Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

Изпитание за Божественост - част I - Контакт - глава 13...

"Неконкретно наличие" бе определението, което един виден специалист по извънземния разум бе дал на взаимоотношенията между чуждопланетни форми на живот и хората още от зората на съществуването им. Десетилетни официални изследвания и векове наред преди това самостоятелни опити бяха доказали, че са съществували събития, явления и факти, които не могат да бъдат обяснени с чисто земни фактори. Ако някой се захванеше да състави списък дори и само с абсолютно сигурните случаи, той щеше да получи документ с много по-тежка стойност от онзи, който е достатъчен за да се произнесе смъртна присъда.
Присъщата на човека съмнителност обаче, изразена най-точно от древната поговорка "Око да види, ръка да пипне", не позволяваше да бъде обърнато повече от няколко дневно внимание на проблема, влизащ впоследствие в графата на поредните чудеса на историята. Така бе било винаги, заради характера на Homo Sapiens, който формиран на базата на хроничен недостиг на ресурси, породен от собствените му безгранични стремежи, трудно се съгласяваше на грубо казано "рисковани инвестиции". Защото вниманието на обществото към какъвто проблем и да било се определя не от нещо друго, а именно от ресурсите, които то отделя за него.
Колумб е трябвало въпреки неопровержимите доказателства за кръглостта на Земята, да полага къртовски усилия за да съоръжи една мизерна експедиция, бледнееща след това дори пред отделни разходки на аристократи до Новия свят. На Айнщайн са му се смеели, когато за пръв път изказал идеята си за "шкаф за студ", производството на който, не толкова много по-късно, се превърнало в един от най-изгодните бизнеси. А още по-преди човекът-бог - начало на Новата ера плати с живота си, преди последователи те му да поставят началото на най-влиятелната религия в историята.
Но ако всички тези пионери на прогреса в края на краищата бяха получили своето признание, то търсачите на "братята от космоса" все още очакваха своя час, когато най-сетне щеше да се появи липсващото видимо и докосваемо.
В последните десетилетия, след като неизбежността на световното обединение ограничи много от световните противоречия и напълно премахна кървавите сред тях, общественото внимание се освободи за нови хоризонти. В стремежа си да привлекат някои от младите мечтатели-избиратели доста политици започнаха да говорят все повече за овладяване на Космоса и изследване на извънземен разум. С известно времезакъснение, понеже избраните обикновено изпълняват сравнително бавно обещанията си, тенденцията се пренесе и в обществените бюджети. Разбира се изследването на Вселената се оказа обширно понятие и от новите финаси се възползваха безброй различни звена свързани с него. Търсенето на извънземен разум бе само едно от тези звена, което бе сравнително ощетено. Това бе така не само заради консерватизма на доста учени, колкото заради простата логика на защитаваната от тях позиция, че ако се открие път към звездите това ще помогне много повече и на жадуващите за Контакт, отколкото харченето на пари за издирване на следи на Земята. Все пак въпреки всичко няколко проекта бяха задвижени и продължаваха дори в момента. Те обаче ни най-малко не бяха променили статуквото на "Неконкретно наличие".
- Ако това, което виждаме не се окаже метеор или друго естествено явление, едва ли ще имате проблеми с научния бюджет за следващата година, професор Йорданов - каза възможно най-неподходящото нещо адютантът - нали така господин Президент, поне два пъти повече - обърна се той и към шефа си.
- Ако мобилизирам всичките си съюзници и поема някои допълнителни ангажименти, може би ще успея да удържа увеличението само до удвояване, дори и това да се окаже метеор - отговори руснакът - след случилито се обществото ще иска действия и като че ли няма друга посока, в която да започнем убедителни такива. Да не говорим за лобирането на корпорациите-производители на очевидно доста скъпата апаратура, инвестиции, в която ще се наложат.
- Точно сега май не би трябвало да мислим за пари, макар, че ефектът от евентуален Контакт със сигурност ще е най-вече финансов - каза Йорданов - можем да запазим традицията поне в първия момент да сме идеалисти.
- Вярвате ли, че този път няма да се повтори досегашната практика на абсолютно непоявяване, професоре - запита президентът.
- Длъжни сме всеки път да вярваме и да сме готови. Ако в протокола ви има церемония по посрещането на извънземни, ще е добре да си я припомните, господин Президент.
- Обективно погледнато цивилизацията в повечето решителни моменти за съществуването и е била сварвана неподготвена, Йорданов - отговори Котов - Колкото до протокола, той май ще се сведе до обикновено изчакване - не виждам нищо по-добро, а и не ми се ще да изпълнявам филмовото клише "Здравейте, аз съм представител на Земята! Приветстваме ви с мир!"
- За тях това може и да не е клише - намеси се отдавна мълчалия свещеник - обещанието за мир никога не може да повехне.
- Нямах в предвид да ги предизвикваме, отче. Просто говорех за методите. Но това едва ли има значение - те идват, така, че на тях се пада и първата дума.
Междувременно приближаващият се обект доказваше, че не е с естествен произход. Първо той на няколко пъти промени интензитета на светенето си, а след това направи и пет-шест достатъчно остри завоя за бъдат невъзможни за естествено тяло. Близо век и половина преди това над Тунгуската тайга падащото небесно тяло също бе сменило посоката си, давайки симптоми за изкуствен произход. Тогава обаче експлозията с ядрена мощ бе унищожила всички възможни следи, оставяйки само предположения. Сега, които и да бяха онези отгоре, те със сигурност не се намираха в аварийна ситуация, така че ако се стигнеше до поредно неустановяване на Контакт, то това щеше да се запише отново сред статистиката на случаите, доказващи нежеланието за намеса - както ги наричаха официално, въпреки че дори и самото появяване си бе чиста намеса в чуждата еволюция.
Докато нечовешкият апарат се насочваше към мястото, където го очакваха човешките му посрещачи, президентът за кратко се опита да осмисли цялата ситуация през този ден. Първо необичано големият брой хора, след това терористите, после черните сфери и експериментите на Йорданов, а сега - накрая и очертаващия се Контакт с извънземна раса. Очевидно денят щеше да се запише в историята като един от няколкото свръхконцентрирани мигове, определяли съдбата на цивилизацията за дълго напред. Какво за дълго, та дори сама клетвата отваряше нова ера. А ето, че още в началото на тази ера, когато тя формално беше започнала, но фактически се отъждествяваше само от него самия и неколцина военни с общопланетарен статут, човечеството трябваше да приема предизвикателства, за които и именно тя бе призвана да го подготвя дълги години. Но от друга страна - нима ако срещата с по-развит разум се бе осъществила по-рано - през някое от предходните десетилетия, когато всички я очакваха, обществото щеше да бъде по-подготвено. Не разбира се - истината бе, че то винаги ще е недостатъчно подготвено, защото срещайки някой по-напреднал, никога не можеш да бъдеш на нивото му.
И ето сега по стечение на обстоятелствата той - Президентът на Земята оглавяваше една формирала се от само себе си доста разнообразна делегация, на която предстоеше да посрещне разум, играещ си с измеренията като дете с оловни войничета. Но пък иначе нима политиците биха съставили по-представителна група - свещеник, офицер, учен, журналистка, вероятна проститутка и комарджия от най различни националности. Те със сигурност олицетворяваха повече разнообразието на света от изцяло политическата делегация, която щеше да му се наложи от конюнктурата да състави ако имаше време за стандартната процедура. Излизаше, че случайността е направила макар и не съвършен, един добър избор.
Но дали беше само случайността. Трябваше да обсъди по-късно този въпрос с Калковски. Дали всички тук бяха останали само благодарение на смелостта си, както биха казали някои, или пък водени от различни мотиви. По-вероятно бе последното, което се вписваше и в старата истина, че различни пътища могат да водят към една и съща цел.
Целта - именно тя бе в основата на всичко. Цивилизацията трябваше да продължи развитието си и да го ускори максимално. Контактът и бе нужен за това и избраният да взема решения, трябваше да го осъществи по оптимален начин. И още нещо - на слабият винаги му е нужно някакво първенство за да си вдъхне самоуважение. Поне при хората бе така и президентът им бе решил да им го даде - първата дума от Контакта щеше да принадлежи на човечеството. Не, че бе абсолютно сигурен, че ще успее - бъдещите обстоятелства не бяха известни нито начинът за осъществяването му - може би изобщо нямаше да бъде звуков или може би вече бе започнал с черните сфери, но щеше да опита. Нищо, че това бе само сантименталност.
Корабът - вече можеше със сигурност да се твърди, че това е именно кораб, придобиваше реални очертания. Светлината както и се очакваше бе от двигателите, които обаче явно работеха на някакъв по-скоро енергиен отколкото реактивен принцип. Формата напълно логично за ползван в планетна атмосфера апарат бе аеродинамична - нещо като по-разтеглено по дължината си яйце и леко сплескано отгоре и отдолу.
Това, което обаче учуди всички бяха размерите на чуждопланетното устройство. В най-голямата си дължина то не надминаваше два метра, а цялата му височина бе по-малко от половин метър. Тези скромни габарити напълно обясняваха защо дълго време единствената му забележима част бе светлината от двигателите и материята стана видима едва на около четвърт километър от земята. Другата причина за незабележимостта бе абсолютно черният цвят на обекта, който в началото накара някои от хората да помислят, че става въпрос отново за нещо подобно на сферите, но с различна форма. Когато накрая той увисна на десетина метра фронтално пред групата посрещачи, единственото, което някой от тях успя да промълви бе:
- Ако това наистина е междупланетен кораб, то значи имаме доста още да усвояваме от познанието на Вселената.
- Може да е просто малка совалка, излязла от някоя от сферите в космоса - отговори друг, но по-скоро заради продължаването на разговора, отколкото в името на откриването на истината, тъй като дори и малките совалки и дори обикновени самолети на Земята бяха с доста по внушителни размери. Въпреки това предположението звучеше автентично, тъй като просто не можеше да се измисли друг вариант за пристигането.
Обектът стоеше неподвижен и чакаше. Хората също. Накрая Кролин нареди на един войник да се доближи на два метра и да огледа. После на един метър и после - докосване с върха на автомата. Нищо не се случи - само леко издрънчаване, доказателство за металния характер на обвивката. Оттук насетне може би щеше да последва известна загуба на време за поредното обсъждане на ситуацията, но президентът явно бе преценил, че твърде много обсъждания се бяха насъбрали през този ден и затова реши да започне да изпълнява онова, за което бе избран.
Той отиде на един метър пред кораба и изрече на висок глас "първите думи":
- В качеството си на представляващ расата на тази планета, каня посланиците ви на среща - след което направи знак към един от хеликоптерите. Очевидно записаните му думи щяха да бъдат повторени на няколко земни езика, а също и пратени чрез радио, светлинни и звукови сигнали с няколко хиляди различни кода.
Поканата постигна очаквания от повечето присъстващи ефект - никаква промяна в ситуацията.
- Като че ли "неконкретното наличие" отчита още една от възможните си форми за проявление - каза Йорданов - не бих искал да съм песимист, но ако апаратът не промени поведението си, не съм сигурен, че последващото, дори и детайлно, изследване ще ни донесе повече информация от египетските пирамиди.
- Всичко изглежда абсурдно - намеси се Калковски - първо тези черни кълба, после авантюристичните опити на професора и накрая - чуждопланетен апарат, дал обет за мълчание.
- Може просто да ни наблюдава - предположи президентът - например за да установи щетите от черните сфери. Ако това е някаква тяхна - той посочи нагоре - грешка, логично би било да се опитат да я поправят.
- Кратерът не ми изглежда да е започнал да се запълва, нито пък подиумът да се самосглобява - усъмни се комарджията.
- Ние не познаваме напълно характера на черните сфери - подкрепи Котов Йорданов - не е изключено в момента да се въвеждат някакви трансизмерни корекции - професорът погледна към Фалкъм. Помощникът обаче само отрицателно поклати глава - апаратурата им не бе засякла нищо.
- Като че ли не ни остава нещо друго освен да влезем в някоя процедура - каза адютантът - най-логичната е да чакаме, като междувременно повикаме и специалисти по извънземен разум и НЛО да се запознаят с обекта.
- Влезем ли в процедура, работата ще се проточи - отвърна президентът - чиновниците и бюрокрацията не могат да бъдат победени дори от извънземен интелект - сигурен съм в това. Длъжни сме преди процедурата да направим поне още един опит за Контакт, за да ни е чиста съвестта. Приемам всякакви идеи.
Известно време никой нищо не каза. Първи се досети за един стар трик Калковски:
- Можем да им създадем неволна несигурност - каза той - нека се направим, че желаем да преместим обекта или да го поразтресем като част от нормалната ни практика в такива случаи. Страхът от случайна повреда би могъл да ги накара да се раздвижат.
- Страхът действително е един от основните движещи фактори при човека, но защо мислите, че е така и при по-развити цивилизации? - попита президентът - обектът може да е така конструиран, че, че да е неуязвим откъм каквито и да било действия на цивилизация на нашето ниво. В крайна сметка ние самите вече не се страхувами от такива болести като чумата и холерата, независимо, че само преди няколко века те са всявали неописуем страх у предците ни.
- А и обектът никак не изглежда повреден, така че не виждам как бихме могли да му попречим сам да се справи с трудностите си - допълни Йорданов.
- Аз просто предлагам "всякакви идеи" господин Президент - защити се комарджията - освен това ако нищо не постигнем тук, рано или късно ще трябва да прибегнем до някакво преместване. Не мислите ли, че сме длъжни преди това поне да попитаме, дори и само от уважение към по-напредналите от нас. А ако питаме, това е точно което и аз искам, но в малко по-различен вариант.
- Не забравяйте и, че това което си говорите в момента едва ли остава тайна за онези там - влезе в разговора и адютантът - десетина метра не са пречка и за нашата звукоулавяща апаратура.
- Работата май все пак върви към процедура - каза Котов - както обикновено тя се появява за да ни измъкне от безизходицата. Или поне да снеме от плещите ни отговорността по измъкването. За щастие имам известно влияние върху процедурите и ще мога да се погрижа да не става всичко много бавно и да не попадат решенията в ръцете на бюрократи.
- Не е ли още малко раничко да се отказваме - опонира Йорданов - мисля, че имаме още поне час, преди натискът от страна на политиците отвъд кордона да стане неудържим за вас, господин Президент.
- Може и да имаме - съгласи се президентът и след като забеляза знака, който му правеше офицерът за свръзка от хеликоптера добави - Като че ли вече е установен контакт с американския президент. Ще отида да го уведомя за развитието на събитията.
- Защо просто не отидете да попитате обекта за целта на мисията му - каза Мери, след като Котов се отдалечи.
- Едва ли ще помогне - отговори професорът - и в момента към него се отправят по няколко десетки кодирани послания в секунда чрез радиовълни. Нямаме основания да смятаме, че един въпрос на английски, руски или който и да било друг човешки език ще се окаже по успешен от тях. Дори и да приемем предложението на господин Калковски, то не мисля, че ще го изпълним чрез просто приближаване до обекта и заговарянето му.
- Може това да е решението. Понякога нещата са по-прости отколкото човек е склонен да ги възприема - подкрепи момичето свещеникът.
- Нали президентът вече опита - припомни адютантът -  а и наистина радиосъобщенията не са по-малко представителни от звука.
- Радиосъобщенията са кодирани и може да му трябва време за разкодирането им - каза Вили - освен това и отговорът може да дойде в кодиран вид чрез радиовълни. Вие пращате съобщения, но някой прослушва ли изобщо ефира?
- Военните би трябвало да го правят още от началото на церемонията по клетвата - обясни Кролин - за да засекат евентуални разговори между терористи или дистанционни управления за бомба.
- Военните засекретяват всичко още в момента на получаването му. Ако има отговор самият президент ще разбере за него сигурно след часове, освен ако не е нещо от изключителна важност, изискващо спешни решения - като ползването на ядрено оръжие например - адютантът направи дообясняващ жест с куфарчето.
Йорданов усещаше, че разговорът води до все по-голямо отклоняване на усилията от основния проблем и затова малко смени посоката:
- На мен лично ми се вижда доста смешно човек да се приближи към някакъв предмет и да започне да му говори. Ще изглежда като фетишизъм - първобитен говори на идола си.
- Разликата между първобитните и нас е не повече от няколко хиляди години, професоре и ако онези които ни пращат обекта са примерно двайсет или трийсет хиляди години напред в развитието си, ние все още сме си първобитни и може би би трябвало да почерпим от опита на предците си, възникнал вероятно в подобни обстоятелства - опита се да омекоти позицията Вили.
- Освен това длъжни сме да уведомим засегнатите страни преди да предприемем каквото и да било - повтори тезата си хазартният играч - и мисля, че няма нищо лошо да го направим още сега.
Калковски очевидно не бе на грешен път, защото действително ако нищо повече не се случеше в следващите няколко часа, долетелият от космоса малък кораб щеше да бъде прибран в някоя лаборатория. А ако на него имаше някакъв разум коректно би било поне да се попита "може ли". Но от друга страна мълчанието на пришелеца, който ни най-малко не изглеждаше повреден можеше да означава най-различни неща, включително и това, че едва ли ще успеят да го поместят. В този случай наистина бе най-правилно да има някакво уведомяване, за да се намали до минимум риска от агресивни изненади. Затова накрая професорът реши да се съгласи:
- Кой ще отиде и какво ще каже? - попита директно той.
- Най-добре да е някоя от дамите - отговори полушеговито Калковски - на тях повече им върви. Нека да попита какви са целите им и да ги уведоми, че вероятно ще се наложи преместване.
Йорданов погледна към София:
- На вас госпожице Кариди като че ли най ви подхожда ролята - работата ви е именно в задаване на въпроси.
- Аз също трябва да се грижа за имиджа си, професоре - не искам да ме обявят за луда защото съм се опитала да интервюирам неодушевен предмет.
- Изобщо няма да изглеждате луда ако предметът отговори - професорът бе сигурен, че без снимки нямаше да се мине и този път - ако ли пък не - няма да показвате филма.
Йорданов не очакваше дълга съпротива, защото бе сигурен, че шантавата идея се върти в главата младата жена още от началото на разговора. Дълго време бе живял с журналистка и добре знаеше как мисли тази прослойка от обществото. Той с удоволствие пое камерата и ролята на оператор, когато тя застана до черния пратеник от звездите. Президентът също се приближи за да проследи "операцията". Отново повечото хора наоколо се бяха събрали на групичка и наблюдаваха. Всичко изглеждаше абсурдно, но какво ли през този ден не бе такова. Професорът даде знак, че камерата е включена и Кариди без да губи време произнесе думите:
- От името на земната общественост, която има правото да бъде информирана се обръщам към вас - тя недвусмислено направи жест към обекта - с въпроса кои сте вие, откъде идвате и какви са целите ви. Интересуваме се също ще приемете ли да бъдете преместени на по-подходящо място.
Обективно погледнато дори авторът на идеята Калковски не би дал повече от процент вероятност да се получи някакъв отговор. Затова всички бяха тотално объркани, когато той дойде. Объркването бе засилено и от съдържанието на посланието, тъй като ако все пак се допуснеше, че отговор ще има, то надеждите бяха за нещо по изчерпателно.
Както и повечето прояви на непознатия разум през деня, и тази бе рязка и бърза. Очевидно сред звездите времето се ценеше, а и черният кораб изглежда наистина не придаваше много по-голямо значение на говора пред другите средства за общуване. Затова без всякакво предварително раздвижване над обекта за десетина секунди се появи текст, написан на няколкото основни земни езика, след което мълчанието се възстанови без надежда за повече обяснения и без успех на следващите въпроси.
"Чакайте, поканата ви е приета" - това гласеше отговорът. Очевидно в случая ставаше дума за отправената покана от страна на президента, а "чакайте" недвусмислено даваше де се разбере, че местене не може да има.
- Излязохте прав, Калковски, но успехът на стратегията ви само потвърди неспособността ни да предприемем каквото и да било - каза Котов - сега не ни остана и надеждата, че можем да направим нещо и само трябва да чакаме. При това тук - май ще е добре да поръчам палатки. Между другото подобни такива послания стоят на много места по Земята от хилядолетия.
- Едва ли ще е за дълго - намеси се Йорданов - щом ни карат да чакаме сигурно знаят и нашите стандарти за продължителност на времето. Правописът на посланието доказва, че добре познават езиците ни, което значи, че трябва да познават и нас.
- Това тук явно е някакъв първи пратеник, който да предизвести идването на главния посланик - предположи Калковски - нямаме друг избор освен да чакаме.
Никой не възрази и няколко минути по-късно по указание на президента присъстващите се заеха да пооправях хаоса на мястото. Котов се обади на военните и отмени извънредното положение, което не беше ясно още кой беше въвел. Той поръча да доставят и един преносим военен команден лагер-щаб и да го монтират на самия площад. Йорданов отиде да проследи записите от собствените си опити, а Кариди се зае да снима обекта отвсякъде и да праща материалите чрез спътник до телевизията си. Отецът заедно с Мери се оттеглиха в периферията на площада за да довършат започнатия на дървото и прекъснат от терориста разговор, а Калковски отиде да се свърже със заложните къщи за да им даде указания на кого колко да платят и колко да приведат в собствените му сметки. Полковникът тръгна да инспектира постовете и да приеме повиканите подкрепления.
През нощта нищо не се случи, с изключение на няколко събуждания на целия лагер, когато обектът започваше някакво излъчване. Постовите веднага вдигаха тревога, за да могат всички да проследят …повторението на съобщението. След третия път - 2 часа след полунощ инструкциите бяха променени и бе поставен и специален постови, който да преценява кои раздвижвания са важни и кои - не. Това даде на уморените хора пет спокойни часа сън, преди точно в седем сутринта събщението да се смени от "чакайте" без определени уточнения, на "очаквайте ни" с добавка "след 30 минути". Точният текст на посланието бе "Срещата ще бъде в 7.30".
- Подмятат ни като новобранци - каза президентът, опитвайки се с шега да прикрие вълнението си. Целият лагер отново бе кипнал.
Десет от войниците под напътствията на полковника се строиха в ляво от кораба и заеха парадна позиция с автоматите пред гърдите. Едновременно с това получиха инструкция да повишено внимание и готовност за действие при заповед. Останалите около стотина - подкрепленията най-сетне бяха пристигнали - образуваха кордон с радиус петдесет метра около пратеника от звездите. Охраната от кордона по границите на площада получи указание да продължи досегашните си патрулни обиколки, като към нея бе зачислен и един капитан като офицер с по-висш ранг, който да се намира в "относителна безопасност" за да може да поеме командването "при необходимост". Най-външният кордон, изолиращ зоната на града, още от началото на събитията, бе подсилен с няколко бронетранспортьора и хеликоптера и по лично нареждане на Котов (макар, че той формално още нямаше подобни пълномощия) също бе преподчинен на шефа на охраната. Неговите задачи бяха по-скоро да пази оградената територия от външни прониквания, отколкото да дебне за извънземно нападение. Самият Кролин точно в 7,25 застана отдясно на президента, който бе заел позиция на пет метра точно срещу извънземния обект.
Йорданов използва минутите за да извърши лично настройката на системите си за следене. Той се надяваше да получи безценна информация за пространствените изкривявания ако пришълците осъществяха нови проходи между измеренията. Помощникът му през това време се погрижи за дублиране на спътниковата връзка с базата-данни на академията в Европа за да може при необходимост да се ползва огромната и памет. Фалкъм подсигури и двойно захранване свързвайки пулта към акумулатора на един от хеликоптерите.
Комарджията използва и последния половин час за почивка и се появи от палатката си едва в 7,27.
Отец Вили противно на всякакви очаквания не се впусна в поредната молитва. Свещеникът имаше малко по-модерни разбирания относно това средсво на вярата и не прекаляваше с думите. През този ден той вече се бе обръщал веднъж към Бога с универсална молитва и като всеки вземащ насериозно Всевишния не смяташе, че е останал нечут за да се повтаря. А и събитията досега като че ли доказваха добрия слух и благосклонността на "Онзи горе". Вместо това в този последен половин час той довърши разговора си с Мери, за чиято душа, покрай прокрадналите се предположения, безспокойството му бе не по-малко от възхитата пред красотата и. Всъщност измежду смелчаците от предишния ден, те бяха единствените, които не спяха когато се появи съобщението с точния час на срещата.
-…Църквата наистина доста се е променила, Мери - говореха си вече на ти - признати бяха като нужни на цивилизацията противозачатъчните средства в онази си част, която предотвратява оплождането, прието бе, че искрата на любовта бележи началото на общото цяло между мъжа и жената, а не формалният подпис пред институциите, а изневярата вече не е толкова тежък грях с оглед полезността и при изпитване истинността на любовта и като част от непрестанното търсене. Но използването на възпроизводствените склонности на човека за продажба на удоволствие - това все още е твърде много, макар и законодателите навсякъде по света да го приеха.
- Всичко е въпрос на време, отец Вили. Промените на църквата са всъщност очиствания от наслоените върху чистата вяра предразсъдъци и остатъци от използването на религията като средство за регулиране на обществото през вековете, което не е основната и функция. Отдаването срещу пари наистина е било нещо изключително опасно през епохите на невежество, когато по този начин сред хората са се разнасяли коварни болести. Тогава се е изисквало определена регулация на тези дейности и единственият начин за това е бил моралът, базиран на религията.
- Гледната ви точка се основава на приемането, че религията е само едно от проявленията на прогреса на цивилизацията, а не - част от същността на света.
- В настоящия си вид тя е и двете - основното и ядро - чистата вяра е част от същността на света, който не би могъл да съществува без нея. Но предразсъдъците са просто конюнктура. В крайна сметка, не можете да отречете, че професионалното практикуване на простиуцията с използването на последните технологии е по-безопасно от всякаква гледна точка дори от семейната любов.
- От чисто материална гледна точка е така, но както никой не може да отрече любовта е преди всичко духовно и интелектуално единство. А отдаването срещу пари нанася сериозни рани на духа. Губи се чувството за обединение, което пречи на човек по-късно да изпита истинска любов.
- Това е просто последица от предръзсъдъците. Знаейки че прави нещо "лошо", човек разбива вътрешната си цялост, която не може да приеме, нерационалността от него. Това е все едно убиецът да признае, че убийството е лошо - той ще го направи, но винаги ще намери и оправдание защо то е било необходимо. Няма значение дали причината е болното му дете, мизерията или самоотбраната. Ако остане без оправдание съвестта му, която може да се лъже, но не и да се унищожи, ще го погуби. Но когато "лошото" вече не е "лошо" - отпадат и последствията от него. Поне аз не се чувствам духовно разбита.
- Може би имате късмет, че не сте практикували дълго и вече сте се отказали, Мери. Защото дори и научните аргументи, които църквата по принцип не винаги почита, недвусмислено сочат, че е невъзможна цялост от двама, когото хората са повече от двама. А в съзнанието ви те винаги ще бъдат повече от двама и винаги в него ще се преплитат отдаването като част от истинската любов и завършек на единението и отдаването като плътско удоволствие срещу пари.
- Още не съм изпитала истинската любов за да мога да преценя думите ви, отец Вили. Но се надявам да грешите, така като църквата е грешала и много други пъти. Не бих желала заради една година от живота си да пропусна най-големите ценности в него.
- Дори и църквата да не греши, пак не всичко е загубено. Защото има нещо, в което църквата никога не е грешала - че за всяка болест има лек, стига човек да вярва. А вие, въпреки пороците си, не ми изглеждате бездадеждна неверничка. Всъщност, ако съдя по решението ви да се откажете от професията си и по увереноста ви, че духът ви е цял, вярвам, че Бог може и вече да ви е помогнал.
- Неведоми са пътищата божии - каза момичето в заключение и продължи мисълта си на глас - наистина колко мъдрост има в тези думи. Един истински атеист и бе изсмял ако не явно поне вътрешно на вярата ви, а един истински вярващ изобщо не би се усъмнил. Но "Неведоми са пътищата божии" е точно за тези които сме между крайностите.
- Всевишният е предвидил път за всеки - обясни за последно отецът и добави с поглед към кораба - и днес е велик ден защото два от главните пътища изглежда ще се пресекат.
Двамата се довършиха целостта на групата.
Нямаше и секунда закъснение. Часовникът на пулта на професора - сверяван на всеки един час с атомния на Академията чрез специална спътниково-радио връзка точно отчете 7,30, когато започна онова, което по-късно щеше да бъде наречено Контакта. В интерес на обективната истина би трябвало за момент на първо съприкосновение с непознат разум да се отбележи пристигането на Кораба или дори извеждането на втората група хора от сферата. Историците обаче никога нямаше да загубят склонността си да оценяват значимостта на събитията и да ги класифицират според нея.
Жив извънземен и този път не се появи. Не пристигна и нов и блестящ кораб с посланици на борда. При обикновени условия хората биха се почувствали обидени, че не биват почитани дори в такъв важен момент, но както стана ясно по-късно "онези" просто от хилядолетия бяха приели дистанционната комуникация за част от същността си и не смятаха да избират нещо друго освен при крайна необходимост. Земляните все пак успяха добре да се запознаят с външния вид на събеседниците си благодарение на детайлните холограми. Освен всичко друго изравняващо действаше и фактът, че и чуждите раси виждаха хората само като холограми.
Появиха се двама едновременно.
Единият - повече приличащ на човек, доколкото наличието на четири крайника все пак би някаква прилика, бе висок близо два метра и представляваше бронирано като костенурка туловище подпряно на три крака. От горната страна на черупката се показваха три глави с различна форма. По късно бе изяснето, че това не са никакви глави а просто датчиците на трите основни сетива - зрение, звук и мирис. Еквивалентът на човешкия мозък се намираше на сигурно зад бронята. Четвъртият крайник се показваше от същия отвор, от който излизаха и сетивата и бе нещо средно между ръка и хобот. Липсата на втори горен крайник се компенсираше от удивителната ловкост на първия, както и от възможността да се пази равновесие и на два крака, докато третият се използваше за нещо друго.
Вторият имаше всички шансове да бъде причислен към някои от видовете дребни октоподи. Притежаваше всичко необходимо за оцеляването на едно мекотело под вода. "Пипалата" му бяха шест и гъвкавостта им недвусмислено доказваше отсъствието на костна система. Успешното запазване на равновесие обаче говореше за доста силни мускули - способни да създадат достатъчно твърда опора за главата. Сетивни органи не се забелязваха, но както се оказа от последващо получената информация, те били скрити под външния слой едностранно прозрачна кожа. Общата височина на изправеното създание бе не повече от петдесет сантиметра.
Дали защото така подхожда на не толкова отдалечените в миналото ни предци-туземци, срещащи някой нов и непознат посетител отдалеч или заради "изненадата" от вида на "другите", модерните хора стояха като ударени и не можаха да промълвят и дума.
"Костенурката" първа наруши мълчанието и на чист английски, руски и китайски език повтори три пъти:
- Приемаме поканата ви господин Президент. Какъв ще е езикът на който желаете да комуникираме?
Въпросът извади Котов от вцепенението и той бързо отговори:
- Земята още няма официален език, но английският е най-ползван.
- Преводачите ни владеят този език и няма да има проблем да извършим информирането на цивилизацията ви на него - каза "октоподът" и направи някакъв еквивалент на подканящ жест към другия извънземен, който явно щеше да говори от името на двете раси.
Онзи беше подготвен и веднага започна:
- Президент Котов, Аз съм Когаер Таожш - командир на четвърти ойдоски флот и упълномощен представител за Контакт на ойдоската раса. Това тук - той посочи другия - е Но Жи Ка Ер Га - командир на пети зенски флот и упълномощен представите за Контакт на зенската раса. Ние се свързахме с вас във връзка с галактическа криза от дълго естество и Нулев преход към Йерархията. По силата на логиката, че термините звучат непознато, поради неосъществения още от расата ви достъп до галактическата информационна база, която използвайки граматичните ви правила ще нарека за краткост ГИБ, ще си позволя преди да минем към същината на взаимоотнишенията ни, да разкажа малко предистория. Възразявате ли срещу това?
- Ако методите ви за обучение се базират на също толкова солидна основа колкото и езиковите ви познания, тогава няма защо да ме питате за разрешение. Ще приемем, че сте избрали най-рационалния начин - отговори президентът.
- Разрешението е необходимо не заради съмнение в рационалността, а заради свободната воля, която има всеки разумен вид като част от същината на съществуването и принципите на Йерархията. Затова ви благодаря, че ми дадохте цялостно съгласие, което наистина доста ще ме облекчи - поясни Таожш и продължи:
- Всичко, което ще ви кажа в много по-пълен вид съвсем скоро ще можете да получите, когато ви бъде предоставен достъп до ГИБ. Но съвсем накратко - животът и разумът в нашата галактика, нашата вселена и вероятно в съседните измерения съществува благодарение и в името на принципите на Йерархията. Всъщност по-точно и по-разбираемо е да се каже в името на Развитието, но наложилата се през времето практика и отъждествяването на Развитието със стълбица от стратегически етапи на цивилизованост въведе понятието Йерархия. Йерархията е съвкупността от всички живи или разумни същества навсякъде и във всичко, възприемани според степента на овладяване и контрол от тях на естествените сили, енергията и материята. Основният принцип на Йерархията е движението по пътя, който условно на вашия език може да бъде наречен "нагоре" до достигането на "върха", което би могло да се счита за нещо като абсолютна божественост. И понеже усещам въпроса ви веднага ще ви отговоря - никой недостигнал божествеността не знае какво следва после, дали това е краят на развитието на дадена раса, дали следва скучно безсмъртие или смърт, дали започва нов кръговрат и изобщо дали се случва нещо. На расите от долните нива им е известно само, че пътят води нагоре и те общо взето го следват, защото той съвпада и със собствените им стремежи.
Расите от галактиката Млечен път се намират все още в първата фаза на Пътя - разумен предвселенски или предбожествен - наречен по друг начин живот. Следващият етап, който предстои е постигане на гравитационно съсредоточен контрол или още - галактическа божественост. Това означава пълно овладяване и контрол на ресурсите и енергията на галактиката и използването им за ускорено доразвиване на по-младите разуми в подготовка за придобиване на контактна божественост. Тя е второто ниво и означава нещо като пълноправно членство в обществото на вселенските разуми или богове. Обществото на вселенските богове има за цел да изучи до съвършенство Вселената и да установи контрол не само над материята, енергията и силите, но и над законите, които определят характеристиките на самата Вселена. Когато това стане и когато всички възможни разуми се приобщят към обществото може да се осъществи цялостен преход към вселенска божественост. Вселенските богове на свой ред са част от обществото на измеренията, които взети заедно образуват Всеобхватността. Върхът на Йерархията е абсолютната божественост във Всеобхватността.
Със сигурност се знае, че на всички нива от Йерархията, освен на най-висшето, за което никой няма информация, вече има присъстващи разуми. Според ГИБ поне няколкостотин галактики вече имат свои богове. Съществува и тяхното общество. Вселенски Бог съществува като успешна съвкупност от развития в няколкото предишни превъплъщения на нашата Вселена. Подобна е и ситуацията с няколко от другите измерения. Съществуват обаче и непостигнали божественост вселени, тъй както съществуват и неосъществили Първи преход галактики.
Първият преход е преминаването от предбожественост към галактическа божественост. Нашите две раси - ойдосите и зените бяха на прага на осъществяването му. Безкръвната война, която водехме имаше за цел да доуточни някои детайли около разпределението на отговорностите по Прехода. По неизвестни ни още обаче причини се случи събитие, неприемливо от Обществото на галактичиските разуми, което в най-добрия случай ни забавя с грубо изчислено четиристотин хиляди години. Основното нарушение е, че допуснахме намеса в развитието на по-изостанали цивилизации. Тази намеса бяха черните сфери, част от които са още налице в планетната ви система. Разследванията и на двете ни раси доказаха, че не ние носим отговорността за намесата, но смисълът и изискванията към абсолютния контрол са именно владеене на всички процеси в галактиката и гарантиране законите на развитие. Основен сред тях е ненамесата. Все още съществува вероятност да се измъкнем и да спечелим съкращаване на срока, тъй като ядрото на първопричината за намесата беше извън галактиката. Това е нещо, което вашето право би нарекло "граничен" случай, чийто контрол може да бъде изведен като задължителен едва след Прехода. За да го докажем обаче цивилизациите ни ще трябва да положат непознати до този момент усилия, тъй като ще се наложи разследване в съседни галактики, включително и в такива с вече постигната божественост. Разбира се ние ще направим всичко възможно. Но не това е причината за днешната ни среща? - ойдосът завърши въпросително.
Зенът - явно също добре подготвен за втората част от представянето веднага продължи:
- Уважаемият представител на ойдосите очерта най-общо средата в която живеят цивилизациите и правилата, които ги ръководят. Аз ще поясня въвличането на неразвитата ви още раса в събитията. Двете ни раси прецениха, че е по-добре зен да говори за това поради по-доброто познаване от нас на местната част от Млечния път - Но Жи Ка Ер Га спря за малко. Слушателите използваха секундите за да попреглътнат вестта, че са били "под надзора" на съвсем нехуманоидна раса и да се подготвят за най-важната част от "информирането" си.
- Първият преход е първи сред всеобщо признатите от Йерархията - продължи Ер Га - но той не е първият жизненоважен и определящ съдбата на цивилизацията и участието и в прогреса. Преди него има още един, който ние наричаме Нулев преход. Той се състои в достигане на такова ниво на познание и технологично развитие, което позволява реализирането на междуизмерни преходи. Това е фундаментално откритие, което извежда цивилизацията на пътя към следващите стъпала от "стълбицата". Затова раса, достигнала до такова ниво преди в галактиката където живее да е осъществен Първи преход, следва да бъде приобщена към расите, които го осъществяват.
Нашите прогнози сочеха, че човечеството ще достигне такова ниво след между двайсет и трийсет години. Но ние и ойдосите щяхме да започнем Прехода след не повече от десет години, така че вие щяхте да се включите в него като една от останалите раси, обитаващи Млечния път. Неблагоприятното събитие обаче отложи замислите ни и с това автоматически включи хората към тези, които трябва да започнат Прехода. Ако срокът наистина остане четиристотин хиляди години, вероятно още няколко раси ще се присъединят.
Въпреки, че практически присъединяването е факт, ние нямаше да имаме право на този Контакт с вас, ако по щастливо стечение на обстоятелствата вие не бяхте осъществили Нулев преход. Наистина направихте го благодарение на появилите се без ваше участие пространствени изкривявания и не без голяма доза късмет и принудена смелост в опит да спасите попадналите хора в едно от изкривяванията. Направихте го при това много примитивно и грубо като поехте огромния риск да си навлечете гнева на някоя засегната от енергийните ви прехвърляния раса и реално още преди да сте осъществили прехода - да извършите едно от най-тежките нарушения на правилата на развитието  - намесата в живота на други разуми. Късметът ви обаче бе голям и вие успяхте да прехвърлите свой представител от едно място на друго през пространствено изкривяване. Преместването на стотина метра, какъвто бе резултатът, няма практическо значение, но все пак принципът е същият и Преходът е извършен. След като се убедихме в това, ние вече можехме да се намесим и спряхме примитивните ви опити, предпазвайки ви от грешки. Сега сме тук за да ви уведомим, че вие вече сте една от трите раси, на които предстои да осъществят Първия преход. Този факт стоварва огромна отговорност на плещите ви, тъй като вече и от вас ще зависи както времето за началото му, така и управлението на галактиката след това. Ролята ви във всички случаи ще бъде по-малка от тази на зените и ойдосите, а може и да намалее допълнително ако и други раси се присъединят към триумвирата.
За да бъде оценено точното ви място обаче е необходима проверка на потенциала на цивилизацията ви. Съществуват различни методи за извършването и, като един от тях е войната, която водихме с ойдосите допреди един ден. Но за вашето технологично ниво преценихме, че най-подходящ е методът на Изпитанието. Той е доста по-безопасен от Войната и Експанзията например и освен това е по-бърз. Не се заблуждавайте обаче, че ще ви бъде лесно. Изпитанието ще бъде истинско и от него ще зависи не само мястото ви сред реализаторите на Първия преход, но  части съдбата на много други раси, включително и нашите две. Ясно е, че нашата цел е да съкратим стотиците хилядолетия, но не бихме могли да се месим и да ви помагаме, тъй като бихме нарушили принципа на свободната воля. Ние само ще ви информираме за характера на изпитанието и ще ви осигурим достъп до ГИБ. Оттук насетне колкото по-бързо се справите, толкова по-голяма ще бъде ролята ви в триумвирата. Теоретичният максимум е достигане на около една трета от влиянието, което имаме ние и ойдосите. За целта обаче трябваше да сте свършили с Изпитанието още в момента на Контакта. С всяка изминала секунда наградата ви ще намалява. Теоретичният минимум ще бъде да поделите едната трета с още няколкостотин раси, осъществили Нулев преход, като разбира се колкото повече години спечелите преди тях, в толкова по-добра позиция ще бъдете. Както виждате има и обратно действащи аргументи, но не си мислете, че можете да избутате четиристотинте хилядолетия с надеждата, че никой няма да открие пътя през измеренията. Не е препоръчително и да се бърза, тъй като тогава може да допуснете грешки, които ще ви забавят повече отколкото ако не бяхте бързали.
Освен всичко друго Изпитанието трябва да бъде минато в самота. Ще имате право да се свързвате с други раси на вашето или по-високо ниво ако те желаят, но не и да ги обвързвате с някаква реална помощ. Със сигурност няма да можете да се свързвате с нас и ойдосите, тъй като ние няма да го пожелаем преди края на Изпитанието. Днешната ни среща е първа и единствена, след което връзката ни ще бъде само ГИБ. Докато сме тук можете да ни питате каквото пожелаете във връзка с предстоящите събития. Съветваме ви да не се увличате, тъй като повечето информация, от която предполагаме, че ще се интересувате я има в ГИБ. Последният ви въпрос трябва да бъде: "Какво е изпитанието?". След като ви отговорим то започва, а ние изчезваме за да изключим риска от неволна намеса. Ще ви остане само този модул за достъп до ГИБ - той посочи кораба и добави - снабден е с необходимия интерфейс за връзка с вашите компютърни системи и е с дълъг срок на годност. Няма да се повреди поне 1000 години. Дотогава ако не сте завършили Пътя си със сигурност вече ще можете да си конструирате собствено подобно устройство. Няма да ви губя времето с повече подробности, можете да питате - завърши също толкова неочаквано както и бе започнал, зенът.
Настъпи мълчание. Пръв професор Йорданов го наруши след половин минута, напълно нехарактерна за възбудената ситуация, гробна тишина. Въпросът, като начален, естествено не се отнасяше до главния интерес на присъстващите:
- На правилен принцип ли работи апаратурата ми и какво още нямаше да ни достига през следващите десетилетия?
- Има само един принцип на осъществяване на преходи между измеренията и след като вие сте успели, очевидно апаратурата ви работи правилно - отговори ойдосът и продължи - това, което нямаше да ви достига щяха да бъдат техническите изпълнения. Вие хората сте свикнали да се съсредоточавате върху глобалните проблеми, мислейки си, че след намиране на решението е само въпрос на време - в повечето случаи не много дълго, то да влезе в реализация. Но понякога именно детайлите са времепоглъщащи. Бих казал, че в случая според прогнозите ни, щяхте да загубите пет до седем години заради проблеми с финансирането, което и до момента не бе оптимално. След това щяха да ви трябват още осем-десет години за да се научите да стабилизирате изкривяванията. Поне още пет години след първото пренасяне на материя щяха да бъдат последвани от експерименти преди да рискувате да прекарате човек. А именно прекарването на представител на расата се счита за Нулев преход. Ако поставим и пет години резерв за сигурност, влизаме в интервала от двайсет до трийсет. Сега обаче няма да ви се налагат толкова много изследвания, тъй като решенията ги има в клона на ГИБ, който получавате.
Ученият явно бе удовлетворен и не пита повече. Президентът пое инициативата:
- Осъщественият Контакт според нашите закони би трябвало да се документира по някакъв начин - с договор или нещо подобно.
- Договорът съществува, откакто осъществихте Нулевия преход - каза Таожш - той дори е нещо повече от договор. Това е вселенски и дори междувселенски закон. Той не се нуждае от писмено доказателство на хартия. Няма да имате проблем да убедите обществото си след като стане ясно съдържанието на ГИБ.
- Между другото има ли в ГИБ данни, които би трябвало да останат тайна. Разбирате, че в нашето общество все още има терористи и опасни групи, а и не всяка информация е за всеки - попита Котов.
- Знаем, че обществото ви не е съвършено, както не са съвършени всъщност и нашите предбожествени общества. Но клонът на ГИБ съдържа в себе си изкуствен интелект, който ограничава получаването на информация от всеки. Практически няма да има човек на Земята, който да може да получи цялата информация, тъй както няма и ойдос или зен с подобен достъп. Чрез интерфейсите ще можете да включите ГИБ в планетарната си мрежа и всеки ще може да я доситига, но не и да черпи всякаква информация. Всъщност на първо време ще можете да ползвате не повече от десет процента от данните. Останалите ще се освобождават с развитието ви - обясни Но Жи Ка Ер Га.
- Десетте процента, нужни за началото на Изпитанието?
- Не точно - каза зенът - за Изпитанието може и изобщо да не ви трябва ГИБ.
- А защо се прави Изпитанието и какво представлява то?
- Изпитанието е един от методите за определяне Потенциала на расата. То в буквалния смисъл е проверка при определени условия, които понякога могат да бъдат и екстремни, на възможностите на индивида, обществото и най-вече - на разума. Изпитанието е практически единственият приложим вариант в случай на неразвита раса като вашата, осъществила Нулев преход. Другите две близки алтернативи - Войната и Експанзията са нерационални. Евентуална война на вашето ниво би била прекалено кървава, а и няма в близост друга равностойна ви раса, с която да се биете. А Експанзията изисква много време, защото представлява умален вариант на естественото развитие. Съществуват и други методи за проверка, за които вие ще научите от ГИБ и с които дори ще можете да замените Изпитанието, тъй като имате право на свободна воля, но те едва ли ще ви заинтересуват, тъй като не съответстват на същността на раса от вашия тип.
- А какво ще стане ако не издържим Изпитанието?
- В никой случай цивилизацията ви не може да загуби нещо повече от време. Ако Изпитанието се проточи прекалено дълго, то ще бъде заменено или от Войната или от Експанзията, тъй като докато ви проверяват, вие ще се развивате и на един етап други методи ще станат по-рационални. Искрено се надяваме обаче да не се стига дотам, тъй като ще се забавят и собствените ни планове.
- Ами ако се случи нещо с човечеството - руснакът демонстрира загриженост за Галактиката - ние все още сме съсредоточени на една планета и примерно ядрена грешка би могла да ни унищожи. Какво ще стане тогава с проектите ви?
- Раса, осъществила Нулев преход не може да бъде изключена от Първия преход, дори и да бъде унищожена. Ако това стане, ние ще бъдем длъжни да ви възстановим по съхранените проби от ДНК, които имаме и да ви изчакаме да се развиете отново, след което да ви включим в процеса. Това наистина е най-лошият вариант, тъй като ще ни струва поне два милиона години. Съвсем скоро обаче вече няма да сте съсредоточени на една планета и опасността от апокалипсис прогресивно ще намалява - успокои зенът, за да получи веднага следващия въпрос:
- Често споменавате свободната воля. Обяснете ни значението и във вселенски мащаб и разпростира ли се тя и върху Изпитанието, тоест ще имаме ли някакъв избор измежду няколко Изпитания.
- Свободната воля или принципът на ненамесата е най-малко гъвкавият междувселенски закон. От другите правила в един или друг случай се допускат изключения дотолкова доколкото чрез изключенията се постига по-рационално развитие. Свободата обаче е безалтернативна като стимулатор на развитието. Това е така не само защото ГИБ го посочва, но и защото правилото е потвърдено от поне няколко хиляди неуспешни опита на цивилизации да открият различен път. Във всички тези случаи в крайна сметка се е стигало до общо забавяне на развитието. Затова в последните няколко стотин милиона години никой не се е опитвал да се меси в работите на чужди раси, дори и с най-добри подбуди.
- Какви са санкциите ако по една или друга причина се стигне до намеса и настоящият Контакт не е ли всъщност вид намеса? - попита Калковски, подхвърляйки си отново монета.
- Санкции в смисъла, който хората ги разбират не съществуват - отговори зенът - няма галактически институти, които да следят дейността на цивилизациите. Наказанието обаче е самото забавяне на развитието.
Настоящият Контакт не е намеса, тъй като според законите на развитието раса, осъществила Нулев преход може да бъда подпомогната в по-бързото усвояване на пространствено-измерните зависимости. Това е така, защото самият преход е стратегическата крачка, след която следва период на обичаен прогрес, който би могъл да се ускори с известна помощ.
Намеса обаче е появата на черните кълбовидни изкривявания в планетната ви системата. И понеже нашите две раси допуснаха това да се случи, както виждате наказанието се измерва във време.
- Не отговорихте на въпроса ми за свободата в Изпитанието? - припомни президентът.
- Умишлено го направих, тъй като отговорът на този въпрос е част от отговора на въпроса "Какво е изпитанието?", а аз не мисля, че вие бързате да стигаме до него. Все пак ако желаете можем да се ориентираме и към приключване?
Котов знаеше, че това решение не му принадлежи. Той отправи поглед към останалите за да получи потвърждение на предположението си. В резултат разговорът с двамата извънземни продължи още пет часа, като те дори бяха снимани за телевизията, въпреки уверенията им, че клонът на ГИБ съдържа много по-детайлни и по-живи изображения. Накрая, дали защото идваше време за обед, а хората дори не бяха закусвали, дали заради пренасищането с информация, дали заради умората или заради нещо друго въпросите се изчерпиха. Както обикновено всичко стана изведнъж и някак си нямаше кой да продължи питанията. По-късно всеки един от присъствалите на тези епохална среща щеше да се сети, за нещо изключително важно, за което е трябвало да поговори с двамата гости. Но нали човешката природа е колкото ненаситна, толкова и склонна към грешки, по обяд на 26 януари никой не бе склонен към продължаване на разговора.
След като получи съгласието на всички, Мери Грант, която бе избрана за този ход, поради сходността му донякъде с пускането на вода на нов кораб, който следва да бъде кръстен от жена, се обърна към ойдоса и зена:
- Какво е изпитанието? - попита тя.
Въпреки дългите и изтощителни разговори, събеседниците отсреща не изглеждаха ни най-малко изморени. Двамата със същата интензивност подхванаха и тази заключителна част от Контакта, в която и самите те щяха да бъдат изненадани да научат нещо.
- Както вече бе пояснено по време на досегашния ни разговор, Изпитанието е метод за проверка и измерване на Потенциала на дадена раса, осъществила Нулев преход - проговори ойдосът - То представлява проследяване на действията, които расата ще предприеме по пътя към предварително известна цел, както и на времето за достигане на отделните нива на доближение. Най-общо колкото по-напред стигне цивилизацията и колкото е по-кратък периодът на достигане, толкова по-висок е Потенциалът. Идеалният вариант е достатъчно висока цел да се реализира мигновено - тогава цивилизацията получава максимална полза, разбира се след елеминацията на фактора "случайност". Такъв случай обаче засега в ГИБ няма записан. Изгодните и реалистични за осъществяване варианти се разделят на две групи.
Расата може да избере изключително трудна за постигане цел и да тръгне по пътя към нея. С течение на времето може да се стигне до ситуация, в която е ясно, че Потенциалът се реализира изцяло и е въпрос само на време приключването на Изпитанието. Тогава то се прекъсва и на расата се дава съответния статут.
Възможно е да се избере и лесно Изпитание, но тогава има риск дори и след приключването му Потенциалът да не е точно установен. В този случай се налага поставянето на нова цел и т.н. В ГИБ има записани доста случаи на раси, успели точно по този начин - концентрирайки всичките си усилия върху малки проблеми да се преборят бързо с няколко от тях и да бъдат приети сред поставящите началото на Първия преход.
Изборът на Цел според законите на свободната воля е изцяло в ръцете на проверяваната раса. Получавайки достъп до ГИБ, тя вече разполага с цялата и необходима информация за да вземе това решение. Това е и отговорът на предишния ви и по принцип основен за днешната среща въпрос, господин Президент - човечеството само ще избере своето Изпитание и само ще го осъществява с всички средства, които намери за добре.
С това се изчерпва и нашата мисия, затова е време да си кажем довиждане, или поради краткостта на човешкия живот - дори сбогом! - завърши инопланетянинът.
Хората бяха подготвени за този момент, затова никой не понечи да задържа пратениците от звездите. Те разбира се не изчезнаха мигновено, а явно запознати със земните обичаи, изчакваха съответната церемония. Тя може би щеше да приключи съвсем бързо, защото нямаше какво повече да се говори след изявлението, че въпросът за Изпитанието ще бъде последен и след часовете усилен разговор. Но небоговете затова не са богове, защото не могат да предвидят всичко и трябва да правят промени дори и в най-проверените планове.
- Мисля, че не би трябвало още сега да си тръгнете - проговори загадъчно президентът.
Пришълците, запознати отлично с човешката психика веднага схванаха смисъла на тона и не се поддадоха на внушението:
- Няма смисъл да ни задавате повече въпроси - каза зенът - не можете да получите отговор от нас, така че ви остава единствено да го потърсите в ГИБ.
- Аз не търся отговор на своя въпрос, но все пак искам да ви информирам с него - продължи Котов.
- Едва ли можете да ни информирате вече за решението на расата ви - Таожш изобщо не изглеждаше притеснен - знаем, че на Земята има демократична система на управление и дори и вие като току що положил клетва президент не можете да вземете еднолично подобно решение.
- Но аз мога с голяма вероятност да го предвидя и дори да го повлияя, а струва ми се, че ако го научите едва след като законите затворят и последната ви врата, ще съжалявате, че нямате възможност за нова среща.
- Вратата вече е затворена - каза Но Жи Ка Ер Га - каквото и да мислите, за нас няма значение дали ще го научим още сега или утре от ГИБ.
- Напротив има - опонира руснакът. Хората около него със сигурност бяха далеч по изненадани от галактическите гостите. Дори опитен политически наблюдател би казал единствено, че държавникът извършва сложна маневра, без да може да поясни нещо повече. Без да бъдат опитни наблюдатели, спътниците на Котов в тишина проследиха началото на Изпитанието:
- Това, че казахте какво е Изпитанието не значи, че разговорът автоматически приключва. Защото вие изяснихте само до известна степен какво е то, но не напълно. Следователно имаме право още да ви питаме.
- Съвършен отговор не съществува, господин Президент - каза зенът - ако тръгнем след логиката ви, разговорът никога няма да свърши.
- Точно така. Но въпросът е кога да свърши. Според вашите правила, краят идва с изказването за свободната воля. Вие смятате, че така е най-изгодно за всички. Аз обаче мисля, че можете да послушате още малко, черпейки от това повече полза отколкото вреда.
- Вие сте добър политик, господин Президент, но нашите раси са запознати с тези трикове. Изобщо не бихме обсъждали въпроса с вас, но ни заинтересувахте, понеже се чудим защо толкова упорствате, след като всичко вече е приключило. Вие създавате интересен прецедент, който ще намери място в ГИБ. Освен това по-бързо ще приключим ако ви изслушаме, затова говорете - човек на негово място може би би бил ядосан, но ойдосът бе просто заинтригуван.
Котов веднага подхрани любопитството:
- По време на разговора ни, вие казахте, че множеството от пространствено-измерни изкривявания в Слънчевата система се е появило заради нечия външна намеса и също, че ще проведете търсене с цел доказване на тази теория, което ще бъде и средството за съкращаване на срока от четиристотин хиляди години до Първи преход. Нали това бе смисълът на думите ви?
- Да - отговори зенът.
- След това ни обяснихте, че човечеството може само да избере Изпитанието си…
- Намекването ви е лудост - не издържа до края на изречението ойдосът. Това бе и първото му показано вълнение от началото на срещата - Би било безумие да избирате такова нещо за Изпитание. Ще минат хиляди години преди да мръднете и крачка напред. Само безплодни усилия. Самите ние още не сме наясно откъде да започнем.
- Точно затова мисля, че ще стартираме от равни позиции. А ако ви изпреварим, едновременно ще установим Потенциала си и ще ускорим Първия преход, което очевидно не може да стане без установяване на виновника за изкривяванията.
- Но ако се провалите, което е деветдесет и девет и още стотина деветки след запетаята, процента сигурно, а ние успеем да открием вмешателя, ще забавите доста Прехода - възрази Таожш.
- Не мисля, че шансовете ви са много по-големи от нашите. Вие не разполагате с никаква информация, въпреки технологичното си превъзходство и присъствието си на мястото на намесата. А както професор Йорданов бе любезен да ми обясни, докато разговаряхте с другите, пространствените изкривявания не оставят следи, тоест не можете да използвате съвършената си технология и за да "душите" по-ефективно. Следователно алтернативнното ни разследване ще вие бъде само от полза - Йорданов действително му бе разказал накратко физиката на изкривяванията, но когато го правеше едва ли бе предполагал каква е крайната цел на президента.
- С пълното съзнание, че извършвам нарушение, като ви съветвам след края на разговора, ви предупреждавам, че поемате по опасен път. Последователността на мислите ви е правилна, но тя не променя вероятностните цифри. Ние не можем да ви се месим, но не вярвам, че обществото ви ще приеме подобна авантюра - мина в отбранителна позиция зенът.
- Обществото е проблем на тези, които отговарят за него. Но аз настоях да останете не за да ви убедя, че имам волята да предложа подобно нещо - вие щяхте да го видите и по-късно. Исках само да ви попитам, ако въпреки малката вероятност успеем да открием вмешателя, какво ще означава това от гледна точка на Потенциала.
- Търсите подкрепа за плановете си от нас, господин Президент - ойдосът бе възвърнал хладнокръвието си - искате да ви кажем, че това означава близък до максималния Потенциал, за да използвате склонността към мечти на расата си и да я убедите в правилността на замисъла ви. Ние обаче няма да отговорим на въпроса ви. Извинете ни, че става така, но няма да ви изчакаме, вие да откриете церемонията по раздялата. Ще го направим вместо вас - довиждане или сбогом и дано цивилизациите ни се срещнат по-скоро в началото на Първия преход.
- Довиждане - каза и Но Жи Ка Ер Га и след секунда холограмите изчезнаха.
Хората още не можеха да излязат от омайването от неочаквания ход на президента, когато той вече се бе качил на хеликоптера и даваше инструкции на пилота. Охраната едва успя да скочи след него. Заедно с нея бе и адютантът:
- Поемате непознат в историята риск, господин Президент - каза той.
- Това не е риск, а просто опит, Игор - Котов за пръв път през този ден се обърна към него по име - а който не опитва, със сигурност пропуска да спечели. Той знае това много добре - погледът му бе отправен към раздвижилата се долу група.
Помощникът го проследи и срещна очите на Калковски. Монетата подхвръкна и ръката, която я хвана се сви в юмрук, след което се вдигна цялата с палец нагоре.
 

Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
26.03.2021

(Това е последният епизод от първия сезон на тази книга... Очаквайте втория, със заглавие "Политика"...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар