо всичко така се обърка… 
Някакъв съветник от България ѝ се обади да и подскаже да погледне каква е била България по времето на "Асеневци"…

Добри Божилов
17.04.2026
(Този разказ все пак е научна фантастика, не забравяйте, че авторът е фантаст… 😀)