ad-top

loading...

Черно и Бяло

Разводът на г-н и г-жа Сизуерг ЗЗ, щеше да мине без проблем, ако не бяха правозащитниците. Някога партньорите се разделяха бързо, и без много разправии. Защото единствените имащи права, извън двамата съпрузи, бяха децата им.
Но времената се меняха. Първо права получиха домашните любимци – та нали бяха живи същества, трябваше милосърдие и грижа. После дойде редът на растенията – нима те не усещаха болката от негативизма, когато тъмнината надделееше в едно семейство. После дойде ред на какво ли не, и къде ли не, което следваше да се защитава в едно бракоразводно дело. И ето че днес права бяха получили дори… програмите на г-н Сизуерг ЗЗ.
-Г-н Съдия, този въпрос е абсурден. Софтуерът, който съм писал, си е моя интелектуална собственост, жена ми няма нищо общо… Мога да правя каквото си искам с него, а и той няма особена стойност.
-Г-н Сизуерг, грешите дълбоко… - каза съдията – Вие сте създал програма, със степен на сложност, надвишаваща минимума, за да се активира Законът за правата. Да, това е игра, но е толкова добре направена, че вече не е ваша собственост, така както не може никое разумно същество да бъде собственост на друго. Програмата ви има статут почти равен на дете, т.е. при липса на съгласие у съпрузите, съдът трябва да разпореди кой да я получи. И във всички случаи – съдът трябва да гарантира, че детето ще е живо.
-Г-н Съдия, стотици такива програми се създават всеки ден, и много от тях се изтриват. – възрази съпругът.
-Това че масово не се спазва законът ми е известно, но с времето този род убийства ще спрат. Във вашата програма има образи и герои, които мислят, вземат решения сами, и действията им са непредвидими. Те се считат за „първични разуми“, които един ден могат да се развият, дори до нашето ниво. Затова са защитени.
-Убийства? Това е лудост. Убиец ли ме изкарвате? – попита – г-н Сизуерг 33.
-Ни най-малко, вие нищо не сте извършили. Но дори други подобни програми да се изтриват, въпросът с тази е вече в съда, и тя ще бъде опазена. От тези виртуални същества, един ден могат да излязат истински разуми…
-Но този въпрос е анализиран от науката. Аз нали това работя… - възрази Сизуерг – Теоретично е възможно създанията от игрите да се развият, но с ресурсната им ограниченост, и пълен достъп до енергията, която ние имаме, подобна еволюция би коствала милиарди години. Да направиш истински разум от подобна програма ще е по-бавно от да направиш интелигентно същество от клетка в микроскоп. А клетките не са защитени от закона…
-Може и да сте прав, но такива са правилата. Вашата програма се счита вече за населен свят, и нямате право да я унищожавате. Но очевидно между вас и съпругата ви няма съгласие кой да стане настойник на програмата…
-Настойник? – шокирани повториха и двамата.
-Да, разбира се… Нещо подобна като при децата.
-Но съпругата ми не е програмист. Тя нищо не разбира от всичко това. Какъв „настойник“ може да е на софтуер…?
-Много бащи са почти непохватни в семейството, но получават права над децата си… - опонира съдията. - Следваме тази аналогия, защото е най-близката, а утвърдена съдебна практика все още няма.
-И какво следва като нямаме съгласие? – попита този път съпругата.
Съдията се замисли, сетне рече:
-При децата им оставяме право на избор. Но след като навършат определена възраст. Същото ще стане с този изкуствен свят, който г-н Сизуер е създал, и вече развива свой собствен живот.
-Ще оставите програма да реши кой е нейният собственик? – изумено попита мъжът. – Такава глупост не бях дори сънувал…
-Моля не ползвайте думата „собственик“. Никой не може да притежава друг разум. – скастри го съдията, и после добави – Това дело много време ми загуби. Да приключваме. Програмата трябва сама да избере един от вас. Остава под общо попечителство, докато някой от двама ви не спечели доверието и.
-Заедно? – спогледаха се съпрузите.
-Всъщност, един срещу друг. – каза съдията - Трябва да убедите разумите вътре, че вие сте по-подходящ попечител за тях. Но не забравяйте, че имате ограничени права за средствата. Не можете да се месите пряко. Съществата трябва да запазя своята свобода, за да имат шанса някога да ни настигнат…
След тези думи, последваха и едни други – стандартни и познати: „Съдът реши“.
Съпрузите напуснаха съда, разположен в недрата на едно червено джудже. Компютърът, който движеше въпросният софтуер се намираше на около триста светлинни години – на пет минути път с бързата яхта на семейството.
-Значи ще се борим за душите на твоите създания? – каза г-жа Сизуер.
-Добре е, че поне признаваш, че са мои…
-Създаде ги, докато бяхме заедно, и те вдъхновявах. Те са на семейството. И аз държа на тях.
-Следователно ще стане точно каквото поиска съдията… - каза мъжът.
Така в един измислен свят, който обаче законът казваше, че може да се превърне в истински, се появиха две сили – на тъмнината и светлината, на черното и бялото, на Дявола и Бога…
И те се вкопчиха в битка за сърцата на същества, които си мислеха че са истински, но всъщност цялата им Вселена бе същата като самите тях – абстракция с права по закон, за който дори не подозираха…

Добри Божилов
28.09.2020
(Следва)

1 коментар: